- 7 -
РЕШЕНИЕ
№ 245
гр. София 18.10.2016 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в публичното заседание на 21.09.2016 (двадесет и първи септември две хиляди и шестнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
при участието на секретаря РАЙНА ПЕНКОВА, като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 1430 по описа за 2016 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 307, ал. 1 от ГПК и е образувано по молба с вх. № 283/12.01.2016 година, подадена от [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], за отмяна на решение № 197/27.10.2015 година, постановено по гр. д. № 2426/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о.
С посоченото решение, след като е отменил решение № 2300/11.12.2014 година на Софийския апелативен съд, постановено по гр. д. № 2184/2014 година, съставът на ВКС е отхвърлил предявеният от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] иск по чл. 108 от ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху производствена сграда до В. (арматурен цех), с площ от 2592.00 м2 и застроен обем 29 930.00 м3, построена в поземлен имот с площ от 11 169.00 м2, намиращ се в промишлената зона на [населено място] могила, [община], съставляващ имот № 59 по кадастралния план, одобрен със заповед № 300-4-7/12.02.2002 година на Изпълнителния директор на АК, с граници: ПИ № **, ПИ № **, бетонов път, за който имот е отреден У. № **-за производствени и складоми дейности в кв. 6, съгласно ПУП, одобрен със заповед № 10/07.02.2008 година на Кмета на [община] и предявеният от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] иск по чл. 108 от ЗС, за признаване на правото на собственост и предаване на владението върху самия поземлен имот.
Молителите твърдят, че решението противоречи на решение № 15/30.06.2009 година на Районен съд Радомир, постановено по гр. д. № 173/2007 година, което е потвърдено с решение № 56/09.04.2010 година на Окръжен съд Перник, постановеното по гр. д. № 695/2009 година, което пък с определение № 624/17.06.2011 година, постановено по гр. д. № 209/2011 година по описа на ВКС, ГК, ІІ г. о. не е допуснато до касационно обжалване. В молбата се излагат доводи за това, че са налице основанията за отмяна на решение № 197/27.10.2015 година, постановено по гр. д. № 2426/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Насрещната страна по молбата за отмяна [фирма] [населено място] е подала отговор с вх. № 1020/19.02.2016 година, с който е изразила становище, че същата е неоснователна и като такава трябва да се остави без уважение.
От страна на третото лице помагач на страната на [фирма] [населено място], а именно [фирма] [населено място], което е било главна страна в производството по гр. д. № 173/2007 година по описа на Районен съд Радомир не е подаден отговор на молбата за отмяна и не е изразено становище по допустимостта и основателността й.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки твърденията на страните и представените от тях доказателства, намира за установено и доказано следното:
Както се посочи по-горе с решение № 197/27.10.2015 година, постановено по гр. д. № 2426/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. са отхвърлени предявения от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] иск по чл. 108 от ЗС, за установяване на собствеността и предаване на владението върху производствена сграда до В. (арматурен цех), с площ от 2592.00 м2 и застроен обем 29 930.00 м3, построена в поземлен имот с площ от 11 169.00 м2, намиращ се в промишлената зона на [населено място] могила, [община], съставляващ имот № ** по кадастралния план, одобрен със заповед № 300-4-7/12.02.2002 година на Изпълнителния директор на АК, с граници: ПИ № **, ПИ № **, бетонов път, за който имот е отреден У. № ІІ-за производствени и складоми дейности в кв. 6, съгласно ПУП, одобрен със заповед № 10/07.02.2008 година на Кмета на [община] и предявения от [фирма] [населено място] срещу [фирма] [населено място] иск по чл. 108 от ЗС, за признаване на правото на собственост и предаване на владението върху самия поземлен имот. Главни страни в това производство са били [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], в качеството им на ищци и [фирма] [населено място], в качеството му на ответник. В същото производство като трето лице помагач на страната на ответника [фирма] [населено място] е участвало [фирма] [населено място]. Последното дружество в качеството си на ответник е било главна страна в производството, по което е било постановено решение № 15/30.06.2009 година на Районен съд Радомир по гр. д. № 173/2007 година. В същото производство като главни страни-ищци са участвали [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], като [фирма] [населено място] не е участвало в производството нито като главна, нито като подпомагаща страна. Исковата молба, въз основа на която е образувано първоинстанционното производство пред Районен съд Радомир, е била подадена на 08.05.2007 година, като производството е образувано на 09.08.2007 година, а молбата е вписана в Службата по вписванията при посочения районен съд на 29.05.2007 година. Същевременно от представените по делото доказателства се установява, че [фирма] [населено място] е придобило имота, предмет на решение № 197/27.10.2015 година, постановено по гр. д. № 2426/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., въз основа на сключен на 27.07.2000 година със [фирма] [населено място] договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № 407/2000 година на Б. К.-нотариус с район на действие района на действие района на Районен съд Радомир, вписан под № 073 в регистъра на Нотариалната камара.
Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК заинтересованата страна може да поиска отмяна на влязло в сила решение когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в сила решение, което му противоречи. Съществуването на две противоречиви съдебни решения постановени между същите страни, по едно и също искане и на едно и също основание противоречи на установения с разпоредбите на чл. 299, ал. 1 и ал. 2 от ГПК принцип на непререшаемост на спора и прави невъзможно уреждането на отношенията между страните. Това налага отмяна на едно от двете решения, за да може тези отношения да бъдат разрешени по безспорен за страните начин. При това се дава предимство на законосъобразното решаване на спора и съгласно чл. 307, ал. 4 от ГПК на отмяна подлежи неправилното решение, а не това постановено по повторно заведеното дело, което е трябвало да бъде прекратено по силата на чл. 299, ал. 2 от ГПК. С оглед на това основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК предполага идентичност между делата, по които са постановени двете решения като страни, правопораждащи факти и искания. Затова едно от изискванията за отмяна по този текст от закона е двете решения да са постановени между едни и същи страни. Тълкуване на последното понятие е дадено в т. 10 от ППВС № 2/29.09.1977 година, което е запазило действието си и при ГПК, който е в сила от 2008 година. В него е посочено, че под понятието „едни и същи страни” по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК следва да се разбират ищецът, ответникът, другарите в процеса, встъпилите или привлечените трети лица, наследниците и правоприемниците на първоначалните страни, както и приобретателите на спорното право, т. е. всички, по отношение на които решението има сила на присъдено нещо. Позовавайки се на това тълкуване [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] твърдят, че тъй като [фирма] [населено място] е придобило имота предмет на спора въз основа на сключен на 27.07.2000 година със [фирма] [населено място] договор за покупко-продажба, оформен с нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № 407/2000 година на Б. К.-нотариус с район на действие района на действие района на Районен съд Радомир, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, то ответникът по молбата за отмяна се явява правоприемник на ответника по гр. д. № 173/2007 година по описа на Районен съд Радомир, поради което е обвързан от силата на присъдено нещо на постановеното в производството по това дело решение. Това твърдение обаче е неоснователно, тъй като съгласно разпоредбата на чл. 297 и чл. 298, ал. 1 от ГПК (чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм.)) съдебното решение обвързва страните в производството, независимо от това дали са главни или допълнителни, със сила на присъдено нещо от момента на влизането си в сила. Затова тази сила може да обвърже наследниците или правоприемниците на страната по реда на чл. 298, ал. 2 от ГПК (чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм.)) само ако юридическия факт на наследяването или на правоприемството е настъпил след влизането на решението в сила, а не преди това. В случай, че наследяването се е осъществило в хода на производството то наследниците, по силата на чл. 230, ал. 2 от ГПК (чл. 183, ал. 2 от ГПК (отм.)), ще заместят наследодателя си като страна в процеса и за ще се считат обвързани от силата на присъдено нещо по реда на чл. 298, ал. 1 от ГПК (чл. 220, ал. 1, пр. 1 от ГПК )отм.)), а не по силата на ал. 2 от същата разпоредба (чл. 220, ал. 1, пр. 2 от ГПК (отм.)). Същевременно в случаите, когато правоприемството чрез прехвърляне на спорното право е настъпило в хода на производството силата на присъдено нещо се разпростира върху приобретателя на основание чл. 226, ал. 3 от ГПК (чл. 121, ал. 3 от ГПК (отм.)), а не по реда на чл. 298, ал. 2 от ГПК (чл. 220, ал. 1 от ГПК (отм.)). Във всички случаи обаче се касае до правоприемство от лице, което вече е придобило качеството на страна в производството, което става след надлежното сезиране на съда и образуване на исково производство за разрешаването на съответния спор. Затова като „едни и същи страни” по т. 10 от ППВС № 2/29.09.1977 година се приемат наследниците и правоприемниците на първоначалните страни по смисъла на чл. 298, ал. 2 от ГПК (чл. 220, ал. 1, пр. 2 от ГПК (отм.)), при които правоприемството е настъпило след влизане на решението в сила, както и приобретателите на спорното право в течение на производството по чл. 226 от ГПК (чл. 121 от ГПК (отм.)), което е видно и от мотивите на постановлението. [фирма] [населено място] не отговаря на нито един от двата критерия тъй като правоприемството, при което дружеството е придобило от [фирма] [населено място] имота, предмет на решение № 197/27.10.2015 година, постановено по гр. д. № 2426/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. се е осъществило преди предявяването на иска, по повод на който е образувано производството по гр. д. № 173/2007 година по описа на Районен съд Радомир. Затова и тъй като [фирма] [населено място] не е участвало в производството по посоченото дело до приключването му във всички съдебни инстанции то не е обвързано от силата на присъдено нещо на постановеното по него решение. Поради това между [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] от една страна и [фирма] [населено място] от друга страна, не е налице друго влязло в сила решение по спорния предмет, освен решение № 197/27.10.2015 година, постановено по гр. д. № 2426/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о.
