Ключови фрази
Спор за материално право на собственост върху земеделски земи * възстановяване в стари реални граници


Р Е Ш Е Н И Е

№18

С., 19.02.2016 год.


В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА

при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4592 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Г. П. и В. Г. Б., приподписана от адвокат Роза О., против решение № 2005 от 14.05.2015 г., поправено в частта за разноските с решение № 2607/10.11.2014 г. по гр.д. № 1089/2013 г., постановени по гр.д. № 35 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград, с което е отменено решение № 2604/7.11.2014 г. по гр.д. № 1089/2013 г. на Районен съд-Сандански и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от К. Г. П. и В. Г. Б. в качеството им на наследници на Г. К. П., поч. 30.04.1992 г., против Д. С. М., С. С. С. и Й. С. С. иск за признаване за установено, че към 1958 г., при образуването на ТКЗС в [населено място], общ.С., Г. К. П. е бил собственик на основание давностно владение на нива с площ от 0.5 дка, намираща се в м.”Р.” в землището на [населено място], общ.С., при съседи: А. Г., Г. И. и Б. К..
В касационната жалба са наведени доводи за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при обсъждане на свидетелските показания и неправилно приложение на материалния закон.
Ответниците по касационната жалба Д. С. М., С. С. С. и Й. С. С. не са подали писмен отговор в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК, но в писмено становище от 29.01.2016 г. оспорват допустимостта на касационната жалба, като насочена против въззивно решение, постановено по иск с цена под 5000.00 лв.
Д. за недопустимост на касационната жалба е неоснователен. Касационната жалба е подадена на 10.06.2015 г. и към нея е приложима нормата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията й от ДВ бр.100 от 2010 г. В случая обаче, макар предявения иск да е оценяем, същия е приет и разгледан от съда като неоценяем. В срока по чл.70, ал.1 ГПК не е повдигнат въпроса за цената на иска, а след изтичането му въпросът за цената на иска може да се постави само с във връзка с преценката допустимостта на постановените решение с оглед правилата на родовата подсъдност, но не и във връзка с допустимостта на касационна жалба по чл.280, ал.2 ГПК.
С определение № 418 от 24.11.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса: Допустимо ли е да бъде отхвърлен иск чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ поради недоказване правото на собственост на ищците в случаите, когато е заявено възстановяване на право на собственост върху различни имоти, доказано в административното производство с опис-декларация на различни наследодатели и е установено, че възстановения на наследодателя на ответниците имот не е идентичен с притежавания от него преди колективизацията на земята, поради необходимост да се даде тълкуване кои обстоятелства подлежат на доказване в подобна хипотеза.
Въпросът, обусловил допускане на касационно обжалване e относим в настоящия случай, по който иска с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е основан на твърденията, че към момента на внасяне на имота в ТКЗС [населено място] през 1958 г., същият е бил собственост /като придобит по давност/ на наследодателя на ищците Г. К. Пазвански. Ответниците, като правоприемници на С. С. М., са оспорили иска с твърдения, че имотите на наследодателите не са идентични и при идентифициране на старите реални граници, процесният имот е идентифициран като собственост на техния наследодател.
Благоевградският окръжен съд е приел за установено, че ищците са поискали възстановяване правото на собственост на нива от 0.5 дка в м.”Р.” при съседи: А. Г., Г. И. и Б. К., описана в т.7 от опис-декларацията на наследодателя им Г. К. Пазвански за членство в ТКЗС от 24.01.1958 г. Наследодателят на ответниците С. С. М. е заявил за възстановяване нива от 1.000 дка в местността „Р.” при съседи: мера и пак мера, описана в опис-декларацията му за членство в ТКЗС от 26.01.1957 г., която е идентифицирана като процесния имот № 000152 от 0.987 дка и му е възстановена в стари реални граници с решение № 36-18 от 20.07.1998 г. на ПК-С.. Според съдебно-техническата експертиза, местността „Р.” към 1959 г. е представлявала местност с обработваеми ниви, а не мера, поради което нивата на С. М., така както е описан в опис-декларацията от 1957 г. по съседи не попада в процесния район, а съседите на имот № 000152 отговарят на съседите на нивата в м.”Р.”, посочени в опис-декларацията на Г. П.. Съдът е приел, че искът е неоснователен, тъй като ищците не са установили, че към момента на внасяне на имота в ТКЗС наследодателят им е бил придобил собствеността по давност, като е счел показанията на разпитаните свидетели са противоречиви и непоследователни – сочат различни граници и различен момент на завладяване, като от тях може да се приеме, че имота е завладян от 1948 г. и до момента на внасянето му ТКЗС не е изтекъл изискуемия от чл.34 ЗД от 1897 г.-отм. двадесет годишен давностен срок.
По основанието за допускане на касационно обжалване по въпроса Допустимо ли е да бъде отхвърлен иск чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ поради недоказване правото на собственост на ищците в случаите, когато е заявено възстановяване на право на собственост върху различни имоти, доказано в административното производство с опис-декларация на различни наследодатели и е установено, че възстановения на наследодателя на ответниците имот не е идентичен с притежавания от него преди колективизацията на земята:
В практиката на ВКС /например Решение № 241/31.05.2011 г. по гр.д. № 747/2010 г., I г.о., Решение № 288 от 26.05.2010 г. по 1145/2009 г., II, Решение № 35/22.02.2012 г. по гр.д. № 419/2011 г., II г.о./ е изведено тълкуването, че когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на внесените в ТКЗС, като спор за материално право е налице не само в случаите когато различни лица претендират, че са били собственици на определен имот към момента на обобществяването му, но и когато се претендира възстановяване на собствеността на различни имоти в стари реални граници, но се спори за точното им местоположение и в последния случай искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ е единствения способ да се установи имотът на коя от страните е имал местоположение, съответстващо на процесния имот. Същевременно в производството по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, когато се претендира възстановяване на един и същ имот в лицето на различни лица, всяка от страните следва да докаже претендираното право на собственост към момента на обобществяването, но когато спорът за материално право касае местоположението на претендираните за възстановяване различни имоти, предмет на доказване е не правото на собственост, а старите реални граници към момента на обобществяване на притежаваните от всяка от страните имоти и в този случай за установяване на собствеността е достатъчен всеки от документите, посочени в чл.12 ЗСПЗЗ.
От посоченото тълкуване, което настоящият съдебен състав споделя, следва да се изходи и при отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване. В случаите , когато страните са претендирали възстановяване право на собственост върху различни имоти и в административното са установили правото на собственост с опис-декларация /която е сред документите по чл.12 ЗСПЗЗ/ на различни наследодатели, следва, че всяка от тях е установила собствеността на праводателя си към момента на внасяне на имота в ТКЗС и съдът не може да отхвърли иска, поради недоказване на правото на собственост, а следва да формира извод относно точното местоположение на имотите и съответствието им с процесния, с което и ще разреши спора за материално право.
По основателността на касационната жалба:
С оглед отговора на въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване следва, че изводът на въззивния съд, че ищците не са доказали наследодателят им Г. К. П. да е придобил правото на собственост върху нивата от 0.5 дка в м.“Р.“ чрез давностно владение, е неправилен. Имотът е описан в опис-декларацията на наследодателя на ищците за членство в ТКЗС от 24.01.1958 г. под т.7, а наследодателят на ответниците С. С. М. /починал в хода на делото/ изрично е заявил с отговора на исковата молба, че имотът му в м.“Р.“, описан в опис-декларацията му за членство в ТКЗС от 26.01.1958 г. под т.9 не е идентичен с този притежаван от Г. П.. Следователно представената опис-декларация от 24.01.1958 г. установява, че към януари 1958 г. Г. К. П. е придобил по давност внесената в ТКЗС нива от 0.5 дка в местността „Р.“.
За изхода на настоящия спор е релевантно старите реални граници на кой от имотите съответстват на процесния имот № 000152 или на част от него.
При внасянето на имота си в ТКЗС Г. П. е посочил, че границите му са: А. Г., Г. И. и Б. К., а С. М. е посочил, че границите на имота му са: мера и пак мера. Разпитаните по делото свидетели М. К. и Л. Н. изнасят в показанията си, че нивата на Г. П. е граничела с А. П., Б. К., В. И. и път /първия свидетел/, съответно А. Г. П., Г. И. и път /вторият свидетел/, като и двамата свидетели, които са над 80-годишни и имат лични спомени, твърдят, че С. М. не е имал нива в тази местност, близо до имота на Г. П.. Експертното заключение е, че процесният имот съответства на местоположението на притежавания от наследодателя на ищците имот, като заключението е дадено при изследване границите на имотите на наследодателите на страните по опис-декларациите им, и въз основа на аерофотоснимка от 1959 г., на която се виждат границите на имотите преди ТКЗС, както и на отразеното след заснемане на място от Благоевградски териториален кадастър.
С оглед горните изводи въззивното решение се явява неправилно и следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго за уважаване на предявения иск.
Ответниците следва да възстановят на ищците направените по делото за първоинстанционното и касационното производство разноски /липсват доказателства за направени във въззивното производство разноски/ в размер на 730.00 лв.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 2005 от 14.05.2015 г., поправено в частта за разноските с решение № 2607/10.11.2014 г. по гр.д. № 1089/2013 г., постановени по гр.д. № 35 по описа за 2015 г. на Окръжен съд-Благоевград и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. С. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С., [улица], С. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Й. С. Сестримска, ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], като наследници на С. С. М. от [населено място], общ.С., починал на 5.01.2014 г. , че към 1958 г. при образуване на ТКЗС [населено място], общ.С., Г. К. П. от [населено място], [община], починал на 30.04.1992 г. е бил собственик на нива с площ от 0.500 /нула цяло и пет/ дка, намираща се в местността „Р.“ в землището на [населено място], общ.С. при съседи: А. Г., Г. И. и Б. К., попадаща върху част от имот № 000152 по картата на землището, по предявения от К. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] В. Г. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] иск с правно основание чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ.
ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], общ.С., [улица], С. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] Й. С. С., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] да заплатят на К. Г. П., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] В. Г. Б., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] разноски за съдебното производство в размер на 730 /седемстотин и тридесет/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: