Р Е Ш Е Н И Е N 4 София ,11.09.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ , ПЪРВО гражданско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Теодора Нинова ЧЛЕНОВЕ: Костадинка Арсова Любка Андонова При участието на секретаря Даниела Цветкова като разгледа докладваното от съдия Костадинка Арсова гр.д. N 454 по описа за 2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК . С определение № 760 от 18.09.2012 г. по гр.д. № 454 от 2012 на Върховния касационен съд, Първо отделение е зопуснато касационно обжалване по касационната жалба на В. В. П. на решение № 334 от 29.02.2012 г. по гр.д. № 3022 от 2011 г. на Пловдивския окръжен съд , 7 състав , с което е отменено решение № 2785 от 8.07.2011 г. постановено по гр.д. № 48 от 2011 г. на Пловдивския районен съд, 18 състав частта за квотите. Делбата е допусната делба при части 2/3 идеални части за М. И. Г. и 1/3 идеална част за В. В. П.. Касационното обжалване е по въпроса за приложението на чл.181 , ал.2 ГПК при условията на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В касационната жалба П. се позова на неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Ответника М. И. Г. в съдебно заседание не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Първо г.о. като прецени доводите на страните и данните по делото приема следното : Жалбата е допустима защото е подадена от надлежна страна, срещу съдебен акт, които засяга материалните й права, в срока по чл.283 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна защото решението по иска по чл.34 ЗС – първа фаза на делбата е правилно. Пловдивския окръжен съд е допуснал делба при квоти 2/3 за М. И. Г. и 1/3 идеална част за В. В. П. на В. В. П. на апартамент № 43, ет.7, с площ от 41,65 кв.м., представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.505.166.2.43 по кадастралната карта и кад.регистри на гр.” П.”, одобрена със заповед РД 18-48/03.06.2009г. на ИД на АГКК-гр.П.” . Апартамента се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 56784.505.166. Към апартамента е включено избено помещение № 60 с площ 7,41 кв.м и 0,808% ид.части от общите части на сградата. Съсобствеността е възникнала на основание прекратена имуществена общност, тъй като страните са бивши съпрузи, които са сключили брак на 7.06.1987 г. , който е прекратен с решение № 1727 от 1.06.2010 г. по гр.д. № 1072 от 2010 г. на ПРС, 2 брачен състав. Основно се спори по приложението на чл.181, ал.2 ГПК по отношение на декларацията от 20.01.1994 г. , подписана от родителите на двете страни. Безспорно представената на л.5 от гр.д. 48 от 2011 г. на Пловдивски районен съд, 13 състав “декларация”, представлява частен свидетелстващ документ , който няма достоверна дата. Този документ обаче притежава формална доказателствена сила между страните, които са го съставили . По превилото на чл. 181, ал.1 ГПК когато датата на частен документ не е удостоверена от нотариус или по друг начин, е допустимо да се определи кога е съставен документа с други доказателствени средства, включително и свидетелски показания, което са направили съдилищата. В случая са разпитани родителите на страните , които са установили , че те са изготвили декларацията и че е имало размяна на парични средства с оглед закупуване на апартамента. Преценката на свидетелските показания обаче е прерогатив на съда , който разглежда спора по същество , поради което настоящия състав не ги коментира. От събраните доказателства- гласни и писмени въззивният съд е стигнал до извода , че е оборена презумпцията на чл.19, ал.1 СК/ отм./ . Имуществената общност на съпрузите изразява идеята за равните права и задължения на съпрузите в брака, общите им усилия, полагани от тях за осигуряване благополучието на семейството, но запазва индивидуалната собственост върху вещите придобити по дарение. Ето затова в случая следва да се приеме, че ново придобитото остава лична собственост на придобилия го съпруг. В случая всеки от съпрузите е вложил средства , които е получил по дарение и квотите на страните са съобразно тях. Решението е правилно и следва да се остави в сила. По тези съображения , ВКС, състав на Първо г.о. Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила решение № 334 от 29.02.2012 г. по гр.д. № 3022 от 2011 г. на Пловдивския окръжен съд , 7 състав . ВРЪЩА делото на Пловдивския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действие по втората фаза на делбата. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: