1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 632 гр.София, 12.09.2012 г. Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на единадесети септември две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев Диана Хитова като разгледа докладваното от Борис Илиев ч.гр.д.№ 485/ 2012 г. за да постанови определението, взе предвид следното: Производството е по чл.274 ал.3 т.2 от ГПК. Образувано е по жалби на молителя - (К.), и на ответните страни – Г. С. Г., Т. Й. Г., Е. С. И., [фирма] и [фирма], за допускане на касационно обжалване и за отмяна на определения на Великотърновски апелативен съд № 196 от 07.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 237/ 2012 г. и № 226 от 14.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 272/ 2012 г. (последното определение се обжалва отчасти). С двете атакувани определения апелативният съд е отменил частично и е потвърдил в останалата част определение на Великотърновски окръжен съд по гр.д.№ 484/ 2012 г. и като краен резултат е отхвърлил искането на К. за обезпечение на бъдещо искане по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на [фирма] и чрез налагане на запор върху дружествени дялове в [фирма] и [фирма], притежавани съответно от „Б. х. и.”, Б. В. о.и „Ф. и. Л..”, Б.. Допуснато е обезпечение на бъдещо искане за отнемане на имущество, придобито в резултат на престъпна дейност на Г. С. Г., чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, запор върху движими вещи, вземания и дружествени дялове, притежавани от ответните страни Г. С. Г., Т. Й. Г., Е. С. И., [фирма] и [фирма]. К. е подала жалба срещу отказа на съда да уважи искането и за допускане на обезпечение. В изложенията на основанията за допускане на касационно обжалване формулира процесуалноправните въпроси кое е меродавно за определяне на страната по делото - буквалният прочит на молбата или нейният смисъл и описаното в нея правоотношение, както и допустимо ли е налагане на запор върху имущество, собствено на трети лица, но преминало през патримониума на ответника по молбата. Счита, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и моли в обхвата на подадената от нея жалба атакуваните определения да бъдат допуснати до касационно обжалване и отменени, след което искането й по чл.22 ал.1 от ЗОПДИППД да бъде уважено. Ответните по частните жалби на К. страни - [фирма], „Б. х. и.”, Б. В. о. и „Ф. и. Л..”, Б. - не вземат становище. Ответните по молбата за допускане на обезпечение страни - Г. С. Г., Т. Й. Г., Е. С. И., [фирма] и [фирма] – обжалват определение № 226/ 14.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 272/ 2012 г. в частта, в която по отношение на тях е уважено искането на К. за допускане на обезпечение. Те повдигат материалноправният въпрос оправомощен ли е заместник председателят на К. да представлява комисията (в частност – да подава искане за обезпечение на бъдещи искания по чл.28 от ЗОПДИППД) – при липса на назначен председател и без изрично упълномощаване. Освен това формулират процесуалноправният въпрос допустимо ли е да се уважи молба за обезпечение на бъдещи обективно и субективно съединени искове тогава, когато молителят не ги е конкретизирал в молбата си чрез посочване на страни, цена и основание. Считат, че тези въпроси имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото и молят в атакуваната от тях част въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване, да бъде отменено и искането на К. за допускане на обезпечение да бъде отхвърлено. К. оспорва жалбите на ответните по молбата й страни и поддържа, че няма основание за допускане на касационно обжалване на определението в позитивната за нея част. Според К., поставените от Г. С. Г., Т. Й. Г., Е. С. И., [фирма] и [фирма] правни въпроси, нямат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а по същество поддържа, че дадените по тях отговори от въззивния съд са правилни. Върховният касационен съд намира частните жалби за допустими, а що се касае до исканията за допускане на касационно обжалване, основателно е само това на К. и то само по въпроса формалният прочит на молбата или нейният смисъл и описаното в нея правоотношение има значение при определяне на надлежните страни по спора. Този въпрос обуславя въззивното определение, защото въззивният съд е отхвърлил искането на К. за налагане на възбрани по отношение на ответника [фирма] на формално основание. Прието е, че това лице не е посочено в молбата като бъдещ ответник по искането по чл.28 от ЗОПДИППД, макар в обстоятелствената й част да е изложено, че същото дружество се явява контролирано лице от субекта по чл.4 от ЗОПДИППД и макар да е формулирано искане за възбрана на придобитите на негово име имоти. Правният въпрос не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, защото цитираното от К. определение на ІІІ г.о. по ч.гр.д.№ 111/ 2011 г. е постановено при други предпоставки: същото разглежда възможността да бъде наложена обезпечителна мярка по отношение на непосочено като ответник трето лице, което е придобило имущество от лицето по чл.4 от ЗОПДИППД (чл.7 от ЗОПДИППД), а не по отношение на контролирано от извършителя на престъпната дейност лице (чл.6 от закона). Въпросът обаче има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото по него не се установява да има установена практика и законът не съдържа изричен отговор. Съдът приема, че страните по процесуалното правоотношение се определят според твърденията на лицето, което е оправомощено да инициира производството. То сочи релевантните факти, при които поддържа за него да възникнали права и дължи доказването им. То излага какви са отношенията между него и ответника и до какви правни последици тези отношения са довели. Законът предписва в исковата молба (а по аналогия – и в другите слагащи начало на съдебните производства актове), да бъде посочено кой се явява ответник, но няма формално правило как това да бъде сторено. Не е необходимо, за да конституира съдът едно лице като ответна страна, то да е посочено в титулната част на исковата молба или на някакво конкретно място в документа, с който се предявява искане. Достатъчно е молителят да посочи, че има някакви отношения с ответника и да посочи какво искане предявява срещу него. Когато това е сторено, обстоятелството, че в титулната част на исковата молба последният не е изрично посочен, не препятства конституирането му. Ако няма данни за адреса на това лице или изложените по отношение на него обстоятелства са недостатъчни или противоречиви, съдът следва служебно да вземе мерки за отстраняване на недостатъците на молбата, а не да отхвърля искането на формално основание. В конкретния случай молителят подробно е изложил в молбата си обстоятелства, според които Г. С. Г. е контролирал [фирма] в минал период, в този период той е придобил имущество от престъпна дейност както лично, така и чрез контролираното лице, като е поискано налагане на възбрана върху това имущество. Това е достатъчно, за да се приеме, че се претендира конституирането на [фирма] като ответник по бъдещите искове. Доколкото в титулната част на молбата това лице не е посочено като ответник (а за такъв е посочен [фирма]), съдът е следвало да изиска уточнение за различни субекти ли става въпрос и кой от тях се явява бъдещ ответник, съответно за уточняване на правноиндивидуализиращите му белези. Като не е сторил това, а е отхвърлил молбата на формално основание, въззивният съд е постановил в тази част определението от 14.06.2012 г. при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съответно в същата част актът следва да бъде отменен и делото да бъде върнато на въззивния съд за вземане на нужните мерки за отстраняване на нередовностите и разглеждане на искането по същество. Следва да се отбележи, че е без значение обстоятелството, доколко същите притежавани от [фирма] имоти са възбранени по искане на К. по друго дело, на основание извършена от друго контролиращо дружеството лице престъпна дейност. Производството срещу това друго лице е самостоятелно от производството по настоящето дело и може да завърши по различен начин, така че налагането на обезпечителни мерки и по отношение на имуществото, придобито от престъпна дейност от Г. Г., не е лишено от основание. Останалите искания на страните за допускане на касационно обжалване са неоснователни. Формулираният от К. правен въпрос допустимо ли е налагане на запор върху имущество, собствено на трети лица, касае извършеният с определението от 07.05.2012 г. отказ за налагане на запор върху дружествени дялове, които понастоящем се притежават от „Б. х. и.”, Б. В. о. и „Ф. и. Л..”, Б.. Той обаче няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, защото практиката по него е уеднаквена и то именно с цитираното от К. определение на ВКС, ІІІ г.о. по ч.гр.д.№ 111/ 2011 г. В него е изяснено, че имущество, собствено към момента на подаване на искането за обезпечение на трети лица, може да бъде обект на обезпечителни мерки, само доколкото срещу тези трети лица бъде предявен иск по чл.7 от закона. В конкретния случай молителят не е заявил, че ще предяви такъв иск, съответно на поставения въпрос резонно е даден отговор, че в този случай налагането на обезпечителни мерки е недопустимо. Така е съобразена обвързващата практика на ВКС, а въпрос, по който такава практика има, не може да е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (срв. Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Относно исканията на ответните по молбата страни, съдът приема, че поставеният от тях материалноправен въпрос обуславя определението от 14.06.2012 г., доколкото въззивният съд изрично е приел, че заместник председателят на К. е законен представител на институцията при липса на назначен председател. Този въпрос обаче също няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като практиката по него е установена и е съобразена от въззивния съд. Административните структури се представляват от лицето, което съобразно устройствените им правила изявява воля от тяхно име, а когато това лице е възпрепятствано да изяви воля, представителството (в кръга на възложените на администрацията функции от закона) се извършва от тези, които съгласно същите правила са техни заместници, без да е нужно изрично упълномощаване. Без значение е причината, поради която се налага заместването – правилото важи и в случая, когато титулярен представител не е назначен. А що се касае до формулираният процесуалноправен въпрос, той не обуславя въззивното определение от 14.06.2012 г. Въззивният съд не е приел, че е допустимо да уважи молба за обезпечение на бъдещи обективно и субективно съединени искове, без молителят да ги е конкретизирал чрез посочване на страни, цена и основание. Въззивният съд е приел, че такава конкретизация е налице, защото от обстоятелствената част на исковата молба се вижда ясно по отношение на кои от ответниците какво искане за обезпечение е направено, съответно бъдещото искане по чл.28 от ЗОПДИППД също се явява индивидуализирано в нужната степен. След като не е прието, че липсва конкретизация на бъдещи искове, без значение за въззивното определение е дали е допустимо обезпечаването по неконкретизирани искания. По въпрос, необуславящ обжалваният акт, касационното обжалване не може да бъде допуснато. Предвид изложеното по-горе, следва да бъде уважена частната жалба на К. срещу отказа за налагане на възбрани по отношение на притежавани от [фирма] недвижими имоти, като в тази част обжалваното определение от 14.06.2012 г. бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, а делото - върнато на въззивния съд за изпълнение на дадените указания. В останалата част исканията за допускане на касационно обжалване не следва да бъдат уважени. По изложените съображения Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Великотърновски апелативен съд № 226 от 14.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 272/ 2012 г. в частта, в която е отхвърлено искането на К. за обезпечение на бъдещо искане по чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на [фирма], ОТМЕНЯ определението в същата част и ВРЪЩА делото на Великотърновски апелативен съд за ново разглеждане в тази част. НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение на Великотърновски апелативен съд № 226 от 14.06.2012 г. по ч.гр.д.№ 272/ 2012 г. в останалата обжалвана част, както и изцяло на определение на Великотърновски апелативен съд № 196 от 07.05.2012 г. по ч.гр.д.№ 237/ 2012 г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: