Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №75   София, 20.07.2009 год.   В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД  -  Търговска колегия, І т.о.     в публичното заседание на петнадесети юни през две хиляди и девета година в състав:                                                Председател:   Таня Райковска                                                       Членове:   Дария Проданова                                                                                                                                                          Тотка Калчева   при секретаря Красимира Атанасова, като изслуша докладваното  от съдията                  Проданова                   т.д.N 8 по описа за 2009 год. за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Ц. к. с. (. срещу Решение № 181 от 30.09.2008 год. по т.д. № 1252/2008 год. на Софийския апелативен съд с което е оставено в сила решението от 18.03.2008 год. по гр.д. № 233/2006 год. на Б. окръжен съд. С него първоинстанционният съд е отхвърлил предявеният от ЦКС срещу П. к. "Възраждане" гр. Г. иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД за сумата 55000 лв. Основанието на което е допуснат касационен контрол е по чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречива съдебна практика на ВКС по съществения материалноправен въпрос относно характера на предоставените от фонд "Инвестиции" на ЦКС средства, имащ обуславящо значение за преценката дължат ли връщането им кооперациите (които са ги получили) на основание чл.240 ал.1 ЗЗД. В касационната жалба, ЦКС се позовава на неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и нарушение на материалния закон – чл.281 т.3 ГПК. Счита за неправилен изводът на САС, че между страните не е възникнало валидно заемно правоотношение, като предоставените на ответната к. средства са бюджетни и това изключва правото на ЦКС да иска възстановяването им. Искането му е за касиране на въззивния акт и произнасяне по съществото на спора, като бъде уважен предявеният иск, ведно с лихви и разноски. Ответникът по касация П. к. "Възраждане", чрез пълномощника си изразява становище, че въззивното решение е законосъобразно и следва да остане в сила. Като взе предвид становищата на страните на основание чл.290 ал.2 ГПК и извърши проверка по законосъобразността на въззивния акт, Върховният касационен съд, състав на І т.о. приема следното: Жалбата е неоснователна. Предявен е иск с правно основание чл.240 ал.1 ЗЗД за сумата 55000 лв. Твърдението по исковата молба на ЦКС е, че на 16.12.1998 год. и на 30.12.1998 год. с платежни нареждания превел на ПК"Възраждане" общо сумата 55000 лв., представляваща временна финансова помощ от Ф. "Инвестиции" с цел закупуване на тунел за шоково замразяване с манипулационна и хладилна камера за съхранение. Предвиден е 3-годишен срок за погасяване на задължението. Средствата са били предоставени по искане на ответната к. , материализирано с молба от 19.10.1998 год. и приложена към нея икономическа обосновка на проекта. Искането е било общо за 220000 лв., като разликата над исковата сума е била изплатена на кооперацията до м.VІ.1999 год. Поради изтичане на тригодишния срок и липсата на погасяване на задължението от ПК"Възраждане", претенцията за връщане на сумата е предявена 18.12.2006 год. по исков ред, ведно с претенцията за заплащане на законна лихва и разноски. Получаването на сумата е безспорно. Последователно подържаната теза на ПК"Възраждане" е, че средствата са били предоставени на кооперацията като инвестиция, а не по договор за заем и тя не дължи връщането им. При условията на евентуалност е противопоставила възражението, че искът е погасен с изтичането на 5-годишна давност в случай, че съдът приеме наличието на договор за заем. Първоинстанционният съд е отхвърлил иска. За да остави в сила решението на БлОС, въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищеца, че сумата е предоставена на ответната к. именно като заем. Позовал се не само на това, че сключването на договор за заем не е доказано, а е обосновал тезата си и с разбирането, че средствата от фонд "Инвестиционен" на ЦКС представляват държавни средства, предоставени му за оперативно управление при осъществяването на целите по чл.59 ал.3 т.1 ЗДПч (отм.) – инвестиции и субсидии за подпомагане дейността на кооперациите. Т.е. касае се за безвъзмездна финансова помощ на ПК"Възраждане" – неподлежаща на връщане С. на настоящата съдебна инстанция е следното: Както бе посочено по-горе, касационният контрол е допуснат на основание чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Противоречивата съдебна практика е материализирана в: А./ Решение № 140 от 30.04.2008 год. по т.д. № 805/2007 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. с което е прието, че средствата, отпуснати от Ф. "Инвестиции" на ЦКС съставляват безвъзмездна финансова помощ за кооперацията и не подлежат на връщане на основание чл.240 ЗЗД и Б./ Решение № 114 от 24.01.2007 год. по т.д. № 704/2006 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о.; Решение № 441/2007 год. по т.д. № 191/2007 год. на ВКС-ТК, І т.о. и Решение № 487 от 09.07.2008 год. по т.д. № 96/2008 год. на ВКС-ТК, ІІ т.о. с които е прието, че средствата са отпуснати по договор за заем и подлежат на връщане на това основание. Фонд "Инвестиции" е предназначен за финансиране на проекти на кооперациите и средствата не подлежат на връщане на ЦКС, като заемни такива. Доколкото спорното задължение, срокът и редът за погасяването му са възникнали по време на действие на два закона – ЗДПч (отм.) и ЗКПдО, то следва да бъде разгледан режимът по формирането на фонда и разходването му, по отношение на всеки от тях. При действието на Закона за данъка върху печалбата, регламентирането на дейността на фонда към ЦКС и начините за набиране на средствата и изразходването им е уреден с чл.59 ал.1 ЗДПч (отм) и чл.55 ал.1 ППЗДПч (отм). Т.е. попълването на фонда не е от средства на ЦКС, а е от преотстъпени за срок от 5 години суми от данъка върху печалбата, като предназначението им е да бъдат изразходвани за инвестиционни цели и субсидии – т.3 на чл.59 ал.1 ЗДПч (отм.). Сходен е и режимът по ЗКПдО, като различен е срокът по чл.61г ал.1 на този закон, но способът за набирането и начинът за изразходване са аналогични, макар и при по-детайлно уреждане в новоприетия закон. От тълкуването на ал.4 предл.2 на чл.61г ЗКПДО следва изводът, че средствата, отпуснати за целите по ал.3 подлежат на възстановяване само в случай, че изразходването им е в нарушение на условията за предоставянето им и/или след изтичането на срока по ал.1, ако той би се тълкувал като гратисен такъв за безвъзмездна финансова помощ. Целеният краен резултат е възстановяването на средствата в републиканския бюджет – чл.61г ал.4 предл.2 ЗКПдО. Дали това възстановяване следва да бъде пряко в бюджета или опосредствено – чрез ЦКС, който от своя страна да възстанови средствата в републиканския бюджет, в конкретния случай е без значение, доколкото ищцовата претенция се основава на чл.240 ЗЗД, а не на чл.61г ал.4 предл.2 вр.ал.3 ЗКПдО в който случай бе се поставил въпроса дали активната легитимация е на ЦКС или на МФ. С този въпрос, обаче, съдът не е сезиран и не дължи произнасяне по него. Хипотезата на чл.61г ал.4 предл.2 вр.ал.1 ЗКПдО би била неприложима, доколко срокът по нея не е настъпил. Ще следва да се отбележи и това, че съобразно използваната от закона терминология, постъпилите във фонда средства не променят квалификацията си на "преотстъпен корпоративен данък" и именно като такъв подлежат на възстановяване. Т.е. касае се за фонд, различен от този, предвиден в чл.63 ЗК (отм.) респ. чл.57 ЗК, средствата по който принадлежат на съответната кооперативна структура към която е формиран и изразходването им е под друг режим. В конкретния случай ПК"Възраждане" би дължала възстановяване на отпуснатите суми от фонд "Инвестиционен" било на ЦКС било на МФ в случай, че не биха били вложени в закупуване на дълготрайни материални активи - тунел за шоково замразяване с манипулационна и хладилна камера за съхранение. Такова твърдение по делото липсва, а дори и в този случай, възстановяването им не би се дължало на основание чл.240 ЗЗД. Ще следва да се отбележи и това, че договор за заем не е представен по делото. В най-неблагоприятния за ПК"Възраждане" случай, средствата евентуално биха подлежали на връщане, след изтичане на срока по чл.59 ал.1 ЗДПч (отм) респ. срока по чл.61г ЗКПдО, но и в този случай основанието за връщането им не би било по чл.240 ЗЗД. На основание чл.291 т.1 ГПК, ВКС обявява за правилна практиката, обективирана в решение № 140/30.04.2008 год. по т.д. № 805/2007 год. ВКС- Търговска колегия, ІІ т.о. Обжалваното решение на Софийския апелативен съд, като краен резултат е постановено съобразно с тази практика, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, касаторът ще следва да заплати на ответника по касация сумата 1000 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция, съобразно представеното адв.пълномощно. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в сила Решение № 181 от 30.09.2008 год. по т.д. № 1252/2008 год. на Софийския апелативен съд. ОСЪЖДА Ц. к. с. –. да заплати на ПК"Възраждане" гр. Г. сумата 1000 лв., представляваща направени по делото разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: 1.     2.