Р Е Ш Е Н И Е № 87 С., 17.05.2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публичното заседание на двадесет и трети април през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева Емил Марков при секретаря СИЛВИАНА ШИШКОВА…...…..……. и с участието на прокурора……………....................………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 228 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК. Образувано е по молбата с вх. № 75256/21.ХІІ.2017 г. на [фирма]-гр. В. за отмяна – на основание чл. 303, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК на влязлото в сила определение № 1952 на Варненския ОС, ГК, V с-в, от 29.V.2015 г., постановено по гр. дело № 1551/2015 г., с което, на основание чл. 233 ГПК, е било обезсилено първоинстанционното решение № 68/6.І.2015 г. по гр. дело № 9936/2014 г. на РС-Варна, ГК, ХІІ-и с-в, и е било прекратено производството по предявения от този търговец срещу ответното [фирма]-гр. В. осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД. Главните две твърдения в молбата за отмяна са, че с горепосоченото първоинстанционно решение предявеният от търговеца настоящ молител кондикционен иск е бил уважен, както и че по въззивна жалба на ответното [фирма] е било образувано гр. дело № 1403/2015 г. по описа на Варненския ОС, ГК, V-и с-в. По време на висящността на това въззивно производство вписаният в търговския регистър нов управител на въззиваемия – К. Д., е направила отказ от иска от името на [фирма] и така въззивната инстанция е постановила определението, чиято отмяна е предмет на настоящето извънинстанционно производство. С влязло в сила на 28.ІХ.2017 г. решение № 764 от 25.Х.2016 г. по т. д. № 762/2015 г., Варненският ОС е приел за установено, по реда и на основание чл. 365, т. 3 ГПК, че вписването на К. Д. като управител на [фирма] представлява несъществуващо обстоятелство. Тезата на молителя е, че в периода 15.V.2015 г. – 12.Х.2017 г. варненското [фирма] не е било надлежно процесуално представлявано от К. Д., поради което отказът от предявения осъдителен иск не е произвел правно действие. В тази връзка заявените основания за отмяна са: 1./ По т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК – нови обстоятелства, установяващи ненадлежно представителство в процеса и материализиращите ги доказателства; 2./ По т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК – определението, чиято отмяна се претендира, се основава на недействително вписване в търговския регистър, което е отменено, респ.- „обявено за такова”; 3./ Под условието на евентуалност и т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК – поради установено престъпно действие на представител на страната. В хода на настоящето дело пред ВКС молителят [фирма] е оттеглил искането си за отмяна на основанието по т. 2 на чл. 303, ал. 1 ГПК и затова в тази му част извънинстанционно производство е прекратено с влязло в сила протоколно определение. По реда на чл. 306, ал. 3, изр. 3-то ГПК, както и в писмената си защита по делото, ответното по молбата за отмяна [фирма]-гр. В. писмено е възразило чрез своя процесуален представител по пълномощие по основателността на всяко от трите искания. В частност становището за липса на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК се аргументира с отсъствието на нови обстоятелства и нови писмени доказателства, които да обуславят отмяната на влезлия в сила съдебен акт, а и самото установяване на недействителността на вписването в търговския регистър било новонастъпило обстоятелство, както и материализиращото го писмено доказателства – новосъздадено. Т.е. поддържаната защитна теза е, че не са налице факти, твърдяни в рамките на правния спор, които страната по обективни причини не е могла да докаже. Позовава се на задължителните постановки на ППВС № 2/1977 г., както и на ТР № 1/2002 г. на ОСГК на ВКС, съобразно които за съда, като трето добросъвестно лице, отказът от иска е породил правно действие и постановеното по реда на чл. 365, т. 3 ГПК-във вр. чл. 29 ЗТР има действие за в бъдеще. Навеждат се и доводи по приложението на чл. 141, т. 6 ТЗ. Всяка от страните в извънинстанционното производство пред ВКС има искане за присъждане на разноски, като възражения по чл. 78, ал. ГПК не са направени. Настоящата молба за отмяна по чл. 303, ал. 1 ГПК е депозирана в канцеларията на първостепенния съд на датата 21.