Р Е Ш Е Н И Е № 100 гр.София, 17 юни 2021 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи май през две хиляди и двадесет и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛАДА ПАУНОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА НЕВЕНА ГРОЗЕВА при секретаря Н. Пелова и с участието на прокурора от ВКП Михайлова , като разгледа докладваното от съдия Грозева н. д. № 344/2021 г. по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалби на подс. А. М. К., адв. К. и адв. М. М. –защитници на подсъдимия срещу присъда № 1002 от 20.01.2021 г. на Софийски Апелативен съд по внохд № 1227/19 г. В жалбите са релевирани касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Сочи се, че присъдата на въззивния съд е постановена в нарушение на чл. 13, чл. 14 и чл. 15 от НПК, тъй като не са изследвани всестранно, пълно и обективно всички обстоятелства по делото. Събраните доказателства са интерпретирани превратно, поради което са направени погрешни изводи по приложението на материалния закон и ангажирането на наказателната отговорност на подс. К., като по този начин е ограничено правото му на защита. Основното несъгласие с въззивния съдебен акт се състои в оспорване на извода, че подсъдимият като пълномощник на дружеството е годен субект на престъплението по чл. 255 от НК. Възразява се срещу извода за доказателствена обезпеченост на обвинението и участието на подсъдимия в него, като лице, което е осъществило изпълнителните деяния на данъчното престъпление. Всичко това налага отмяна на постановената присъда и оправдаване на подсъдимия, алтернативно, настоява се за връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание пред ВКС адв. К. поддържа касационната жалба с развитите подробно в нея и допълнението към нея съображения, като акцентира върху доводите за липсата на достатъчно доказателства за съпричастността на подс. К. в осъществяване на престъпните деяния и превратната интерпретация на показанията на св. П. , И. и А., чрез които се опитвали да се разграничат от дейността на търговското дружество като прехвърлят отговорността на подс. К.. Поддържа становището, че подс. К. не е годен субект на престъплението и настоява за оправдаването му. Подс. К. се явява лично, като излага тезата, че е невинен и иска да бъде оправдан. Представителят на ВКП застъпва становище, че атакувания акт е правилен и не са допуснати сочените в жалбите нарушения, като правилно е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия и за това предлага въззивната присъда да остане в сила. ВКС- трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните, в рамките предвидени в чл. 347 от НПК и пределите на предоставените си правомощия, намери следното : Жалбите на подс. К., адв. К. и адв. М. са неоснователни. С присъда № от 9.09.2019 г. постановена по нохд № 935/18 г., СГС признал А. М. К. за невиновен в извършване на престъпление по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т.2, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал.1 от НК и на основание чл. 304 от НПК го оправдал за извършено престъпление за периода от 14.12.2011 г. до 13.01.2013 г. Недоволен от присъдата останал прокурорът от СГП, който я протестирал в срок пред САС, където е образувано внохд № 1227/19 г. С присъда №1002 от 20.01.2021 г. САС отменил присъда на СГС от 9.09.2019 г., постановена по нохд № 935/18 г., и вместо това признал подсъдимия А. М. К. за виновен в това, че в периода 14.12.2011 г. - 13.01.2013 г. в София в качеството си на пълномощник на „К. д.“ Е., при продължавано престъпление, избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери, а именно данък добавена стойност в размер на 131 090, 16 лв., в десет / подробно описани в присъдата/ справки -декларации по ЗДДС, потвърдил неистина относно размера на начисления ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с доставчици „И. т.“ 2010 Е., „С. к.“ Е., „М. Г.“ Е. и „В. п.“ Е., каквито доставки не са били налице, като при водене на счетоводството са съставени документи с невярно съдържание –отчетни регистри- дневници за покупки за съответните данъчни периоди с отразени данъчни фактури с посочените доставчици и така е приспаднат неследващ се данъчен кредит на дружеството в размер на 131 090,16 лв., поради което и на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1 т. 2 пр. 1 , т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК и чл. 55, ал.1 т. 1 от НК му наложил наказание една година лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изтърпяването му за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъдил подс. К. да заплати направените по делото разноски общо в размер на 3 594, 49 лв. и пет лева за служебното издаване на изпълнителен лист. Потвърдил присъдата в останалата и част. Касационните жалби на подс. К., адв. К. и адв. М. съдържат сходни оплаквания и твърдения за наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наказанието, което предполага обсъждането им едновременно. По оплакванията за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК Внимателното запознаване със съдържанието на касационните жалби установява, че претендираното е защитено с доводи за необоснованост на фактическите изводи, което не е предвидено като касационно основание, поради което не предполага даването на отговори от касационната инстанция. Изложените в жалбите критики срещу аналитичната дейност на съда, с които се претендира допуснати нарушения на процесуалните правила са произволни и не отразяват коректно дейността на съдебната инстанция и качеството на въззивния акт, който отговаря на заложения в чл. 339, ал. 2 от НПК стандарт. САС е формирал вътрешното си убеждение без да се дистанцира от изискванията на чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК. Твърденията за едностранчив и тенденциозен анализ на показанията на свидетелите - П., А., А., К., И. са произволни и не са в състояние да обосноват наличие на заявеното касационно основание. Без основание е оплакването, че съдът е ограничил правата на подс. К., тъй като той е реализирал в пълен обем правата си по чл. 55 от НПК и чл. 6 от КЗПЧ и във всеки един момент от наказателното производство е разполагал с възможност да доказва тезата си. Обстоятелството, че в крайна сметка, след проведено съдебно следствие, въззивната инстанция е приела за доказана тезата на обвинението, не означава, че подсъдимият е лишен от справедлив процес и с осъждането му са накърнени правата му. 1.Напълно несъстоятелно е твърдението, че въззивната инстанция не е изяснила обективно, всестранно и пълно всички обстоятелства по делото. Въззивният съд е упражнил правомощията си и съобразно чл. 315 от НПК като втора инстанция по фактите е провел въззивно съдебно следствие в хода, на което разпитал св. Ф., св. П. П., св. А.. Изискал е справка от НАИФ -Български документи за самоличност за св. П. П. / 262, 263/, информация от Дирекция консулски отношение при МВнР за св. П.. От Агенцията по Вписвания изискал оригиналите на документи, изходящи от св. М. И., пълномощно за адв. Ф., документи за регистрация на дружеството, за промяна на седалището за управление, за приемане на учредителен акт, декларации по чл. 13 и чл. 14 от ЗТР. Изискал е информация от регистъра при нотариалната кантора на нотариус Д. Н. за това удостоверявала ли е с подписа си, пълномощно изходящо от сръбския гражданин М. И. на 10.05.2012 г. за подс. К.. След получаване на писмените документи от Агенцията въззивният съд назначил съдебно почеркова експертиза, която изследвала подписите върху пълномощно, вносни бележки, актове на дружеството, послужили за вписване на обстоятелства по ТЗ в Агенцията по вписвания, договори за счетоводно обслужване и др. и поставил задачи на експерта да се установи дали подписите изхождащи от М. И. са изпълнени от едно и също лице. В съдебно заседание съдът е изслушал и приел заключението по протокол №20 /Д.-241, на л. 228- л. 239, по внохд № 1227/19 г. / изготвено от в. л. В. Ц., както и изслушал вещото лице Д. К. изготвила ССЕ. Събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства са били обсъдени в детайли, съгласно тяхното действително съдържание, без да се констатира едностранчив и тенденциозен подход в оценката им. Доказателствена дейност е осъществена в съответствие с процесуалните норми и правилата на формалната логика, а позицията на съда по фактите е защитена изключително професионално и обективно. С основание информацията, съдържаща се в показанията на св. П., св. И., св. К., св. А. е послужила като отправна точка за преценката по същество на съда, че подсъдимият К. е лицето, което реално и по силата на генерално пълномощно е осъществявало дейността на търговеца „К. д.“ Е. по изпълнение изискванията на данъчното законодателство, осъществявал е фактически действия по снабдяване и предоставяне на счетоводните документи, послужили за съставянето на инкриминираните десет броя справки декларации по ЗДДС. Фактическите изводи на съда за персоналната установеност на подс. К. като лицето осъществило изпълнителните деяния на престъплението са прецизно изведени въз основа обективен прочит на показанията на св. П. и св. И., които установяват, че макар и собственици на дружеството, през различни периоди на неговото функциониране, те не са извършвали никакви действия по неговото ръководство и управление, а са упълномощили изрично подс. К. за това. Тези изводи са направени и на базата на приложените писмени материали, заключения на графологически експертизи, справки за пътувания на св. И. и справките БДН за документите за самоличност на св. П., които косвено закрепват извода, че посочените лица са били само формални собственици на дружеството, а подс. К. е осъществявал престъпната дейност, улеснен от връзките и познанството си със св. А., чиято фирма обслужвала счетоводното „К. д.“ Е.. Информацията е съпоставена с изисканата по делото справка от нотариус Д. Н., удостоверяваща обстоятелствата около вписване на пълномощното за подсъдимия от св. И. в регистъра и със заключението на Графологическата експертиза, касаещо автентичността на положените подписи върху набора от документи, както и със справката за датите на двете пътуванията на св. И. в България, поради което упрека на касаторите, че съдът е пропуснал да ги анализира в детайли и да констатира противоречията в тях е произволен. Съдът не е създал предпоставки за допускането на съществени процесуални нарушения, които да изпълнят със съдържанието касационното основание по чл. 348, ал.1 т. 2 от НПК. По касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 1 от НПК 2. Отсъствие на съществени процесуални нарушения в аналитичната дейност на съда, които да са опорочили процеса на формиране на вътрешното му убеждение позволяват извода, че с признаването на подс. К. за виновен по предявеното му по чл. 255, ал. 3, вр. ал. 1 т. 2, 6 т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК обвинение съдът е приложил правилно материалния закон, поради което не е налице претендираното касационно основание по чл. 348, ал.1 т. 1 от НПК. Последното е обосновано от касаторите с довода, че подс. К. като пълномощник на „К. д.“- Е., не е годен субект на престъплението по чл. 255 от НК. Според доводите в жалбите, изводът на въззивният съд не е съобразен с разясненията дадени в ТР № 4/2015 г. от ОСНК на ВКС. Отправената критика е лишена от основание, поради следното : Въпросът дали подс. К. е годен субект на престъплението по чл. 255 от НК е получил вярно разрешение в съдебния акт, съблюдавайки стриктно задължителните указания дадени от ОСНК на ВКС в ТР № 4/2015 г., в което е прието, че субект на престъплението може да бъде всяко физическо лице представляващо по закон данъчнозадълженото лице - търговско дружество, така и всяко физическо лице, както пълномощник по силата на пълномощно по ЗЗД и ТЗ, търговски представител, счетоводител или друго лице, което осъществява фактически дейност и функции на данъчно задълженото лице – търговец. Подсъдимият К. като пълномощник на данъчно задълженото лице -„К. д“- Е. по силата на издаденото от М. И. генерално пълномощно е осъществявал функции и дейност на данъчно задължения субект, като поведението му е било пряко и непосредствено насочено към избягване и плащане на данъчните задължения на дружеството. Св. М. И. упълномощил А. М. К. с пълномощно / л. 95-96, т. 3/, рег. № 3517 от 12.12.2011 г., заверено нотариално от нотариус Д. Н., да подписва всякакви декларации от негово име, да го представлява пред данъчната администрация, като подава всякакви документи, да изисква от данъчните органи, да го представлява при данъчни проверки по делегация, по ревизии и др. Да подава справки- декларации по ЗДДС. Да го представлява и подписва пред НСИ, НОИ и органите на данъчната администрация, НАП във връзка с дейността на фирмата. Следователно подсъдимият е разполагал с представителна власт да извършва всички необходими правни и фактически действия, свързани с дейността на дружеството по приложение на данъчното законодателство и по ЗДДС. Той не само е имал правна легитимация за това, но и реално е осъществявал тази дейност, като е осигурявал необходимите документи за изготвянето на справките-декларации по ЗДДС от служител при счетоводната къща. Неприемливи са оплакванията на защитата, че по делото, не са ангажирани доказателства подс. К. като пълномощник на дружеството да е бил ангажиран с дейността му, да е имал отношение към задълженията на търговеца по ЗДДС, както и реално да ги е осъществявал. Показанията на свидетелите П. П., М. И. еднопосочно установяват обратния извод, тъй като съдебният състав не е констатирал поддържаната от тях позиция да се конфронтира с останалите доказателства по делото, обсъдени подробно от съдебния състав по същество. Последните са му дали основание да приеме, че подсъдимият е имал пряко отношение към изпълнение на задълженията на търговец и фактически е осъществявал тази дейност, произтичаща от разпоредбите на данъчното законодателство, като избегнал установяването и плащането на данъчни задължения дължими по ЗДДС, като потвърдил неистина относно размера на начисления ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит по фактури с доставчици „И. т." 2010- Е., „С. к.“- Е., „М. Г.“- Е. и „В. п.“- Е., каквито доставки не са били налице, като е приспаднат данъчен кредит на дружеството в размер на 131 090,16 лв. По касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК Оплакване за явна несправедливост на наказанието се съдържа в жалбата на адв. К., в която се твърди, че макар определено при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК, то се явява прекомерно тежко, тъй като не е отчетен в достатъчна степен дългия период от довършване на деянието на 13.01.2013 г. до постановяване на присъдата, което прави срокът „неразумен“, поради което е основание за допълнително смекчаване на санкцията. Именно посоченото обстоятелство се явява определящ фактор при преценката по индивидуализиране на наказанието от въззивния съд. /мотивите на л. 24/. Той в необходимата и достатъчна степен е съобразен при обсъждане на обстоятелствата по чл. 35 и чл. 36 от НК, чл. 54 и чл. 55 от НК и тези отстоявани в съдебната практика по приложение на чл. 6 от КЗПЧ /Р. №78/16 г. по к.д. №100/16 г. на 2-ро НО на ВКС, Р. №299/13 г. по к.д. № 906/13 г. на 3-ро НО на ВКС, дело Йосифов срещу България на ЕСПЧ и др./. Изтъкнатите от контролираната инстанция съображения в тази насока, не са загубили значението си към настоящия момент, тъй като вярно отчитат като постижими целите на чл. 36 от НК, както и необходимостта от компенсиране на подсъдимия с приложението на чл. 55, ал.1, т. 1 от НК за срока на водене на наказателно производство от 2015 година до днес, който с оглед тежестта на обвинението и обема на делото може да се окачестви като продължителен, но не може да се приеме за прекомерен. Освен това от постановяване на присъдата на САС на 20.01.2021 г. до приключване на касационното производство пред настоящия съдебен състав, са изминали по- малко от пет месеца, срок, който не би могъл да предопредели като необходимо допълнителното смекчаване определената наказателната санкция. С оглед изложените съображения и на основание чл. 354, ал.1, т. 1 от НПК, ВКС, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 1002 от 20.01.2021 г. на Софийски Апелативен съд постановена по внохд № 1227/19 г. Решението е окончателно. Председател : Членове :1. 2.