5 РЕШЕНИЕ № 80 София, 26.02.2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на седемнадесети февруари две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря ЦВЕТАНКА НАЙДЕНОВА и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ гр.дело №1270/2012 година. Производството е по чл.290 ГПК. Производството е по касационна жалба, вх.№2571/18.6.2012 г., подадена от адвокат С. А. – процесуален представител на ищеца Д. Г. Г. от [населено място], област Г. против въззивно решение №86/30.3.2012 г. по гр.д.№447/2011 г. по описа на Габровския окръжен съд. С обжалваното решение е потвърдено решение №258/25.8.2011 г. по гр.д.№619/2011 г. по описа на Севлиевския районен съд, в частта с която са отхвърлени предявените от Д. Г. Г. против [фирма] – С., обективно съединените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ, и ищецът е осъден да заплати на ответника по исковата молба разноски. Въззивната инстанция е приела, че е налице хипотезата на чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ към момента на прекратяване на трудовото правоотношение, както и че е извършен законосъобразен подбор. С определение №1408/09.12.2013 г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато по материалноправния въпрос “Кога възниква правото на работодателя да прекрати трудовия договор с работника на основание чл.328, ал.1, т.2, предл. второ КТ – само след валидно взе решение за съкращаване в щата или след датата на която позицията (щатната бройка) е действително закрита ?“ Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по поставения въпрос съобрази следното: По поставения въпрос е налице практика ВКС по чл.290 ГПК. С решение №657/26.10.2010 г. по гр.д.№2/2010 г., ІІІ г.о., решение №479/23.01.2013 г. по гр.д.№82/2012 г. на ІV г.о. и др. Същата установява по безпротиворечив начин, че от значение по иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ е дали при работодателя е осъществено основанието, на което е извършено уволнението към датата на прекратяване на трудовото правоотношение, поради което връчването на заповедта в един по – ранен момент не обуславя незаконност на уволнението. По съществото на касационната жалба. В касационната жалба се навеждат оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Оспорват се изводите на окръжния съд за наличието на основание за прекратяване на трудовия договор към момента на издаване на заповедта, както и за утвърждаване на щатното разписание в деня на прекратяване на трудовия договор. Изцяло се оспорват изводите на съда за извършения от работодателя подбор, основаващ се на заключението на назначената от работодателя комисия по подбора и на показанията от разпита на свидетели. Оспорват се и изводите на съда относно присъдените на работодателя съдебни разноски. Моли се за отмяна на въззивното решение и уважаване на предявените искове. Претендират се разноски. Депозирана е писмена защита и списък на разноските. Ответникът по касационната жалба – [фирма] - С., е депозирал отговор по смисъла на чл.287 ГПК. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуалния представител на ответника по касация – адв.А., който депозира и писмена защита. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа касационната жалба, взе предвид отговора на ответника по касация по чл.287 ГПК, становището на процесуалния представител на ответника по касация, изразени в съдебно заседание, писмените защити на страните и на основание чл.290 ГПК, намира за установено следното: Решението на Габровския окръжен съд като краен резултат е неправилно. С оглед отговора на поставения въпрос изводите на въззивната инстанция относно момента на прекратяване на трудовото правоотношение са правилни. Законосъобразни и обосновани са изводите на окръжния съд относно наличието на реално съкращаване в щата. Тези изводи изцяло са съобразени с практиката на ВКС по този въпрос – решение №498/13.01.2012 г. по гр.д.№1561/2010 г., ІV г.о., и решение №7/01.4.2011 г. по гр.д.№954/2009 г., ІV г.о., и др., с които е прието, че “Реално съкращаване на щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности.....”. Незаконосъобразни и необосновани обаче са крайните изводите на въззивната инстанция относно подбора, независимо, че в теоретичен план мотивите са правилни. След като работодателят е определил показатели по критериите, визирани в разпоредбата на чл.329 КТ със заповед, то и оценката му за квалификацията и изпълнението на работата следва да бъде извършена по тези показатели. В случая със заповед №22/08.3.2011 г. работодателят е включил следните показатели: 1.“качество на извършваната работа”, 2.“количество на извършваната работа”, 3.“трудова и технологична дисциплина”, 3.“квалификация и професионален опит”, 4.“отношение към безопасността на труда”, 5.“отношение към работата” и 6.“отношение към другите/вкл. работа в екип”. При извършването на подбора на 09.3.2011 г., за което е съставен протокол със списък, обаче не са обсъждани показателите “количество на извършваната работа”, “трудова и технологична дисциплина”, и “отношение към безопасността на труда”, а са включени от комисията други показатели “самостоятелност на работата” и “фирмени ценности”. Необсъждането на първоначално заложени от работодателя показатели, които са относими към критериите по чл.329 КТ, сочи на непълнота на подбора, а оттам и на неговата законосъобразност. В посочения смисъл са и разясненията, съдържащи се в ТР №3/2011 от 16.01.2012 г. по тълк.д.№3/2011 г. на ВКС ОСГК. Изложеното налага отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.т.1-3 КТ. С оглед изхода от спора ответникът по касация следва да заплати на касационния жалбоподател деловодни разноски за всички инстанции в размер на 1050 лева, на Върховният касационен съд държавна такса в размер на 905 лева, а по сметката на Севлиевския районен съд – деловодни разноски в размер на 60 лева. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение №86/30.3.2012 г. по гр.д.№447/2011 г. по описа на Габровския окръжен съд, ПОСТАНОВЯВА: ОТМЕНЯ като незаконосъобразна ЗАПОВЕД №22/10.3.2011 Г., ИЗДАДЕНА ОТ [фирма] – [населено място], област Г., с която е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.-2, предложение второ КТ, трудовото правоотношение на Д. Г. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Г., [улица], като НЕЗАКОНОСЪБОРАЗНА, на основание чл.344, ал.1, т.1 КТ. ВЪЗСТАНОВЯВА НА РАБОТА на длъжността “РЪКОВОДИТЕЛ ПРОЦЕС” в ДИРЕКЦИЯ “ПРОИЗВОДСТВО F.”в [фирма] – [населено място], област Г., Д. Г. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Г., [улица], на основание чл.344, ал.1, т.2 КТ. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], област Г., [улица], да заплати на Д. Г. Г., ЕГН – [ЕГН], от [населено място], област Г., [улица] сумата 18630/осемнадесет хиляди шестстотин и тридесет/ лева, представляваща обезщетение по чл.344, ал.1, т.3, във връзка с чл.225, ал.1 КТ, за периода от 15.3.2011 г. до 15.9.2011 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.5.2011 г. до окончателното й изплащане, както и деловодни разноски в размер на 1050/хиляда и петдесет/ лева. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], област Г., [улица], да заплати на по сметката на ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД държавна такса в размер на 905/деветстотин и пет/ лева. ОСЪЖДА [фирма] – [населено място], област Г., [улица], да заплати на по сметката на СЕВЛИЕВСКИЯ РАЙОНЕН СЪД деловодни разноски в размер на 60/шестдесет/ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: