18 Р Е Ш Е Н И Е
№ 50131
гр. София, 06.08.2024 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, първо търговско отделение в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА
ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА
при участието на секретар Ина Андонова в открито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди двадесет и трета година като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1248 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу въззивно решение № 151/27.10.2021 г. по в. т. д. № 562/2021 г. на Апелативен съд Пловдив, с което е отменено първоинстанционното решение в частта за уважаване на предявените от касатора срещу ЕТ „С. – 2000 С. Х.“, С. Х. и Х. Х. /заместен в процеса от А. Х. Х., С. Х. Х. и К. Х./ - само за частта, наследена от С. и А. Х., искове по чл. 422 ГПК и установяване дължимостта при условия на солидарност на сумата 90 659, 96 лв. – главница, 7 071, 47 лв. – договорна лихва за период 21.01.2013 г. – 13.06.2013 г. и 607, 03 лв. – банкови такси.
В касационната жалба се сочат касационни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че обжалваното решение е неправилно постановено поради необоснованост, нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Необосноваността и противоречието със закона се аргументират с приетото от въззивния съд, че към анекс № 1 липсва погасителен план и оттам, че са нарушени правата на кредитополучателите. Сочи се, че видът на отпуснатия кредит /револвиращ/ не предполага съставяне на погасителен план, доколкото липсва предварително известна сума на усвояване, респективно яснота в какъв размер ще бъде погасяването. Споменатият вид кредит предполага многократното усвояване на различни суми в рамките на договорения лимит. Изтъква се, че с подписването на първия анекс страните са прекратили възможността за бъдещо използване на заемни средства и са договорили усвоените до момента на подписването му парични суми да бъдат погасявани на равни анюитетни вноски. Страните изрично са постигнали съгласие, че кредитополучателят търговец е длъжен да посети клон на банката и да получи погасителен план, съответно липсата на съдействие от негова страна не го освобождава от задължението му да заплаща посочените в плана вноски на падежните дати. Като отделен аргумент в касационната жалба се заявява, че отношенията между страните не следва да се считат уредени с погасителния план, а с договора, тъй като погасителният план възпроизвежда уговореното в договора, но в табличен вид. Следващото оплакване в жалбата е, че неправилно съдът е приел наличие на задължение за банката да посочва в погасителния план размера на оставащата дължима главница. Според касатора не е необходимо страните да определят размера на тази сума, тъй като тя е определена с договора и действията на кредитополучателите, съответно това не е условие за валидност на анекса. В касационната жалба се заявява и твърдение за необоснованост на извода, че не е ясен размерът на погасителните вноски. Обратно на този извод размерът на вноските е конкретно определен за облекчения период на погасяване и определяем по стандартна формула за останалите вноски. Същото се отнася и за мотива на въззивната инстанция, че не е ясен денят от месеца, в който са дължими вноските. От касатора се посочва ясно уговорения в договора падеж на вноските, а именно 21-во число на месеца. В жалбата се навеждат и твърдения за липса на ясно формиран извод относно пълната или частична нищожност на оспорения анекс № 3, както и относно валидността на анекси № 1 и № 2, неоспорени от ответниците. Атакува се правилността на извода на съда, че е невъзможно определянето на дължимите вноски без погасителен план като се изтъква наличието по делото на извлечения от счетоводни книги на банката, както и приети по делото експертизи, респективно възможността за приложение на чл. 162, ал. 2 ГПК. Заявява се теза, че решението е постановено въз основа на факти и обстоятелства, които не съществуват по делото, а установените са игнорирани от въззивния състав без обосновка.
При изложените доводи в касационна жалба се формира искане за постановяване на акт, с който атакуваното решение бъде отменено като предявените искове бъдат уважени в определения от първоинстанционния съд размер /доколкото в отхвърлителната си част това решение не е било обжалвано от банката/ с преразпределяне на отговорността за разноски.
От ответниците по касация С. Х., действащ като ЕТ „С. – 2000 С. Х.“, и А. Х. са подадени отговори, с които се оспорва основателността на касационната жалба. Излагат се съображения за правилност на решението, тъй като пред съда са били представени само договорът и трите анекса, но не и погасителните планове към тях, с които да бъдат определени месечните погасителни вноски, формиращи общо задълженията по договора за кредит. Съществен според ответниците се явява въпросът за погасителния план към последния анекс, защото в исковата молба се твърди, че вземанията на банката, които са предмет на делото, са станали предсрочно изискуеми поради непогасени девет вноски по главница, считано от 21.01.2013 г., и девет вноски за лихва от същата дата. Заключението на вещото лице не може да замести волята на страните за това как следва да се погасява кредитът. Акцентират, че една от целите на анексите е именно да се преуредят сроковете за плащане и липсата на погасителен план към последния анекс по договора за кредит не позволява да се направи извод, че е осъществена материалноправната предпоставка за настъпване на предсрочна изискуемост. Мотивира се извод, че въззивното решение е правилно, защото по делото не е доказано връчването на А. Х. на изявление за предсрочна изискуемост, а такова е получено от едно трето лице - К. Х., при липса на обективирано изявление, че последната се задължава да предаде документа на адресата му.
В открито съдебно заседание страните поддържат направените в касационната жалба, респективно в отговорите на касационната жалба изявления.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените касационни основания в жалбата, твърденията на страните и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, обективираща претенции с правно основание чл. 422 ГПК срещу ЕТ „С. – 2000 С. Х.“, С. Х. и Х. Х. за установяване дължимостта при условия на солидарност на 96 229, 34 лв. – главница за периода 21.01.2013 г. до 21.10.2013 г., 10 312, 63 лв. - договорни лихви за периода 22.01.2013 г. до 21.10.2013 г. и 607, 03 лв. - банкови такси. След постановяване на решение № 328/2015 г. по т. д. № 92/2014 г. от Окръжен съд Смолян, което е било обезсилено с решение № 356/08.11.2016 г. по в. т. д. № 512/2016 г. на Апелативен съд Пловдив, от друг състав на окръжния съд е било постановено решение № 301/10.07.2019 г. по т. д. № 41/2017 г., поправено с решение № 21001/14.01.2021 г. и решение № 21024/05.04.2021 г. и допълнено с решение № 21034/19.05.2021 г., с което е било признато, че ЕТ „С. – 2000 С. Х.“, С. Х. Х. и Х. Х. солидарно дължат по договор за кредит „Бизнес револвираща линия плюс“ № BL1/19.07.2007 г. и приложение към него от 19.07.07 г., анекс № 1/30.03.2009 г., анекс № 2/17.05.2010 г. и анекс № 3/10.09.12 г. 90 659, 96 лв. главница за периода 21.01.2013 г. до 13.06.2013 г., 7 071, 47 лв. договорна лихва за периода 21.01.2013 г. до 13.06.2013 г. и 607, 03 лв. банкови такси за периода 21.01.2013 г. до 13.06.2013 г., като са били отхвърлени исковете за разликите до 96 229, 34 лв. и периода 13.06.2013 г. до 21.10.2013 г., както и за разликата до 10 312, 63 лв. В отхвърлителната част решението на Окръжен съд Смолян е влязло в сила като необжалвано от банката. В хода на първоинстанционното производство е починал Х. Х. и е бил наследен от неговата съпруга К. Х. и синовете му А. Х. Х. и С. Х. Х.. Тъй като К. Х. не е обжалвала първоинстанционното решение, то следва да се приеме, че и в тази част същото е влязло в сила и тя е обвързана от установеното с него, че дължи на банката 1/3 част от описаните в диспозитива суми като наследник на солидарно отговорния за целия дълг Х. Х..
При подадена от кредитополучателя ЕТ „С. – 2000 С. Х.“ и солидарно задълженото лице С. Х. съвместна въззивна жалба е било образувано производство пред Апелативен съд Пловдив, което, след връщане на делото за съобщаване решението на С. Х. като наследник на Х. Х. и упражняване на правата му като жалбоподател, съответно след присъединяване на А. Х. към подадената „съвместна“ въззивна жалба, е приключило с постановяване на атакуваното в настоящото производство съдебно решение.
Въззивният съд е възприел установените от първостепенния съд факти, че между „Българска пощенска банка“ АД /чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД/ и ЕТ „С. – 2000 С. Х.“ на 19.07.2007 г. е бил сключен договор „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL1/19.07.2007 г. за сума в размер на 80 000 лв. и срок за погасяване - 120 месеца, считано от откриване на сметката, при дължима годишна лихва, начислявана ежемесечно и платима на 21-во число на всеки месец, след месеца на откриване на заемната сметка. Между страните е било постигнато споразумение, че банката има право едностранно да променя условията на кредита, но след сключен анекс, в който да се уредят новите условия. Поради необслужване на кредита и за да се защитят правата на кредитополучателя са били подписани три анекса, с които задълженията са били плащани по облекчен ред и разсрочено във времето. С първия анекс е бил предвиден период на облекчено погасяване на дотогава натрупаните непогасени главница и лихви на равни месечни вноски в размер, определен съобразно погасителен план, представляващ неразделна част от анекса, както и е била постигната уговорка за встъпване в дълга на съзадължени лица – С. Х. като физическо лице и родителите му /първо е встъпила К. Х., след което тя е била заместена от Х. Х./. Кредитът не е бил обслужван и след подписване на анекс № 3, съответно неизпълнение на уговорките в него, банката е обявила предсрочната му изискуемост поради просрочие на девет вноски. От банката е било подадено заявление по реда на чл. 417 ГПК и издадена заповед за незабавно изпълнение. Срещу заповедта са били подадени възражения в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, с оглед на което на заявителя е било дадено указание за предявяване на иск по чл. 415 ГПК, вр. с чл. 422 ГПК.
За да отмени първоинстанционното решение, с което предявените от банката искове с правно основание чл. 422 ГПК са били частично уважени, въззивният съд е изложил съображения за липса на обвързваща сила на представените по делото три анекса, тъй като към нито един от тях не е бил приложен подписан от кредитополучателя и съзадължените лица погасителен план, в който да са посочени оставащият размер на невърнатата главница, размерът на погасителните вноски и падежът на всяка от тях. Решаващият извод на съда е, че поради липса на уговорки относно конкретни задължения на ответниците с падежи преди датите 08.08.2017 г. /крайно определеният срок за издължаване съобразно анекс № 1/ или 21.08.2022 г. /крайният срок за издължаване съобразно анекс № 3/, не са налице основания да се приеме, че е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията. Този извод е мотивирал с разбирането, че „падежи на задължения, за които няма уговорен срок и които по размер не са нито определени, нито определяеми, поначало не съществуват“. В решението съдът е анализирал извършеното от ответниците оспорване достоверността на датата, на която е бил съставен погасителния план към анекс № 3, както и липсата на ангажирани от страна на ищеца доказателства за дата на съставянето му, предхождаща тази на представянето му по делото, съответно е достигнал до заключение, че оспорването е успешно проведено и до обявяване на кредита за предсрочно изискуем погасителен план за връщане на новата главница по анекс № 3/10.09.2012 г., заедно с дължимите лихви, не е бил съставен. Оттам е счел за невъзможно реализиране на уговорената в чл. 4, изр. 2-ро от анекс № 3 презумпция, че неполучаване и/или неподписване на погасителен план не освобождава длъжниците от отговорност за плащане на погасителните вноски, за които се твърди, че са били определени с този план. При описаните съображения е достигнал до извод за недоказаност на заявените от ищеца твърдения, съответно за ненастъпила предсрочна изискуемост на датата 13.06.2013 г. Като резултат от това е счел за напълно неоснователни предявените искове и ги е отхвърлил, зачитайки частта от решението на окръжния съд, което е влязло в сила като необжалвано. То е влязло в сила спрямо К. Х., съответно по отношение на нея е признато със сила на пресъдено нещо, че като наследник на солидарно задължения Х. Х. тя дължи 1/3 идеална част от дълга, претендиран от страна на „Юробанк България“ АД, до размера, установен от Окръжен съд Смолян. Същата не е участвала нито в производството пред въззивната инстанция, нито в производството пред настоящата касационна инстанция.
С определение № 50266/19.04.2023 г. при преценено наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд Пловдив решение за проверка на съответствието му с разрешенията, дадени в решение № 146/01.11.2017 г. по т. д. № 2615/2016 г. на I т.о., решение № 290/2006 г. по т. д. № 474/2005 г. на II т.о., решение № 68/2008 г. по т. д. № 722/2007 г. на II т.о., решение № 906/2004 г. по гр. д. № 1106/2003 г. на II г.о. по въпроса : „При невъзможност да се приложи действието на подписан между страните анекс в неговата цялост или на отделна негова клауза поради нищожност или други причини, следва ли съдът да реши спора само съобразно първоначално договореното между страните, респ. само съобразно останалата част от анекса и евентуално относимите клаузи от първоначалния договор?“
В решенията, дали повод за допускане на касационен контрол, са приложени на практика правилата на чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 146, ал. 5 ЗЗП, които регламентират, че недействителността на отделна уговорка в постигнато между страните съглашение не влече неговата недействителност в цялост, ако тази уговорка може да бъде заместена от повелителна или диспозитивна правна норма, или ако може да се предположи, че съглашението би било сключено и без недействителните му части. С решенията е разяснено задължението на съда, изхождайки от интереса на всяка от страните, особено ако някоя от тях има качеството потребител, да изследва дали при отпадане на недействителните им части постигнатите съглашения продължават да притежават регулативно действие на отношенията между насрещните страни, респективно при недействителност на допълнителни споразумения дали може да бъде изпълняван първоначалния договор във вида преди изменението му. В решение № 146/2017 г. по т. д. № 2615/2016 г. на I т.о., ВКС е цитирана и практика на СЕС (решение по дело С-26/13), според която чл. 6, §1 от Директива 93/13 следва да се тълкува в смисъл, че при констатация за наличие на неравноправна клауза в договор, без която той не може да бъде изпълняван, е допустима национална правна уредба, която дава възможност на националния съд да замести клаузата с диспозитивна разпоредба от националното право. Тези разрешения са доразвити и в постановената последваща практика по чл. 290 ГПК, а именно решение № 378/2019 г. по т. д. № 2775/2017 г. на II т.о., решение № 50058/2023 г. по т. д. № 1004/2022 г. на I т.о., решение № 50053/2023 г. по т. д. № 614/2022 г. на II т.о. на ВКС и др. Отделно, настоящият състав има предвид и постановеното от ВКС, ГК, III г.о. решение № 106/03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г., с което е разяснен въпросът за значението на погасителния план към договора за кредит и какво трябва да съдържа той след като е извършено тълкуване на чл. 11, ал. 1, т. 11 и 12 от Закона за потребителския кредит, транспониращ Директива 2008/48/ЕО. В мотивите на решението е посочено, че в договорът за кредит трябва да съдържа уговорка относно размера, броя и периодичността на дължимите погасителни вноски и, когато е уместно, редът за разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти. Решението е постановено при зачитане на извършеното от СЕС тълкуването на Директива 2008/48/ЕО, която в чл. 10, §2, б. „и“ и §3 предвижда, че само при погасяване на главницата и наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В решение по дело С-42/15 и в решение по дело С-331/18 СЕС е изяснил, че погасителният план не е задължителен реквизит на договора за кредит, а той представлява структурирана разбивка на погасителните вноски по кредита, размерите, периодите и броя на които следва да са посочени в договора. Всяка форма на структурирана разбивка на погасителните вноски по кредита, която показва погасяване на главница, лихви и евентуално допълнителни разходи, може да се счита за погасителен план. Не е необходимо при срочен договор за кредит, предвиждащ погасяването на главницата чрез последователни вноски и когато не са приложими различни лихвени проценти, да се уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за погасяването на главницата, лихвите и другите разходи.
При дадените с цитираните в предходния абзац актове на СЕС и ВКС разяснения, съдържащи и отговор на поставения въпрос, следва да бъде преценено дали съставът на Апелативен съд Пловдив е процедирал законосъобразно, отричайки действието на представените от ищеца три броя анекси, респективно игнорирайки уговорките по основния договор за револвиращ кредит.
На първо място, следва да бъде изрично подчертано, че сключеният на 19.07.2007 г. между „Българска пощенска банка“ АД /чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД/ и ЕТ „С. – 2000 С. Х.“ договор „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL1/19.07.2007 г. за сума в размер на 80 000 лв. и срок за погасяване - 120 месеца не притежава характеристиката на потребителски договор, тъй като страна по него е С. Х., действащ в търговското си качество, а отделно предоставеният паричен ресурс е за посрещане на краткосрочни оборотни нужди на търговеца. Следователно по отношение на този ответник потребителската защита е неприложима по аргумент за обратното от разпоредбата на §13 ДР на ЗЗП, регламентираща, че всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност е потребител. Кредитополучателят ЕТ „С. – 2000 С. Х.“ е подписал както договора, така и последвалите три анекса заедно погасителните планове към два от тях. С анексите е било облекчено погасяването на използваните парични средства чрез разсрочване на задължението, съответно с всеки един от трите анекса кредитополучателят се е задължил да получи изготвения към всеки от тях погасителен план и да започне плащането по схемата, въведена с плана, като е декларирал, че неполучаването на екземпляр от погасителния план не го освобождава от задълженията му за плащане на главница и лихва. В последния анекс № 3 изрично е посочена усвоена и неплатената главница, а именно в размер на 90 462, 06 лв., просочени лихви и главница в размер на 7 142, 63 лв. и такси в размер на 197, 90 лв. В чл. 3 от анекса е уговорено, че кредитополучателят погасява дължимите суми на равни месечни анюитетни вноски в срок до 22.08.2022 г., като в основния договор е посочен падежът на вноските, а именно 21-во число на всеки месец, след месеца на откриване на заемната сметка, респективно подписване на анексите, доколкото те не променят основната уговорка в договора. Въззивният съд не е съобразил търговското качество на страната, съответно обстоятелството, че главният длъжник е подписал както договора, така и трите анекса към него. Не е съобразил и, че погасителният план е само структуриран вид на постигнатите в основния договор и анексите взаимни договорки, респективно, че погасителните планове към първите два анекса са били подписани от кредитополучателя, а третият не е бил подписан поради липса на активност от негова страна. Въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон и е формирал необоснован извод за липса на яснота относно размера и падежа на отделните месечни задължения, вменени в тежест на ЕТ „С. – 2000 С. Х.“.
С чл. 25, б. „в“, вр. с чл. 24, б.“г“ от основния договор страните са уговорили, че при неизпълнение от кредитополучателя на което и да е договорно задължение, включително и при невнасяне на дължимата вноска по главница и/или лихви кредитодателят има право да направи кредита предсрочно и изцяло изискуем и да удовлетвори вземанията си чрез принудително изпълнение по установения от закона ред. Предсрочната изискуемост е била съобщена с покана изх. № 526-9376/07.06.2013 г., получена от К. Х. на адреса, посочен в договора, а именно [населено място], [улица]. Съобразно уговореното в чл. 29 от основния договор всички уведомления и изявления между страните трябва да бъдат направени в писмена форма и се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. В случай, че някоя от страните промени адреса си, вписан в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаване на такова уведомление, всички съобщения, достигнали до стария адрес, се считат за получени. В този смисъл не могат да бъдат слушани възраженията във въззивната жалба на ЕТ „С. – 2000 С. Х.“, че не е била надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането от банката, тъй като то не било връчено на длъжника, а на третото лице К. Х., която не обективирала изявление, че се задължава да предаде документа на адресата му. Отделно, това възражение не е било своевременно релевирано с отговора на исковата молба, а допълнителен отговор не е бил подаден. То е било заявено едва във въззивната жалба срещу повторно постановеното от окръжния съд решение след първото обезсилващо решение на въззивната инстанция. Следователно, при установено от изслушаните по делото експертни заключение наличие на непогасени задължения в заявените от банката размери ЕТ „С. – 2000 С. Х.“ отговоря изцяло за заплащането им. Предвид липсата на подадена от банката въззивна жалба срещу отхвърлителната част на първоинстанционното решение, е необходимо да се приеме, че ответникът дължи сумите, описани в диспозитива на решение № 301/10.07.2019 г. по т. д. № 41/2017 г., поправено с решение № 21001/14.01.2021 г. и решение № 21024/05.04.2021 г. и допълнено с решение № 21034/19.05.2021 г. на Окръжен съд Смолян.
По делото трябва да бъде съобразено и обстоятелството, че с оглед разпоредбата на чл. 56 ТЗ, разяснена и в практиката на ВКС /ТР № 2/2001 г. на ОСГК, ТР № 2/13.07.2020 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ОСТК, решение № 77/2012 г. по т. д. № 573/2011 г. на II т.о., решение 209/2011 г. по гр. д. № 1462/2010 г. на III г.о. и др./ регистрацията на едно физическо лице като едноличен търговец не води до възникване на нов правен субект, нито до разделност на имуществото, притежавано от това физическо лице в това му качество и в качеството на едноличен търговец. В решенията е прието, че предприятието на едноличния търговец не е отделен субект на правото и не е неоходимо да се разграничава качеството чрез което физическото лице действа в търговския оборот. Отнесено към процесния казус това означава, че независимо от обстоятелството, че в анекс № 2 и анекс № 3 е вписано като съдлъжник лицето С. Х. в качеството му на физическо лице, то не е различно от кредитополучателя ЕТ „С. – 2000 С. Х.“. В отношенията с банката кредитополучател е С. Х., действащ в неговата разширена правосубектност като търговец с вписано в ТР наименование ЕТ „С. – 2000 С. Х.“, солидарно отговорни с него са К. Х., заместена по-късно от Х. Х.. След смъртта на последния той е наследен от съпругата си К. Х. и двамата си сина С. Х. и А. Х.. Встъпването на С. Х. в наследственото правоотношение е довело до сливане на качествата длъжник и солидарен длъжник относно 1/3 идеална част от задължението, притежавано приживе от Х. Х. – чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 91 ал. 1 ЗН. Това означава, че С. Х., действащ като ЕТ „С. – 2000 С. Х.“, отговаря за целия дълг, а неговата майка К. Х. и неговия брат А. Х. отговарят солидарно с него за дълга до размер на 2/3, респективно всеки за своята 1/3 идеална част. Конституирането на С. Х. като отделна страна в производството пред Окръжен съд Смолян в качеството му на съдлъжник и пред Апелативен съд Пловдив в качеството му веднъж на съдлъжник и втори път като наследник на Х. Х. се явява недопустимо и в тази част решенията следва да бъдат обезсилени, съответно производството по делото прекратено.
Тъй като по делото не е установено Х. Х. да е имал функционална връзка с предприятието или дейността на търговеца ЕТ „С. – 2000 С. Х.“, а е встъпил в дълга с оглед родствената си връзка с кредитополучателя, той следва да се ползва от защитата, която дава ЗЗП и транспонираната с него Директива 93/13 ЕИО. По тълкуването на Директивата и националния закон е формирана практика на СЕС /решения по дела С-348/14 г., С-110/14 г., С-119/11 г., С-74/15 г., С-534/15 г., С-590/17 г./ и практика на ВКС /решение № 38/2017 г. по т. д. 2745/2015 г. на I т.о., решение № 28/2022 г. по гр. д. № 2847/2020 г. на IV г.о./ В цитираните решения е разяснено, че Директивата се прилага за всички договори, извън изключенията, изброени в десето съображение на същата, т. е. предметът на договора в повечето случаи е ирелевантен за приложното й поле, а релевантно е качеството на страните - дали те действат или не действат в рамките на осъществяваната от тях търговска или професионална дейност. Понятието „потребител“ по смисъла на § 2, б. „б“ от Директива 93/13, респективно § 13, ал. 1 от ДР на ЗЗП има обективен характер и трябва да се преценява с оглед всички обстоятелства и доказателства по делото. В случаите, когато физическо лице е поело да бъде гарант за изпълнение задълженията на търговско дружество, съдът трябва да установи дали това лице е действало в рамките на осъществяваната от него дейност по занятие, или поради връзка от функционално естество, която има с това дружество, като например неговото управление или значителен дял от неговия дружествен капитал, или е действало за цели от частен характер. В настоящия казус именно втората хипотеза е налице, поради което следва да бъде преценена действителността на клаузите по основния договор и анексите, тъй като съдлъжникът Х. Х. има качеството потребител и се ползва от засилена защита.
Установено е от инстанциите по същество, че Х. Х. е встъпил в дълга с подписване на анекс № 3 на датата 10.09.2012 г. Доколкото той е сключен във връзка с изпълнение на основния договор и предходно подписаните два анекса, следва да бъде преценена обвързаността на длъжника от посочените четири споразумения. В отговора на исковата молба процесуалният представител на Х. е заявил общо оспорване на предявения иск и всички ангажирани доказателства и е поискал представянето им в оригинал. В проведеното на 11.02.2015 г. открито съдебно заседание пред Окръжен съд Смолян са направени изявления, че ответниците не оспорват сключването на договора за банков кредит и приложението към него, както и трите анекса. Оспорени са подписите върху поканите за изпълнение, обективиращи обявяване на кредита за предсрочно изискуем, и известията за доставянето им с твърдения, че поканите не изхождат от сочените за техни автори лица, а подписите за получател не са положени от К. Х. /л. 91, 92, 93, 94, 95 и 187 от т. д. 92/2014 г. на Окръжен съд Смолян/. При второто разглеждане на спора от Окръжен съд Смолян по т. д. № 41/2017 г. процесуалният представител на ответниците е релевирал възражение, че исковете са недоказани, тъй като ищецът не е представил погасителни планове към анексите на договора за кредит, съответно задължените лица не са имали яснота относно размера на погасителните вноски и сроковете за внасянето им, а оттам и не е имало основание за ангажиране на отговорността им за забава. При обективиранe на тези допълнителни възражения ищецът кредитор е представил три броя погасителни планове, съставени към трите анекса. Първите два плана носят подписа на кредитополучателя, но третият е без негов подпис. В проведеното на 16.11.2017 г. открито съдебно заседание представителят на ответниците е заявил, че оспорва достоверността на посочената в погасителния план към третия анекс дата, съответно че този план не обвързва длъжниците, тъй като е съставен за целите на процеса и не носи подпис на кредитополучателя. Възражение срещу липсата на погасителен план към анекс № 3 е поддържан и във въззивната инстанция и съставът на Апелативен съд Пловдив е възприел за основателна тази защитна теза. Настоящият състав на съда не споделя съображенията на предходната инстанция.
Необходимо да се има предвид, че решението по първоначално образуваното т. д. № 92/2014 г. на Окръжен съд Смолян е било обезсилено поради постановяването му по непредявен иск с правно основание чл. 430 ТЗ и делото е било върнато от Апелативен съд Пловдив за постановяване на ново решение по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК. Въззивното решение е било постановено в приложение на чл. 270, ал. 3 ГПК, поради което и по аргумент от дадените разяснения в т. 11 на ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК и т. 2 от ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС производството е следвало да продължи от онова процесуално действие, което е било опорочено, а именно даване на правна квалификация на заявената искова претенция. С цитираната практика е разяснено, че в сочената хипотеза страните могат да извършат процесуалните действия, които са били препятствани да сторят поради дадената от съда неточна квалификация и като резултат от това изготвен непълен доклад по делото, съответно да представят допълнителни доказателства във връзка с твърденията си, но не и да въвеждат нови фактически твърдения, съответно ответната страна да заявява нови защитни възражения, каквито са били въведени в настоящия случай - невъзможност на ответниците като задължени по кредита лица да узнаят какви конкретно суми и в какви срокове е следвало да заплащат по договора за кредит и сключените към него три анекса, тъй като към тях липсвали погасителни планове. Ето защо, с постановяване на определение № 978/09.10.2017 г. Окръжен съд Смолян е дал незаконосъобразни указания на ищцовата банка да ангажира доказателства за „поредността и размера на плащанията“, дължими от ответниците, които „са свързани с погасителния план“, съответно, че в тежест на ищеца е да докаже това обстоятелство, като при непредставяне на погасителните планове съдът ще приеме за доказано твърдението на ответната страна за недоказаност на размера на дължимите суми. Тези неправилни указания са рефлектирали върху произнасянето на въззивния съд с обжалваното в настоящото производство решение и са допринесли за неговата незаконосъобразност.
Дори да се приеме, че, предвид потребителската закрила, с която се ползва Х. Х., респективно наследилите го в правоотношението К. Х. и А. Х., съдът трябва служебно да изследва въпроса дали са налице ясни и валидни договорки по кредитното правоотношение, то настоящият състав има предвид, че процесният договор е сключен през 2007 г. при действието на отменения Закон за потребителския кредит /в сила от 01.10.2006 г. и отменен с § 3 ПЗР на Закона за потребителския кредит - ДВ, бр. 18/2010 г., в сила от 12.05.2010 г./. Съобразно предвиденото в § 5 ПЗР на действащия ЗПК разпоредбите му не се прилагат спрямо договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата. Разпоредбата на § 5 ПЗР на ЗПК е в съгласие с чл. 30 от Директива 2008/48/ЕО, който регламентира, че Директивата не се прилага за договори за кредит, сключени преди датата на влизане в сила на националните мерки по привеждането й в изпълнение. В отменения ЗПК липсва изискване за съставяне на погасителен план към договора за кредит като условие за неговата валидност, каквато е действащата разпоредба на чл. 22 ЗПК. Следователно няма как възражението за липса на погасителен план към последния анекс № 3 да рефлектира в освобождавате от отговорност на потребителя Х. Х. при положение, че той е подписал анекса. За пълнота на изложението следва да бъде изяснено, че в чл. 11, т. 11 от сега действащия ЗПК е предвидено в договора кредит да се съдържа погасителен план, който да представя информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. В т. 12 е регламентирано, че при погасяване на главницата по срочен договор за кредит потребителят има право при поискване безвъзмездно да получи извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания. Като се има предвид цитираното по-горе решение № 106/03.06.2022 г. по гр. д. № 3253/2021 г., ВКС, ГК, III г.о. и практиката на СЕС, обективирана в решения по дело С-42/15 и дело С-331/18 СЕС, може да се приеме, че погасителният план към договора за кредит при действието на Директива 2008/48/ЕО и Закона за потребителския кредит /2010 г./, разбиран като извлечение на структурирани данни, което е съставено въз основа на клаузи по банков кредит, не е задължителен реквизит на договора. Правата и задълженията на страните и по-специално задължението за плащане на конкретен размер и брой погасителни вноски през определени периоди и на точни дати и, когато е уместно, редът за разпределение на вноските между различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти /обобщено в чл. 11, т. 11 ЗПК като „погасителен план“/, възникват в резултат на уговорките в договора, т. е. договорът е правопораждащият факт и той трябва да съдържа в текста си „погасителен план“. Наличието или липсата на съставен въз основа на договора и обективиран на хартиен или друг траен носител „погасителен план“ като негово приложение не рефлектира върху действителността на кредитния договор. Друга е хипотезата на чл. 11, т. 12 ЗПК и закрепеното в него, че при извършено от кредитополучателя плащане и при заявено от негова страна искане той има право да получи безвъзмездно извлечение от банковата сметката за извършените и предстоящи плащания с разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяване на главница, лихвата, изчислена на база лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителни разходи; дължимите плащания и сроковете и условията за извършване на тези плащания и т. н. Липсата на уговорка относно правото по чл. 11, т. 12 ЗПК и препятстване на реализирането му водят до недействителност на целия договор съобразно правилото на чл. 22 ЗПК /2010 г./.
При извод за отсъствие на основание, което да води до пълна недействителност на подписаните между банката и ЕТ „С. – 2000 С. Х.“ договор и три анекса, следва да бъде установено дали те в някои свои части не се явяват невалидни спрямо съзадълженото лице Х. Х., предвид наличието на качеството потребител.
Установено е по делото, че в чл. 3, ал. 1 от договора за банков кредит „Бизнес револвираща линия – плюс“ № BL 7411 е предвидено, че дължимата от кредитополучателя годишна лихва за предоставения кредит включва действащия базов лихвен процент –малки фирми за лева, обявен от банката и намален с 0, 5 пункта. Към датата на подписване на договора обявеният от банката базов лихвен процент –малки фирми е в размер на 10 процента. До подписване на първия анекс на датата 30.03.2009 г. върху усвоените парични средства от кредитополучателя банката е начислявала лихва в размер на 9, 5%, поради което следва да се приеме, че за този период лихвата е била фиксирана. Олихвяването е уговорено да се извършва на всяко 21-во число от месеца, начиная месеца на откриване на заемната сметка като това е и падежа на всяко плащане. В чл. 4 от договора е предвидена наказателна лихва за закъснение, както и начисляване на такава лихва при предсрочна изискуемост, в размер на десет пункта над основната лихва. С подписване на първия анекс страните са уговорили преустановяване на възможността за ново усвояване на суми и облекчен план за погасяване на усвоените до момента такива. В чл. 4 от анекса е предвидено, че в период от 12 месеца кредитополучателят ще заплаща ежемесечно сума в размер на 550 лв., с което ще бъдат погасявани натрупаните до момента лихви, като през време на този период ще бъде продължено натрупването на нови лихви, но тяхното плащане ще бъде отложено. Уговорено е, че в случай на неизпълнение банката има право да преоформи цялата натрупана сума чрез прибавянето й към редовна главница. След изтичане на периода на облекчено погасяване кредитополучателят продължава да плаща остатъка от дължимата главница и дължимите лихви на равни месечни вноски в срок до 08.08.2017 г. В чл. 8 от анекса е уговорена възможността банката да обяви кредита за предсрочно изискуем, а в чл. 12 е уговорена такса за управление на кредита в размер на 0, 05% върху остатъчната главница. Към анекса е била изготвена структурирана разбивка на отделните вноски /погасителен план/, подписана от кредитополучателя. В анекс № 1 уговорката за възможно преоформяне на кредита чрез натрупване на лихва към дължима главница и олихвяване на новополучения размер е непротивопоставима на встъпилия в дълга Х. Х., тъй като по своето естество това натрупване представлява анатоцизъм, който не е регламентиран от наредба на БНБ по смисъла на чл. 10, ал. 3 ЗЗД и е допустим само между търговци /така решение № 66/2019 г. по т. д. № 1504/2018 г. на I т.о., ВКС/
Поради продължаващо необслужване на кредита на 17.05.2010 г. е бил подписан анекс № 2, в който изрично е предвидено, че дължимата по кредита сума е в размер на 87 481, 37 лв., която условно е разделена на две части – част А и част Б. В анекса е договорено, че плащанията на 75% от дълга ще се осъществяват в гратисен период от 24 месеца, считано от 21-во число след подписване на анекса до 08.08.2017 г. При просрочие на която и да е от погасителните вноски по дълга /независимо дали по част А, или по част Б/ с чл. 7 от анекса е уговорена лихва за забава в размер на 10 пункта. В този период главницата няма да бъде заплащана, а само лихви в размер на уговорените в чл. 3, ал. 1 от основния договор – базов лихвен процент - малки фирми за лева, обявен от банката, намален с 0, 5 пункта. Към този анекс е бил съставен погасителен план, подписан от кредитополучателя. Следователно, няма как да се приеме, че длъжниците ЕТ „С. – 2000 С. Х.“ и К. Х. са били в неизвестност какъв е остатъкът от неплатената сума по първоначално подписания договор за банков кредит, съответно в какви размери са регулярно дължимите плащания и сроковете за извършването им. В периода на изпълнение на двата анекса видно от приетата в хода на производството съдебно-счетоводна експертиза начисляваната възнаградителна лихва е увеличила своя размер до 13, 60%. В тези правоотношения е встъпил Х. Х. с подписване на анекс № 3, с който страните са се съгласили да бъде прекратен уговореният в анекс № 2 облекчен ред за погасяване на дълга и той да бъде погасяван съобразно основния договор при удължаване на крайния срок за издължаване, а именно до 21.08.2022 г. В последния анекс е посочено, че след подписването му остават да действат клаузите на основния договор и анекс № 1, доколкото не му противоречат. Анексът съдържа установителна част, в която е посочен общият размер на дълга, включващ сбор от усвоена и непогасена част от главница в размер на 90 462, 06 лв., просрочени главница и лихва в размер на 7 142, 63 лв. и такси в размер на 197 лв. Тази сума е преоформена като главница, която да бъде олихвявана с лихвен процент по основния договор, а именно базов лихвен процент - малки фирми за лева, обявен от банката, намален с 0, 5 пункта, и платима на равни месечни вноски на 21-во число, като при забава се начислява наказателна лихва в размер размерът на възнаградителната лихва, увеличен с десет пункта. Следва да се приеме частична недействителност на уговорката за прибавяне на изтекли лихви към дължима главница по отношение на встъпилия в дълга Х. Х., както и на уговорката за изменение размера на базовия лихвен процент – малки фирми, тъй като по делото банката не е ангажирала доказателства, от които да се установи механизмът на формирането му. Недействителността на клаузата, предвиждаща промяна на възнаградителната лихва, произтича от обстоятелството, че промяната на един от компонентите на тази лихва е предоставен изцяло на преценка на банката без да е аргументирана основателна причина по смисъла на чл. 144, ал. 2, т. 1 ЗЗП или зависимост от външни фактори съгласно чл. 144, ал. 3, т. 1 ЗЗП /решение 378/2019 г. по т. д. № 2775/2017 г. на ТК, II т.о на ВКС и др./. С оглед дадения отговор на поставения правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, и при изяснен в договора начин на погасяване на дължимата главница, размер на възнаградителната лихва, размер на наказателната лихва, ежемесечен падеж на вноските и краен срок за издължаване, то следва да се приеме, че недействителността на отделните уговорки не рефлектира върху действителността на останалите уговорки от основния договор и от анексите към него, а липсата на подписан от кредитополучателя погасителен план като приложение към анекс № 3 не се явява необходимо условие за тяхното приложение и изпълнение. В този смисъл задължението на Х. Х. следва да бъде счетено за съществуващо в размера, определен от първоинстанционния съд.
Необосновани и произволни са изводите на въззивния съд, че страните не са били валидно обвързани от съставените към договора три анекса, както и че към тях не са били съставени и подписани погасителни планове при положение, че анекси и погасителни планове са били представени и приети по делото /л. 81 – л. 90 вкл. от т. д. 92/2014 г. на Окръжен съд Смолян и л. 58 до 62 вкл. от т. д. № 41/2017 г. на Окръжен съд Смолян/. Неправилен се явява изводът, че далеч след срока по чл. 372, ал. 1 ГПК банката е представила погасителните планове, при положение, че в нарушение на процесуалните правила ответниците са релевирали нови възражения срещу предявените искове и неправилно е било указано на ищеца да представи погасителни планове. Отделно, уредбата на ЗПК /2006 г. отм./ и ЗПК /2010 г./, както беше разяснено по-горе, не изисква нарочното съставяне на погасителен план, за да се приеме, че задължението на кредитополучателя е ясно определено, нещо повече, законът не третира погасителния план като приложение към договора и правопораждащ задълженията на кредитополучателя факт. Изводите за липса на определеност на месечните задължения и техните падежи също се явяват необосновани, предвид уговореното в основания договор и непроменено с анексите, че плащанията следва да бъдат извършвани на 21-во число на месеца, следващ подписване на договора, респективно в анексите ясно са разписани периодите на облекчено погасяване и конкретно посочени или определяеми размерите на вноските, които следва да бъдат плащани. Взаимно изключващи са изводите на въззивния съд, че от една страна, задължените лица не са ангажирани от анекс № 3, а от друга страна, за тях важи удълженият с този анекс краен срок за погасяване на задълженията по кредита – 21.08.2022 г., при положение, че съдът не е изследвал въпроса дали и кои клаузи от този анекс обвързват страните като валидни и кои от клаузите му са нищожни, респективно неприложими в отношенията им. Изводът на въззивния състав противоречи на приетото от настоящата инстанция, че договорът за кредит е валиден, трите анекса обвързват страните, но част от клаузите им като неравноправни не могат да бъдат противопоставени на Х. Х. и наследниците му по закон К. Х. и А. Х..
Необосновани се явяват и изводите на апелативния съд за липса на основание договорът за кредит да бъде обявен за предсрочно изискуем. Забавата на съзадължените лица е била категорично установена от изслушаното в рамките на първоинстанционното производство вещо лице. Предсрочната изискуемост е била надлежно съобщена на Х. Х. с покана изх. № 526-9375/07.06.2013 г., получена от К. Х. на адреса, посочен в анекс № 3, а именно [населено място], [улица]. Съобразно уговореното в чл. 29 от основния договор, останало непромемено от анексите, всички уведомления и изявления между страните трябва да бъдат направени в писмена форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата с обратна разписка, или с препоръчана поща, или с телеграма достигнат до адресите на страните, посочени в началото на договора. В случай, че някоя от страните промени адреса си, вписан в началото на договора, тя е длъжна да уведоми писмено другата страна като посочи новия си адрес, а до получаване на такова уведомление, всички съобщения, достигнали до стария адрес, ще се считат за получени. В този смисъл не могат да бъдат слушани възраженията във въззивната жалба на ЕТ „С. – 2000 С. Х.“, към която се е присъединил А. Х., че не е била надлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането от банката, тъй като то не било връчено на съдлъжника Х. Х., а на третото лице К. Х., която не обективирала изявление, че се задължава да предаде документа на адресата му. Отделно, както беше посочено и по-горе, това възражение не е било своевременно релевирано с отговора на исковата молба, а допълнителен отговор не е бил подаден. То е било заявено едва във въззивната жалба срещу повторно постановеното от окръжния съд решение след първото обезсилващо решение на въззивната инстанция.
Поради изложеното, решението на Апелативен съд Пловдив следва да бъде отменено при наличие на касационните основания по чл. 281, т. 3, предл. 1, предл. 2 /нарушение на материалния закон - чл. 26, ал. 4 ЗЗД и чл. 146, ал. 5 ЗЗП/ и предл. 3 ГПК. Тъй като в случая не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия или повтаряне на извършените такива от въззивния съд, трябва спорът да бъде решен по същество от касационната инстанция в приложение на чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК и предявените искове да бъдат уважени в размера, установен от първоинстанционния съд с преразпределяне на отговорността за разноски за въззивната инстанция.
При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците дължат на ищеца разноски за въззивната и настоящата инстанция. Доказателства за сторени пред въззивния съд разноски не са ангажирани нито по в. т. д. № 604/2020 г., нито по в. т. д. № 562/2021 г. на Апелативен съд Пловдив. За настоящата инстанция следва да бъдат присъдени разноски в доказания размер от 1 996, 77 лв. за държавна такса. Внесената сума в размер на 2 610, 12 лв. – възнаграждение за особен представител – следва да бъде възстановена в полза на „Юробанк България“ АД, тъй като в производството ответниците по касация са били представлявани от упълномощен процесуален представител. Искането за възстановяване е направено в срока по чл. 82 ГПК.
При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 4 ГПК вр. с чл. 270 ГПК и чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКСР Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 151/27.10.2021 г. по в. т. д. № 562/2021 г. на Апелативен съд Пловдив и решение № 301/10.07.2019 г. по т. д. № 41/2017 г. на Окръжен съд Смолян, поправено с решение № 21001/14.01.2021 г. и решение № 21024/05.04.2021 г. и допълнено с решение № 21034/19.05.2021 г. в частта, съдържаща произнасяне по отношение на С. Х. Х. в качеството му на съзадължено лице по договор за кредит и анекси към него, както и в качеството му на наследник на Х. Х. и прекратява производството по отношение на С. Х. Х..
ОТМЕНЯ решение № 151/27.10.2021 г. по в. т. д. № 562/2021 г. на Апелативен съд Пловдив включително в частта за разноските и вместо това постановява
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете с правно основание чл. 422 ГПК, предявени от „Юробанк България“ АД срещу ЕТ „С. – 2000 С. Х.“ и Х. С. Х. /заместен в процеса от наследниците си К. Х. и А. Х./, че ЕТ „С. – 2000 С. Х.“ и Х. Х. /заместен в процеса от наследниците си К. Т. Х. и А. Х. Х./ дължат солидарно на „Юробанк България“ АД по договор за банков кредит продукт „Бизнес – револвираща линия плюс“ № BL 7411/19.07.2007 г. и приложение към него от 19.07.2007 г., анекс № 1/30.03.2009 г., анекс № 2/17.05.2020 г. и анекс № 3/10.09.2012 г. и за които е била издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 375/2013 г. на Районен съд Златоград сума в размер на 90 659, 96 лв. – главница, 7 071, 47 лв. – договорна лихва за период 21.01.2013 г. – 13.06.2013 г. и 607, 03 лв. – банкови такси.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕТ „С. – 2000 С. Х.“ и Х. Х. /заместен в процеса от наследниците си К. Т. Х. и А. Х. Х./ да заплатят на „Юробанк България“ АД сума в размер на 1 996, 77 лв.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ в полза на „Юробанк България“ АД сумата 2 610, 12 лв., внесена на 09.05.2022 г., и да се преведе по сметка IBAN [банкова сметка].
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2. |