Ключови фрази
Иск за установяване на престъпно обстоятелство * допустимост на иск * правен интерес


Р Е Ш Е Н И Е № 244
София, 23.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и осми ноември, две хиляди и шестнадесета година , в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА


След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 1318/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Р. С. Х. от [населено място] срещу решение от 26.11.2015 г. , постановено по въз. гр.д. №7107/2015 г. на Софийски градски съд , ІVА въз. състав, с което е обезсилено решението на СРС, 47 състав от 18.08.2014 г. по гр.д. №15547/2013 г., с КОЕТО са отхвърлени предявените при условията на евентуалност искове по чл. 124,ал.5 ГПК за установяване по отношение на ответницата С. П. З. , че известие за доставяне обр. 243 с рег. Номер 28676/21.12.2000 г., издадено от Ц. поща [населено място] и квитанция за платена пощенска услуга към него са подправени , което съставлява престъпно обстоятелство по чл. 308 НК и евентуално за установяване по отношение на ответницата , че е налице престъпно обстоятелство по чл. 316 във вр. чл. 308,ал.1 НК , изразяващо се в ползване от нея на подправен документ- описаното известие за доставяне като доказателство в производството по гр.д. №1064/2006 г. на ОС Бургас и производството по въззивното дело е прекратено.
С касационната жалба се правят оплаквания за допуснати процесуални нарушения на съдопроизводствените правила , което е довело до постановяване на неправилно решение. Според касатора съдът неправилно е формирал извод за липса на правен интерес от воденето на иска с пр. осн. чл. 124,ал.5 ГПК за установяване на престъпните обстоятелства по преправяне на известие за доставяне №28676, тъй като влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд не се основава на това известие за доставяне , а на други събрани по делото доказателства.Застъпва становище, че съдът не може да прави такова обсъждане в това производство и преценката за наличието на правен интерес е обусловена от липсата на възможност наказателното производство да бъде образувано поради наличие на някоя от посочените в разпоредбата на чл. 124,ал.5 ГПК, предпоставки.Същевременно, според касатора, съдът неправилно е приел, че процесуалната предпоставка за допустимост на иска по чл. 124,ал.45 ГПК не е налице тъй като в случая няма документно престъпление и наказателното производство е следвало да бъде прекратено на осн. чл. 23,ал.1 НПК , което основание от своя страна е извън тези посочени в чл. 124,ал.5 ГПК. Моли обжалваното решение да бъде отменено и касационната инстанция да реши спора по същество или евентуално да върне делото за ново разглеждане от друг състав на СГС. Претендира направените в производството разноски.
Ответникът по касационната жалба С. П. З. от [населено място] , чрез адв.К. оспорва касационната жалба .Моли решението да бъде потвърдено.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, с оглед правомощията приема следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
С определение №594/01.07.2016 год. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване по въпросите:
1. Допустимо ли е в производство по иск с пр. осн. чл. 124,ал.5 ГПК съдът да прави преценка относно вероятната основателност на молбата за отмяна , която ищецът по иска евентуално би предявил при уважаване на иска по чл. 124,ал.5 ГПК или такава преценка следва да се извърши от съда, сезиран с молба за отмяна на влязло в сила решение? Респективно, допустимо ли е при преценката за наличието на правен интерес от водене на иска по чл. 124,ал.5 ГПК съдът да извършва проверка на начинът, по който документът , обект на твърдяното престъпно обстоятелство , е бил ценен от съда , чието решение се цели да бъде отменено по реда на чл. 303,ал.1,т.2 ГПК и дали същият е послужил при формиране вътрешното убеждение на съда?
2.При наличието на изтекла давност на наказателното преследване по чл.80,ал.3 НК за твърдяното от ищеца престъпно обстоятелство и на прекратено на това основание наказателно преследване, следва ли да се приеме, че е налице твърдяната от ищеца отрицателна предпоставка за допустимост на иска по чл. 124,ал.5 ГПК? Допустимо ли е въззивният съд да определя / изменя основанието, на което прокурорът е прекратил образувано наказателно преследване за твърдяното в производството по чл. 124,ал.5 ГПК престъпно обстоятелство?
Прието е, че първият поставен въпрос е разрешен в противоречие със задължителна практика на ВКС, - решение №172/13.05.2015 г. по гр.д. №4998/2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и Определение № 690/29.10.2013 г. по гр.д. № 6415, ІV г.о. , постановено по реда на чл. 274,ал.3 ГПК. С оглед на това касационното обжалване по него е допуснато на основанието по чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
По отношение на втория въпрос касационното обжалване е допуснато на основанието по чл. 280,ал.1,т.3 с оглед липсата на съдебна практика по него и необходимостта същата да бъда развита.
В отговор на поставените правни въпроси Върховният касационен съд приема следното: С решение №172/13.05.2015 г. по гр.д. №4998/2014 г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и определение № 690/29.10.2013 г. по гр.д. № 6415, ІV г.о. , постановено по реда на чл. 274,ал.3 ГПК е прието, че преценката относно вероятната основателност на молбата за отмяна , която евентуално би предявил ищецът по иск с пр. осн. чл. 124,ал.5 ГПК не следва да се прави от сезирания с този иск съд, който да преценява и останалите доказателства по делото, завършило с влязло в сила решение и по което престъпното обстоятелство е обективирано като доказателство. Според тези съдебни актове правния интерес от иска по чл. 124,ал.5 ГПК винаги е конкретен и се преценява въз основа на изложението от ищеца в исковата молба и поддържани в хода на производството факти и обстоятелства. Преценката относно това основателна ли е молбата за отмяна на влязло в сила решение , винаги следва да се прави само и единствено от съда, компетентен да се произнесе по нейната основателност по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
Настоящият състав споделя това становище , изразено в задължителна практика на ВКС като приема, че положителния изход от евентуално производство по отмяна на осн. чл. 303,ал.1,т.2 ГПК не съставлява процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 124,ал.5 ГПК. Поради това не се налага в това производство да се обсъжда основателността на евентуалната молба за отмяна, основаваща се на уважително решение по иска за установяване на престъпно обстоятелство.С оглед на това не може да се приеме, че евентуалната възможност за отхвърляне на молбата за отмяна, определя липсата на правен интерес от водене на иска по чл. 124,ал.5 ГПК и респ. неговата недопустимост.
Съгласно текста на чл. 124,ал.5ГПК, искът за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско правоотношение или за отмяна на влязло в сила решение се допуска в случаите когато наказателното преследване не може да бъде възбудено или е прекратено на някое от основанията по чл. 24,ал.1,т.2-5 или е спряно на някое от основанията по чл. 25,т.2 или чл. 26 НПК и в случаите когато извършителят е останал неоткрит.
Следователно хипотезата на чл. 124,ал.5 ГПК включва като процесуална предпоставка за допустимост на установителния иск невъзможността престъпното обстоятелство да бъде установено и преследвано по реда на НК и НПК и то в посочените случаи на прекратяване и спиране и в случаите когато извършителят е останал неоткрит. Когато ищецът се позовава на някоя от хипотезите, препятстващи развитието на наказателно производство, същият следва да представи доказателства за това. В случая ищецът се е позовал на постановление за прекратяване на наказателно производство №1336/18.05.2012 г., досъдебно производство №459/2011 г. на ОД на МВР [населено място], с което прекратяването е постановено поради изтичане на предвидената в закона давност за наказателно преследване / чл. 24,ал1.т.3 НПК/.Производството е водено срещу виновно лице за престъпление по чл. 316 във вр. чл. 308,ал.1 НК.
В производството по иска за установяване на престъпно обстоятелство съдът няма възможност да обсъжда и приема друго основание за прекратяване на производството, различно от посоченото в постановлението . Последното е така, доколкото актовете на прокуратурата, или на съда по прекратяване или спиране на наказателното производство подлежат на инстанционен контрол.Представянето на влязло в сила постановление за прекратяване на наказателното производство на посочените в чл. 124,ал.5 ГПК основания е достатъчно основание да се приеме, че предвидената от закона процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл. 124,ал.5 ГПК, е налице. Същевременно въпросът за съставомерността на соченото обстоятелство като престъпно е въпрос по същество на иска по чл. 124,ал.5 ГПК, а не на неговата допустимост.
По основателността на касационната жалба:
За да постанови своето решение въззивният съд се позовава на разпоредбата на чл. 303,ал.1,т.2 ГПК, според която заинтересованата страна може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато по надлежния съдебен ред / с присъда или влязло в сила решение по чл. 124,ал.5 ГПК / се установи неистинност на документ, върху който е основано решението. От тук е изведен извод, че правният интерес от предявяване на иска по чл. 124,ал.5 ГПК произтича от обстоятелството , дали решението, чиято отмяна се иска се основава на неистинския документ . В тази връзка съдът е изложил мотиви , че извода на съда относно това на коя дата е подадената исковата молба и с оглед на това основателно ли е възражението за изтекла придобивна давност в полза на Р. Х. в спора за собственост, приключил с влязло в сила решение по гр.д. 1064/2006 г. на Окръжен съд – Бургас , не се основава на процесния документ / разписка образец 202,№28676 /, а на други събрани по делото доказателства.По този начин съдът е обусловил правният интерес от предявяване на иска по чл. 124,ал.5 ГПК от евентуалния положителен изход на едно бъдещо производство по отмяна на влязлото в сила решение на Бургаския окръжен съд . Имплицитно е приел, че доколкото в случая хипотезата на чл. 303,ал.1 т.2 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение по спора за собственост не е налице, тъй като същото не е основано на писменото доказателство, предмет на иска по чл. 125,ал.5 ГПК, същият е лишен от правен интерес и съответно е недопустим.
Недопустимостта на иска съдът е обосновал и с извода, че соченото в исковата молба деяние , не съставлява документно престъпление като предвид фактическата обстановка, с която са били сезирани разследващите органи , деянието, за което е водено наказателното производство, е било несъставомерно от обективна страна. С оглед на това е приел, че действителното основание за прекратяване на досъдебното производство е чл. 23,ал.1,т.1 НПК – деянието не представлява престъпление. Доколкото това основание за прекратяване не е сред посочените в разпоредбата на чл. 124,ал.5 ГПК хипотези, не е налице процесуалната предпоставка, с която законът свързва наличието на правен интерес от иска.
Предвид дадените отговори на поставените правни въпроси направените изводи от въззивния съд за недопустимост на иска са неправилни. Въззивният съд неправилно е приел, че искът е недопустим като е обосновал тази недопустимост с вероятния изход на евентуално производство по отмяна на влязлото в сила решение по иска за собственост, както и с приемане на друго правно основание за прекратяване на предварителното наказателно производство.
С оглед на това обжалваното решение следва да бъде отменено и делото върнато на въззивният съд за решаване на спора по същество.
Предвид този изход на спора, пред настоящата инстанция съдът не се произнася по направените по делото разноски.
По изложените съображения , Върховният касационен съд , състав на 3-то г.о
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение от 26.11.2015 г. , постановено по въз. гр.д. №7107/2015 г. на Софийски градски съд , ІVА въз. състав и
ВРЪЩА делото за въззивният съд за решаване на спора по същество.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: