О П Р Е Д Е Л Е Н И Е - Р № 312 гр.София, 28.10.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на шестнадесети септември две хиляди и петнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА БИСЕР ТРОЯНОВ със секретар Надя Цекова при участието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ изслуша докладваното от председателя (съдията) ЛИДИЯ СТОЯНОВА наказателно дело под № 754/2015 година, за да се произнесе, взе предвид: Касационното производство е образувано по жалбата на частната тъжителка Е. М. К. срещу определение от 23.07.2014 год. по въззивно чнд № 299/2014 год. на Кюстендилския окръжен съд, наказателна колегия, ІІ въззивен състав. Поддържа се, че е постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, защото съдът е приел, че жалбата срещу разпореждането е недопустима и е прекратил наказателното производство. Прави се искане да бъде разгледана като процесуално допустима при условията на чл.346, т.4 НПК и да бъде уважена като делото се върне за ново разглеждане. Подсъдимият В. В. Г.-чрез защитника, оспорва основателността на жалбата. Поддържа, че е недопустима, тъй като обжалваният акт не подлежи на обжалване, защото с него не се прегражда пътя на наказателното производство. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура обосновава становището си за основателност на жалбата с данните по делото, че е прекратено наказателното производство по частния характер дело, а не само съдебното, и че въззивният съд не е имал основание да я приеме за недопустима. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, извърши проверка по доводите на страните и намира: Жалбата на частната тъжителка Е. К. е допустима и разгледана по същество е основателна по следните съображения: Самоковският районен съд е образувал нчхд № 10/2014 год. по тъжбата от К. срещу Г. с обвинение за извършено престъпление по чл.172, ал.2 НПК. Всички съдии са си направили отвод от разглеждане на делото по съображения за наличието на основание по чл.29, ал.2 НПК. Състав на Върховния касационен съд при условията на чл.43, т.3 НПК е определил Дупнишкия районен съд да разгледа делото и да се произнесе по тъжбата. С разпореждането от 24.04.2014 год. председателят на този съд на основание чл.247, ал.1 НПК е разпоредил да се образува наказателно производство от частен характер. Съдията-докладчик с разпореждане № 1114/30.04.2014 год. в закрито заседание по нчхд № 467/2014 год. след като се е запознал с материалите по делото и със съдържанието на тъжбата – според отразеното, е счел, че наказателното производство следва да бъде прекратено. Обосновал се е с чл.161, ал.1 НК, в който, според съда, не е включено престъплението по чл.172, ал.2 НК в случаите на наказателно преследване по тъжба на пострадалия. Прекратил е производството и е изпратил делото на прокурора по компетентност за образуване на дело от общ характер. Указал е възможността за обжалване пред въззивния съд в 15-дневен срок от съобщението до страните. Частната тъжителка е обжалвала разпореждането, но съдът, без да изпълни предвидените в чл.344 НПК процесуални задължения, го е изпратил на въззивния съд за произнасяне. С оспореното определение от 23.07.2014 год. по въззивно чнд № 299/2014 год., Кюстендилският окръжен съд е приел, че разпореждането е незаконосъобразно, защото е приложим чл.175, ал.1 НК /Глава трета от НК-Престъпления против правата на гражданите/, в който изрично е предвидено, че наказателното преследване по чл.172, ал.2 НК се възбужда по тъжба на пострадалия, а не чл.161, ал.1 НК /особена разпоредба, предвидена в Глава втора от НК – Престъпления против личността/, поради което неправилно го е прекратил. Обсъдил е и въпроса за допустимостта на жалбата като въз основа на формално основание – наличие на непълноти – относно вида на производството, което е прекратено, и конкретното правно основание, както и поради невярно тълкуване на цялостното съдържание на разпореждането е приел, че жалбата е недопустима, не подлежи на разглеждане и е прекратил въззивното производство. Вярно е, че в диспозитива не е конкретизиран вида на производството, което съдията-докладчик прекратява, но при внимателен прочит на мотивите и преценката за съответствие на цялостното съдържание на съдебния акт, характера на образуваното дело – по реда на частното обвинение, както и предвид изрично указаната възможност и срок за обжалване не се поражда никакво съмнение за наличие на противоречие във волята на съда, т.е. че не се прекратява наказателното, а само съдебното производство (каквото необосновано заключение е направил въззивният съд), че това е акт, който подлежи на проверка при условията и по реда на Глава двадесет и първа от НПК, защото с него се прекратява наказателното преследване срещу подсъдимия . Ако въззивният съд беше взел предвид тези обстоятелства, то не би постановил определението, което да прегради пътя на наказателното производство и да наруши съществено процесуалните права на частната тъжителка. Затова следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав. С оглед на изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определението от 23.07.2014 год. по въззивно чнд 299/2014 год. на Кюстендилския окръжен съд, наказателна колегия, ІІ въззивен състав, постановено по жалбата на частната тъжителка Е. М. К. и ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: