6 Р Е Ш Е Н И Е № 846 С., 05.08.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение , в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова изслуша докладваното от съдията Бранислава Павлова гражданско дело № 1997/2009 година по описа на Първо гражданско отделение Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Р. К. Ц. е обжалвала въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 118 от 30.04.2009г. по гр.д.№ 380/2008г. Ответниците М. Х. В. и П. Н. Й. са подали писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразяват становище, че жалбата е неоснователна. По подадената касационна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното решение Ловешкият окръжен съд е оставил в сила решението на Троянския районен съд № 98 от 20.03.2006г. по гр.д.№ 263/2005г. , с което е признато за установено по отношение на Р. К. Ц., че М. Х. В. и П. Н. Й. са собственици на 191/316 ид.ч. от УПИ ХХV-1311 кв.60 по плана на [населено място] с площ от 316 кв.м. В. съд е приел, че ищците се легитимират като собственици на спорния имот – 191/316 ид.ч. от УПИ 1311 [населено място], целият от 316 кв.м. , тъй като са го владяли до 1996г. предвид застроената жилищна сграда , която са обитавали от 1958г., а през 1996г. са го закупили от собствениците. По отношение правата на техния наследодател Х. Т. Й. , починал през 1994 г. съдът е посочил, че той е станал собственик на спорната идеална част от имота на основание влязлото в сила решение по гр.д.№ 25/1999г. на Троянския районен съд, с което на основание чл.19 ал.3 ЗЗД е обявен за окончателен предварителен договор от 25.05.1996г. , с който П. М. Й. е продал на Х. Т. Й. 191/316 ид.ч. от парцел ХХV-1311. Съдът се е позовал на мотивите на това решение като е приел, че няма правомощия да обсъжда доколко е правилна преценката за правата на продавача, защото то е влязло в сила, легитимира наследодателя на ищците Х. Т. за собственик на 191/316 ид.ч. от спорния имот, а констатациите на нотариалните актове на ответницата № 48/1998г. и 26/1999г. са опровергани от съвкупния анализ на доказателствата. Касационната жалба е допусната за разглеждане по същество на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК по процесуалния въпрос за субективните предели на силата на пресъдено нещо на решението по чл.19 ал.3 ЗЗД. По този въпрос на основание чл.291 ал.1 т.1 ГПК настоящият състав на ВКС, Първо гражданско отделение намира за правилно тълкуването на разпоредбата на чл.220 ГПК /отм./ в решение № 1390/2006г. на ВКС, ІV-Б г.о. според което субективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростират само спрямо лицата, изброени в чл.220 ГПК /отм./ – страните по делото или техните правоприемници. К. решение, постановено по иск по чл.19 ал.3 ЗЗД не може да се противопостави на лица, които не са били страни по обявения за окончателен предварителен договор, защото то не ги обвързва. При спор за собственост между тях и купувачът по договора, обявен за окончателен в производство по чл. 297 и сл. ГПК /отм./ , съдът не може да се позове на влязлото в сила решение, а следва да извърши собствена проверка на титула на собственост на продавача, когато ответникът противопоставя право на собственост, защото само ако това възражение е неоснователно, обявеният за окончателен договор по реда на чл. 19 ал.3 ЗЗД би могъл да породи вещноправно действие. По основателността на жалбата. В касационната жалба се прави довод, че в нарушение на процесуалните правила е зачетено конститутивното действие на решението по гр.д. № 25/1999г. на Троянския районен съд, което се е развило между различни страни и в него касаторката Р. К. Ц. не е участвала. Поддържа се, че съдът е следвало да разгледа конкуренцията на придобивните основания на които се позовава всяка от страните и да изложил мотиви защо не зачита изтеклата придобивна давност и съставеният констативен нотариален акт по чл.483 ГПК /отм./. По изложените вече съображения по чл.291 ГПК тези доводи са основателни. В нарушение на разпоредбата на чл.220 ал.1 ГПК /отм./ както и при неизпълнение на указанията на Върховния касационен съд в предходното отменително решение, въззивният съд е приел, че ищците са доказали правото на собственост на идеална част от спорния имот с влязлото в сила решение по гр.д.№ 25/1999г. без да обсъди събраните по настоящото дело доказателства и възраженията на ответницата Р. К. Ц., че продавачът по договора от 25.05.1996г. не е бил собственик. Тъй като делото се разглежда за втори път от ВКС, на основание чл. 295 ал.2 ГПК спорът следва да се реши по същество в настоящото производство. Твърденията на ищците М. Х. В. и П. Н. Й. в исковата молба са , че са собственици на 191/316 ид.ч. от УПИ ХХV-1311 кв.60 по плана на [населено място], целият от 316 кв.м., на основание решение № 25 от 10.02.1999г. по гр.д.№ 25/1999г. на Районния съд [населено място]. Правният интерес от предявяването на иска е обоснован с тезата, че снабдяването на ответницата Р. К. Ц. с нотариални актове по обстоятелствена проверка № 48/1998г.и 346/1999г. на нотариус М.Г. с районен на действие Троянския районен съд, за цялото дворно място от 316 кв.м. смущава правото на собственост на ищците и следва да бъдат отменени. По делото е изяснено от фактическа страна, че с договор от 26.05.1956г., сключен в писмена форма, Д. И. Д. и Г. Б. П. са продали на Г. И. Г. и К. Т. Й., наследодател на Р. К. Ц. целият урегулиран парцел ХV-2657,2658 , но според експертизата описаните граници и данните в разписните листове го идентифицират с парцел ХV-2657,2686 кв.60 като е допусната техническа грешка в изписването на втория имот с № 2658 вместо верния № 2686. Съгласно изслушаната по делото графологическата експертиза договорът не е подписан от К. Й., но от събраните по делото доказателства е установено, че той е започнал да владее имота съвместно с Г. И. Г.. В договора, който поради неспазване на нотариалната форма има характеристиката на предварителен е записано, че продавачите поемат задължение да снабдят купувачите с документ за собственост, но това задължение е изпълнено само от Д. И. Д., който с нот. акт № 48 от 23.02. 1996г. е продал на Г. И. Г. и К. Т. Й. правата си върху имот пл.№2657 от около 250 кв.м., включен в парцел ХV кв.60. Дворното място е било застроено с жилищни сгради от двамата купувачи и със съдебна-спогодба – делба от 28.09.1966г. по гр.дело № 373/1966 на Троянския народен съд вече застроения имот е бил разделен като К. Й. е получил в дял западната ½ ид.ч. от парцела ХV-2657, 2686 в кв.60 и жилищната сграда, която е построил в тази част, а Г. Г. е получил в дял източната половина и сградата в нея. Със съгласието на К. Й. и Г. Г., наследодателят на ищците Х. Т. Й. през 1958г. е построил жилищна сграда, и заживял в нея заедно със семейството си като ползвал и дворното място. Р. К. Ц. и П. Х. Й. са се снабдили с нот.акт № 26 от 19.02.1998г. на основание чл.79 ал.1 ЗС за собственици на 191/316 ид.ч. от мястото, а с нот.акт № 14 от 02.04.1999г. са признати за собственици на целия имот – парцел ХХV-1311 кв.60 по плана на [населено място] въз основа на нот.акт№ 48/1957г., протокол за доброволна делба от 1966г., и предходния нотариален акт. При тези фактически обстоятелства за разрешаване на спора за собственост както е прието и в предходното отменително решение на ВКС следва да се прецени какъв е бил статутът на имот пл.№ 2657 , бил ли е включен в ТКЗС и подлежал ли е на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, защото по обявения за окончателен предварителен договор от Троянския районен съд по гр.д.№ 25/1999г. продавачът П. Й. се е легитимирал като собственик с решение на Поземлената комисия № 4222 от 02.04.1998г. Само ако имотът е подлежал на реституция, решението на Поземлената комисия би могло да породи конститутивно действие и да бъде противопоставено на ответницата. От заключението на изслушаната при новото разглеждане на делото техническа експертиза е изяснено, че в разписния лист на действащия план , одобрен през 1981г. за собственик на имот пл.№ 1311 ,урегулиран в парцел ХХV-1311 кв.60 с площ от 316 кв.м. , отреден за жилищно строителство са записани като собственици П. Х. Й. и Р. К. Ц. , а като основание за собственост е посочен нот.акт № 14/1999г. Преди това има последователни записвания на името на Г. И. Г. и наследници на К. Т. Й.. Съседен на този имот от изток е УПИ ХХVІ-1312 , който е записан на Г. И. Г.. По първия регулационен план тези два парцела са идентични с общ парцел ХV-2657, 2686 кв.60 първият с площ от 255 кв.м., а втория – около 313 кв.м. и двата записани на името на Г. И. Г. и К. Т. Й. въз основа на нот.акт 48/ 1957г. , с който Д. И. Д. е продал на Г. И. Г. и К. Т. Й., наследодател на Р. К. Ц. правата върху собствения си планоснимачен № 2657 от парцел ХV –ти кв.60. Имоти 2657 и 2686 са с били с площ от по няколко декара и за тях са отредени няколко парцела – спорният №ХV, както и №№ ХVІ,ХVІІ, ХVІІІ. По плана от 1954г. част от имот пл.№ 2686 попада в регулация , а останалата част е извън нея като липсват данни, че целият имот 2686 е бил на Г. П., а ТКЗС е образувано през 1957г. . Г. П. е станала член кооператор, като в опис декларацията на полските имоти е посочена нива от 3 дка м.”