Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 363

София, 22.07.2022 г.


Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4468/2021 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 264374 от 01.07.2021 г. по в.гр.д. № 7659/2020 г. на Софийски градски съд е потвърдено решение № 72901 от 15.04.2020 г. по гр.д. № 59027/2017 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от И. В. П., Б. И. З. и Р. И. попова против Столична община иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент в [населено място], район „С.”, [улица], построен на целия партерен етаж на сградата, със застроена площ 192 кв.м, състоящ се от четири стаи, вестибюл, преходен хол, кухня и сервизни помещения и външна стълбищна площадка със стълбище, заедно с мазе към апартамента, находящо се в североизточната ъглова част от сградата, 130/460 ид. части от таванските помещения и толкова от останалите избени помещения и от общите части на сградата и от дворното място, върху която е построена, съставляващо имот пл.№ ..стар, нов пл.№ ... в кв. ......по плана на [населено място], м.” Ц.”, който апартамент по кадастралната карта представлява самостоятелен обект на правото на собственост с идентификатор ...............
В срока по чл. 283 ГПК въззивното решение е обжалвано с касационна жалба от Столична община, представлявана от кмета Й. Ф. чрез юрисконсулт Д. Ж.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че е собственик и удостоверява с А. № ....от 22.10.2014 г. правото си на собственост върху самостоятелен обект-жилище, гарсониера, на първия етаж от сградата, състоящо се от стая, антре и клозет със застроена площ от 24 кв.м. мазе под стълбището, 1/24 ид. част от общите части на сградата и 6/300 ид. части от дворното място, който имот е обособен като самостоятелен обект на правото на собственост съгласно съдебна делба по протокол от 05.05.1974 г. по гр.д. № 1184/1984 г. на Софийски районен съд. Поддържа, че между страните не е бил налице спор относно правата на собственост на Столична община на това жилище, находящо се на партера на сградата. Спор между страните е бил налице за това дали Столична община притежава реален обект от партерния етаж или идеални части от правото на собственост върху него. Счита за необосновани и противоречащи на събраните по делото доказателства изводите на въззивния съд, че едностайното жилище-гарсониера не е било реално обособено и не е представлявало самостоятелен обект на правото на собственост.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 и ал.2 ГПК.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация И. В. П., Б. И. З. и Р. И. П. изразяват становище, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е установено от фактическа страна и не е било спорно между страните, че жилищната сграда, в която се намира процесното жилище, е триетажна, построена е през 1913-1914 г. и е била собственост на Г. Л. П., поч. през 1936 г.
След неговата смърт, със съдебна спогодба от 21.02.1942 г. по ч.гр.д. № 720/1942 г. на Софийски околийски съд цялата сграда, ведно с дворното място, в което е построена, са поставени в дял на М. Г. Л. и Р. Г. Л., по мъж д-р В. М..
С договор за дарение, сключен с нотариален акт № ...., том ........, дело № ....../59 г. от 02.09.1959 г. Р. Г. М. и М. Г. Л. дарили на Б. М. Л., Р. М. Л. и Д. В. М. целия партерен етаж, състоящ се от два апартамента-едностаен и двустаен, заедно със сервизните помещения към тях, като от така подареното Б. Л. и Р. Л. получават по 1/4 ид. част, а М. М.-1/2 ид. ч.
Със съдебна спогодба от 23.07.1965 г. по гр. д. № 3050/1965 г. на Софийски народен съд надарените си поделили партерния етаж, като Б. М. М. и Р. М. П. получили в собственост дял ІІ, представляващ двустайния апартамент, който се намира в югозападната част на партерния етаж на предната триетажна жилищна сграда на „Д.” № 19, при съседи на апартамента: от юг- [улица], от запад–малко дворче и стълбище на сградата, от север-незастроената част на сградата, и от изток-хола и вестиерата на североизточния апартамент, заедно с 1/6 ид. част от общите части на сградата и от помещенията в избата и тавана. Посочено е, че този апартамент съдържа две стаи и сервизни помещения и заема площ от около 102 кв. м.
С решение от 16.02.1970 г. по гр. д. № 394/1970 г. на Софийски народен съд, Б. район, е признато за установено в отношенията между Д. В. М. и Р. Г. М., че извършеното от Р. Г. М. и М. Г. Л. дарение в полза на Д. В. М., за което е съставен нотариален акт № ...., том ......., дело № ......./59 г. от 02.09.1959 г., е привидно съглашение, а действителната воля на тези страни е договор за договор за лични грижи и издръжка, и този договор е развален поради неизпълнение на задълженията по него от приобретателя Д. М..
Не е било спорно между страните, че с договор за продажба, сключен с нотариален акт № ...., том ....., дело № ...../1965 г. /който не е представен по делото/, Б. М. М. и Р. М. П. продали на Ч. М. А. 1/4 ид. ч. от собствения си апартамент в югозападната част на партерния етаж на предната триетажна сграда, построен на около 102 кв. м.
Със съдебна спогодба от 05.05.1974 г. по гр.д. № 1184/1974 г. на Софийски районен съд е извършена делба между Ч. М. А., Б. М. М. и Р. М. П., по силата на която Ч. А. получава в дял жилището-гарсониера, състоящо се от една стая, антре и клозет, обособено от делбения имот, с площ около 24 кв.м, при съседи: [улица], двор, стълбище, и жилището по дял ІІ, което се отрежда за Б. и Р. М.. Последните получават в дял жилище, състоящо се от две стаи, вестибюл и други сервизни помещения, с вход от главното стълбище при граници: двор, [улица], гарсониерата на Ч. А..
Със съдебна спогодба от 20.08.1974 г. по гр.д. № 3025/1974 г. на Софийски районен съд е извършена делба между М. Г. Л., Р. Г. М., Р. М. Л., по мъж П., и Б. М. Л., по силата на която Б. М. Л., по мъж М., получава в изключителна собственост един апартамент, находящ се в [населено място], [улица], партерния етаж от предната сграда, със светла площ около 126 кв.м и застроена площ от 161 кв.м, състоящ се от три стаи, вестибюл, преходен хол, кухня, баня, клозет, килер, тъмен коридор, антре и външна стълбищна площадка със стълбище, при граници: от запад-едностайното жилище на Ч. М. А., стълбище на сградата, водещо другите етажи и невъзстановена част на сградата, от север и изток- двора, в който е построена сградата.
С договор за дарение, сключен с нотариален акт № ...., дело № ............от 19.12.1997 г. Б. М. Л. дарила този имот на дъщеря си Р. Г. М.. Р. М. е починала през 2010 г. Ищците по иска за делба са нейни наследници по закон.
С договор за замяна, сключен с нотариален акт № ...., том ........., дело № ......../975 от 23.01.1975 г. Ч. М. А. прехвърлил на К. М. М. гарсониера, състояща се от една стая, антре и клозет с повърхност от 24 кв. м., заедно с мазето под стълбището.
С договор за продажба на недвижим имот, оформен с нотариален акт № ...., том ........., дело № ......../92 от 24.03.1992 г., К. М. продала на дъщеря си Е. Х. И. гарсониерата, състояща се от една стая, антре и клозет с обща площ от 24 кв. м. Е. Х. е починала през 2009 г., без наследници.
Твърдението на Столична община е, че на основание чл. 11 ЗН е придобила правото на собственост върху гарсониерата като правоприемник на Е. И..
С Акт № .......от 22.10.2014 г. за частна общинска собственост е актуван като частна общинска собственост самостоятелен обект- жилище /гарсониера/ с идентификатор ................ , състоящ се от стая, антре и клозет с площ 24 кв.м. .
С Акт № .........от 22.03.2017 г. за частна общинска собственост са актувани като частна общинска собственост 31/192 ид. части от самостоятелен обект-апартамент с идентификатор ............., състоящ се от четири стаи, кухня, вестибюл, антре, сервизни помещения, с площ 192 кв.м.
След преценка на събраните по делото писмени доказателства и двете заключения на съдебно-техническата експертиза-основно и допълнително, въззивният съд е приел от правна страна, че съдебната спогодба от 23.07.1965 г. за делба на партерния етаж на сградата е нищожна на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД поради противоречие със закона-чл. 39, ал. 2 ЗС, тъй като поставеното в дял на Б. М. и Р. М. жилище с площ от 102 кв.м. не е отговаряло на изискванията за самостоятелно жилище и самостоятелно обособен обект на правото на собственост. Изводът е обоснован с това, че по делото не е установено описаните като сервизни помещения да са включвали самостоятелна кухня или кухненски бокс, клозет и избено и таванско помещение, съгласно изискванията на чл. 155 ППЗПИНМ /отм./, нито е установено такова жилище да е било обособено на партерния етаж. Оттук съдът е направил извод, че на основание тази спогодба Б. М. и Р. М. не се легитимират като собственици на самостоятелен обект на правото на собственост. Сключената с Ч. М. сделка, оформена с нотариален акт № .../1965 г. също е нищожна поради невъзможен предмет, тъй като към момента на извършването й не са били обособени два самостоятелни апартамента на партерния етаж, и обособяването им като самостоятелни обекти съобразно действащите строителни правила и норми не е било възможно. Преустройството на партерния етаж и обособяването на едностайното жилище-гарсониера е извършено през 1974-1975 г. без одобрени строителни книжа, като по отношение на него също липсват задължителни елементи за жилище-кухня или кухненски бокс, баня, зимник и складово помещение. В обобщение, съдът е приел, че Ч. М. не е придобил право на собственост върху самостоятелен обект на партерния етаж, поради което и последващите разпоредителни сделки с едностайното жилище не са породили вещнопрехвърлително действие. Затова и в патримониума на Столична община не е преминало правото на собственост върху гарсониерата по силата на чл. 11 ЗН като правоприемник на Е. Х. И..
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят Столична община е поставила следните въпроси: 1. Допустимо ли е съдът да не зачете силата на сключени между страните съдебни спогодби за делба, след като същите на са отменени или обявени за нищожни по надлежен ред, нито в производството по делото са оспорени тяхната действителност и изпълнението им. 2. Длъжен ли е съдът служебно да следи за нищожността на правни сделки, които са от значение за решаване на правния спор, или следва да се произнесе по въпроса за нищожността само ако заинтересованата страна е направила съответно възражение за нищожност. 3. Допустимо ли е въззивната инстанция да решава спора по същество, излагайки аргументи, които не съответстват на сочените от една от страните, без да се касае за прилагане на императивна правна норма и без съдът да следи служебно за интересите на някоя от страните. 4. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи и възражения на страните, свързани с твърденията им. По тези въпроси се твърди да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС-основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Жалбоподателят се позовава и на основанието по чл. 280, ал.2, изр. 3 ГПК- очевидна неправилност.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на въззиввното решение до касационно обжалване по първите три въпроса, извени в изложението на чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Отговор на тези въпроси е даден в ТР № 1/20 от 27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС. В него е прието, че когато предмет на делото са правоотношения, произтичащи от правна сделка /иск за собственост, иск за изпълнение по чл.79 ЗЗД и др./, ответникът може да противопостави правоизключващи възражения, основани на нищожността на сделката или на отделни части от нея, но и при липса на такива възражения съдът не е обвързан да зачете нейните правни последици. Императивните норми, уреждащи нищожността на сделките, не могат да бъдат дерогирани по волята на страните, които са ги сключили. Ако се претендират права, възникнали от правна сделка, не е достатъчно само да се докаже, че такава е сключена. За да породи правни последици, тя трябва да е валидна. Задължение на съда, независимо от процесуалното поведение на страните, е да издири и приложи релевантните правни норми, както и да следи за спазването на повелителните разпоредби на закона като част от преценката за това дали е доказано пораждане на права и задължения за страните. При разрешаване на спор за собственост, когато страните се позовават на вещни права, придобити по деривативен способ, съдът има задължение да прецени не само валидността на последната сделка, но и валидността на предходните, ако доказателства за тях са представени по делото. Ако някоя от тях е нищожна, то последващите я сделки, макар да са валидни, не могат да породят вещноправен ефект, защото вещни права могат да бъдат прехвърлени само от собственик.
Въззивното решение е в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС.
В случая съдът е бил сезиран с иск за делба на жилище с площ 192 кв.м, находящо се на партерния етаж от предната триетажна сграда, построена в лицевата част на дворното място на [улица] [населено място]. Срещу предявения иск ответникът Столична община е противопоставил възражение, че по отношение на този обект не е налице съсобственост между страните, тъй като общината е собственик на самостоятелен обект- жилище /гарсониера/ с площ 24 кв.м, състоящо се от стая, антре и клозет, разположено на партерния етаж в обема на заявеното за делба, ведно с мазе под стълбището и съответни идеални части от общите части на сградата и от поземления имот. С доклада си по чл. 146 ГПК първоинстанционният съд е възложил в тежест на ответника да докаже възражението си, че е собственик на посочения от него самостоятелен обект-жилище, гарсониера. Служебно е назначил съдебно-техническа експертиза със задача да даде отговор от какви помещение се състои процесният апартамент, има ли обособяване на самостоятелни обекти в него, дали жилището /гарсониера/ с площ от 24 кв.м е отговаряло на строителните правила и норми към момента на построяването му или по разпоредбите на ЗУТ.
По делото има данни и това е потвърдено от приетите по делото основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, че жилището /гарсониера/ с площ 24 кв.м е било обособено в резултат на преустройство през 1974-1975 г. чрез избиване на вход от югозападната стая на партерния етаж към западната стълбищна клетка, зазиждане на два отвора в стените на тази стая, с което същата се обособява в самостоятелен обем. В северозападния ъгъл на стаята е преградена площ от 1.75 кв.м, в която е прекарана вода и канал през отвор в пода и през мазето на стаята, и по този начин е обособен санитарен възел. Действащите към този момент Строителни правила и норми за изграждане на населените места са допускали по изключение при разделяне на заварени жилища с цел обособяване на повече жилища жилището да няма баня, но в случая по делото не е установено в едностайното жилище да е имало помещение за кухня или кухненски бокс. По делото не е установено и в резултат на делбата на партерния етаж, извършена на 23.07.1965 г. със спогодба по гр. д. № 3050/1965 г. на Софийски народен съд в югозападната част на партерния етаж на сградата фактически да е било обособено жилище, отговарящо на изискванията на чл. 38 от Строителните правила и норми за изграждане на населените места или да е бил изготвен и одобрен архитектурен/ инвестиционен / проект за разделяне на етажа на две самостоятелни жилища. Строителните правила и норми, определящи възможността част от сграда или етаж да бъде самостоятелен обект на правото на собственост, са императивни, поради което така установените факти относно помещенията, от които се е състояло двустайното жилище, предмет на делата от 23.07.1965 г., и жилището- гарсониера, предмет на делбата от 05.05.1974 г., не могат да бъдат игнорирани от решавания съд. В., по делото на л. 44 е приложено писмо от Столична община, направление „Архитектура и градоустройство”, в което се съдържа становище, че извършеното преустройство в партера на сградата, представляващо зазиждане на два броя врати към съседни помещения, отваряне на вход от стълбищната клетка и изграждане на незаконна тоалетна с кът за готвене в нея /?/, не отговаря на минималните изисквания за жилище, посочени в чл. 110, ал.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, т.е. за самия жалбоподател Столична община не е имало съмнение, че обособените като жилище-гарсониера помещения в югозападната част не отговарят на строителните правила и норми за жилище и не представляват самостоятелен обект на собственост.
Съгласно разясненията, дадени в ТР № 3 от 28.06.2017 г. по тълк.д. № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС, ако към момента на сключване на сделката, реално определените части от недвижим имот-сграда, жилище или други обекти, не са фактически обособени, но е възможно да бъдат обособени като самостоятелен обект, съобразно изискванията в действащия устройствен закон към този момент, договорът не е нищожен поради невъзможен предмет. Посочено е също, че разпоредбата на чл. 26, ал.2, пр.1 ЗЗД не свързва нищожността на сделката с неосъществяването или непозволяването на преустройството, а с неговата фактическа и правна невъзможност. Пояснено е, че фактическа невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, а правна невъзможност–когато за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка, която може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта. Като се е позовал на тези разяснения, въззивният съд е приел, че обособяването на два самостоятелни апартамента на партерния етаж не е било извършено, и такива не могат да се обособят при спазване на строителните правила и норми, т.е. налице е правна и фактическа невъзможност за обособяване на два самостоятелни обекта, обосноваваща извод за нищожност на съдебните спогодби за делба от 23.07.1965 г. и от 05.05.1974 г.
Четвъртият въпрос, касаещ задължението на въззивния съд да обсъди всички доводи и възражения на страните, също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивното решение съдържа обсъждане на събраните по делото доказателства във връзка с твърденията на страните. Съдът е посочил кои факти и обстоятелсва от значение за спора приема за доказани и какви правни изводи прави въз основа на тях. Доводите, с които жалбоподателят обосновава значението на този въпрос изравят несъгласието му с направените от въззивния съд фактически и правни изводи и имат характер на касационно оплакване по чл. 281, т.3 ГПК, което не може да бъде проверявано в тази фаза на касационното производство.
Въззивното решение не е и очевидно неправилно. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, събраните доказателства и тяхното съдържание. Очевидната неправилност на съдебния акт трябва да е изводима от мотивите му и би била налице при прилагане на отменена или несъществуваща правна норма или при прилагане на правна норма със смисъл, различен от вложения от законодателя, както и при неприложена императивна правна разпоредба. Настоящият състав не констатира въззивното решение да е засегнато от такива пороци. Според жалбоподателя въззивното решение е очевидно неправилно, тъй като съдът не бил зачел сключените между страните съдебни спогодби за делба, макар същите да не са били отменени или обявени за нищожни по надлежния ред, нито в процеса била оспорена тяхната действителност и изпълнението им. Поддържаните доводи са относими към касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК, по които касационната инстанция не се произнася в производството по чл. 288 ГПК. Съдът не е зачел действието на сключените съдебни спогодби за делба, защото е приел, че те са нищожни и като такива не са породили вещноправно действие. По този начин той е процедирал в съответствие с постановките на цитираното по- горе ТР № 1/20 от 27.04.2022 г. по тълк.д. № 1/20 на ОСГТК на В., съгласно които съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът


О П Р Е Д Е Л И :


НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264374 от 01.07.2021 г. по в.гр.д. № 7659/2020 г. на Софийски градски съд.



ПРЕДСЕДАТЕЛ :



ЧЛЕНОВЕ: