О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 23 София 12.01.2015г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК,ІV г.о.в закрито заседание на осми януари през две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ЛЮБКА АНДОНОВА при секретаря.......................... и в присъствието на прокурора.................... като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева ч.гр.дело № 5560 по описа за 2014 год.за да се произнесе,взе предвид следното: Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК. Образувано е по касационна частна жалба,подадена от С. С. С. чрез пълномощник адв.М. О. срещу определение № ІV - 1921 от 18.07.14г. по ч.гр.дело № 1186/14г.на Бургаския окръжен съд,с което е потвърдено определение № 4595 от 3.06.14г. на Бургаския районен съд от 29.01.13г.за прекратяване на производството и връщане на исковата молба по гр.дело № 4231/14г.по описа на същия съд. Приложено е изложение по чл.284 ал.1 т.3 ГПК,в което се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по въпроса „налице ли е правен интерес от предявяване на иск за установяване правото на предоставяне на лично ползване на земеделски земи и земи от горския фонд,предоставено на граждани по силата на актове на Президиума на Народното събрание,на Държавния съвет и на Министерския съвет,което право е прекратено с влизане в сила на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ” в противоречие с практиката на съдилищата,обективирана във влязлото в сила решение № 1880 от 17.12.10г.по гр.дело № 2730/10г.на Районен съд – Бургас. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като прецени данните по делото,намира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Същата следва да бъде допусната до касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК,тъй като поставеният от частния жалбоподател въпрос е разрешен в противоречие с влязлото в сила решение № 1880 от 17.12.10г.по гр.дело № 2730/10г.на Районен съд –Бургас. В него е прието по аналогичен казус,че претенцията с правно основание чл.124 ал.1 ГПК,с която се иска да се приеме за установено по отношение на ответната община,че ищецът е носител на предоставено му право на ползване по отношение на земеделска земя на основание ПМС № 1/1981г.и ПМС № 11/82г. е допустима,тъй като оспорването на правата на ищеца като ползвател от страна на ответника и спирането на процедурата по придобиването на собствеността по отношение на ползвателския имот,обуславят правния му интерес да води настоящото дело. Разгледана по същество,частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е приел,че предявеният иск е недопустим,тъй като предоставянето на ищеца на правото на ползване на терена от Г. [населено място] на основание ПМС № 26/87г.не е от фактите,за които е предвидено в закона самостоятелно установяване.Изложени са и съображения,че искът е недопустим и поради липса на правен интерес за ищеца да установи това право,тъй като правото на изкупуване на собствеността върху земята по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ е могло да бъде упражнено от правоимащите лица- бивши ползватели в преклузивни срокове,които са изтекли преди ищецът да подаде представената молба до [община] на 30.10.08г. Определението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди,че процесният терен му е предоставен за лично ползване на основание ПМС № 26/87г.,а построената в него сграда е била узаконена през 2005г.Подал е молба до [община] за придобиване на собствеността върху терена на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ,но до момента назначената комисия за оценяване на имота не се е произнесла,тъй като не е представил удостоверение за право на ползване,а с такова не могъл да се снабди,тъй като в Д. Б. и [община] не се съхранявала документация.Обосновал е правния си интерес от водене на иска с това,че за да придобие правото на собственост върху терена е необходимо да установи по отношение на общината,че му е предоставен процесия терен за лично ползване по реда на посоченото ПМС. При тези данни настоящият състав на ІV го.на ВКС приема,че спорното материално право следва да се квалифицира по чл.124 ал.1 ГПК,а не по чл.124 ал.4ГПК,както е приел въззивният съд,тъй като не са касае за установяване на факт,а за установяване съществуването на едно право.Ищецът има правен интерес от предявяване на иска,тъй като чрез защитата по чл.124 ал.1 ГПК с установяване на спорното право със сила на пресъдено нещо,би могъл да придобие собствеността на процесния имот.В тази връзка настоящият състав приема за правилна практиката,обективирана в посоченото по –горе решение на Бургаския районен съд.Неправилен е изводът на въззивния съд,че са изтекли преклузивните срокове,в които ищецът е могъл да упражни правото си на изкупуване по ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ,тъй като в исковата молба се съдържат данни,че ищецът е подал в [община] молба за закупуване на 13.01.97г.,т.е.в срока по §4а ал.6 ППЗСПЗЗ,а към настоящата жалба е представено копие от вх.№ на молбата –№ ОС-94-С-03/13.01.97г.,с печат на общинската администрация ,в подкрепа на това твърдение. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита,че обжалваното определение следва да бъде отменено,съответно и определението на Бургаския районен съд,на когото делото следва да се върне за продължаване на съдопроизводствените действия. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ определение № ІV-1921 от 18.07.14г.,постановено по ч.гр.дело № 1186/14г.на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него определение № 4595 от 3.06.14г.на Районен съд –Бургас по гр.дело № 4231/14г. ВРЪЩА делото на Районен съд –Бургас за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.