3 гр. д. № 6608/2014 г. на ВКС, ГК, І г. о. РЕШЕНИЕ N 75 София, 24.06.2015 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 6608/2014 год. Производството е по чл. 290 ГПК. С определение № 88 от 12.02.2015 г. в производство по чл. 288 ГПК е допусната касационна проверка на решение № 100 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 245/2014 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 14.02.2014 г. по гр. д. № 409/2013 г. на Варненски окръжен съд по касационната жалба на Д. Ф. и А. П. Ф.. С това решение е отхвърлен предявения от касаторките срещу Л. Й. Т. и Р. Е. П. ревандикационен иск за недвижим имот – апартамент № 21 в [населено място], [улица], ет. 5, с идентификатор 10135.1508.193.1.30 по действащата КК и КР за [населено място], с площ от 53.30 кв. м., както и прилежащите му избено и таванско помещения, след като релевираното възражение за нищожност поради симулативност на договора, с който наследодателят на ищците приживе се е разпоредил със спорния имот, е намерено за неоснователно. Касаторите поддържат, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати процесуални нарушения и необосновано. Ответниците по касация считат жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по процесуалноправния въпрос за допустимостта на гласните доказателства в хипотезата на чл. 165, ал. 2 ГПК, който е решен в противоречие със задължителната практика. По този въпрос настоящият състав приема следното: Допустимо е събиране на гласни доказателства за установяване на симулация, когато ищците са наследници по закон на праводателя по сделката, която е насочена срещу тях. Това следва от установеното в чл. 165, ал. 2 ГПК изключение от принципа за недопустимост на свидетелски показания. По същество на касационната жалба : Ищците са съпруга и дъщеря на П. Н. Ф., починал на 08.12.2006 г. През 2005 г. наследодателят е продал собствения си апартамент № 21 в [населено място] на Л. Й. Т. (н. а. № 31, т. ІІ от 28.10.2005 г.). През 2012 г. Т. е продал същия апартамент на ответницата Р. П. (а. № 63, т. І, н. д. № 56от 21.03.2012 г.). Установено е по делото, че съпрузите Ф. са били в продължителна фактическа раздяла. Съпругата е родила дете от друг мъж, който факт е установен с влязло в сила решение по гр. д. № 2086/2004 г. на Варненски окръжен съд. По делото са допуснати и събрани свидетелски показания, от които се установява, че П. Ф. е продал на Л. Т., негов чичо, апартамента в [населено място], мотивиран от това съпругата му да не получи дял от този имот и с уговорката Т. да прехвърли апартамента на дъщеря му А. Ф. след смъртта му. Установено е и това, че наследодателят е страдал от онкологично заболяване на ларинкса, от което е настъпил и леталният му изход, като за него наследниците му по закон не са полагали грижи. Ищците са поддържали, че договорът, с който наследодателят приживе се е разпоредил с апартамента, е абсолютна симулативен. Съдът е намерил този довод за неоснователен с аргумента, че страните са желаели настъпването на правните последици - прехвърляне на правото на собственост върху купувача, което е обосновано от изразената воля на продавача, след неговата смърт, купувачът, негов чичо, да прехвърли правото на собственост върху имота на дъщеря му А. Ф., след като навърши пълнолетие. За недоказан е намерен доводът, за привидност на договора, с аргумента, че той представлява сделка на доверие. Страните по него са се уговорили след настъпване на едно ново събитие, приобретателят да прехвърли правото на собственост в полза на трето лице - дъщерята на Ф.. Прието е, че договорът за продажба е породил правните последици и те са били желани от страните. Доколкото договорът, съставлява фидуциарна, сделка, това условие от нея е осъществено. Не е установен вторият елемент от сделката - наличието на уговорка между Ф. и Т. за прехвърляне на имота в полза на дъщерята на Ф. след настъпване на смъртта на Ф.. Съдът е направил този извод след като е приел за недопустими събраните гласни доказателства, от които се установява постигната уговорка между Ф. и вуйчо му Л. Т., последният да прехвърли апартамента на дъщерята на Ф. след като навърши пълнолетие. Въззивното решение е постановено при нарушаване на процесуалната норма – чл. 165, ал. 2 ГПК. Ищците са наследници по закон на праводателя по сделката, чиято валидност оспорват. Същата е насочена срещу тях, тъй като препятства реализирането на правата им като наследници, поради което свидетелските показания за установяване на симулативността й са допустими и съдът е следвало да ги обсъди преди да направи правните си изводи. Обосновано е прието, че сключеният между наследодателя на ищците и неговият чичо договор е фидуциарен (договор на доверие). Фидуциарните сделки са подвид на симулацията. Естеството на такава сделка може да се разкрие с доказателствата, допустими от закона. В случая е допустимо по иск на наследниците на праводателя по договора да се установи с гласни доказателства, че той е сключен с цел след настъпването на едно ново обстоятелство (смъртта на праводателя по него) приобретателят да прехвърли правото на собственост на неговата дъщеря. И при фидуциарните сделки страните отдават временно значение на явната сделка. След осъществяването на друг уговорен между тях факт, ще настъпи друго правно положение, ако уговореното не бъде изпълнено. Допуснатото процесуално нарушение обуславя основанието по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното решение. На основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото следва да бъде върнато на въззивния съд за извършване на процесуалното действие по обсъждане на събраните свидетелски доказателства, които установяват уговорката между наследодателя Ф. и купувача Л. Т., че му продава апартамента под условието, след неговата смърт да го продадена на дъщеря му. По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 100 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 245/2014 г. на Варненски апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: