Р Е Ш Е Н И Е № 449 София, 29.10.2010г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ : Елена Авдева Татяна Кънчева при секретар К. Павлова и в присъствието на прокурора М.Михайлова .................................... изслуша докладваното от съдията Е. Авдева наказателно дело № 390 /2010 г. Производството по делото е образувано на основание чл. 424, ал.1 от НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по нохд № 21/2010 г. по описа на Районния съд в гр.Омуртаг. В искането се сочи, че атакуваният съдебен акт нарушава закона и е постановен при неспазване на процесуалните правила. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на прокуратурата поддържа искането за възобновяване. Оправданият по делото подсъдим А. Х. А. не изразява становище по искането. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване, установи следното : Районният съд в гр.Омуртаг с присъда № 16 от 23.02.2010 г. по нохд № 21/2010 г. признал подсъдимия А. Х. А. от с.Могилец, община О., за невинен в това, че за времето от 18.02.2009 г. до 01.10.2009 г., след като бил осъден да изплаща издръжка на двете си непълнолетни деца, съзнателно не изпълнил задълженията си в размер на повече от две вноски, а именно – 7, 5 вноски в размер на 1 067, 99 лева, като деянието е извършено повторно, поради което го оправдал по обвинението по чл. 183, ал.4 във връзка с чл.183,ал.1 и чл. 28 , ал.1 от НК. Присъдата не е разглеждана от въззивната инстанция и е влязла в сила на 21.04.2010 г. Искането за възобновяване на производството по делото е направено в законния шестмесечен срок от процесуалнолегитимирана страна и е допустимо. Разгледано по същество то е неоснователно поради следното: Искането съдържа две основания за ревизия на оправдателната присъда – съществени нарушения по чл.348,ал.1 т.1 и по т. 2 от НПК. Основното възражение на прокуратурата е базирано на твърдението за избирателно и превратно обсъждане на доказателствата по делото, довело до вътрешно убеждение на съда, изградено против процесуалните правила на чл.13, чл.14 и чл.107,ал.5 от НПК. Така поддържаната позиция се опровергава от данните по делото. Районният съд много внимателно е изследвал имуществения и финансов статус на подсъдимия. В мотивите на атакуваната присъда е обсъдена цитираната в искането информация, съдържаща се в обясненията на подсъдимия. Той заявил категорично, че „през последната година” не е полагал труд , нито по трудов, нито по граждански договор. В същата насока са и показанията на свидетелите М. М. и И. И.. Те потвърждават заявеното от подсъдимия, като доизясняват, че той помага на баща си , живее с него и е на негова издръжка. Нищо по-различно не е приел и районния съд в мотивите си, като заключил, че подсъдимият няма доходи или имущество, които биха били източник на реализиране на задължението за издръжка към двете му деца. Противното не може са се изведе като логичен извод и от твърдението на прокуратурата,че той закъснял с регистрирането си като безработен. Ноторно известно е, че тази регистрация не гарантира трудовата заетост на безработния, а само подпомага търсенето на подходяща работа. Всички представените от обвинението доказателства са изтълкувани според точното им съдържание без логически отклонения, поради което обобщаващият фактически извод на съда,че подсъдимият няма никакви материални възможности за плащане на издръжка, не е опорочен. Ето защо и правната му интерпретация като отсъствие на субективна съставомерност на деянието отразява правилно приложение на закона и опровергава твърдението на искателя за съществено нарушение по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. А. Х. А. не се e отклонил съзнателно от задължението да плаща издръжка, а обективно не се e намирал в състояние да стори това. Съдът правилно е преценил поведението на подсъдимия в контекста на крайно ограничените му възможности за трудова реализация и законосъобразно не е намерил данни за умишлено противоправно поведение, насочено към засягане интересите на двете му деца. Оправдателната присъда е резултат на проведено при спазване на правилата на НПК съдебно производство и не противоречи на материалния закон. С тези съображения настоящият съдебен състав отхвърля искането за възобновяване на производството по делото. Водим от горното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главния прокурор на Република България за възобновяване на производството по нохд № 21/2010 г. по описа на Районния съд в гр.Омуртаг. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ 1. 2.