О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е                                              № 460                                 гр. София, 19.12.2008 година                   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември през две хиляди и осма година в състав:                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РОСИЦА КОВАЧЕВА                                                      ЧЛЕНОВЕ:            ЛИДИЯ ИВАНОВА                                                                                        ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА   като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 428   по описа за 2008г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК във връзка с чл. 414, ал. 2 от ГПК /отм./. Образувано е по частна касационна жалба на Д. агенция „Д. резерв и военновременни запаси”, гр. С. срещу определение № 302 от 01.07.2008г. по ч. т. дело № 55/2008г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение, с което е оставено в сила определение от 19.12.2007г. по гр. д. № 1781/2002г. на Старозагорски районен съд. С оставения в сила съдебен акт е определена парична равностойност за 100 бр. ресьори 12 листа 1045.03.01.00, които с решение от 27.05.2003г. по гр. д. № 1781/2002г. на Старозагорски районен съд „Х” А. , гр. С. е осъден да върне на Д. агенция „Д. резерв и военновременни запаси”, гр. С., предадени на дружеството за съхранение и пазене по договор за влог, общо в размер на 4 100 лв. с ДДС. Частният жалбоподател поддържа становище, че основният въпрос по делото е към кой момент и по какви цени следва да се изчисли равностойността на липсващия материал. Релевира довод, че неправилно окръжният съд е приел и одобрил цена на липсващия военновременен запас в размер на 4 100 лв. на база цена на комплект при отчислено физическо, морално и икономическо изхабяване. Според частния жалбоподател равностойността на липсващия материал следва да се определи към момента на падежа на задължението на „Х” А. за предаване на вещите на база пазарна цена с ДДС за нов комплект и в този смисъл е съдебната практика на ВКС, като е цитирано Решение № 1566/06.12.1994г. по гр. д. № 214/1994г. на ВКС, V г. о. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и равностойността на процесния материал да бъде определена по пазарни цени с ДДС по по-високата цена, посочена в експертизата, а именно 152 лв. за комплект ресьори. Ответникът „Х” А. , гр. С. чрез процесуалния си представител адв. Ж оспорва частната касационна жалба и поддържа становище, че същата е недопустима, тъй като действащия ГПК не предвижда касационно обжалване в случаите по чл. 521, ал. 3 от ГПК и не допуска в преходните разпоредби образуване на касационно производство по реда на отменения ГПК в случаите на чл. 414, ал. 2 от ГПК /отм./. Изложени са и съображения за законосъобразност на определението – съдът правилно е определил момента, към който следва да се изчисли равностойността. Според ответника неоснователни са доводите, че равностойността следва да се определи по пазарна оценка на чисто нови ресьори от същия вид. Поддържа се становище, че между страните няма сключен договор, който да вменява задължение на ответника по чл. 16 от Наредба за създаване, съхраняване, отчитане и използване на военновременни запаси и държавни резерви да обновява /опреснява/ съхраняваните от него ресьори, както и че никога не са били осигурявани от ищеца средства за обновяване на резервите съгласно чл. 19 от посочената наредба. Ответникът моли частната касационна жалба да бъде оставена без разглеждане, евентуално определението да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 от ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Определението на Старозагорски окръжен съд подлежи на обжалване, тъй като е постановено в производство, образувано по молба на ищеца – взискател по изп. дело № 2209/2006г. на държавен съдия – изпълнител при Старозагорски районен съд, постъпила в Районен съд Стара Загора преди 01.03.2008г., а именно на 13.08.2007г. Съгласно § 2, ал. 14 от ПЗР на ГПК във всички непосочени изрично случаи производствата, образувани по молби, постъпили до 01.03.2008г., се разглеждат по реда на отменения ГПК. Преценката дали определението на въззивния съд по чл. 414, ал. 3 от ГПК /отм./ подлежи на касационно обжалване следва да се извърши съобразно разпоредбите на отменения ГПК, поради обстоятелството, че молбата за определяне на равностойността на движимите вещи /100 броя ресьори 12 листа 1045.03.01.00./, които ответникът е осъден да върне на частния жалбоподател е постъпила преди 01.03.2008г. По своята същност определението по чл. 414 от ГПК относно равностойността на присъдената движима вещ, която не е намерена у длъжника, разрешава материалноправен спор, свързан с предмета на съдебното производство, поради което подлежи на касационен контрол. В този смисъл е задължителната съдебна практика – Тълкувателно решение № 1/17.07.2001г. по дело № 1/2001г. на ОСГК на ВКС, т. 6. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване на процесното определение следва да се извърши на основание чл. 274, ал. 3 във връзка с чл. 280, ал. 1 от ГПК, тъй като частната касационна жалба е постъпила след 01.03.2008г. За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК. Според частния жалбоподател и с оглед данните по делото същественият материалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е към кой момент и по какви цени следва да се изчисли равностойността на липсващия материал. За да остави в сила определението, Старозагорски окръжен съд е приел, че с влязло в сила решение № 250 от 27.05.2003г. по гр. д. № 1781/2002г. на Старозагорски районен съд „Х” А. , гр. С. е осъден да върне на Д. агенция „Д. резерв и военновременни запаси”, гр. С. движими вещи, предадени на дружеството за съхранение и пазене по договор за влог, а именно 100 бр. ресьори 12 листа 1045.03.01.00. При насроченото от държавен съдебен изпълнител принудително отнемане на вещите от длъжника и предаването им на кредитора на 07.08.2007г. движимите вещи не са намерени при длъжника. Въззивният съд е приел, че равностойността на липсващите присъдени вещи следва да се изчисли към датата на установяване на липсата – 07.08.2007г. по метода на амортизираната възстановителна стойност с отчитане на физическото, морално и икономическо изхабяване, поради което е възприел за справедлива пазарна стойност сумата 4 100 лв. /по 41 лв./брой/. Същественият материалноправен въпрос е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС и следователно предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване на определението на Старозагорски окръжен съд е налице. При констатиране на липсата на присъдените заместими вещи и непрестирането на други такива вещи от длъжника за взискателя се поражда правото да претендира трансформация на вземането си на основание чл. 414, ал. 2 от ГПК /отм./. В конкретния случай молителят е поискал трансформиране на натуралното задължение на длъжника в неговата парична равностойност непосредствено след установяване от съдебния изпълнител на факта, че присъдените вещи не се намират при ответника. Релевантният момент за определяне на паричната равностойност на натуралното задължение е депозирането на молбата по чл. 414, ал. 2 от ГПК /отм./. Изпълнението е насочено към заместими вещи и след като те не се намират в патримониума на длъжника, той е имал възможност да ги закупи и предостави на взискателя. До подаване на молбата за определяне на паричната равностойност на липсващите вещи и в хода на първоинстанционното и въззивното производство длъжникът е могъл да изпълни задължението си. След като не е направил това същият дължи заплащане на паричната равностойност на натуралното си задължение, изчислена към момента на подаване на молбата. Притезанието на частния жалбоподател произтича от договор за неправилен влог и размерът на паричната равностойност на присъдените липсващи вещи следва да се определи по пазарната им цена, цената, по която взискателят би закупил същите с оглед възстановяването им в държавния резерв. Доводът на ответника, че не дължи заплащане на цената на чисто нови ресьори поради това, че между страните няма сключен договор, който да вменява задължение на ответника по чл. 16 от Наредба за създаване, съхраняване, отчитане и използване на военновременни запаси и държавни резерви да обновява /опреснява/ съхраняваните от него ресьори, както и че никога не са били осигурявани от ищеца средства за обновяване на резервите съгласно чл. 19 от посочената наредба, е неоснователен. Присъдените с влязлото в сила решение движими вещи са родово заместими, поради което длъжникът е следвало да ги върне, а при тяхната липса – да ги закупи и предаде на взискателя или да плати тяхната средна пазарна цена, с която длъжникът да може да закупи такива движими вещи. Поради това при определяне равностойността на липсващите вещи следва да се отчита цената на нови ресьори с техническите характеристики на тези, които са били предадени на съхранение. Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че неправилно въззивният съд е приел, че справедливата пазарна стойност е в размер общо 4 100 лв. /по 41 лв./брой/. Тази стойност е определена по метода на амортизираната възстановителна стойност с отчитане на физическото, морално и икономическо изхабяване. Видно от заключението на техническата експертиза, средната пазарна цена /възстановителната стойност/ на един комплект ресьор е 152 лв. Въз основа на изложените съображения се налага изводът, че определението на Старозагорски окръжен съд е неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо това да бъде определена парична равностойност на присъдените движими вещи общо в размер 15 200 лв. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение   О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № 302 от 01.07.2008г. по ч. т. дело № 55/2008г. на Старозагорски окръжен съд, Търговско отделение и вместо това постановява: ОТМЕНЯ определение от 19.12.2007г. по гр. д. № 1781/2002г. на Старозагорски районен съд. ОПРЕДЕЛЯ парична равностойност за 100 бр. ресьори 12 листа 1045.03.01.00, които с решение от 27.05.2003г. по гр. д. № 1781/2002г. на Старозагорски районен съд „Х” А. , гр. С. е осъдено да върне на Д. агенция „Д. резерв и военновременни запаси”, гр. С., предадени на дружеството за съхранение и пазене по договор за влог, общо в размер на 15 200 лв. с ДДС. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.   2.