Р Е Ш Е Н И Е № 378 гр.София, 05.11.2013г. в и м е т о н а н а р о д а Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври, две хиляди и тринадесета година в състав: Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА при секретаря Ю.Г. като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 5625 описа за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 11.06.2013г. на З. Д. Д. на влязлото в сила решение от 11.03.2013г. по гр.д.№566/2013г. на ОС Варна, на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК. Молителката З. Д. Д., чрез процесуалния си представител моли да бъде отменено атакуваното решение, тъй като са налице предпиставките на чл.303, ал.1,т.5 ГПК. Ответникът- [фирма], не изпраща представител и не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Установено е по делото, че страни по изп.д.№, с оглед основанието за неговото образуване – изпълнителен лист от 04.05.2012г. на РС-Варна, са - взискател [фирма] и З. Д. длъжник, която е ипотекирала свой апаратамент като обезпечение за получен от нея кредит от банката. С решението, чиято отмяна се претендира, съдът, в закрито съдебно заседание, е оставил без уважение жалбата с вх. № 00066/15.01.2013год. по описа на ЧСИ Ст. Я., с рег. № , подадена от З. Д. – длъжник по изпълнението по изпълнително дело № по описа на ЧСИ Ст. Я. с район на действие района на Варненския окръжен съд срещу постановление за възлагане на недвижим имот от 04.01.2013год. Съдът е приел, че само по себе се необявяването на предложилият най-висока цена при тайното наддаване за купувач, след която е проведена процедура по чл. 492, ал. 2 ГПК, не опорочава проданта до степен да обуслови отмяна на постановлението за възлагане. Приел е за неоснователни оплакванията, че ЧСИ не е изпълнил задължението си да отправи трикратно питане към наддавачите направили еднакви устни наддавателни предложения за желанието им да предложат по-висока цена с размера на още един задатък, че проданта не е надлежно разгласена, тъй като длъжникът не е бил уведомяван за насрочената втора продан, както и че не са изпълнени изискванията на чл. 487, ал. 2 от ГПК за поставяне на обявлението най-малко един ден преди посочения в обявлението ден за започване на проданта са неоснователни. Счел е за неоснователно и оплакването, че не били изпълнени изискванията на чл. 487, ал. 2 ГПК – обявлението да бъде разгласено най-малко един преди посочения в обявлението ден за започването на проданта, както и че ЧСИ не е извършил разпределение, от което да е видно дали предложената цена надминава вземането на обявения за купувач взискател, или не при което и в едноседмичния срок, купувачът не е внесъл предложената от него цена, тъй като в случая вземането на взискателя, обявен за купувач, надминава предложената от него цена, при която той е обявен за купувач, поради което и нито една от двете хипотези на чл. 495 ГПК не е налице. Прието е за неоснователни и оплакванията за незаконосъобразно провеждане на втората публична продан с доводи, че при възобновяването на спряната втора публична продан, имотът е следвало да бъде изнесен на публична продан при първоначалната цена, т.е., по цената на първата продан, тъй като с възобновяването изпълнителното производство продължава от онова действие, при което е било спряно – в случая – с провеждане на втора по ред публична продан в съответствие с нормата на чл. 494, ал. 2 ГПК. Молителката, чрез процесуалния си представител поддържа, че при разглеждане на дело от ОС Варна, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, е била лишена от участие в производството по него, тъй като е проведено закрито съдебно заседание в нарушение на изискванията на чл. 437, ал.2 ГПК, - основание за отмяна на решението по смисъла на чл.303, ал.1, т.5 ГПК. С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна, разгледана по същество, е основателна поради следното: В случая страни по посоченото изпълнително дело са взискател [фирма] и З. Д. длъжник по договор за кредит, която освен това е ипотекирала свой апаратамент като обезпечение на вземането на банката. Независимо от обстоятелството, че по изричната разпоредба на закона /чл. 429, ал. 3 ГПК/ изпълнителният лист срещу длъжника има сила и срещу лице, дало своя вещ в залог или ипотека за обезпечение на дълга, когато взискателят насочва изпълнението върху тази вещ, учредителят на ипотека по отношение на възложения с обжалваното постановление имот има процесуалното качество и на трето за това производство лице. Съгласно изричната норма на чл. 437, ал. 3 ГПК, подадените от третите лица жалби срещу действията на съдебния изпълнител се разглеждат в открито заседание. Това императивно изискване на закона в случая не е спазено, тъй като жалбата срещу Постановлението за възлагане на ипотекирания имот, подадена от третото лице - ипотекарен длъжник – е разгледана в закрито заседание. Именно поради обстоятелството, че освен качеството на страна /длъжник/ в изпълнителното производство, жалбоподателката - молител в настоящето производство, притежава и качеството на трето лице, нейнатаа жалба е следвало да бъде разгледана по реда на чл. 437, ал. 2, а не по ал. 1 ГПК, т.е. в открито, а не в закрито заседание. Допуснатото от съда нарушение на процесуалното правило на чл. 437, ал. 2 ГПК е довело до лишаване на страната от възможността да участва в делото и да ангажират съответните доказателства, което налага извода, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК за отмяна на атакуваното решение. Предвид изложените съображения, съдът Р Е Ш И : о т м е н я решение от 11.03.2013г. по гр.д.№566/2013г. на ОС Варна на основание чл.303, ал.1,т.5 ГПК. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в открито съдебно заседание от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: