5 РЕШЕНИЕ № 550 София, 16.12.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №228/2011 година. Производството е по чл.290 ГПК. С определение №1213/28.9.2011 г. по настоящото дело е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК касационно обжалване на въззивно решение от 27.8.2010 г. по гр.д.№6933/2010 г. по описа на Софийския градски съд, в.к., ІІ-Б отделение, по подадена от адв. П. Ч. – процесуален представител на ищцата Д. Г. М., касационна жалба, вх.№86381/01.12.2010 г., по материалноправния въпрос за тълкуване разпоредбата на чл.325, т.2 КТ в контекста на манифестирано от работника желание за заемане на длъжността, на която е възстановен по силата на съдебно решение, следва ли работодателят за извърши определени действия, за да се счита, че е завършен фактическият състав на посочената правна норма, съобразно с разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ. С въззивното решение Софийският градски съд, с което е потвърдено решението на първата инстанция, с което исковете по чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, са отхвърлени, е прието, че ищцата не е доказала по убедителен и категоричен начин, че се е явила на работа в законно определения двуседмичен срок в предприятието, за да започне да изпълнява трудовите си функции съобразно влязлото в сила решение, както и че не е доказано работодателят да я е препятствал при възстановяването на работа. В касационната жалба оплакванията са, че съдът неправилно и необосновано е приел, че работничката не е доказала явяването си в предприятието в рамките на нормативно установения срок по чл.345, ал.1 КТ, за да заеме длъжността, на която е била възстановена по силата на съдебно решение. Твърди се, че неправилно са интерпретирани и обсъждани събраните доказателства поотделно,у а не в тяхната съвкупност, т.е. след като явяването не е постигнало нужния ефект, то подаването на молбата е завършило фактическият състав на посочената правна норма от страна на работничката. Досежно нормата на чл.345, ал.1 КТ се навежда довод, че тя изисква не само действия и изявления от страна на работника, а и от определени действия и изявления от страна на работодателя. Оспорват се изводите на съда досежно пътния лист на свидетеля С.. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на исковете. Претендират се разноски за всички инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на жалбоподателката – адв. Ч..4 Ответникът по касация – [фирма] - София, посредством процесуалния си представител – адв. М. Б., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. Претендират се разноски за двете инстанции. В съдебно заседание становището се поддържа от адв. Б.. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговорът на ответника по касация, становищата на страните, изразени в съдебно заседание от процесуалните им представители и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: По точното приложение на закона с оглед поставения въпрос. По поставеният от жалбоподателят материалноправен въпрос за тълкуване разпоредбата на чл.325, т.2 КТ в контекста на манифестирано от работника желание за заемане на длъжността, на която е възстановен по силата на съдебно решение, следва ли работодателят за извърши определени действия, за да се счита, че е завършен фактическият състав на посочената правна норма, съобразно с разпоредбата на чл.345, ал.1 КТ, настоящият състав на ВКС, ІV г.о., намира следното: Съгласно решение №298/28.4.2010 г. по гр.д.№3972/2008 г. на Върховния касационен съд, ІV г.о.,/бивше І г.о./, постановено по чл.290 ГПК, на въпроса “Достатъчно ли е еднократното явяване на работника или служителя на работа, за да се приеме, че изпълнил задължението си по чл.345, ал.1 КТ ?”, е отговорено положително, като явяването може да бъде удостоверено както с подаване на писмено волеизявление пряко пред работодателя, така и по друг подходящ начин, стига същият да може да бъде доказан при евентуален бъдещ съдебен процес с допустими от процесуалния закон доказателствени средства”. Отговорът на посочения въпрос обаче не дава отговор дали работодателят следва да извърши определени действия, за да се счита, че е завършен фактическият състав на чл.325, т.2 КТ, с оглед нормата на чл.345, ал.1 КТ. Поради това отговор на въпроса следва да се даде в настоящото съдебно решение. Разпоредбата на чл.325, т.2 КТ изисква прекратяване на трудовия договор, без която и да е от страните да дължи предизвестие, когато уволнението на работника или служителя бъде признато за незаконно или бъде възстановен на предишната му работа от съда и същият не се яви да я заеме в срока по чл.345, ал.1 КТ. Последната посочена разпоредба създава възможност за неспазване на срока само в хипотезата на наличие на уважителни причини. При тълкуване на посочените две разпоредби съдът намира, че активната страна за реално изпълнение на влязлото в сила решение за възстановяване на работа, е работникът, който трябва да се яви в предприятието и изяви желание за заемане на предишната си длъжност. И двете правни норми не сочат изисквания към работодателя за извършване на конкретни действия за наличието на фактическия състав на правната норма на чл.325, т.2 КТ. Тълкуването на двете разпоредби обаче създава две възможности, пред които е изправен работодателят. Едната е да изпълни искането на работника въз основа на влязлото в сила решение за възстановяване на работа, т.е. да изпълни съдебното решение, а другата – да не го допусне до работа, т.е. до работното му място, и евентуално да понесе последиците от успешното провеждане на иск с правно основание чл.225, ал.3 КТ. По основателността на касационната жалба. Касационната жалба е неоснователна. Въпреки отговора на поставения въпрос правилно Софийският градски съд е приел, че предявения иск не е доказан по основание. Нито от разпита на свидетелите, нито от представените писмени доказателства, се установява, че до работодателя е стигнала волята на работничката за заемане на длъжността, на която тя е била възстановена по силата на съдебното решение. Обосновано Софийският градски съд приема, че свидетелите не сочат техни конкретни впечатления за отказ от приемане молбата на работничката за допускане до работа, нито за нежелание от страна на работодателя да я допусне до работа, а визират нейни изявления. Представените писмени доказателства също не доказват съдържанието на пощенската пратка, изпратена до работодателя, за да се стигне до извод, че работодателят е получил писменото искане за започване на работа. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е стигнал до извод, че не е доказано явяването в предприятието в рамките на срока по чл.345, ал.1 КТ. Физическото присъствие на работничката в предприятието не установява изобщо изразяване на воля за започване на работа, нито демонстрирането на такова желание пред свидетелите. При наличие на такова желание и отказ на работодателя да приеме работника на работа, същият следва да използва средства, които да установяват по несъмнен начин достигане волята му до работодателя. Касационната жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното решение – в сила. Относно претендираните от ответника по касация разноски липсват доказателства за извършването им, а за предходните две инстанции разноски следва да се поискат от съответните съдилища. Водим от изложените съображения и на основание 293, ал.1, хипотеза първа ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 27.8.2010 г. по гр.д.№6933/2010 г. по описа на Софийския градски съд, в.к., ІІ-Б отделение. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: