Р Е Ш Е Н И Е №162 гр. София,16.05.2018 В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение в открито заседание на 25.04., две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: БОЯН БАЛЕВСКИ ПЕТЯ ХОРОЗОВА и при участието на секретаря Александра Ковачева като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски търговско дело №1870/17 г. и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба от страна на пълномощника на М. Г. И. срещу решение №128 от 15.05.2017 г. постановено от АС-Пловдив по т.д. №113/2017 г., с което е отменено първоинстанционното решение №390 от 21.12.2016 г., постановено по т.д. №117/2016 г. на ОС-Ст. З. в обжалваната част , и вместо него е постановено друго, с което е уважен искът предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК от страна на [фирма] срещу касатора и [фирма] да бъде признато за установено, че касаторът М. Г. И. като авалист дължи на ищеца солидарно с издателя сумата от 26 647,11 евро по запис на заповед, издаден на 20.04.2007 г., въз основа на който е постановено и издаването на заповед за изпълнение е по чл.417 т.9 ГПК и изпълнителното производство е спряно на основание чл.420 ГПК, ведно със законната лихва от 20.10.2015 г. до окончателното плащане, както и в частта за присъдените съдебни разноски. В касационната жалба се навеждат оплаквания за противоречие с материалния закон и необоснованост. Ответната по касационната жалба страна [фирма] не изпраща писмен отговор и не изразява становище в открито съдебно заседание. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение , след преценка на данните по делото и съобразно правомощията си по чл.290 и сл. от ГПК констатира следното: За да постанови обжалваното решение, с което е счел за основателен и доказан иска, предявен по реда на чл.422 ГПК във връзка с чл.417 т. 9 ГПК до размера на уважената част, въззивният състав на АС-Пловдив се е позовал на следните установени по делото факти: Ответникът – касатор М. И. е авалирал менителничния ефект, основан на процесния запис на заповед издаден от [фирма]. Ценната книга е издадена с цел обезпечаване изпълнението на задължението на търговското дружество – поемател на менителничния ефект, основано на каузално правоотношение: договор за финансов лизинг № 7165/20.04.2007 г. на седлови влекач и товарно ремарке, сключен между него и лизингодателя [фирма]. По самия договор за лизинг касаторът М. И. е поръчител, а с анекс от 15.04.2009 г. същата е встъпила и като солидарен длъжник наред с търговското дружество-лизингополучател. По делото се установява, че не са изпълнени в пълен размер от страна на лизингополучателя поетите с договора задължения: от заключението на ССЕ става ясно, че лизингополучателят е останал задължен към лизингодателя за сумите от 20 327,07 евро-главница и 6 320 евро-възнаградителна лихва. С приемо-предавателни протоколи от 21.07.2010 г. лизингованите вещи са върнати на лизингодателя и действието на договора е прекратено. При така доказаните факти, въззивният съд е приел, че въпреки, че процесните вземания за лизингови вноски са периодични и са погасени с изтичане на тригодишна давност, считано от възникването на вземането- 21.10.2010 г., до датата на подаване на заявлението в заповедното производство-20.10.2015, то това не се отразява на абстрактното задължение по записа на заповед, по който ответницата е авалист, с оглед на което и в това качество същата е останала задължена до размера, до който искът е уважен. Позовал се на това, че предмет на иска по чл.422 ал.1 ГПК, в случая на издадена заповед по чл. 417,т.9 ГПК-въз основа на запис на заповед, е вземането, основано на тази абстрактна сделка. Ето защо, изтеклата погасителна давност за каузалното вземане, обезпечено със записа на заповед, и позоваването на тази давност не представлява възражение за погасяване на това основание на самия менителничен ефект. Изложени са и съображения за това, че менителничното правоотношение съществува независимо и паралелно на каузалното, както и че с изтичането на давностния срок се погасява само правото на иск, а не самото вземане. По отговора на правния въпрос и основателността на касационната жалба : Касационното обжалване е допуснато по въпроса, дали погасяването на задължението, обезпечено със записа на заповед, има за последица и погасяването на поетото с гаранционно-обезпечителна цел абстрактно задължение, обективирано в ценната книга. В задължителната си, по смисъла на чл.290 ГПК/ред.преди тази в ДВ бр.86/2017 г./ практика ВКС застъпва по горния въпрос следното становище: Погасяването на обезпеченото със записа на заповед парично задължение чрез някой от предвидените в закона правни способи/ плащане, опрощаване, новиране, погасяване по давност и други/ има за последица погасяването и на поетото с гаранционно- обезпечителна функция абстрактно задължение по запис на заповед. В тази насока е както приложеното от касатора Р №105/13.07.2012 г. по т.д. № 546/11 на Второ т.о., така и посочените в последното предходни решения по чл.290 ГПК, както и последващи такива. От своя страна, в своите задължителни указания в мотивите към отговора в т.17 на ТР №4/13 на ОСГТК на ВКС, последният изрично приема, че при надлежно въведени от страната по иск по чл.422 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 417,т.9 ГПК, възражения за недължимост по каузалната сделка, същите следва да се разгледат от съда. Касационната жалба е основателна. Изводът на въззивния съд, че предмет на иска по чл.422 ал.1 ГПК, в случая на издадена заповед по чл. 417,т.9 ГПК-въз основа на запис на заповед, е вземането, основано на тази абстрактна сделка е неправилен , доколкото противоречи на приетото в цит. ТР обратно становище по тълкуването и прилагането на закона в насока, че при надлежно въведени от страната по иск по чл.422 ал.1 ГПК, във връзка с чл. 417,т.9 ГПК, възражения за недължимост по каузалната сделка, същите следва да се разгледат от съда. От друга страна, изтеклата погасителна давност по отношение вземането, обезпечено със записа на заповед и позоваването на тази давност, въпреки, че не представлява възражение за погасяване, на това основание и на самия менителничен ефект, има за своя самостоятелна последица погасяването и на вземането по ценната книга, издадена за обезпечаване изпълнението по каузалното правоотношение, съгласно цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. От изложеното следва, че след като вземанията на ищеца по каузалното правоотношение са погасени по давност, то последното има за последица освобождаване от задълженията по ценната книга, както на издателя , така и на авалиста в случая, когато последният е и съдлъжник по каузалното правоотношение. С оглед изложеното обжалваното решение следва да се отмени като незаконосъобразно и тъй като не се изисква повтарянето или извършването на нови процесуални действия, ВКС следва да се произнесе по същество на спора като отхвърли иска по изложените по-горе правни съображения. По отношение на разноските : Ответникът по касация следва да заплати на касатора сумата от 2 851,17 лева, общо, съдебни разноски пред настоящата инстанция, съобразено с представения списък по чл.80 ГПК и писмените доказателства за направата им. Водим от горното ВКС, състав на второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №128 от 15.05.2017 г. постановено от АС-Пловдив по т.д. №113/2017 г. в обжалваната част , с която е признато за установено, че касаторът М. Г. И. като авалист дължи на ищеца солидарно с издателя сумата от 26 647,11 евро по запис на заповед, издаден на 20.04.2007 г., и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ал.1 ГПК на [фирма]-гр. София срещу М. Г. И. ЕГН: [ЕГН] за признаване съществуването на вземане на ищеца срещу М. Г. И., при условията на солидарност с издателя , в размер на 26 647,11 евро , основано на запис на заповед от 20.04.2007 г., за което е издадена заповед за незабавно изпълнение №3408/22.10.2015 г. по ч.гр.д. № 5363/15 на РС-Стара Загора и ИЛ. ОСЪЖДА [фирма]-гр. София да заплати на М. Г. И. ЕГН: [ЕГН] сумата от 2 851,17 лева, общо, съдебни разноски пред настоящата инстанция. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.