ХІІ.2017 г. и затова се явява допустима: като постъпила в срока по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК. Като взе предвид становищата на страните и извърши проверка по заявените основания за отмяна на влязлото в сила определение по чл. 233 ГПК настоящият състав на Върховния касационен съд, ТК, Първо отделение приема следното: Дължима е преценка и произнасяне досежно правото значение на новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна - установената в спорно съдебно производство недействителност на вписано в търговския регистър обстоятелство досежно представителството на [фирма] като страна по същинския спор /т.е. в пр-вото по иска с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД/ и материализиращото го доказателство – влязлото в сила на датата 28.ІХ.2017 г. решение № 764/25.Х.2016 г. на Варненския ОС, ТК, по т. д. № 762/2015 г., с което - по реда и на основание чл. 365, т. 3ГПК-във вр. чл. 29 ЗТР- е било прието за установено, че вписването на К. Д. като управител на дружеството настоящ молител представлява несъществуващо обстоятелство. Правно релевантен за настоящето извънинстанционно производство се явява периодът 15.V.2015 г. – 12.Х.2017 г. между вписването на г-жа Д. като управител и влизането в сила на решението на ОС Варна, обуславящо последицата по чл. 604 ГПК, а именно заличаването на това вписване. Становището на настоящия състав на ВКС е, че по висящото въззивно производство по гр. дело № 101/2015 г. на Варненския ОС, въззиваемото [фирма] не е било надлежно представлявано и депозираният от К. Д. на 19 май 2015 г. отказ от кондикционния иск срещу ответното [фирма] не материализира волята на дружеството настоящ молител и затова няма обвързващо значение за него. Това е така поради факта, че процесуалната представителна власт на К. Д. не е валидно възникнала за представлявания търговец и не може да го обвърже. С т. 3 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/6.ХІІ.2002 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 1/2002 г. изрично е посочено, че несъществуващото обстоятелство, дори да е вписано в търговския регистър, няма действие по отношение на дружеството. От това директно следва, че изявлението за отказ от осъдителния иск с правно основание по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, не е изхождало от ищеца /въззиваемия/ и не го обвързва. При изричното позоваване на ответното по молбата за отмяна търговско дружество на разпоредбата на чл. 141, ал. 6 ТЗ и действието на вписването за третите добросъвестни лица, в случая възниква въпрос, доколко изявлението по чл. 233 ГПК е обвързвало въззивния съд, към който е било отправено. Становището на настоящия състав на ВКС е, че в процесния случай хипотезата на чл. 141, ал. 6 ТЗ, както и на чл. 599, ал. 2, във вр. ал. 1 ГПК, която ТЗ до голяма степен възпроизвежда, няма отношение към преценката на съда в производството за отмяна по реда на чл. 303, ал. 1 ГПК. Към момента на отправяне на изявлението на К. Д. за отказ от кондикционния иск, тя е била вписана в търговския регистър като управителна на [фирма] и съобразно това вписване въззивната инстанция, за да прекрати делото, е приела, че отказът по чл. 233 ГПК изхожда от законния представител /по смисъла на чл. 30, ал. 1 ГПК/ на страната по делото. Процесуалните действия на Варненския ОС обаче, не са обект на проверка в настоящето извънинстанционно производство, доколкото с молбата не е въведено и основанието по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК и, по-конкретно, онази негова хипотеза, предвиждаща нарушаването на съответните процесуални правила да е извършено от съда, разглеждащ делото. За пълнота на изложението ще следва да се отбележи, че и при основанието по т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК нарушеното право участие на страната вследствие ненадлежно процесуално представително (като напр. когато адвокатско пълномощно не е подписано от доверителя, посочен в него) въпросът дали за съда упълномощаването е произвело действие /или не/ не стои. При установяване на ненадлежното учредяване на процесуално представителство в рамките на самото производство по чл. 303 ГПК, влезлият в сила съдебен акт подлежи на отмяна. Т.