Р Е Ш Е Н И Е   №  206   София, 05.05. 2010 година   В ИМЕТО НА НАРОДА   Върховният касационен съд на Република България,второ отделение, търговска колегия в съдебно заседание на 06.11.2009 година, в състав:            ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ                                                 ЧЛЕНОВЕ:  ВАНЯ АЛЕКСИЕВА                                                                         МАРИЯ СЛАВЧЕВА                                                                    при участието на секретаря  Л.Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията   ВАНЯ  АЛЕКСИЕВА т.дело № 18 /2009 година   Производството е по чл.290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на Д. К. С. от гр. Д. срещу въззивното решение на Варненския апелативен съд № 129 от 07.07.2008 год., в частта, с която е отменено решение № 25 от 25.03.2008 год., по т.д. № 1011/2007 год. и при условията на чл.208, ал.1 ГПК / отм./ е отхвърлен като неоснователен предявеният от настоящия касатор, като ищец, против ТД „Б” Е. , гр. Д. обективно съединен иск, основан на чл.92 ЗЗД за сумата 2 400 лв.. В останалата част, с която горепосоченото решение на Добричкия окръжен съд е оставено в сила, както и в частта, с която при условията на чл. 208, ал.1 ГПК/ отм./ заявената при условията на чл.103 ГПК8 отм./ искова претенция на настоящия касатор, в качеството му на ищец, основана на чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 6000 лв. е отхвърлена като неоснователна, решението на въззивния съд не е предмет на подадената касационна жалба и е влязло в сила. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на материалния закон, поради което и на осн. чл.281,т.3 ГПК се иска отмяната му. Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК не е взела становище по основателността на наведените от касатора оплаквания. Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страната във вр. с инвокираните оплаквания и провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, намира: С определение № 378/03.07.2009 год. ВКС,ТК е допуснал касационно обжалване на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като след постановяване на ТР № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС, с оглед дадените в същото задължителни за съдилищата разяснения, визираното противоречие следва да бъде квалифицирано по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. Прието е, че даденото от въззивната инстанция разрешения на обусловилия крайния правен резултат по делото въпрос на материалното право, свързан с приложението на чл.92, ал.1 ЗЗД, а именно : „Развалянето на договора, поради виновно неизпълнение на длъжника, пречка ли е да се иска заплащане на договорената между страните неустойка?” е в противоречие с трайната практика на ВКС по същия, израз на която е ТР № 48/86 год. на ОСГК на ВС, имащо ръководен за съдилищата характер- арг. от чл.52, ал.1 във вр. с чл.51, ал.1 ЗУС/ отм. ДВ бр.59/94 год./ За да постанови обжалваното решение в частта му по предявената при условията на чл.103 ГПК/ отм./ искова претенция, основана на чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 2400 лв. въззивният съд е приел, че щом с валидно упражненото от ищеца по реда на чл.87, ал.2 ЗЗД субективно потестативно право да иска разваляне на сключеният между страните на 26.08.2003 год. договор за изработка на СМР на обект „Двуфамилна жилищна сграда” в с. Ц., община Б. договор, породената облигационна връзка между страните е отпаднала с обратна сила, то по изрично разпореждане на закона - чл.88, ал.1 ЗЗД положението, предхождащо възникването на същата е възстановено, а това само по себе си изключва и настъпване на правните последици на неизпълнението- пълно или неточно, една от които е и заплащане на договорената между съконтрахентите неустойка. Според съжденията на въззивния съд, съдържащи се в съобразителната част на обжалвания съдебен акт, в този случай субективното право на кредитора на обезщетение, макар и изправна страна по договора е напълно погасено, поради което за последния отсъства правна възможност успешно да претендира възмездяване на причинените му от забавеното изпълнение, вреди в съответствие с договорената неустоечна клауза. С оглед възприетата неоснователност на предявения иск, поради погасяване субективното право на ищеца на неустойка, въззивният съд не е разгледал основателността на останалите въведени от ответника правопогасяващи възражения - за изтекла погасителна давност и за нищожност на неустоечната клауза, поради прекомерност на уговорената с нея неустойка, влизаща в противоречие с добрите нрави. Решението е неправилно. Вярно е, че развалянето на договора има за своя пряка правна последица отпадане на породената от него облигационна връзка между страните, като съгласно законовото правило начл.88, ал.1, изр.1 ЗЗД същото има обратно действие - никой от съконтрахентите не дължи изпълнение, а даденото подлежи на връщане по реда на чл.55, ал.1 ЗЗД, с изключение на договорите за продължително и периодично изпълнение, какъвто не е процесният. Обстоятелството, обаче, че с разваляне на договора отпада основанието за престиране на всяка от насрещните престации по него, не означава, че кредиторът е лишен и от право на обезщетение за причинените му от неизпълнението или лошото изпълнение вреди- арг. от чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД. Следователно, доколкото неустойката, освен, че обезпечава изпълнението на поетото с договора задължение служи и като обезщетение за вредите, които изправната страна би понесла при неизпълнение, респ. лошо изпълнение на договора, без да е необходимо да ги доказва, обосновава правен извод, че щом след разваляне на договора поради неизпълнение, кредиторът запазва правото си на обезщетение, то отсъства законова пречка да замести същото с уговорената с договора, в случая - т.7.1 неустойка за лошо/ неточно изпълнение от длъжника/, като в този смисъл е и изрично прието с ТР № 48/86 год. на ОСГК на ВС, дадените с което разяснения по приложението на чл.92, ал.1 ЗЗД в разглежданата хипотеза на отпадане на облигационната връзка имат ръководен за съдилищата характер и се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Отделен в тази вр. остава въпросът за конкретния размер на вземането и периода, който неустойката за забава обхваща, но той е правно ирелевантен относно съществуване на субективното право на кредитора на обезвреда. С оглед гореизложеното следва въззивното решение, в частта му, предмет на подадената касационна жалба, като постановено в противоречие с материалния закон да бъде отменено. Обстоятелството, че при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивният съд не се е произнесъл по основателността на въведеното от ответника в първоинстанционното производство правопогасяващо възражение за давност, основано на чл.111, б.”б” ЗЗД, нито е обсъдил , вкл. относно допустимостта му изложеното във въззивната жалба възражение за нищожност на неустоечната клауза, поради прекомерност на уговорената с нея неустойка, противостояща, според въззивника- ответник по спора, в този си размер на добрите нрави, налага връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който ще определи и следващите се за настоящето производство деловодни разноски. Водим от тези съображения и на осн. чл.293, ал.3, във вр. с ал.1 ГПК, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС Р Е Ш И :   ОТМЕНЯВА въззивно решение на Варненския апелативен съд № 129 от 07.07.2008 год., само в частта, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д. К. С. от гр. Д. против ТД „Б” Е. , със седалище гр. Д. иск за заплащане на сумата 2400 лв., представляваща неустойка за неточно договорно изпълнение. ВРЪЩА делото в тази му част за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд.     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: