5 Върховен касационен съд на Република България НК, І н.о. дело № 572/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 234 гр.София, 04 август 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо наказателно отделение в съдебно заседание на единадесети април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН ТОМОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА КАПКА КОСТОВА със секретар Даниела Околийска при участието на прокурора ТОМА КОМОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ПЛАМЕН ТОМОВ наказателно дело под № 572/2014 година Две касационни жалби са дали повод за горепосоченото дело – от името на пострадала, като частен обвинител, и от името на подсъдима, а жалбите са срещу въззивно решение, с което първоинстанционната присъда е била изменена в интерес само на подсъдимата. Първоинстанционната осъдителна присъда 352/17.ХІІ.2012 год. по нохд 814/2011 год. на Старозагорския окръжен съд, е за причинената от П. С. С. по непредпазливост смърт на велосипедиста А. М. Р. (И.), която е настъпила на 22.VІІІ.2009 год. като резултат от транспортното престъпление с лек автомобил по чл.343а, ал.1, б.”б” НК (по тази правна квалификация още защото след деянието е оказана предвидената в нея помощ на пострадалия). Подсъдимата е наказана с лишаване от свобода за 6 месеца условно (чл.66 НК) с 3-годишен изпитателен срок, а също така с лишаване от право да управлява МПС за 1 година. Обжалваното (второинстанционно, въззивно) решение – 229/13.І.2014 год. по внохд 137/2013 год. на Пловдивския апелативен съд, е издадено след аналогично обжалване като касационното и с него подсъдимата е била оправдана по обвинението ѝ само във връзка с чл.20, ал.2 ЗДП (че не е нарушила правила за движение във връзка със скоростта на управлявания от нея лек автомобил). Частният обвинител А. З. Т., с която пряко пострадалият от престъплението е живял съпружески, е оспорила както смекчаването на присъдата, така и потвърдения от ПАС „изключително нисък” размер на наложеното наказание. Изложените в касационната жалба доводи са съответно за нарушение на материалния закон и за явна несправедливост. Подсъдимата пък се смята за поначало неправилно привлечена към наказателна отговорност и поради това иска да бъде оправдана по касационен ред. В жалбата от нейно име са изложени аргументи срещу експертните изводи по делото. В съдебното заседание на касационната инстанция жалбите са поддържани, включително писмено, а според прокурора трябва да бъдат отхвърлени като неоснователни. ВКС намери, че решението е засегнато от неправилност, която не позволява към този момент да бъде взето убедително отношение към основателността или неоснователността на жалбите. Иначе е похвално намерението на ПАС да използва в работата си препоръчаната от теорията и съдебната практика т.нар. арбитражна експертиза (в тази насока вж. р. 25/00-І, Бюл.9/01). За нейното пълноценно използване обаче, ПАС е трябвало да съобрази най-важната в случая особеност на посочената разновидност на експертизите: да п р е о д о л я - в а възникналите до нейното назначаване различия в експертните мнения. Трудностите във въззивната инстанция по повод на тези различия са били без съмнение големи – потвърждението се вижда в описаното на повече от 3 страници (от 6 до 10 на мотивите към решението) развитие на делото, довело до назначаване на общо четири експертизи в досъдебното производство и на пета – в съдебното пред първата инстанция; самото естество на трудностите се вижда още по-добре в обстойното им обсъждане в мотивите към присъдата. Вместо обаче да възложи на поредната (шеста) експертиза не само предвидените изрично в закона задачи на „повторната”(„новата”), но и особените задачи тъкмо на „арбитражната” експертиза, съдът неочаквано заявил, че „игнорира” дадените до нейното назначаване други експертни мнения. Позицията си ПАС е формулирал едва в мотивите към решението (вж. на с.8 и 10), но тя очевидно е съществувала още при провеждане на заседанието по чл.327 НПК – в издаденото тогава, на 16.ІV.2013 год. определение няма нито дума, която да бъде отнесена към спецификата на „арбитражната” експертиза: ако не критично, то поне сравнително да бъдат обсъдени всички спорни въпроси, да бъдат заедно с това очертани различията в дадените отговори, да бъде ясно аргументирано предпочитанието на „арбитрите” в спора. Пропускът от закритото заседание не е бил отстранен по време на съдебното следствие в апелативния съд, въпреки опитите на страните да предизвикат „арбитражно” обсъждане на отделни въпроси. Липсвала е в крайна сметка въобще идеята за системно провеждане на съдебно дирене с такава насоченост и това се потвърждава допълнително от аргументите в подкрепа на последната експертиза, между които например, че тя дала „своите заключения и отговори на поставените въпроси след много по-задълбочени изследвания, много по-аргументирано и по-точно е отговорила на всички въпроси, имащи значение за решаване на настоящото дело”(с.10 от въззивните мотиви) – подобни декларативни аргументи не звучат убедително и неслучайно от страна най-вече на подсъдимата продължават и пред ВКС да бъдат задавани редица въпроси защо е предпочетено едно, а не друго експертно мнение. ВКС обаче, за разлика от ПАС, изобщо не разполага с процесуални възможности да се ориентира в създалата се неяснота. Тя е преодолима при едно ново разглеждане на делото в предходната съдебна инстанция, но то трябва да се основава, първо, върху едно правилно отношение към задачите на т.нар. арбитражна експертиза, и, второ, върху разбирането, че грешките на тази плоскост са на общо основание от категорията на съществените нарушения на процесуалните правила (за подробности вж. отново цитираното вече решение). Ръководен от изложеното и с оглед на чл.354, ал.3, т.3 НПК, ВКС-І наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 229 от 13 януари 2014 год. по внохд 137/2013 год. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане във въззивната инстанция от провеждането на заседание по реда на чл.327 НПК. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: /СЛ