е. ирелевантно е дали съдът в същинското производство е бил трето добросъвестно лице по отношение на мандатното правоотношение между страната и нейния представител. В конкретния случай изявлението по чл. 233 ГПК, отправено от К. Д., съставлява процесуално действие ненуждаещо се от приемане /или неприемане/ от насрещната страна по делото и затова самото то не обвързва [фирма]. По естеството си изявлението по чл. 233 ГПК десезира съда със спора и преклудира правото на ищеца да предяви иск срещу [фирма] за същото вземане и на същото основание – чл. 299, ал. 1 ГПК. Или това, че последицата от прекратителното определение по чл. 233 ГПК е идентична на вляло в сила решение, обуславя единствено допустимостта на производството по чл. 303, ал. 1 ГПК, но не и основателността/неоснователността на отмяната. При положение, че реално въведените от молителя [фирма] основания за отмяна са тези по т. 1 и по т. 3 на чл. 303, ал. 1 ГПК, независимо от предвидената с т. 13 на ППВС № 2/1977 г. възможност за съда да се произнесе и на друго основание при констатирано противоречие между действително твърдяното и формално посоченото такова, в случая това не се налага, тъй като първото от двете поддържани основания е налице. Новото обстоятелство, обуславящо искането за отмяна, не касае същинския спор между страните, въведен с кондикционния иск /за съществуване на вземане по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД/, а се отнася до преклудиращо материалното право на страната процесуално действие, поради което и настоящето извънинстанционно производство в преобладаваща степен съдържа белезите на процес относно процеса. Новото обстоятелство, а именно ненадлежно учредената представителна власт на [фирма] към правно релевантния момент по чл. 233 ГПК не е новонастъпило. Напротив, то е съществувало по времето на висящността на спора пред Варненския ОС, но не е бил налице процесуален способ за установяването му в рамките на въззивното производство, понеже законът /чл.чл. 365, т. 3 и 604 ГПК/ предвижда исков ред за установяване на порок на вписването на законно представителство. В случая представителството на К. Д. е било процесуално такова по чл. 30, ал. 1 ГПК и затова е ирелевантно дали преди или след отказа по чл. 233 ГПК заличеният управител К. е уведомил въззивния съд за порока. Това уведомяване не би могло да произведе правно действие не само защото е изхождало от процесуално нелегитимирано лице, но и с оглед предвидения самостоятелен исков ред по чл. 365, т. 3 ГПК. В това се проявява разликата с т. 5 на чл. 303, ал. 1 ГПК, при която порокът на представителната власт може да бъде въведен и разгледан в самото производство за отмяна. В конкретната хипотеза обстоятелството, което е от значение за процесуалното представителство на страните по същинския спор, въведен с кондикционния иск, е било установено в друг спорен исков процес и материализиращото го доказателство е именно влязлото в сила решение № 764/25.Х.2016 г. на Варненския ОС, постановено по т. д. № 762/2015 г. При извода си за наличие на основанието по т. 1 на чл. 303, ал. 1 ГПК, Върховният касационен съд не дължи произнасяне и по релевираното от молителя основание по т. 3 на същия законов текст, тъй като визираните в него пет основания не са в съотношение на кумулативност. В заключение, по така изложените съображения настоящият състав на ВКС намира, че определението по чл. 233 ГПК, постановено по молба на К. Д., ще следва да бъде отменено, като в резултат делото бъде върнато на същия въззивен състав на Варненския ОС за разглеждане по същество на въззивната жалба на [фирма]. Същевременно, при този изход на делото в настоящето извънинстанционно производство, ще следва да бъде отменено и допълнителното определение № 2455/8.VІІ.2015 г.на Варненския ОС, ГК, по същото дело, постановено в производството по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК, имащо акцесорен характер, а съобразно т. 4 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 6/6.ХІ.2013 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 6/2012 г., разноските, направени от молителя [фирма] в производството по отмяна, следва да се присъдят с въззивното решение по съществото на спора, въведен с осъдителния иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, по молбата на варненското [фирма] (с вх. № 75256/21.ХІІ.2017 г.) влязлото в сила определение № 1876 на Варненския окръжен съд, ГК, V-и с-в, от 29.V.2015 г., постановено по гр. дело № 1551/2015 г., КАКТО И влязлото в сила определение № 2455/8.VІІ.2015 г. по същото дело, постановено в производство по чл. 248, ал. 1, предл. 1-во ГПК. В Р Ъ Щ А делото на същия състав на Варненския окръжен съд за по-нататъшни процесуални действия като въззивна инстанция. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2