Р Е Ш Е Н И Е № 184 гр.София, 27 април 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти март две хиляди и единадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА СЕВДАЛИН МАВРОВ при секретаря Л. ГАВРИЛОВА. и в присъствието на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА, изслуша докладваното от съдия В. ИМОВА наказателно дело № 1057/2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба изготвена от защитата на подсъдимия С. Г. В., адвокат А. Д. А. срещу въззивно решение №182 /15.12.2010 г. по внохд№ 383/10 г. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е потвърдена присъда №99 от 20.09.2010 г. по нохд№1149/10 г. на Окръжен съд гр.Варна. С присъдата подсъдимият С. Г. В. е признат за виновен в това, че на 20.12.2009 г. по пътя[населено място] -с.И., обл. Варна, при управление на МПС - л.а. „М. 200" с рег. № РВ 2772 АХ, нарушил правилата за движение : чл.20 ал.1 ЗДвП, а именно, че „водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват" и по ал.2, че „водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението и с всички други обстоятелства, които имат значение за безопасността на движението, ….и са длъжни да направят всичко възможно, за да намалят скоростта или да спрат превозното средство във всички случаи, когато възникне опасност за движението", и чл. 16 ал.1 т.1 ЗДвП „…на платно с двупосочно движение на водача на пътно превозно средство е забранено: когато платното за движение има две пътни ленти - да навлиза и да се движи в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне", като по непредпазливост е причинил смъртта на Н. И. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 1 б .„в" НК, вр. чл. 58а НК е осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ЧЕТИРИДЕСЕТ МЕСЕЦА. Признат е за виновен и в това, че по същото време и място е управлявал МПС „М. 200" с рег. № РВ 2772 АХ в едногодишния срок от наказанието му по административен ред с НП № 901/29.04.2009 г. на Началника на Р. – А., влязло в сила на 19.05.2009 г., за управление на МПС без съответно свидетелство за управление, поради което и на основание чл.343В ал.2 вр. ал.1 вр. чл.58А от НКе осъден на ЛИШАВАНЕ ОТ С. за срок от ШЕСТНАДЕСЕТ МЕСЕЦА. На основание чл.23 ал.1 от НК на подсъдимия С. В. е определено общо най-тежкото наказание от ЧЕТИРИДЕСЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ С. , при първоначален ОБЩ режим в ЗООТ. Присъдени са разноските по делото. В жалбата се релевира касационно основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание лишаване от свобода. Изтъква се, че наказанието не съответства на обществената опасност на подсъдимия и на целите на наказанието.Акцентът е поставен единствено на осемте наказателни постановления за нарушения на ЗДвП и ППЗДвП, като са подценени останалите данни за личността на подсъдимия показаното от него съжаление и разкаяние за извършеното,добрите характеристични данни от местната общественост за личността му. Пред касационната инстанция подсъдимият В. и защитата му адвокат А. не се явяват , редовно призовани. Не се явяват редовно призовани и частните обвинители и граждански ищци С. М. и И. М., както и повереникът им , адвокат С. Н. от АК Варна.В писмено становище заявява, че оспорва жалбата на подсъдимия, а решението на ВАС да се остави в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата на защитата на подсъдимия, като счита, че материалният закон е приложен правилно и по отношение на наложените наказания на подсъдимия, които са съответни на престъплението и затова са и справедливи.Данните са, че ПТП е извършено в лентата за насрещно движение на л.а. на подсъдимия, управлявал е без свидетелство за правоуправление при наличие на многобройни предходни нарушения на правилата за движение, за които е многократно санкциониран. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата е неоснователна. При постановяване на въззивното решение не са били допуснати твърдяните в жалбата нарушения на закона относно правилата за определяне на наказанието на подсъдимия. Производството по делото е проведеното по реда на глава двадесет и седма НПК. Фактическите обстоятелства на обвинението, признати от подсъдимият са потвърдени и от събраните по делото доказателствени източници. В рамките на фактическите констатации по обжалвания съдебен акт материалният наказателен закон е приложен правилно. Не е допусната явна несправедливост на наложените на подсъдимия наказания, както относно определеният им вид и размер, така и относно отказа на съдилищата да приложат условното осъждане. Правилно е приложено правилото за индивидуализация на наказанията на подсъдимия и за двете инкриминирания деяния съгласно правилата на чл.58а, ал.1 в ред. в ДВ, бр.26/2010г. (действаща по време на извършване деянието), вр. с чл.54 НК. Напълно правилно въззивният съд е отхвърлил искането на подсъдимия за отлагане на изпълнението на наказанието "лишаване от свобода" на основание чл. 66, ал. 1 от НК. Деянието обуславя по-тежката наказуемост на дееца поради грубите нарушения на правилата за движение на МПС- несъобразена с пътните условия скорост и управление без свидетелство за правоуправление. Самият деец също представлява висока обществена опасност като водач, защото осемкратно е санкциониран по административен ред за нарушения на правилата за движение. За престъплението е наложено предвиденото в санкционната част на престъпния състав наказание „лишаване от свобода”, в неговия среден размер наказание като съдилищата по фактите не са игнорирали и смвекчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства.Следователно неоснователни са доводите на защитата за пренебрегване на формиращите наказанието смекчаващи отговорността данни. Правилно е отказано приложението на чл.66 НК. ВКС споделя напълно мотивите във въззивното решение на стр.25-26 . Вярно е, че подсъдимият е реабилитиран по право и формално би могъл да се ползва от разпоредбата на чл.66 НК за приложението на условното осъждане, но и по делото е налице фактологическа пречка. Подсъдимият Стачно В. не е получил целяното въздействие от предходното му наказание , отложено по реда на чл.66 НК. Продължил е с престъпна самонадеяност да управлява след като по административен ред му е било отнето свидетелството за правоуправление, наред с което не се е ръководил от правилата за безопасно движение на пътя. Този извод намира опора в доказателствената съвкупност, дала основата на приетата от съдилищата фактология за броя и характера на допуснатите нарушения, довели до инкриминираното деяние и съставомерния от него резултат – смъртта на водача в насрещно движещият се в насрещното платно за движение лек автомобил. Въпреки мокрото асфалтово покритие, скоростта от около 155-156 км/ч, с която подсъдимият е управлявал автомобила е била твърде над допустимата за ненаселено място, а навлизането в лентата за насрещно движение, където пътувал л.а."Ситроен" с ДК№В 1465 КТ, управляван от починалият по-късно Н. К. е проява на изключително грубо нарушение на правилата за движение, задължаващи водачите, когато са на платно с двупосочно движение да навлизат и да се движат в лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне, какъвто не е конкретният случай. Ударът между двата автомобила е бил челен именно в лентата за насрещно движение за поде.В.. Следователно подсъдимият не е бил предупреден и превъзпитан в необходимата степен в спазване на законите , в това и тези определящи правилата за движение на МПС при предходното му осъждане с отлагане изпълнението на наказанието. Затова правилен и обоснован е изводът, че само реалното изтърпяване на санкцията може да доведе до постигане на посочения в чл. 36 НК възпитателен и възпиращ ефект, както спрямо извършителя на престъплението, така и по отношение на другите членове на обществото. С оглед на това не е налице явна несправедливост на наложените наказания в контекста на чл. 348 ал.5 т.2 от НПК, поради което касационният съд не намира основания за намеса с оглед разпоредбата на чл. 348 ал.1 т.3 от НПК да промени начина на изпълнение на наказанието.Предвид изложените съображения настоящият касационен съдебен състав намери, че в пределите на правомощията на касационната инстанция и с оглед предоставените й процесуални възможности не се налага ВКС да упражни правомощията си за отмяна или изменение на постановения въззивен съдебен акт. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК , Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №182 /15.12.2010 г. по внохд№ 383/10 г. на ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД, с което е потвърдена присъда №99 от 20.09.2010 г. по нохд№1149/10 г. на Окръжен съд гр.Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: