О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №.210 гр. София, 04.04.2017 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№2264 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274, ал.3 от ГПК. Образувано е по частна жалба на [община] срещу определение №2167 от 24.06.2016 г. по ч.гр.д.№2066/2016 г. на САС. С обжалваното определение е потвърдено определение №938 от 18.02.2016 г. по т.д.№888/20915 г. на СГС, ТО, с което производството по делото е прекратено. В частната касационна жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение, като в изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасянето на въззивния съд по следните въпроси, за които се поддържа наличие на селективните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК: 1. Съставлява ли процесният договор за безвъзмездна финансова помощ, административен договор според легалната дефиниция на §1, т.1 от ДР на ЗУСЕСИФ, при условие, че същият не е сключен въз основа на волеизявление на ръководителя на управляващия орган, страна по него не е ръководителят и договорът не замества издаването на административен акт. 2. Кой ред е приложим за образуваните до приемане на ЗУСЕСИФ искови производства за финансови корекции по ДБФП. Ответникът по частната жалба – МОСВ не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, намира следното: Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е достигнал до извод за недопустимост на предявените от бенефициента по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ искове – за заплащане на сумата от 455 314.85 лв., незаплатена, поради наложена финансова корекция, помощ по договора и за установяване на недължимост на сумата от 26 000 лв. – част от сумата от 542 840.10 лв., наложена финансова корекция по същия договор /за който иск в допълнителна искова молба е направено искане за изменение в осъдителен, предвид последващ отказ на ответника да заплати посочената сума поради наложената финансова корекция/. Посочил е, че отношенията между страните по договора са такива на власт и подчинение и защитата на ищеца следва да бъде извършена със средствата на административния процес, в който смисъл е и разпоредбата на §10, ал.2 от ЗУСЕСИФ, като повдигнатият спор следва да се разгледа от съответния административен съд. Настоящият състав намира, че следва да се допусне касационно обжалване по формулирания от касатора втори въпрос, свеждащ се до това кой е съдът, компетентен да разгледа предявените от получателя на безвъзмездната финансова помощ, преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, искове за реално изпълнение на задълженията на другата страна по договор за безвъзмездна финансова помощ. Този въпрос е обусловил решаващата воля на въззивния съд, като в случая се установява наличие и на поддържаното селективно основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, с оглед противоречието на възприетото от въззивния съд становище със задължителна практика на ВКС, създадена след влизане на новата ал.3 на §10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ /ДВ бр.74/2016 г., в сила от 25.12.2015 г./. Съобразно посочената, споделяна от настоящия състав практика, образуваните преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ гражданскоправни производства по предявени от получателя на помощта искове за реално изпълнение или за обезщетение за неизпълнение на договор за безвъзмездна финансова помощ, обосновани с твърдения, че изявлението за финансова корекция на ръководителя на управляващия орган е невалиден/незаконосъобразен индивидуален административен акт, са подсъдни на гражданските съдилища. В този смисъл и тъй като в случая се търси реално изпълнение на посочения в исковата молба договор за безвъзмездна финансова помощ, с твърдения за незаконосъобразност на наложените финансови корекции и производството по делото е образувано преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, въззивното и потвърденото с него първоинстанционно определения следва да бъдат отменени /предвид последващото изменение на §10 от ПЗР на ЗУСЕСИФ, с придаденото обратно действие на новата ал.3, въпреки правилната преценка на двете инстанции на характера на сключения между страните договор/, а делото - върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, ОПРЕДЕЛИ: ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на определение №2167 от 24.06.2016 г. по ч.гр.д.№2066/2016 г. на САС ОТМЕНЯ определение №2167 от 24.06.2016 г. по ч.гр.д.№2066/2016 г. на САС и потвърденото с него определение №938 от 18.02.2016 г. по т.д.№888/20915 г. на СГС, ТО ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.