Освен изискването двете решения да са постановени между едни и същи страни, за да се допусне отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, се изисква още те да са постановени за едно и също искане и на едно и също основание. Твърденията на [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] са, че тази предпоставка е налице тъй като имотите по двете съдебни производства са реални части от един по-голям имот с обща площ от 297.00 декара, намиращ се в землището на [населено място] могила, който е при граници: от североизток път Радомир-Дупница, от запад основна площадка на З., от юг лагер на Г. и от изток път, частни и общински имоти от землището на [населено място] могила и включва имот № ** с ЕКАТЕЕ 11111 и имот № ** с ЕКАТТЕ 111111, заедно с построените в тях сгради. За този имот молителите се легитимирали като собственици и по двете съдебни производства с нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 27/2004 година на М. Д.-нотариус с район на действие района на Районен съд Радомир, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара. Освен това сочат, че и двете производства били с едно и също правно основание, а именно чл. 108 от ЗС, като фактическата обстановка по тях била една и съща. В случая действително имотите по двете производства са части от един по-голям имот като предявените по тези производства искове са правно основание чл. 108 от ЗС. Това обаче не означава, че са постановени по едно и също искане, тъй като разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, няма предвид идентичност на исканията с оглед на дадената от съда правна квалификация, а с оглед на материалното право, което е предмет на спора и чиято защита се иска. С решение № 15/30.06.2009 година на Районен съд Радомир, постановено по гр. д. № 173/2007 година е признато за установено по отношение на [фирма] [населено място], че [фирма] [населено място] е собственик на поземлен имот с площ от 53 797.00 м2, намиращ се в землището на [населено място] могила, представляващ имот № ******, с начин на трайно ползване „за машинна промишленост”, при граници: от североизток път Радомир-Дупница; от северозапад бетонов път; от югоизток бетонов път и от запад бетонов път, който имот е част от имот № ** с ЕКАТЕЕ 11111 и на поземлен имот с площ от 24 411.00 м2, намиращ се в землището на [населено място] могила, представляващ имот № ******, с начин на трайно ползване „за машинна промишленост”, при граници: от север бетонов път; от запад бетонов път; от изток бетонов път и от юг бетонов път, който е имот е част от имот № ** и от имот ** с ЕКАТЕЕ 11111, както и че [фирма] [населено място] е собственик на построените в първия от двата имота сгради-сервизна работилница, диагностична сграда, бензиностанция, работилница със склад, столова, склад № 1, склад № 2, дърводелска работилница, контролно пропускателен пункт, В.-4, ПУЦ-П. и склад към стола на ПТБазата, като е осъдил [фирма] [населено място] да предаде на всяко едно от двете дружество посочените имоти. Със същото решение е отменен констативния нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № 244/2006 година на Б. К.-нотариус с район на действие района на Районен съд Радомир, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, с който [фирма] [населено място] се е легитимирало като собственик на посочените имоти. В този нотариален акт обаче не е бил включен имотът, предмет на решение № 197/27.10.2015 година, постановено по гр. д. № 2426/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о, тъй като още преди издаването му, с договор за покупко-продажба, сключен на 27.07.2000 година и оформен с нотариален акт № **, том **, рег. № ****, дело № 407/2000 година на Б. К.-нотариус с район на действие района на действие района на Районен съд Радомир, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара, той е бил прехвърлен от [фирма] [населено място] на [фирма] [населено място]. Поради тази причина правото на собственост върху този имот не е било предмет на спора по гр. д. № 173/2007 година по описа на Районен съд Радомир и в постановеното в това производство решение не се съдържа разрешаване на съществуващ между [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] от една страна и [фирма] [населено място], респективно негов правоприемник от друга страна, спор за съществуването и принадлежността на това право. Обстоятелството, че двете съдебни производства се отнасят до различни имоти се установява както от описанието на същите в постановените по делата решения, така и от събраните по тях доказателства. В случаите, когато се касае до вещен иск за защита на правото на собственост върху недвижим имот предмет на спора е съществуването на правото по отношение на индивидуализирания в петитума на исковата молба имот. Затова когато се спори за правото на собственост върху реална част от имота, предмет е спора е само правото на собственост върху тази част, но не и върху останалата част от имота. Във втория случай силата на присъдено нещо на постановеното по спора решение ще се разпростре само по отношение на спорната реална част, но не и по отношение на останалата част от имота. Правото на собственост върху останалата част от имота може да бъде изследвано, доколкото това е необходимо за установяване на това право по отношение на спорната част от имота. но констатациите за принадлежността му ще намерят отражение само в мотивите, а не и в диспозитива на съдебното решение и по отношение на тях няма да се формира сила на присъдено нещо. Затова обстоятелството, че правните изводи на съда постановил решение № 15/30.06.2009 година на Районен съд Радомир, постановено по гр. д. № 173/2007 година, което е потвърдено с решение № 56/09.04.2010 година на Окръжен съд Перник, постановеното по гр. д. № 695/2009 година, което пък с определение № 624/17.06.2011 година, постановено по гр. д. № 209/2011 година по описа на ВКС са различни от тези съда постановил решение № 197/27.10.2015 година, постановено по гр. д. № 2426/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., по отношение на принадлежността на правото на собственост върху по-големия имот, от който спорните имоти били реални части не е основание за отмяна на реда на чл. 303 от ГПК. Отмяната е самостоятелно производство за извънинстанционен контрол на влезлите в сила съдебни решения, което намира приложение само когато са налице някои от предвидените в чл. 303, ал. 1 от ГПК предпоставки. В случая двата съдебни състава са достигнали до различни правни изводи за принадлежността на правото на собственост върху по-големия имот, реалните части от който са били предмет на двете производства, като това се е отразило на изводите им по съществото на спора. Това обаче не е предвидено като основание за отмяна, без да са налице предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. Изводите на съдилищата относно принадлежността на правото на собственост са намерили отражение в мотивите на постановените от тях решения, поради което е налице противоречие в мотивите, което обаче не води до отмяна, доколкото предмет на двете съдебни производства са две различни реално обособени части от по-големия имот по нотариален акт № **, том *, рег. № ***, дело № 27/2004 година на М. Д.-нотариус с район на действие района на Районен съд Радомир, вписан под № *** в регистъра на Нотариалната камара и всяко едно от постановените решения е формирало сила на присъдено нещо само по отношение на тази част. С оглед на това не е налице идентичност между предмета на двете съдебни производства, доколкото те касаят отделни самостоятелни части от по-големия имот, на който молителите твърдят, че са собственици и между тях не съществува противоречие по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК.
Предвид на всичко изложено не е налице твърдяното от [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] основание за отмяна на решение № 197/27.10.2015 година, постановено по гр. д. № 2426/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о. по реда на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК и подадената от тях молба за това трябва да бъде оставена без уважение..
С оглед изхода на делото [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място] ще трябва да заплатят на [фирма] [населено място] сумата от 6 000.00 лева разноски направени във връзка с подадената от тях молба за отмяна.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 283/12.01.2016 година, подадена от [фирма] [населено място], и [фирма] [населено място], за отмяна на решение № 197/27.10.2015 година, постановено по гр. д. № 2426/2015 година по описа на ВКС, ГК, І г. о..
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] и [фирма] [населено място], да заплатят на [фирма] [населено място], [улица], [жилищен адрес] сумата от 6000.00 лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице помагач на страната на [фирма] [населено място], [улица], [жилищен адрес] а именно [фирма] [населено място].
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2. |