Р Е Ш Е Н И Е № 326 гр. София, 11.11. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на четиринадесети юни...….........две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Биляна Чочева Жанина Начева при секретаря Кр. Павлова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия Чочева касационно дело № 258 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба на защитника на подсъдимата М. Б. Б. против въззивна присъда № 4/23.03.2010 г. на Добричкия окръжен съд, постановена по ВНОХД № 48/2010 г. С тази присъда Добричкият окръжен е отменил изцяло присъда № 37/16.12.2009 г. по НОХД № 1526/2006 г., с която Районен съд – Добрич е признал подсъдимата М. Б. Б. за невинна в извършването на престъпление по чл. 286 ал. 1, пр. 1 от НК. Вместо това е признал подсъдимата за виновна в това, че на 13.12.2004 г. в гр. Добрич, пред надлежен орган на властта – прокурор при РП Добрич, набедила В. В. Коврайски в престъпление по чл. 143 ал. 1 от НК, като знаела, че е невинен, поради което и на основание чл. 286 ал. 1, пр. 1, вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК й е наложил наказание 3 месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложил на основание чл. 66 ал. 1 от НК за срок от 3 години. В касационната жалба и допълнение към нея, поддържани в с. з. от подсъдимата, се изтъкват доводи, съотносими към касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Твърди се, че осъждането й е за несъставомерно деяние и до този резултат се е стигнало поради неправилна оценка на събраните по делото доказателства. В тази посока се излагат възражения срещу кредитиране показанията на една група свидетели, очертани като предубедени и игнориране на друга група, които според подсъдимата пресъздават вярно картината на събитията преди и след подписване на записите на заповед. Претендира се отмяна на присъдата и оправдаването й или връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция. Прокурорът от ВКП отчита жалбата за основателна, доколкото въззивният съд не отговорил в мотивите си по спорни въпроси, касаещи причините за подписване на документите от Б.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 ал. 1 от НПК, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. Доводите за допуснати процесуални нарушения, свързани с оценката на доказателствата, както и тяхната достатъчност за формиране на убеждението, че подсъдимата е извършила инкриминираното й престъпление, които да са довели до неправилно осъждане, са неоснователни. При въззивното разглеждане окръжният съд добросъвестно е изпълнил процесуалните си задължения и правилно е приложил материалния закон. Прегледът на извършената процесуална работа, демонстрира, че проблемните въпроси относно фактическата обстановка, при която са били подписани трите записи на заповед, взаимоотношенията между подсъдимата и св. Коврайски преди това, а също и обстоятелствата, индициращи за причините за подаването на сигнала до РП, са били обсъдени и разрешени. Изложени са конкретни и убедителни съображения защо се кредитират показанията на св. Коврайски, А. и К. за това, че на 14.10.2004 г., когато Б. е подписала записите за дължимост на сумите 22 500 лв. и 15 000 лв., върху нея не е бил упражняван никакъв физически или психически натиск, което добре се е съчетавало и с данните, съобщени от счетоводителката А. Т. за начина, по който са определени сумите. Обстоятелството, че СЧЕ не е установила счетоводното им отразяване не повлиява по-различна оценка, тъй като по делото са били събрани достатъчно доказателства за финансови задължения на фирмата на подсъдимата, което е довело до откриване на производство по несъстоятелност, необходимост от разплащане на суми с доставчици и поемане на тази дейност като част от управлението на мандрата от св. Коврайски въз основа на доброволно споразумение с Б.. Никакви доказателства за осъществена принуда спрямо нея не са били събрани по повод подписване на първия запис на заповед от 29.06.2004 г. за сумата 10 300 лв. Всъщност, в различие от началото на производството, когато подсъдимата е твърдяла, че принуда е била осъществявА. по времето на подписване на въпросните три документа, впоследствие тази й теза е претърпяла промяна до степен на неподдържането й, което е видно и допълнението към касационната жалба. Акцентът е поставен за времето преди подписване на записите на заповед и осъществено в този период психическо и физическо въздействие, мотивирало подсъдимата да се разпореди с въпросните суми в полза на св. Коврайски. Тази нейна версия също е била проверена, като подробно са били обсъдени показанията на св. Д., П. и