Р Е Ш Е Н И Е № 233 [населено място], 07.01.2019г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тринадесети декември, две хиляди и осемнадесета година, в състав: Председател: ЕМИЛ ТОМОВ Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Н. гр. дело № 2002 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответниците М. А. В., В. П. В. и И. Ц. М. срещу решение № 25 от 01. 02. 2018г. по в. гр. дело № 674/2017г. на Врачански окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 230/31. 10. 2017г. по гр. д. № 1443/2016г. на РС – Мездра в частта му, с която касаторите са осъдени да заплатят солидарно на ищеца И. В. И. сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнени задължения на ответниците – касатори при отглеждани в дворовете на В. В. и И. М. в [населено място] бърдо, обл. В. голямо количество овце и кози – собственост на М. В., в резултат на които се е формирала нетърпима миризма на фекалии, ведно със законната лихва от 20. 08. 2016г. до окончателното изплащане, както и сумата 363. 33 лв. – съдебно - деловодни разноски за първата съдебна инстанция и сумата 300 лв. – съдебно - деловодни разноски пред втората съдебна инстанция. Касаторите поддържат, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила, и поради необоснованост, като молят то да бъде отменено и вместо него постановено друго решение, с което исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни. Поддържат, че от приетите по делото доказателства не е установен нито един от елементите от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, вкл. твърдяното противоправно поведение – отглеждане на дребни преживни животни извън допустимите бройки и в нарушение на ветеринарномедицинските изисквания. Релевират, че решаващите правни изводи на въззивния съд за виновно противоправно поведение на ответниците, причинило на ищеца обезщетените неимуществени вреди – негативни преживявания, сериозни неудобства /вмирисване на прането/, стрес, задух и кашлица, не са установени от ищеца чрез пълно и главно доказване, тъй като не произтичат от събраните доказателства. Претендират сторените съдебни разноски пред трите инстанции. Ответникът по касационната жалба /ищец в исковия процес/ - И. В. И. не подава писмен отговор. В пледоарията по същество в проведеното пред ВКС открито съдебно заседание поддържа становище за неоснователност на касационната жалба. Посочва, че въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е извел обоснован извод за осъществяване на всички елементи от фактическия съства на чл. 45, ал. 1 ЗЗД, както и че при определяне на размера на процесното обезщетение за неимуществени вреди е съобразен критерият за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Претендира сторените деловодни разноски пред касационната инстанция. С определение № 637 от 25. 09. 2018г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, в горепосочената му част, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по следните правни въпроси: Следва ли мотивите на съдебното решение да съдържат фактически изводи досежно осъществяването на правнорелевантните факти, послужили за правните изводи на съда, изведени чрез пълно и главно доказване и при излагане на съображения кои са доказателствата, които ги установяват и защо едни доказателства са ценени, а други – не? и Какви са критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди от деликт съгласно чл. 52 ЗЗД?. По поставения процесуалноправен въпрос е формирана безпротиворечива практика на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/ ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ІV г.о. и др./, според която въззивната инстанция дължи излагането на собствени мотиви като втора решаваща инстанция и при действащия ГПК, извършвайки самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК и излагайки собствени фактически и правни изводи по съществото на спора. Въззивният съд следва да обсъди всички приети доказателства и защитни позиции на страните в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса, след което следва да посочи кои правнозначими обстоятелства приема за установени и въз основа на тях да изведе обосновани правни решаващи изводи. Когато по делото са приети разноречиви доказателства, въззивният съд дължи обосноваване в мотивите защо и на кои вярва, кои възприема и кои не. Врачански окръжен съд не е обсъдил всички приети и относими доказателства; не е кредитирал гласните доказателства, ангажирани от ответниците, без да е изложил достатъчно аргументи за това, и не е посочил въз основа на кои доказателства по делото приема за осъществени неимуществените вреди, които е репарирал на основание чл. 45 ЗЗД, презумирайки ги единствено от факта на неполагане на адекватани грижи от страна на ответниците за отглежданите животни. П. по този начин, е постановил своето решение в противоречие с разрешенията на процесуалноправния въпрос, по който е допуснат касационния контрол, в горепосочената практика на ВКС, която настоящият съдебен състав споделя като правилна и която следва да намери приложение и по настоящото дело. По материалноправния въпрос за справедливия размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди е налична задължителна /ППВС № 4/23.12.1968г./ и многобройна незадължителна практика на ВКС / решение № 93/23.06.2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на II т.о., решение № 111/01.07.2011 г. по т.д. № 676/2010 г. на II т.о., решение № 104/25.07.2014 г. по т.д. № 2998/2013 г. на I т.о., решение № 223 от 27.12.2016 г. по гр. д. № 1839/2016 г. на III г. о., решение № 100 от 12.04.2017г. по гр. д. № 3834/2016 г. на IV г. о. и др./ по приложението на чл. 52 ЗЗД, според която размерът на обезщетението за неимуществените вреди се определя от съда по справедливост въз основа на преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, като в мотивите на съдебното решение трябва да се посочват конкретно тези обстоятелства и значението им за размера на неимуществените вреди. Изяснено е, че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането, като размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания, продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето и каква е медицинската прогноза за заболяването, каква е обществено – икономическата конюктура в страната към момента на увреждането. Въззивният съд е определил справедливия размер на процесното обезщетение за неимуществени вреди без посочване на конкретните обективни обстоятелства, които са го формирали, в противоречие с горепосочената практика на ВКС. По съществото на касационната жалба: Предявените искове са с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение при отглеждане на животни в населено място, генериращо отделяне на непоносима миризма от непочистения животински тор, отразяваща се негативно на физическото и психическо здраве на ищеца. Въззивният съд е приел за установено от доказателствата по делото, че е налице противоправно деяние от страна на ответниците М. и В., които през периода 2014г. – 2015г. са отглеждали животни /овце и кози/ в съседни на ищеца имоти в [населено място] бърдо, обл. В., както и от страна на ответницата В. като собственик на част от отглежданите от другите ответници животни, изразяващо се в това, че полаганите грижи, респективно неполагането на такива, не съответстват на хигиенните изисквания и общоприетите правила при отглеждане на животни, в резултат на което се е формирала нетърпима миризма на фекалии. Посочил е, че за този извод е ирелевантен броя на отглежданите животни, като значение има единствено качеството на полаганите за тях грижи. Той е изведен въз основа на показанията на свидетелите на ищеца Надежда П. и В. В., кредитирани изцяло като подкрепени от писмени доказателства в процеса, обективиращи резултати от извършени проверки от местната общинска администрация от 28. 05. 2015г., 01. 09. 2015г. и 20. 11. 2015г., според които на място в съседните на ищеца имоти е констатирано наличие на пресен оборски тор, като са дадени предписания в определен срок да бъде изхвърлен торовия отпад на определените за това места. Показанията на свидетелите на ответниците, въззивният съд не е кредитирал като несъответстващи на горепосочените писмени и гласни доказателства. Врачански окръжен съд е заключил, че от неполагането на достатъчно адекватни грижи за процесните животни, на ищеца са причинени неимуществени вреди, изразяващи се в негативни преживявания, сериозни неудобства /вмирисване на прането/, стрес, задух и кашлица, които са с интензитет, значително надхвърлящ обичайните неудобства за съседите, до които неминуемо всяко отглеждане на животни може да доведе. Този извод не е аргументиран с конкретни приети в процеса доказателства, а е изведен абстрактно въз основа на „правилата на логическото мислене и опитните житейски правила“. При абстрактното позоваване на „всички обективни обстоятелства по делото“, въззивният съд е намерил за справедлив размер на претендираното обезщетение за процесните неимуществени вреди сумата 2 000 лв.. Обжалваното въззивно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния /чл. 45, ал. 1 ЗЗД/ и процесуалния / чл. 154, ал.1 , чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК/ закони. За да бъде уважен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, необходима предпоставка е успешно проведено пълно и главно доказване от страна на ищеца на всички кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане: виновно противоправно поведение на деликвента, вреди и причинно следствена връзка между противоправното поведение и вредите. Вината на деликвента се презумира до доказване на противното от насрещната страна /ответника/ съгласно установената в нормата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД оборима законова презумпция. С оглед горепосочената тежест на доказване на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, указана с доклада по делото от първоинстанционния съд и дадените указания по чл. 146, ал. 2 ГПК, въз основа на приетите по делото доказателства, следва да се приеме за неосъществен правопораждащият процесното субективно право сложен юридически факт. Въз основа на констатациите в приетите писмени доказателства, обективиращи резултати от извършени проверки от местната общинска администрация от 28. 05. 2015г., 01. 09. 2015г. и 20. 11. 2015г., за неизвозен пресен торов отпадък на дворищната граница в съседните на ищеца имоти, в които са отглеждани дребни преживни животни не за лични нужди, би могло да се приеме наличието на противоправно поведение на ответниците, изразяващо се в нарушаване на хигиенните изисквания при отглеждане на животни, включващи редовно почистване и дезинфекция на животновъдния обект и съхраняване на отпадъците по начин, предотвратяващ замърсяването на околната среда. Това противоправно поведение обаче следва да е трайно и достатъчно продължително, а не еднократно или спорадично – през определени часове на денонощието с оглед посока на вятъра или други метеорогични условия или за няколко дни от годината, напр. три, както е установено с извършените на ответниците проверки през 2015г.. Само при такъв характер на нарушения в хигиенните изисквания при отглеждане на дребни преживни животни би могло да се достигне до замърсяване на околната среда, вкл. въздуха, способно да увреди физическото и/или психическото здраве на човека. Броят на отглежданите животни, който не е установен в процеса, макар да може да се заключи, че са повече от 10, какъвто е допустимият максимум за отглеждане на дребни преживни животни за лични нужди, е ирелевантен за противоправността на поведението на ответниците, тъй като не съществува законова забрана за отглеждане на дребни преживни животни в конкретното село – обща или специална. Наредба № 44/20. 04. 2006г. за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти не съдържа изискване за местонахождението на животновъдни обекти като процесните с дребни преживни животни. Такова изискване не се съдържа и в приложимата за [населено място] бърдо Наредба № 1 на ОбС – [населено място] за поддържане и опазване на обществения ред, чистотата и общинското имущество на територията на [община]. Поради това самото отглеждане на процесните животни в конкретното населено място не е противоправно, доколкото то е и регистрирано в информационната система за животни и животновъдни обекти към ОбДБХ – [населено място] съгласно издадените удостоверения от ОбДБХ – [населено място]. Дори да може да бъде направен извод за противоправно поведение на ответниците поради неспазване на хигиенните изисквания при отглеждане на животни, изискващи редовно почистване и дезинфекция на животновъдния обект и съхраняване на отпадъците по начин, недопускащ замърсяването на околната среда, ищецът не е установнил чрез пълно и главно доказване твърдяните неимуществени вреди и причинно – следствената връзка между тях и противоправното поведение на ответниците. По никакъв начин не е установено увреждане на физическото здраве на ищеца в причинно – следствена връзка с отглеждането на животни в съседните селски дворове, доколкото според приетата съдебно-медицинска експертиза продължителното тютюнопушене на ищеца /30 години/ е причинило на 99% хроничния му бронхит и белодробен емфизем, в клинична ремисия, при запазени вентилаторни показатели на дишането, т.е. при настъпило подобряване, а не влошаване на белодробните заболявания, а и последните са с голяма давност, отпреди процесното непозволено увреждане. Освен това заключението на експерта – медик е, че за наличието на причинна връзка между евентуално увреждане на физическото здраве на ищеца и условията, при които живее на село, може да се направи извод само при налична обективна оценка на качеството на въздуха и атмосферното замърсяване от биологичен произход в района на местоживеене на лицето, каквато не е поискана като доказателство в процеса и съответно не е направена. Съобразно гореизложеното приетите за установени от въззивния съд задух и кашлица, причинени на ищеца от отглеждането на животни в съседните дворове, не почиват на доказателствата по делото. Като неустановени от носещия тежестта за доказване ищец тези вреди са неосъществен факт по процесното правоотношение. По отношение на твърдяния „психически, душевен и нравствен тормоз“ от нетърпимата миризма на фекалии и от вмирисването на прането от нея, настоящият съд приема и този факт за неосъществен. Единствените доказателства за него са гласни доказателства, ангажирани от насрещните страни, които са взаимноизключващи се. Свидетелите, ангажирани от ответниците /А. Т. и М. П./ са непосредствените съседи на ищеца и твърдяните деликвенти, незаинтересовани по смисъла на чл. 172 ГПК, поради което техните показания са резултат на непосредствени и обективни впечатления. Според последните влошените отношения между страните датират от наклеветяване на ищеца от ответниците, че първият варил незаконно ракия, последвало от наложена глоба на ищеца за казана, но не и от миризма от фекалии от гледането на животни. Двамата горепосочени свидетели на ответниците безпротиворечиво установяват, че последните не замърсяват околната среда при отглеждането на животни в техните имоти, редовно почистват кошарите и не се усеща нетърпима миризма на фекалии. Техните показания не са разколебани от приетите писмени доказателства – резултати от извършени проверки на 28. 05. 2015г., 01. 09. 2015г. и 20. 11. 2015г., констатиращи складиран пресен торов отпадък в дворовете на ответниците. Последното обстоятелство, освен че е за три конкретни дни от 2015г., не би могло да обоснове извод за наличие на нетърпима миризма на фекалии, която се насочва и концентрира в имота на ищеца до степен да причинява сериозно и продължително увреждане на психическото му здраве. Показанията на свидетелката на ищеца Надежда П., първа негова братовчедка, като заинтересовани на основание чл. 172 ГПК, не следва да бъдат кредитирани. Останалите свидетели на ищеца – Н. Н. и В. В. нямат непосредствени продължителни впечатления, доколкото свидетелите не са съседи на някоя от страните, макар да живеят в [населено място] бърдо, а са ходили инцидентно /през лятото на 2015г./ в имота на ищеца, да му работят. Показанията им са базирани на споделена информация от самия ищец, че прането му се вмирисва от миризмата от животинските отпадъци. Поради това, като изолирани от останалия доказателствен материал, те също не следва да бъдат кредитирани. Установеният с писмени доказателства факт на складиран пресен торов отпадък на дворищната граница с имота на ищеца през три дни от 2015г. не е достатъчен, както беше посочено по-горе, да обуслови извод за генериране на силна неприятна миризма от него и то за продължителен период от време, от която ищецът да е претърпял болки и страдания. Следва да бъде посочено и, че последните следва да бъдат доказани по общия ред в процеса, а не да бъдат презумирани от простото осъществяване на факта на складиране на торов отпадък на дворищната граница. При неустановяване на твърдяните от ищеца неимуществени вреди /увреждане на физическото и психическо здраве, стрес и психически тормоз/ и причинно – следствената връзка между тях и отглеждането на животни от ответниците в населеното място, в съседство с имота на ищеца, не е осъществен целия фактически състав на субективното право по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Съобразно гореизложеното въззивното решение в обжалваната му част е неправилно и доколкото не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него постановено ново решение по съществото на спора, с което предявените искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД да бъдат отхвърлени като неоснователни. С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции, както следва: за първата инстанция - сумата 266. 67 лв., извън присъдената с влязлото в сила първоинстанционно решение сума от 533. 33 лв.; за въззивната инстанция – сумата 341. 30 лв. и за касационната инстанция – сумата 931. 30 лв.. На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 25 от 01. 02. 2018г. по в. гр. дело № 674/2017г. на Врачански окръжен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 230/31. 10. 2017г. по гр. д. № 1443/2016г. на РС – Мездра в частта му, с която М. А. В., В. П. В. и И. Ц. М. са осъдени да заплатят солидарно на И. В. И. сумата 2 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнени задължения на ответниците при отглеждани в дворовете на В. В. и И. М. в [населено място] бърдо, обл. В. голямо количество овце и кози – собственост на М. В., ведно със законната лихва от 20. 08. 2016г. до окончателното изплащане, както и сумата 363. 33 лв. – съдебно - деловодни разноски за първата съдебна инстанция и сумата 300 лв. – съдебно - деловодни разноски пред втората съдебна инстанция, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от И. В. И., ЕГН: [ЕГН], срещу М. А. В., ЕГН: [ЕГН], В. П. В. и И. Ц. М., ЕГН: [ЕГН], искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане солидарно на сумата 2 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от неизпълнени задължения на ответниците при отглеждани в дворовете на В. В. и И. М. в [населено място] бърдо, обл. В. голямо количество овце и кози – собственост на М. В., в резултат на които се е формирала нетърпима миризма на фекалии, ведно със законната лихва от 20. 08. 2016г. до окончателното изплащане. ОСЪЖДА И. В. И., ЕГН: [ЕГН], да заплати на М. А. В., ЕГН: [ЕГН], В. П. В. и И. Ц. М., ЕГН: [ЕГН], сумата 1 539. 27 лв. – съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.