Р Е Ш Е Н И Е № 626 София, 09 май 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 17 декември, двехиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело № 1569 / 2012 година Касационното производство е образувано по протест на прокурор в Апелативна прокуратура – гр. Велико Търново и жалба на подс. Г. В. П., депозирана чрез неговия защитник, срещу въззивна присъда № 148 от 18. 06. 2012 год., постановена по ВНОХД № 49 / 2012 год. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търоново. В протеста се релевират доводи за наличие на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК, поради и което, се прави искане, атакуваната присъда да бъде отменена изцяло, а делото върнато за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд. Представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа протеста по съображенията изложени в него. С жалбата на подс. П., поддържана и в съдебно заседание, се правят оплаквания за допуснати от страна на въззивния съд, нарушения на материалния закон и процесуалните правила, като се претендира за оправдаване на подсъдимия, алтеранативно, за връщане на делото за ново разглеждане, от друг състав на въззивния съд. След преценка доводите на страните и проверка на въззивното решение в пределите по чл. 347 от НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение в настоящия състав намери следното: С присъда № 58 от 28. 12. 2011 год., постановена по НОХД № 188 / 2011 год. по описа на Окръжен съд - гр. Русе, подс. Г. В. П. бил признат за виновен в извършване на: -престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК, му било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от седем години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип, и на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1 и т. 4 във вр. с ал. 1, пр. 4 и 5 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК, му били наложени наказания - „лишаване от свобода” за срок от седем години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип и „глоба” в размер на 20 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, на подс. П. било определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от седем години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип, към което било присъединено и наказанието „глоба” в размер на 20 000 лв. На основание чл. 70, ал. 7 от НК, съдът постановил подс. П. да изтърпи отделно и неизтърпяната част, от предходно определено му наказание „лишаване от свобода” в размер на две години, четири месеца и тринадесет дни, от изтърпяването на което, бил условно предсрочно освободен. Със същата присъда, и подс. В. Ч. Г. била призната за виновна в извършване престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК, й е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип, и на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, пр. 4 и 5 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за което при условията на чл. 54 от НК, й били наложени наказания - „лишаване от свобода” за срок от пет години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип и „глоба” в размер на 20 000 лв. На основание чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК, на подс. Г. било определено общо най-тежко наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, при първоначален „строг” режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип, към което било присъединено и наказанието „глоба”, в размер на 20 000 лева. Недоволни от постановената присъда останали касатора П. и подс. Г., които обжалвали същата с оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на процесуалните правила и за явна несправедливост на наложените им наказания. Към Апелативен съд – гр. Велико Търново били отправени алтернативни искания – оправдаване на подсъдимите, връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд, намаляване размера на наложените им наказания, с приложение на чл. 55, ал. 1 от НК /касателно подс. Г./. С атакуваната въззивна присъда № 148 от 18. 06. 2012 год., постановена по ВНОХД № 49 / 2012 год. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново, първоинстанционната присъда била отменена изцяло по отношение на подс. Г., като същата била призната за невинна и оправдана по повдигнатите й обвинения за извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2 във вр. с ал. 2 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, пр. 4 и 5 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. По отношение на касатора П., присъдата била отменена досежно извършеното от него престъпление чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1 във вр. с ал. 1 от НК, като подсъдимия бил признат за невинен и оправдан по това обвинение. П. бил оправдан и да е извършил престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, в съизвършителство с подс. Г., а извършеното от него деяние, било преквалифицирано в такова по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, пр. 4 и 5 от НК с намаляване размера на наложените му наказания, съответно на „лишаване от свобода” за срок от три години и „глоба” в размер на 10 000 лв. Присъдата била отменена и в частта, с която по отношение на подс. П. била приложена разпоредбата на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от НК. В останалата си част, първоинстанционната присъда била потвърдена. По депозираният касационен протест Касационният протест и изложените в него доводи за допуснати съществени процесуални нарушения са основателни, тъй като въззивната присъда е постановена при наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Това е така поради следните съображения: Въззивната присъда /а и всеки един съдебен акт/ представлява единство между диспозитив и мотиви, външен израз на фактическите и юридически съображения на съда за извършените деяния и авторството, престъпната съставомерност и правната квалификация, наложените наказания и пр.. Принципното положение, че мотивите към съдебния акт следва да обективират вътрешното убеждение на съда изразено с диспозитива на акта, е нарушено касателно приетата от въззивния съд правна квалификация, на осъщественото от подс. П. деяние по чл. 354а от НК. Така, в диспозитива на присъдата е посочено, че касатора е осъществил престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 1 /каквото обвинение не му е било повдигано/ във вр. с ал. 1, пр. 4 и 5 от НК, докато в мотивите към нея е отразено, че извършеното от П. престъпление, е такова по чл. 354а, ал. 2, изр. 1-во, пр. 4 и 5 и изр. 2-ро, пр. последно т. 4 от НК /л.66 отзад/. С допуснатото противоречие между диспозитива и мотивите на постановения въззивен съдебен акт, освен че волята на решаващия съд е останала неясна за страните, са били ограничени процесуалните права на касатора, в частност, правото му на защита - да разбере в извършването на какво конкретно престъпление, е бил признат за виновен и за което, са му били наложени наказания. Противоречието между мотиви и диспозитив на съдебния акт винаги е съществено нарушение на процесуалните правила, защото първо ограничава процесуалните права на страните, а после, препятства и осъществяването на последващ касационен контрол. Допуснато е и друго процесуално нарушение. В мотивите на протестираната присъда апелативния съд е приел за установено от фактическа страна, че подс. Г. е напуснала управлявания от подс. П. лек автомобил ”носейки найлонова чанта с наркотика, покрит с вестници”/л. 61/. При тези приети за установени факти за поведението на подсъдимата, тя я била призната за невинна и оправдана, по повдигнатото й обвинение за извършване на престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, т. 1 във вр. с ал. 1, пр. 4 и 5 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК. Така, се е стигнало до непълнота в мотивите на постановената присъда, която не дава възможност на касационната инстанция да проследи вътрешното убеждение на въззивната – липсват посочени основания поради които, въпреки приетите като установени факти за поведението на подс. Г. свързани с упражнявана от нея фактическа власт върху процесното наркотично вещество, апелативния съд е приел, че тя не е осъществила инкриминирания престъпен състав посочен по-горе. Тази непълнота е съществена защото, освен, че представлява нарушение на разпоредбата на чл. 305, ал. 6 от НПК, обуславя и необоснованост на решението на въззивния съд по смисъла на чл. 304 от НПК. Задължението за мотивираност на съдебния акт е основно задължение както по отношение на фактите, така и по отношение на правните въпроси, поставени за разрешаване по делото. Върховният касационен съд може упражни контролните си правомощия и е обвързан от фактите по делото, само когато последните са пълно, точно и категорично посочени като установени от съдилищата по същество, което в настоящия случай, не е налице. Междувпрочем, критика към доказателствената дейност извършена от въззивния съд може да бъде отправена и по отношение на сторения анализ на показанията на свид.М. М., П. П., К. К. и Д. Т. /л.62/, който извън всякакво съмнение не е в унисон с разпоредбите на чл. 14, 107 и чл. 154 от НПК. Констатираните съществени процесуални нарушения съставляват касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, което налага отмяната на атакувания съдебен акт, а също е и пречка, за упражняване на касационна проверка досежно въззивната присъда, в контекста на доводите по същество, изложени в касационния протест. По жалбата на подс. П. Възраженията изложени в касационната жалба на подс. П., също са насочени срещу проведената от въззивния съд, оценка на доказателствената маса и формираните изводи от правна страна, поради и което, посоченото в горните абзаци на решението, е относимо и към тях. При това процесуално развитие на делото, доводите по същество /доколкото са налице/, изложени в касационната жалба на подс. П., не следва да бъдат обсъждани, а същите следва да бъдат съобразени, при новото разглеждане на делото. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че атакуваният съдебен акт подлежи на цялостна отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане, от друг състав на апелативния съд, на стадия на съдебното заседание. При новото разглеждане на делото, е необходимо да бъдат отстранени посочените съществени нарушения на процесуалните правила. Задължителен е задълбочен и детайлен анализ на установената доказателствена съвкупност, внимателна и прецизна оценка на доводите, изтъкнати в касационния протест свързани с материалната незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, като следва да бъдат обсъдени и възраженията на подсъдимия. Воден от гореизложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА ИЗЦЯЛО въззивна присъда № 148 от 18. 06. 2012 год., постановена по ВНОХД № 49 / 2012 год. по описа на Апелативен съд - гр. Велико Търново и ВРЪЩА делото за ново разглеждане, от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.