С., както и на бившия й съпруг – св. К. Б. и свекър – св. Н. Б.. Разгледани самостоятелно и в комплекс с нейните обяснения, нито един от тях не е заявил конкретни данни за упражнено физическо или психическо въздействие, което да е в пряка причинна връзка с подписване на трите записа на заповед на посочените в тях дати. Те само са установили обстоятелства, разкриващи картината на зачестили скандали между Б. и Коврайски по финансови въпроси, свързани с управлението на мандрата, както и с отказа на Б. и съпругът й да изпълнят поетото от тях задължение (след като Коврайски е изпълнил своето да погаси кредитите на Б. към „П.” Б., което е сторил на 03.10.2003 г. след като се е натоварил да изтегли друг, обезпечен с ипотека върху мандрата и терена при съгласие на Б.и) да му прехвърлят 1/2 ид. част от терена и сградата съобразно предварителен договор от 29.09.2003 г., довело до завеждане на гр. дело, понастоящем завършило на последна инстанция в полза на св. Коврайски. Именно поради тези причини св. Коврайски е решил да документира финансовите си взаимоотношения с Б., категорично доказателство за което са декларация от нея за употребени суми в периода 18.08.2003 – 01.06.2004 г., становище от 02.07.2004 г., че тя е съгласна със задълженията по предварителния договор от 29.09.2003 г. и договор за поръчителство от 01.10.2004 г., съдържащ съгласие на Б. да отговаря с цялото си имущество за погасяване на разходи, свързани с работата на мандрата, която по нейна воля е била управлявА. от св. Коврайски. Всички тези доказателства ясно са определяли за съществуването на сложни финансови взаимоотношения между Б. и св. Коврайски и ескалация на напрежението помежду им след отказа - основно на нейния бивш съпруг, да изпълни задължението по предварителния договор, последвано от влошаване на отношенията и между съпрузите Б.и и развода им. Нищо от това обаче няма пряка връзка с трите записи на заповед, като не са били установени обстоятелства, индициращи за упражнявано от св. Коврайски психическо или физическо насилие, преди или по време на оформянето им, което да мотивира Б. да ги подпише като издател. Не това обаче е съществено за ангажиране на отговорността й за деянието по чл. 286 ал. 1 от НК с оглед подадения от нея сигнал до РП – Добрич от 13.12.2004 г., в който тя е предоставила информация за неправомерни действия на Коврайски, довело до образуване на проверка по случая. Поначало, с подаването на подобни сигнали гражданите реализират признатото им от закона право да търсят защита от компетентните органи за накърнени свои права. Твърденията им могат да останат недоказани и това не може да служи като основание за търсене на отговорност по чл. 268 ал. 1 от НК. Константна е практиката, че за набеждаване може да става въпрос само когато подателят сезира компетентните органи с ясното съзнание, че лицето, в случая св. Коврайски, не е извършило твърдяните неправомерни действия, респ. че е невинно. В мотивите си окръжният съд е акцентирал върху установената липса на доказателства за осъществена от Коврайски принуда в двете й форми спрямо Б., свързА. с подписване на трите записи на заповед. Това е верно, но същественото е, а то също е намерило отражение в съдебния акт, че всъщност Б. е депозирала сигнала до РП след като е узнала за заведените срещу нея ч. гр. дела за издаване на изпълнителни листове въз основа на записите на заповед, в каквато посока са и самите й обяснения пред първата инстанция (вж. л. 86 от НОХД № 1526/06 г.). Затова, като се има предвид, че тя не се е обърнала към компетентните органи към момента или след подписване на трите документа, за което не е имало обективна пречка, но е сторила това едва след като е узнала за предприетите от св. Коврайски действия по правомерно събиране на задълженията, като в производството е установена неверност на твърденията й за осъществена принуда, то безспорно е реализирано деянието по чл. 268 ал. 1 от НК и с осъждането й материалният закон е бил приложен правилно. В този смисъл разумните причини за действията й добре се свързват с желание да избегне плащанията, признати със записите на заповед, в какъвто аспект за твърденията в обвинителния акт, а не с неправомерно поведение на св. Коврайски, което да я е мотивирало да ги подпише. Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав намери, че не са налице сочените касационни основания и въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 354 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 4/23.03.2010 г. на Добричкия окръжен съд, постановена по ВНОХД № 48/2010 г. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: