О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 359 гр. София, 15.05.2013 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на 14 май през две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА БОЯН БАЛЕВСКИ като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело №1910 по описа за 2013 г. Производството е по чл. 274, ал.3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Д. фонд „Земеделие”-гр. София срещу определение № 941 от 22.11.2012 г. по ч. гр. д. №565/2012 г. на ОС-грЛовеч, с което е потвърдено постановеното от Ловешкия районен съд разпореждане №3504 от 25.09.2012 г. по ч. гр. д. № 1627/2012 г. за отхвърляне на депозираното от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 , т.2 ГПК срещу Д. М. В. ЕГН: [ЕГН]. Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Допускането на касационното обжалване е обосновано с твърдението, че са налице значими за спора правни въпроси, които, с оглед изложеното в приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са за редовността на съдържанието на заявлението по чл.410 ал.1 от ГПК и за основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, по чл.417 т.2 от ГПК. Според жалбоподателя по посочените въпроси е налице противоречива практика на съдилищата: основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното разпореждане за отхвърляне на депозираното от ДФ Земеделие заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т.2 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните книги на фонда, въззивният съд е приел, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 т.2 от ГПК не съдържа ясно формулирана обстоятелствена част и петитум във връзка с препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК за приложение на чл.127 ал.1 и ал.3 от ГПК относно редовността му. Като основание за допускане до касация по чл.280 ал.1, т.2 от ГПК се твърди, че е налице противоречива съдебна практика по въпросите за редовността на съдържанието на заявлението по чл.410 ал.1 от ГПК и за основанието за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ, по чл.417 т.2 от ГПК.. По така конкретизирания правен въпрос вече е налице константна практика на ВКС, с която е преодоляно съществуващото противоречиво решаване на обуславящия въпрос от съдилищата в периода непосредствено след въвеждането с новия ГПК от 2007 г. на института на заповедното производство като част от българското гражданско процесуалното право. Така в посоченото от самия частен жалбоподател определение №364 от 26.04.2011 г. постановено по ч.г.д. №117/2011 на ВКС, ІІ т.о. , в определение № 844/28.10.2010 г. по ч.т.д. № 731/2010 г. на ВКС, ТК, 2-ро т.о. , както и в цитираните в последното множество съдебни актове, постановени по реда на чл.274 ал.3 ГПК и представляващи задължителна за съдилищата практика на върховната касационна инстанция се застъпва категоричното становище, че в заявлението по чл.410 ал.2 ГПК заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане като посочи фактическите обстоятелства на неговото възникване, съществуване и изискуемост в степен осигуряваща яснота за съда относно спорното право и гарантираща в един по-късен момент правото на защита на длъжника чрез подаване на възражение срещу заповедта. Доколкото в настоящия случай заявлението отговаря изцяло на горните изисквания, тъй като съдържа ясно посочено основание на вземането чрез посочването на конкретния договор и законовите основания на базата, на които е сключен , а като документ -основание за издаване на заповед по чл.417 т.2 от ГПК се сочи извлечение от счетоводните книги на молителя, то следва изводът, че е налице противоречие на обжалваното определение с горепосочената константна практика на ВКС, поради което следва да се допусне касация на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е решил въпроса в противоречие с практиката на ВКС по същия , а по същество на жалбата: определението да се отмени като ВКС се произнесе в насока издаване на заповед по чл.417 т.2 ГПК и изпълнителен лист. Това следва от съдържанието на приложеното извлечение от счетоводните книги, доколкото в закона /както в Гражданския процесуален кодекс, така и в Закона за счетоводството не се съдържа определение на понятието "извлечение от счетоводни книги", нито са поставени специфични изисквания към неговите реквизити, следва да се приеме, че такъв характер има всеки документ, който съдържа информация, базирана на записванията в счетоводните регистри. За да бъде извлечението от счетоводните книги основание за издаване на заповед за незабавно изпълнение, необходимо е същото да е издадено от компетентен орган и да съдържа достатъчна информация за претендираното вземане- длъжник; основание за възникване на вземането; размер на главницата; размер и период на лихвата /Така: Определение № 118/24.ІІ.2009 г. по ч. т. д. № 25/2009 г. и Определение № 264/7.V.2009 г. по ч. т. д. № 210/2009 г. на ВКС и ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 693 ОТ 16.11.2009 Г. ПО Ч. Т. Д. № 731/2009 Г., Т. К., ІІ Т. О. НА ВКС/.. В случая, представеният от заявителя документ отговаря на посочените изисквания, тъй като съдържа всички необходими данни, индивидуализиращи претендираното вземане С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ОТМЕНЯ определение № 941 от 22.11.2012 г. по ч. гр. д. №565/2012 г. на ОС-грЛовеч, с което е потвърдено постановеното от Ловешкия районен съд разпореждане №3504 от 25.09.2012 г. по ч. гр. д. № 1627/2012 г. за отхвърляне на депозираното от жалбоподателя заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 , т.2 ГПК срещу Д. М. В. ЕГН: [ЕГН] и изпълнителен лист и вместо това разпорежда: ОСЪЖДА Д. М. В. ЕГН: [ЕГН] да заплати на Д. фонд „Земеделие”-гр. София сумата от 24 446 лева-главница, ведно със законната лихва, считано от датата на заявлението 21.09.2012 г. до окончателното изплащане, сумата 551,95 лв. - лихва-обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 03.07.2012 г. до 20.09.2012 г., както и разноски по делото в общ размер на 1199,94 лева /499,96 лева-държавна такса и 699,98 лева-юрисконсултско възнаграждение определено по Наредба №1/2004 г.за мин.размери на адв.възнаграждения/. ПОСТАНОВЯВА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ за посоченото вземане. ВРЪЩА делото на Районен съд-гр. Л. за изготвяне на заповедта за изпълнение. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.