Ключови фрази
възстановяване на срокове * съдебни разноски * връчване на съдебни книжа


4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е



№ 154


гр. С., 13.04.2011 г.


Върховен касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на първи април две хиляди и единадесета година, в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА НИНОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ВАСИЛКА ИЛИЕВА


като изслуша докладваното от съдия ИЛИЕВА
ч.гр.д. № 404 по описа за 2010 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 ал. 3, т. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от адв. А. С. – пълномощник на С. В. М. срещу определение № 172/12.07.2010 г., по ч.гр.д. № 318/10 г. на С. окръжен съд, с което е потвърдено определение от 01.06.2009 год. на С. районен съд,с което е оставена без уважение молбата й от 27.04.2010 год.,за възстановяване на срока за внасяне на разноски за събиране на доказателства.Поддържа се,че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК ,тъй като разрешените процесуалноправни въпроси относно : предпоставките за възстановяване на срок по реда на чл.64 ал.2 ГПК;налице ли е нарушение на чл.51 ал.1 ГПК при уведомяване на адвокат на домашния му адрес по време на негово заболяване и налице ли е поправяне на нередовности при връчване по чл.54 ГПК при препращане на книжата на пълномощника на страната,са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Ответниците по частната жалба – И. Г. В. и Д. В. Д. не са депозирали писмен отговор по чл. 276 ал. 1 от ГПК.
Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната жалба е постъпила в срок,редовна е и е допустима съобразно правилото на чл.274 ал.3 т.2 ГПК,тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по съществото на производство за възстановяване на процесуален срок.
С обжалваното определение съдът е оставил без уважение молбата на жалбоподателката за възстановяване срока й за внасяне на разноски за събиране на доказателства по съображения,че молителката не е доказала наличието на особени непредвидени обстоятелства,които да извинят пропускането му,тъй като заболяването на процесуалния й представител не е внезапно – операцията е извършена пред месец декември 2009 год.,а следоперативното здравословно състояние – физическа немощ,задушаване и загуба на глас,провокирано от нервно заболяване не представлява”особено непредвидимо обстоятелство”. Позовал се е и на разпоредбата на чл.64 ал.3,изр.2 ГПК визираща правилото,че не може да се иска възстановяване ,ако не е искано продължаване на срока за извършване на пропуснатото действие.
За да достигне до тези изводи съдът е приел,че съобщението за определението от 22.03.2010 год.,с което е възобновено производството по делото и ищцата – жалбоподател е задължена да внесе определения депозит за възнаграждение на вещото лице по допуснатата икономическа експертиза,както и разноските за разпит по делегация на свидетеля,е получено лично от адв.С. на 24.03.2010 год.,а сумите са внесени на 19.04.2010 год.Констатирал е ,че адв.С. е изпратила на ищцата по пощата съобщението и съдебните книжа,както и наличието на медицинска документация за здравословното й състояние ,но е приел,че в срока от 23.03.-29.03.2010 год.не са били налице обективни пречки за изпълнение указанията на съда или да се поиска продължаване на срока.
Върховният касационен съд,състав на Първо гражданско отделение намира,че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставените процесуални въпроси.
Уведомяването на адвокат-пълномощник на страната е регламентирано с разпоредбата на чл.51 ал.1 изр.1 ГПК,която урежда изрично изключение от общото правило на чл.49 ГПК,а именно:на адвокат не може да бъде връчено съобщение на място, където той не се намира по служба, освен ако той е посочил това място в представеното пълномощно по делото.В конкретния случай не би могло да се направи извод дали е налице надлежно уведомяване,тъй като липсват доказателства относно обстоятелството дали се касае до домашен адрес или адрес на кантората .Този въпрос обаче не е относим към спорното право,тъй като пълномощника не оспорва получаването на съобщението.Липсват обаче данни адв.С. да е получила клиентска сметка ,съгласно чл.39 ЗА,в която постъпват парични средства от клиента за разходване от адвоката за заплащане на разноски,държавни такси,хонорари на лица,различни от адвоката и за други цели,предвидени в договора между адвоката и клиента.Следователно пълномощникът на страната не разполага със средства,с които да заплати дължимите суми за възнаграждение на вещото лице по допуснатата икономическа експертиза,както и разноските за разпит по делегация на свидетеля ,за които е уведомена. В случая адв.С. уведомява клиентката си за паричното задължение и по делото е представен документ,че сумите са внесени.Това именно е основание да се приеме,че призоваването е извършено при условията на чл.54 ГПК,според който срокът, започва да тече от действителното достигане на съобщението до адресата,т.е.от надлежното връчване, когато връчването е било опорочено.Всички тези обстоятелства и факта, че пълномощника е бил в болничен отпуск,поради влошено здравословно следоперативно състояние обуславят наличието на обективна , непредвидена, но и непредвидима пречка за страната да извърши следващото се процесуално действие в рамките на определения срок,т.е.в продължение на определения срок страната е било обективно лишена от възможност да упражни процесуалното си право,съответно да изпълни процесуалното си задължение,тъй като не е знаела за него,което налага възстановяване на срока.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно определение № 172/12.07.2010 г., по ч.гр.д. № 318/10 г. на С. окръжен съд.
ОТМЕНЯ определение № 172/12.07.2010 г., по ч.гр.д. № 318/10 г. на С. окръжен съд.
ВЪЗСТАНОВЯВА срока за внасяне на разноски за събиране на доказателства.
ВРЪЩА делото за продължаване на процесуалните действия.
Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: