Р Е Ш Е Н И Е
№ 588
София, 29.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 22 юни две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
при участието на секретаря Даниела Никова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело 1350 /2009 година
Производството е по чл. 290 от ГПК
С определение № 63 от.21.01.2010 по касационна жалба на С. Г. П., П. Г. П., Г. Й. И., Д. И. Д. и Т. И. Д. е допуснато касационно обжалване на решение № 411/03.04.2009г., постановено по гр.д. № 2388/2008г. на Варненски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 2452/22.07.2008г. постановено по гр.д. № 7683/2007г. на Варненски РС и е прекратено производството по предявения от касаторите иск по чл. 108 от ЗС за отстъпване на собствеността и предаване на владението от ответниците Й. Г. Й. и С. И. Й. на реална част от 298 кв.м. от имот 236 по ПНИ на с.о. “Д” Това решение е изменено в частта за разноските с определение № 1443/29.04.2009г., с което касаторите са осъдени да заплатят на ответниците деловодни разноски за двете инстанции в размер на 900 лв. Против това определение е подадена частна жалба.
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - първоначалната редакция на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68/1999г. Поставя въпроса за характера на постановените решения на ПК при действието й, с които се възстановява правото на собственост. Ксаторите считат, че тези решения имат конститутивно действие относно реституционния ефект, ако имотите са индивидуализирани по този план дори да не е приложена скица към решението..
Ответниците оспорват касационната жалба. Считат, че законосъобразно правото на ползване е трансформирано в право на собственост, което е основание да не се възстановява правото на собственост на ищците върху имот 236. Те оспорват частната жалба против определението, с което са присъдени деловодни разноски в размер на 900 лв. на ищците, като молят, то като съобразено с материалния интерес по спора и Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, да се остави в сила.
Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Варненски окръжен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
По делото е установено следното: С решение № 544/17.08.1998г., т.2 е признато правото на собственост в съществуващи реални граници върху нива от 3,766 дка, находяща се в терен по пар.4 от ЗСПЗЗ на кв. Виница, м. “Я” в землището на гр. В., представляващ имот 1120 по кадастралния план, изработен 1956г., който по помощния кадастрален план /ПКП/ съставлява имот № 6* исковата молба, ищците се позовават на придобивна давност, изтекла в полза на наследодателката им Д. Г. М. , починала на 22.04.1977г. Тя е получила имота от баща си, който с н.а от 25.08.19919г. т.13 е признат за собственик на нива от 13,5 дка. Част от тази нива е признатата за възстановяване на наследниците й нива от 3,766 дка. Бащата е починал на 17.02.1931г., оставил е седем деца, между които и Д. Между тях е разделена нивата и сега собственици на съседни имоти са нейните сестри. На Г. З. Г. е предоставено право на ползване върху имот, който по плана на имотите по пар.4 е под № 236 с площ 725 кв.м. В имота има изградена сграда със строително разрешение, Земята е платена и правото на ползване се е трансформирало в право на собственост. С н.а. № 1* т. ХХХVІІ от 23.10.1995г. Г. Г. и съпругата му прехвърлят на ответника имот 236 и построената в него сграда. Планът за новообразуваните имоти е одобрен от областния управител със заповед № РД-1-7706/487 от 06.12.2002г. и по него имот 236 е записан на Г. З. Г. На ищците не е издадено последващо решение и скица към него.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че иска е преждевременно заведен, тъй като, към момента на издаването на решението на ПК – 17.08.1998г. не е имало одобрен кадастрален план, а това е изискването на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ в първоначалната му редакция /ДВ бр. 98/1997г./ Съдът е приел, че ищците не са доказали главно и пълно одобряването на кадастрален план на имотите на бившите собственици, а и защото към решението не е издадена и приложена скица на възстановения имот, която да го индивидуализира.
Правният въпрос, по който е допуснато касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1 т.2 от ГПК е легитимират ли се като собственици заявителите на земеделски земи, попадащи в територии, предоставени за ползване по актове на МС, когато с решения на ПК, постановени при първоначалната редакция на пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост върху имот по кадастрален план, за който няма данни да е одобрен по реда на ЗЕК и към решението не е издадена скица.
С решение по гр.д. № 801/2007г. на ВОС, решение от 30.10.2006г. по гр.д. № 763/2006г., решение от 27.12.2007г. по гр.д. № 1632/07г. на ВОС, Р № 78/14.02.2008г. по гр.д. № 1218/07 на ВКС, ІІ гр.о. е прието, че решенията на ПК, постановени преди приемането на пар. 4к от ЗСПЗЗ и при действието на първоначалната му редакция ДВ бр. 98/28.10.1997г. преди изменението на нормата /ДВ бр. 68/30.07.1999г/. след като са стабилизирани имат конститутивно действие и възстановяват правото на собственост ако имота е индивидуализиран по кадастралния план дори да няма издадена скица към тях.
Въззивният съд е отчел, че решението, на което се позовават ищците е постановено на 17.08.1998г. – при действието на чл. 14, ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ в редакцията от ДВ бр. 88/31.07.1998г., съгласно която ПК се произнася с решение за “възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - 4л.”. Към този момент действа първоначалната редакция на пар. 4к, ал.3 от ЗСПЗЗ /ДВ бр. 98/28.10.1998г., съгласно която “Кадастралните планове по ал. 2 се изработват, приемат и съобщават на заинтересуваните по реда на Закона за единния кадастър на Република България и правилника за прилагането му. Плановете се одобряват от кмета на общината и влизат в сила от деня на одобряването им.”. Съдът е приел, че ищците не са доказали наличието на влязъл в сила кадастрален план на имотите на бившите собственици по ал.2 от този текст, защото вещото лице е докладвало в допълнителната СТЕ, че няма нарочен акт за одобряване на КП, изработен на база кадастралния план на крайбрежието от 1956г.
Настоящия състав възприема становището, изложено от цитираните решения и не споделя становището на въззивния съд. С изменението на чл. 14, ал.1 от ЗСПЗЗ. ДВ, бр. 98 от 1997 г. е приета нова т.3, с която е предвидено, че ПК издава решения за “възстановяване правото на собственост на гражданите върху земеделски земи при условията на § 4 - 4л, в срок до 31 януари 1998 г.” При действието на тази редакция е постановено решението от 17.08.1998г., на което се позовават ищците. Едва с изменението на тази норма в редакцията й от ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 г. е предвидено, че ОСЗГ не възстановява правото на собственост на бившите собственици, респективно наследниците им, които са притежавали земя в терени, раздадени за ползване по пар.4 от ЗСПЗЗ, за които са налице условията на § 4 - 4л от с.з., а само “признава правото на собственост”, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи. а собствеността се придобива на основание заповедта на кмета по пар. 4, ал.7 от ЗСПЗЗ. Тъй като в първоначалната редакция на чл. 14, ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ, действала до изменението й, публикувано в ДВ, бр. 68 от 30.07.1999 няма изискване в решението да се посочат граници на имота по кадастралния план, обстоятелството, че няма доказателства за одобряване на ПКП е без значение. Този факт е без значение към настоящия момент и с оглед на това, че вече е влязъл в сила плана за новообразуваните имоти /ПНИ/. На новата редакция на чл. 14, ал.1 т.3 от ЗСПЗЗ законодателят не е придал обратно действие, поради което тя намира приложение само за висящите административни производства по които процедурата по възстановяване на собствеността не е приключила с влязло в сила решение на ПК. В случая макар в решението да е вписано “признава правото на собственост” тъй като към момента на постановяването му и влизането му в сила законовата формулировка е била “възстановява” правото на собственост, съдът приема, че с това влязло в сила решение е възстановено правото на собственост То е постановено до изменението чл. 14, ал.1, т.3 от ЗСПЗЗ., бр. 68 от 30.07.1999 г., с него е уточнен номера на имота по кадастралния план от 1956г., съответстващ напълно на ПКП и новата правна уредба не може да засегне придобитото вече право на собственост. Затова обстоятелството, че в полза на ищците няма заповед по пар. 4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, а такава е издадена в полза на праводателя на ответника, не обуславя извод за липса на интерес от предявяване на иск за собственост и за липса на активна материално правна легитимация като собственици на ищците.
При очерталата се колизия на права след влизане в сила на плана за новообразуваните имоти и издаване на заповед по пар.4к от ЗСПЗЗ в полза на праводателя на ответника, в настоящото исково производство следва да се преценят правата на страните. Налице е спор за материалното право на собственост, чието разрешаване по пар. 4к ал.8, т.1 пр.2 от ЗСПЗЗ е основание за изменение да влезлия в сила план на новообразуваните имоти, ако иска бъде уважен. Този иск е установителен, като в осъдителната част петитумът в исковата молба е преждевременно предявен.
За да разреши възникналия спор, въззивният съд следва да извърши косвен съдебен контрол на административните актове, постановени в процедурата по изкупуване правото на собственост от праводателя на ответника върху имот 236 и само ако тези предпоставки не са налице следва да се извърши косвен съдебен контрол на решението на ПК относно това дали наследодателката на ищците е притежавала правото на собственост по давност. Това е така, защото законодателят е дал предимство на ползувателите да изкупят терена, върху който им е предоставено право на ползване ако са налице предпоставките на пар. 4а и пар.4б от ЗСПЗЗ и само ако те не са налице може да се реституира терена на бившите собственици. Въззивният съд следва да обсъди и наведеното възражение от ответниците да придобивна давност, като съобрази до кога е била висяща административната процедура по възстановяване правото на собственост на ищците и нормата на чл. 5, ал.2 от ЗВСОНИ, касаеща придобивната давност за имоти, върху които правото на собственост се възстановява.
Като е отказал да разгледа възникналият спор за материалното право на собственост и е прекратил производството по него, като недопустимо, въззивният съд е постановил неправилно решение, противоречащо на материалния закон и на процесуалните правила, което налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Предвид отмяната на въззивното решение и възстановяване висящността на спора, следва да се отмени и определение № 1443/29.04.2009г. за присъждане на разноски в полза на ищците. Поради това, че настоящата инстанция не се произнася с окончателен съдебен акт, съдът не се произнася за разноските.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 411/03.04.2009г., постановено по гр.д. № 2388/2008г. на Варненски окръжен съд и определение № 1443/29.04.2009г. по същото дело за присъждане на разноски.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|