М.”, за която не може да се установи идентичност с частта от имот 2686 извън регулация. При така установените при новото разглеждане факти се налагат следните правни изводи по възражението на ответницата –касатор Р. Ц., че праводателят на ищците не е бил собственик на имота, предмет на договора за продажба от 1996г. Към момента на образуване на ТКЗС спорната част от имот 2657 е бил в регулация . Съгласно чл.11 от Примерния устав на ТКЗС от 1950г., действащ към момента на учредяването му в [населено място] внесената от членовете на кооперативното стопанство за общо ползуване земя остава собственост на лицата, които са я притежавали до включването й в стопанството, но не в реалните й граници, а в границите на кооперативните блокове. Собствеността на земята, включена в регулационния план на селището, се запазва в нейните реални граници като член-кооператорите са имали право да се разпореждат със земята свободно, без ограниченията, предвидени за земеделските земи то да се извършва само на ТКЗС или на негови членове. Според практиката на ВКС по чл.291 ГПК, която настоящият състав възприема / решение № 100 от 23.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 3426/2008 г., IV г. о., ГК/ когато член-кооператорът притежава земеделска земя, която е в регулация собствеността върху нея се запазва в реални граници, тази земя не се включва в кооперативната собственост и собствеността върху нея не се отнема. В разглеждания случай е установено, че спорният имот е бил в регулация от 1954 г., а впоследствие е застроен с три жилищни сгради и не е изключван от регулация. Конкуренцията на правата между праводателя на ищците и на ответницата-касатор се основава на спор за наличието на предпоставките за възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, следователно постановеното решение им е непротивопоставимо и те могат чрез възражение да искат от съда да извърши косвен контрол за неговата законосъобразност. При този контрол се налага изводът, че продавачът по предварителния договор от 1996г. не е бил собственик на земята към момента на обявяването му за окончателен по гр.д.№ 25/1999г., тъй като към този момент ответницата вече се е позовала на давността с издаването на констативен нотариален акт, а решението на Поземлената комисия не е породило правни последици защото земята не е била включена в ТКЗС и не е подлежала на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. С оглед на изложеното ищците не са доказали правото на собственост на деривативното основание, посочено в исковата молба. Ползването на имота от ищците и преди това от техния праводател в конкретната хипотеза не е достатъчно, за да бъде окачествено като владение за себе си. От гласните доказателства е установено, че е дадено съгласие за построяване на сграда и само за нея е съставен констативен нотариален акт за собственост. При ползването на земята от суперфициарния собственик не се прилага презумпцията на чл.69 ЗС защото в отношенията му със собственика на земята важи правилото на чл.64 ЗС – той ползва земята, за да може да използва сградата т.е. държател е на терена. Ето защо за да започне да владее за себе си, суперфициара трябва да промени намерението си и да извърши действия, обективиращи промененото отношение към вещта като по този начин манифестира пред собственика, че отблъсква неговото владение. Такива факти не са установени от показанията на свидетелите, с оглед на което няма основание да се приеме, че ищците са придобили собствеността по давност. С оглед на изложеното предявеният иск за собственост е неоснователен. Ищците не са доказали в процеса, че техният праводател до обявения за окончателен с решение по гр.д.№ 25/1999г. договора за продажба е бил собственик нито по земеделска реституция, нито на основание придобитото по възмезден начин наследство на Б.П. и Г.П. , както се е поддържало от ищците в писмената защита пред въззивния съд. Като е приел обратното и е уважил иска въззивният съд е допуснал нарушение на закона и процесуалните правила поради което въззивното решение следва да се отмени на основание чл.283 ал.1 т.3 ГПК и делото да се реши по същество като предявеният иск за собственост се отхвърли като неоснователен. Воден от горното Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение на Ловешкия окръжен съд № 118 от 30.04.2009г. по гр.д.№ 380/2008г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: Отхвърля иска, предявен от М. Х. В. и П. Н. Й. от [населено място], [улица] за установяване по отношение на Р. К. Ц. от [населено място], [улица], че ищците са собственици на 191/316 ид.ч. от урегулиран поземлен имот ХХV-1311 кв.60 по плана на [населено място] при граници улица, земеделска земя, Д. Н. и Г. Г.. ОСЪЖДА М. Х. В. и П. Н. Й. да заплатят на Р. К. Ц. 1564 лв. /хиляда петстотин шестедест и четири лева/ разноски по делото за всички инстанции. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: