Р Е Ш Е Н И Е   №  302   гр.София,  15 юли  2009 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,   Второ наказателно отделение в съдебно заседание на деветнадесети юни   две хиляди и девета  година в  състав:                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИДИЯ СТОЯНОВА                                                 ЧЛЕНОВЕ:    ТАТЯНА КЪНЧЕВА                                                                         ЖАНИНА НАЧЕВА                                                                                                                                              със секретар   Надя Цекова при участието на прокурора    НИКОЛАЙ ЛЮБЕНОВ изслуша    докладваното  от    председателя        (съдията)   ЛИДИЯ СТОЯНОВА нак.общ характер дело № 276/2009 година, за да се произнесе, взе предвид:   Касационното производство е образувано по протеста на прокурор от Софийската апелативна прокуратура против присъда № 21/16.03.2009 год. по въззивно нохд № 970/2009 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав. Поддържа се, че с оправдаването на подсъдимия М. К. Х. е допуснато нарушение на закона като последица от съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствения материал. Прави се искане за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за да бъдат отстранени допуснатите нарушения, а подсъдимият осъден по предявеното му обвинение за извършено престъпление по чл.206, ал.4 вр.ал.1 НК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа протеста за неправилна оценка на доказателствата по изложените в него съображения за неверни правни изводи, довели до неоснователното оправдаване на подсъдимия. Обосновава необходимостта от връщане на делото за ново разглеждане и осъждане на подсъдимия. Подсъдимият Х. защитника, оспорва основателността на протеста и прави искане да бъде оставена в сила новата въззивна присъда. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите в пределите по чл.347 НПК и намира: Врачанският окръжен съд с присъда № 741/21.05.2008 год. по нохд № 222/2004 год. признал подсъдимия Х за виновен в това, че за времето от 30.10.2001 год. до 19.12.2001 год. в гр. О., противозаконно присвоил чужда движима вещ – 9 778 тона хлебна пшеница на обща стойност 2 114 208 лева, собственост на Териториална дирекция „Държавен резерв”, гр. В., която владеел и пазел по силата на сключен договор като обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. На основание чл.206, ал.4 вр.ал.1 вр.чл.54 НК го осъдил на 8 години лишаване от свобода, за изтърпяването на което наказание определил първоначален строг режим. Лишил го от права по чл.37, ал.1, т.6 и т.7 НК – за срок по 10 години да заема държавна или обществена длъжност и да извършва търговска дейност. Постановил конфискация на недвижими имоти, конкретно описани и в съответните им размери. Приложил чл.68, ал.1 НК за наказанието, наложено му с влязлата в сила присъда по нохд № 102/2000 год. на Белослатинския районен съд. Произнесъл се по въпроса за размера на дължимите разноски. Софийският апелативен със протестираната присъда по въззивно нохд № 970/2008 год. отменил изцяло присъдата на първоинстанционния съд, признал подсъдимия Х за невиновен и го оправдал по предявеното му обвинение за престъпление по чл.206, ал.4 вр.ал.1 НК. Въззивният съд изложил подробно възприетата от него фактическа обстановка като заявил, че я приема за безспорно установена въз основа на обясненията на подсъдимия и показанията на разпитаните пред първоинстанционния съд свидетели, както и тези на разпитания във въззивното съдебно следствие св. Хр. П. , на заключенията на вещите лица, на писмените доказателствени средства, съдържащи факти за обстоятелства, относими към предмета на доказване. Изложил и свои съображения за отказа си да кредитира обясненията на подсъдимия и на свидетелите Л, показанията на свидетелите Я във връзка с твърдяно като оневиняващо подсъдимия обстоятелство – заболяване на пшеницата, както и агротехническата експертиза, за която е обосновал причината да не бъде възприето заключението й по отговорите, съдържащи правни оценки и становище по доказателствата поради липса на компетентност. Обосновавайки верността на фактическите изводи, които е направил първоинстанционният съд, обаче, въззивният съд е направил различни правни изводи, като се е мотивирал защо не споделя решението, че деянието е доказано от обективна и субективна с. , поради което подсъдимият неправилно е осъден по предявеното му обвинение. Изложил е съображения, но те са основани на едностранна и непълна оценка на писмените доказателствени средства – приемателни актове, договор от 19.02.2001 год., нотариални актове за учредяване на договорни ипотеки и споразумения – в нарушение на чл.107, ал.3 НПК, с които е обосновал решението си за липса на умисъл у подсъдимия да извърши престъплението, за което е бил привлечен да отговаря и е бил внесен обвинителния акт. Наред с това, макар и да е заявил в мотивите си, че възприема изцяло установената от първоинстанионния съд фактическа обстановка като се е позовал на приетите доказателства, които са послужили като основание за верността на фактическите констатации, решавайки да упражни правомощията си и да постанови нова присъда, е пренебрегнал действителния смисъл на част от тези доказателства, включително и на обясненията на подсъдимия, и е дал погрешна интерпретация на посочените писмени доказателствени средства. Подсъдимият като собственик на ЕТ”Скът-М. Касъмов” в гр. О. е притежавал зърнобаза, което е основанието за вземане на решението от 12.07.2000 год. от Министерския съвет-Главно управление „Държавен резерв и военновременни запаси” да я определят за съхранение на зърнени храни, в които ще става издължаването на производители, ползвали кредитните линии на фонд „Земеделие”. Това е и основанието подсъдимият да приеме предоставеното му с 29 приемателни актове съответното количество зърно, подписани лично от него и други компетентни лица, за разпределянето му в определени само за това зърно четири помещения и за получаване на съответно възнаграждение за осъществяване на дейността по съхранение на тази конкретна стока. Неверни са изводите, че сключеният в по-късен момент договор между подсъдимия и ТД”Държавен резерв”, гр. В. се отнася за някакви други суровини и стоки или че произтичащите от този договор задължения за съхранение на полученото зърно със съответното предназначение и невъзможност за разпореждане без съгласие на дирекцията от с. на подсъдимия са му били неизвестни. Ако съдът беше обсъдил съобразно изискванията на чл.107, ал.3 и ал.5 НПК всички доказателства, включително обясненията на подсъдимия, можеше да стигне до друг извод, че направения от първоинстанционния съд е верен, т.е. че договорът не се отнася за други суровини и материали и че за полученото по съответния установен ред и начин зърно подсъдимият е сключил договора през м.февруари 2001 год., че е възприел правилно правата и задълженията си, произтичащи от този договор, което е демонстрирал, вкл. с факта на получаване съответните договорени суми. Нарушил го е като се е разпоредил с инкриминираното имущество без необходимото съгласие, констатация за което е направена при извършените проверки, с последващо съставяне на актове и с неизпълнение указанията да възстанови липсващото количество, с което своеволно се е разпоредил. Не е вярна и интерпретацията на действията по сключване на споразумението и допълнителното от м.декември 2001 год., по силата на които подсъдимият е поел задължение за изпълнение на вземането с договорни ипотеки, което не е направил и през следващата – 2002 год. Кредитирането на подсъдимия е едно последващо действие от с. на Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси”, след неправомерното разпореждане с поверената стока и с друга цел – оказване на помощ за възстановяване. Макар да е във връзка с нарушаването на договора за съхранение, то е извън предмета на обвинението и не може да бъде възприето, както е решил въззивния съд, като обстоятелство, което го оневинява. Неправилната и непълна оценка на доказателствения материал е основанието съдът да направи различни правни изводи, обосновавайки липсата на признаците на престъплението по чл.206 НК, поради което е оправдал подсъдимия. Формирайки по този начин вътрешното си убеждение чрез оценка само на част от събрания по предвидения процесуален ред доказателствен материал очевидно не е могъл и да изпълни процесуалното си задължение като съпостави, анализира-поотделно и в съвкупност, да се мотивира съгласно изискванията на чл.305, ал.3 НПК, каквото е изричното изискване на чл.339, ал.3 НПК за случаите, когато се постановява нова присъда и по този начин да направи оценка с оглед действителния смисъл не на част, а на целия доказателствен материал. Допуснатото съществено нарушение е довело и до неправилно приложение на закона, поради което новата присъда следва да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който да вземе предвид всички доказателства и доводи на страните, за да бъдат решени правилно въпросите по чл.301 НПК. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение на основание чл.354, ал.3, т.т.2 и 3 вр.ал.1, т.4 вр.чл.348, ал.1, т.т.1 и 2 НПК Р Е Ш И:   ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 21/16.03.2009 год. по въззивно нохд № 970/2009 год. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, 7-ми състав и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ Вярно с оригинала!