4 Р Е Ш Е Н И Е № 90 гр. София, 20 май 2022 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети май две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА ЕЛЕНА КАРАКАШЕВА при участието на секретаря Марияна Петрова и прокурора от ВКП Тома Комов изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 271 /2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по повод постъпило искане от С. И. А., чрез защитника му – адвокат Д., за възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 220/2021 г., по описа на Окръжен съд – Варна. В искането се сочи, че въззивната присъда по това дело е постановена при съществено нарушение на процесуалните правила, поради което на основание чл. 422, ал.1, т. 5 от НПК се претендира за нейната отмяна и възобновяване на въззивното съдебно производство. В съдебно заседание пред ВКС С. А. и неговият защитник, редовно призовани, не се явяват. Представителят на Върховна касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на искането за възобновяване и пледира за оставянето му без уважение. Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение, след като прецени доводите на страните и материалите събрани по делото, намери за установено следното: С присъда № 14/08.12.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 260/2020 г., по описа на Районен съд – Девня, подсъдимият С. И. А. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 345, ал.2, вр. с ал. 1 от НК и му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева. С въззивна присъда № 24/ 25.03.2021 г., постановена по в.н.о.х.д. № 229/2021 г. по описа на Окръжен съд – Варна, първоинстанционната присъда е отменена, подсъдимият С. И. А. е признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, като на основание чл. 305, ал.6, вр. с чл. 301 от НПК за извършено административно нарушение на чл. 175, ал.3 от ЗДвП са му наложени административни наказания глоба в размер на 500 лева и лишаване от право на управление на МПС за срок от една година. Подсъдимият останал недоволен от въззивната присъда и подал до ВКС касационна жалба срещу въззивната присъда. С разпореждане № 475/14.04.2021 г., постановено по в.н.о.х.д. № 220/2021 г., съдията – докладчик върнал на подсъдимия касационната жалба на основание чл. 351, ал. 5, т. 3 от НПК, като приел, че актът на въззивната инстанция не подлежи на касационно обжалване. Посоченото разпореждане е обжалвано от подсъдимия пред ВКС, който с определение № 79/21.06.2021 г., постановено по н. д. № 500/2021 г., НК, ІІ н. о. го оставил в сила. При така установените факти, настоящият съдебен състав намира направеното искане за възобновяване на наказателното производство за недопустимо. Съгласно разпоредбата на чл. 419, ал.1 от НПК на проверка по реда на възобновяването подлежат влезлите в сила присъди и решения. По аргумент от нормата на чл. 424, ал.2, вр. с ал.1 от НПК, когато тези актове са нови присъди, постановени от районен или окръжен съд като въззивна инстанция, по искането за възобновяване е компетентен да се произнесе ВКС. В този смисъл искането правилно е адресирано до ВКС, тъй като се отнася за производство, по което ОС – Варна е постановил нова присъда. Искането за възобновяване обаче не е подадено от лице оправомощено да стори това. Правомощие да поиска възобновяване на наказателни производства, приключили с влезли в сила присъди или решения, има прокурора - окръжният, военният, главният прокурор или европейският делегиран прокурор – чл. 420, ал.1 от НПК, както и осъденият за престъпление от общ характер, който не е бил освободен от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК – чл. 420, ал. 2 от НПК. Законодателят изрично е изключил от кръга на оправомощените да искат възобновяване на наказателното производство, лицата, които на основание чл. 78а от НК са признати за виновни в извършване на престъпление, но са освободени от наказателна отговорност и са им наложени административни санкции. Логиката е, че спрямо тези лица е приложена по – леката по интензитет държавна принуда, чрез реализиране на административнонаказателна, а не на наказателна отговорност. При това деянието запазва престъпния си характер, като деецът се признава за виновен в неговото извършване, но му се налага административно наказание. С присъдите или решенията, с които се прилага разпоредбата на чл. 305, ал. 6 , вр. с чл. 301, ал. 4 от НПК, съдът изцяло оправдава подсъдимия по повдигнатото срещу него обвинение, приемайки, че деянието не е престъпление, като налага на дееца административно наказание, ако проявата се наказва по административен ред в предвидените в особената част на НК случаи или когато съставлява административно нарушение, предвидено в закон или указ. Лицата, на които по реда на чл. 305, ал. 6 от НПК са наложени административни наказания за осъществени от тях административни нарушения, нямат качеството на „осъдени за престъпление от общ характер“ по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК, тъй като изцяло са оправдани по обвинението да са извършили такова. Основание за прилагане на административната отговорност в тези случаи е осъществяването на административно нарушение, чиято степен на обществена опасност е значително по-ниска от тази на престъплението, като упражнената спрямо извършителя държавна принуда е със съществено по – нисък интензитет от наказателната отговорност. Поради това, макар да не са посочени изрично като изключение в разпоредбата на чл. 420, ал. 2 от НПК, тези лица, наред с освободените от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, също не са процесуално легитимирани да искат възобновяване на наказателното производство. Възобновяване на производствата, приключили с влезли в сила присъди или решения, с които е приложена нормата на чл. 305, ал. 6 от НПК, може да бъде поискано единствено от съответния прокурор по чл. 420, ал.1 от НПК. В настоящия случай с постановената въззивна присъда ОС – Варна е оправдал С. А. по обвинението за извършено престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК и на основание чл. 305, ал. 6 от НПК му е наложил административни наказания за извършено административно нарушение - по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Въззивният съд е приел, че проявата на дееца не е престъпна, а представлява административно нарушение, поради което е санкционирал същия с предвидените в специалния закон административни наказания. Следователно, А. не е „осъден за престъпление от общ характер“ по смисъла на чл. 420, ал. 2 от НПК и поради това не е оправомощен да прави искане за възобновяване на наказателното производство на основание чл. 422, ал.1, т. 4 – 6 от НПК. С оглед на изложените съображения, искането за възобновяване е недопустимо, поради което следва да бъде оставено без разглеждане, а настоящото съдебно производство да бъде прекратено. Воден от горното, ВКС, І – во наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подаденото от С. И. А., чрез защитника му – адвокат Д., искане за възобновяване на наказателното производство по в.н.о.х.д. № 220/2021 г., по описа на Окръжен съд – Варна. ПРЕКРАТЯВА настоящото съдебно производство. РЕШЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.