Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   № 194                                    гр. София, 15 април 2010 г   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А   Върховният касационен съд на Република България, І НО, в публично заседание на девети април през две хиляди и десета година, в състав:                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ИВЕТА АНАДОЛСКА                                                                                         БЛАГА ИВАНОВА    при секретаря Румяна Виденова       и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова        изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 70 по описа за 2010 г   Производството е образувано по жалба на подсъдимия С. М. М., чрез защитата му, срещу решение на Варненски апелативен съд № 196 от 21.12.2009 г, по ВНОХД № 333/09, с което е изменена присъда № 25 от 14.09.2009 г на Окръжен съд, Добрич, по НОХД № 363/09, като наложеното наказание „лишаване от свобода” е намалено на три месеца, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда, подсъдимият е признат за виновен в това, че на 31.01.2007 г, в гр. Д., е предложил дар, банкнота от 20 евро, на длъжностните лица Ц. Д. Ц. и С. Н. Д. , главни инспектори в сектор „СОД” ОД на МВР, гр. Д., за да не извършат действия по служба: да не съставят акт за установяване на административно нарушение по ЗДП, с оглед на което и на основание чл. 304, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на шест месеца „лишаване от свобода”, при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип, и глоба, в размер на 1 000 лв, а, на основание чл. 68, ал. 1 НК, е приведена в изпълнение присъда на ДРС, по НОХД № 1952/05, с наложено наказание три месеца „лишаване от свобода”, което да бъде изтърпяно при „общ” режим, настаняване в затворническо общежитие от открит тип. С жалбата се релевират основанията по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Сочи се, че първата инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение, като е пропуснала да проведе предварително изслушване, по реда на Глава 27 НПК, което нарушение не е отстранено от въззивния съд. Твърди се, че наказанието незаконосъобразно е индивидуализирано при условията на чл. 54 НК, макар да е налице чл. 55 НК, извън хипотезата на чл. 373, ал. 2 НПК. С жалбата се иска пререшаване на въпроса за наказанието в насока смекчаване на наказателноправното положение на жалбоподателя.   В съдебно заседание на настоящата инстанция подсъдимият или негов защитник не се явяват и не вземат становище по жалбата. Представителят на ВКП намира жалбата за неоснователна.   Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Жалбата е неоснователна.   Липсва релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Съгласно чл. 370, ал. 1 НПК, съдът, по свой почин или по искане на подсъдимия, взема решение за предварително изслушване на страните, по реда на Глава 27 НПК. Касае се за една възможност, а не и за задължение, при неспазването на което е налице нарушение на процесуалните правила. Подсъдимият също е активно легитимиран да инициира диференцирана процедура, като направи надлежно изявление по чл. 371, т. 1 или т. 2 НПК, но ако не стори това, съдът не е длъжен да го приканва. Достатъчно е да разясни процесуалните му права, което, в случая, е изпълнено / протокол от съдебно заседание на ДОС, проведено на 14.09.2009 г /. При това положение, обстоятелството, че съдебното следствие е протекло по общия ред, се дължи на процесуалното бездействие на подсъдимия и на неговия защитник, за което съдът не може да бъде упрекнат. Въззивната инстанция не е имала задължение да приложи служебно чл. 55 НК, тъй като липсва неправомерен отказ на първата инстанция да проведе диференцираната процедурата по чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Правилно е становището, че не са налице предпоставките на чл. 55 НК, тоест, законосъобразно наказателната отговорността е индивидуализирана, при условията на чл. 54 НК. ВАС е отчел като смекчаващи обстоятелства семейното положение и трудовата заетост на подсъдимия, които е взел предвид, за да намали наложеното наказание до законовия минимум. Отчетени са и останалите смекчаващи обстоятелства: самопризнание, критично отношение, съжаление, съдействие за разкриване на обективната истина, наред с отегчаващите такива: завишената степен на обществена опасност на деянието и обремененото съдебно минало на дееца. Верен е изводът, че съществуващите смекчаващи обстоятелства не се отличават с многобройност или изключителност по смисъла на чл. 55 НК, а и определеното наказание / три месеца „лишаване от свобода” / не е несъразмерно тежко на извършеното /. Не е налице релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, поради което не може да бъде удовлетворено искането за по-нататъшно смекчаване на наказателноправното положение на жалбоподателя.   По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.   Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, І НО, Р Е Ш И:   ОСТАВЯ в СИЛА решение на Варненски апелативен съд № 196 от 21.12.2009, по ВНОХД № 333/09. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: