1 Р Е Ш Е Н И Е № 579/10 гр. София, 12.01.2011г. В И М Е ТО НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември , две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ МИТОВА ЧЛЕНОВЕ: АНИ САРАЛИЕВА ЕМИЛ ТОМОВ при участието на секретаря Р.И. . изслуша докладваното от съдията Емил Томов гр. дело № 1932/2009 година. Производството е по реда на чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. М. Р. чрез пълномщник адв.А. М. от САК срещу решение №484 от 08.12.2008г по гр.дело № 1867/2008г. на Софийски градски съд , с което в обжалваната част е отменено решение от 21.07.2007г по гр.д.23492/2006г на Софийски районен съд и по същество е отхвърлен иска за вреди от некачествено строителство по чл. 163 ал.3 от ЗУТ до размера на сумата 7217 лева ,поради липса на пасивна легитимация на привлечения ответник А. И. М. в качеството му на строител по смисъла на Закона за устройство на територията . В частта , с която по отношение на втория ответник [фирма] (в ликвидация) искът е отхвърлен ,първоинстанционното решение не е обжалвано . Касационната жалба съдържа искане за отмяна на решението като постановено в нарушение на материалния закон относно предпоставките за отговорност на ответника като строител на продадения апартамент , съществено нарушение на съдопроизводствени правила при обсъждане на доказателствата и необоснованост на крайните изводи. Въззивният съд неправилно приема за установено единствено качеството на ответника като инвеститор,но не и като строител на сградата и процесния обект в частност. Съображения са развити в жалбата ,претендират се разноски . Ответникът по касационната жалба А. И. М. е заявил отговор чрез пълномощника си адв. П. Ч. . Правилно е прието за недоказано качество на ответника ,даващо право на ищеца да претендира недостатъци по силата на чл. 163 ал.1 от в гаранционните срокове по същия закон . И. е бил продаден в незавършен вид и продавач е лице, различно от ответника.Претендира разноски. С определение №143 от 10.02..2010г на ВКС , ІІІ г.о жалбата е допусната до разглеждане на основание критерия по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК, по въпроса кои фактически или правни признаци определят качеството „строител” във връзка с възложената на тази категория лица отговорност по чл.163 ал. 3 от ЗУТ в гаранционните срокове за нейното реализиране съгласно чл. 173 от ЗУТ , когато разрешение за ползване на строежа е издадено при действието на този закон, но самият строеж е реализиран въз основа на сключени преди приемането му договори за изработка . В обжалваното решение Софийски градски съд е разгледал случай , при който между ищеца А. М. Р. и ответника А. И. М. на 28.08.1996г е договорено възлагане на строителство и покупко- продажба за конкретен обект (апартамент №24) в новострояща се сграда,като в последствие между страните по предварителния договор е постигнато съгласие за замяна в споразумение от 15.12.1999г ищецът и неговата съпруга да прехвърлят първоначално договорения обект на посочено от изпълнителя лице , а последният се е задължил да им прехвърли друг конкретен обект (апартамент№19) в същата сграда. Договорени са и конкретни довършителни работи . Безспорно в резултат на тази договорка и с нот. акт №71 т.І от 06.03.2000г ищецът е придобил собствеността на процесния апартамент № 19 и мазе №14 в секция „Б” на сградата на ул. „Голаш” (Плачковски манастир) № 28”[населено място] ведно със съответните принадлежности , тогава изгреден в незавършен вид , като продавачи (прехвърлители) по тази сделка са трети физически лица, за чиито правоотношения с обещателя не са ангажирани преки доказателства . Извършеното строителство на сградата в незавършен вид (до к.533,50)е било узаконено с акт№211/28.10.1996г на основание чл.162 вр.173 от З. (отм). По искане на инвеститорите –множество лица, между които ищеца и ответника включително ,ползването на строежа е разрешено от Д. на 08.11.2001г при действието на чл. 177 ЗУТ (ДВ бр.1/2001, в сила от 31.03.2001г) и Наредба №6 за разрешаване ползването на строежите от 22.06.2001г (отм) Искът за появили се недостатъци е предявен с позоваване на гаранционните срокове по чл.173 от ЗУТ и предвид факта ,че ползването на сградата е разрешено при действието на този закон ,предвиждащ издаването на разрешение по чл. 177 ал.3 ЗУТ като начален момент на гаранционна отговорност за строителя . При така установените по делото обстоятелства във връзка с поставения въпрос и на основание чл. 291 т.3 от ГПК, Върховен касационен съд състав на ІІІ г.о намира следното : Искът по чл. 163 ал.3 (предишна ал. втора ) от ЗУТ за обезщетение при недостатъци в резултат на некачествени строителни работи е на разположение на лицето , който търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя, т.е искът е на разположение на крайния купувач на обекта включително и може да бъде упражнен в гарантираните от чл. 173 на ЗУТ срокове тогава , когато строежът е снабден с разрешение за ползване при действието на този закон , независимо че строителството е договаряно или осъществено преди приемането му . Нормата е аналог на правилото по чл. 119 от З.(отм) и има за предназначение да даде възможност на всички собственици на построени имоти да отправят претенциите си за вреди от некачаствено строителство , проявили се в рамките на гаранционните срокове , към строителя. Качеството строител по смисъла на тази разпоредба не е изключено за лице , явяващо се едновременно и инвеститор на сградата или части от нея. Пасивната легитимация,свързана с качеството „строител” подлежи на установяване с всички доказателствени средства , в която насока имат значение констатациите по актовете на държавно приемане или санкция във връзка със осъщественото строителство , издавани по реда на отменения З., ППЗТСУ(отм) и съответната по време на действието им подзаконова уредба. Професионалният ценз на строителя и притежанието на техническа правоспособност в лицето на ответника не е необходима законова предпоставка за реализиране на отговорността по чл. 163 ал.3 от ЗУТ , успешното провеждане на иска не е пряко обусловено и от другите формални предпоставки на чл. 163 ал.1 от ЗУТ , като наличие на писмен договор с възложителя в инвестиционния процес , сключен при действието на този закон. Предвид гореизложеното , касационната жалба е основателна. Съображенията на Софийски градски съд ,че извод за качеството и легитимацията на ответника като „строител” на конкретния закупен от ищеца апартамент следва да се основава на действията, изведени единствено от нормативните признаци на чл. 163 ал.1 от ЗУТ , са неправилни.В обжалваното решение необосновано са игнорирани договорните отношения между ищеца като възложител и ответника като строител ,при развилата се с оглед договорената замяна делегация , която правна фигура сочи да е установено качеството на ответника в инвестиционния процес ,доколкото сделката има основание да погаси еднородните му задължения към различни лица. Ответникът по иска е изпълнител на строеж на жилищна сграда , в който същият е привличал инвеститори, купувачи по предварителни договори и по отношение на ищеца е изпълнил задълженията си посредством действия на трето лице , с обект различен от първоначално договорания , но в същата сграда.Този извод се налага и от факта ,че при узаконяването с акт № 211 от 28.10.1996г на С. [община] е посочен като извършител на строежа на цялата сграда , а още и поради това , че същият не оспорва да е фактическият извършител на самата строителна дейност. От предмета на споразумението с дата 15.12.1999г следва да се направи извод и за обема строителни работи в конкретния обект ,поет и осъществен от строителя .Защитата на ответника изтъква правни доводи за погасяване по давност на търсената от него, като строител ,отговорност, неприложимост на влезлия в сила нов закон по отношение на гаранционните срокове, изтъква значението на факта ,че апартаментът е продаден в незавършен вид и то не пряко от строителя , а чрез трето лице.Оспорва и естеството на претендираните недостатъци като причинени от негова дейност . При установените по делото обстоятелства ,на първо място въззивният съд е следвало да достигне до положителен извод във връзка с фактическите предпоставки , свързани с качеството на ответника , а не да ги приема за недоказани. Искът по чл. 163 ал.3 от ЗУТ за обезщетение при недостатъци в резултат на некачествени строителни работи е на разположение на този , който търпи вреди от виновните действия или бездействия на строителя и в случая това е ищеца. Макар да е дал правилна квалификация на иска като основан на чл. 163 ал.3(предишна ал.2) от ЗУТ ,която отговорност е самостоятелна и различна от договорната отговорност за недостатъци по Закона за задълженията и договорите, въззивният съд неправилно е възприел фактите и поради това не е достигнал до изводи във връзка с приложимото право.Основателни са оплакванията на касатора за необоснованост на постановеното решение и същото следва да бъде отменено изцяло ,като бъде постановено друго решение по съществото на спора по иска за обезщетение при некачествено строителство , до размера на сумата 7217 лева. При установените по делото факти искът е основателен и специалната отговорност на привлечения ответник следва да бъде ангажирана . Както вече се изтъкна , предпоставка за нейното реализиране не е формалното наличие на писмен договор по смисъла на чл. 163 ал.1 от ЗУТ с други участници в инвестиционния процес. Искът е упражнен в рамките на гаранционните срокове, считано от момента на издаване разрешение за ползване, както изрично повелява чл. 173 ал.3 от ЗУТ .Строежът е приет по реда на гл. ХІ от ЗУТ, на основание §6 ал.1 т.2 от ПЗР на Наредба № 6 от 22.05.2001г (отм), поради което за отношенията във връзка с правото на обезщетение ,свързани изрично с този факт, е приложим влезлият в сила нов закон .Вредоносният резултат,както и причинната връзка с дейността на строителя , е установен от заключението на вещото лице арх. Т. Г., прието по приобщеното гр.д №4961/2004гна СРС 26 състав по реда на обезпечаване на доказателствата. Съгласно това заключение, , оценените по заключението на вещото лице Л. С. щети са пряк резултат от лошо изпълнена В и К инсталация , неизпълнена или лошо изпълнена топлоизолация на конструкцията на сградата. При тези компетентни и неоспорени изводи неоснователно е възражението на ответника , че вредите са неблагоприятна закономерност от овехтяване и ищецът иска да прави текущ ремонт за сметка на ответника . Не се касае и за довършителни работи в кокретния апартамент, осъществени от купувача . За констатираните недостатъци и произтеклите от тях вреди, гаранционният срок е регламентиран в чл. 173 ал.4 т. 3 и т.4 от ЗУТ и искът за обезщетение е съобразен с него . Предвид вече изложените съображения по решаващия за изхода на делото правен въпрос ,Върховен касационен съд намира и останалите възражения на ответника за неоснователни . Въззивното решение следва да бъде отменено изцяло, което обуславя присъждане на разноски на касатора за всички инстанции . Ответникът по касационната жалба ги дължи изцяло, тъй като искът по отношение на него е изцяло основателен. Следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на сума 1448 лева ( от които 675 лева са пред настоящата инстанция ) Водим от горното, Върховният касационен съд, ІІІг.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение №484 от 08.12.2008г по гр.дело № 1867/2008г. на Софийски градски съд И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА ОСЪЖДА А. И. М. от[населено място] ,[улица] ап.№30 , да заплати на А. М. Р. [ЕГН] от[населено място] ,[улица] ап.№19 сумата 7 217 за некачествено изпълнение на строителни работи , ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 07.11.2006г до окончателното изплащане , заедно със сумата 1448 лева разноски по делото за всички инстанции . Решението е окончателно . ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: