Р Е Ш Е Н И Е № 245 София, 22.10.2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България,Второ гражданско отделение,в съдебно заседание на четвърти октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:Красимир Влахов ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова Зоя Атанасова при участието на секретаря Ани Давидова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова гражданско дело № 277 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.290-293 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. П. В., К. П. В.,Л. А. Ш.,Ж. И. Ф.,М. Б. А.,А. А.,Й. А.,М. П. К.-В. срещу въззивното решение на Софийски градски съд, постановено на 17.12.2010г. по гр.д.№4393/2004г.,поправено и допълнено с решение от 16.11.2011г. по същото дело,с което е отменено решение №147/29.10.2008г.,постановено по гр.д.№6568/2002г. на СРС,ГО, 47 състав и вместо това е оставена без уважение молбата на Ж. И. Ф.,Л. А. Ш.,М. П. К.,Й. А.,М. Б. А.,А. А. и В. Г. Л.,починала в хода на делото и заместена от своите правоприемници Л. Ш.,И. В. и К. В., за допълване на решението от 23.07.2003г.,постановено по гр.д.№6568/2002г. на СРС,47 състав посредством добавяне в диспозитива на името на ответника И. К. Л.. Със същото решение жалбата на Ж. И. Ф., Л. А. Ш.,М. П. К.,Й. А., М. Б. А.,А. А. и В. Г. Л. /починала в хода на процеса и заместена от своите правоприемници Л. Ш.,И. В. и К. В./ против постановеното с решение №147 от 29.10.2008г. отхвърляне на предявените от тях ревандикационни и негаторни искове за предаване собствеността и владението на част от около 1000кв.м. от парцел * в кв.8а по плана на [населено място],м.”Г. г.” и за премахване на съществуващата около тази част ограда срещу И. К. Л. е оставена без разглеждане. С определение №238/12.04.2012г.,постановено по настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК по въпроса дали пропускането на името на един от ищците или ответниците представлява очевидна фактическа грешка или непълнота на решението, ако съдът е формирал воля за отхвърляне на исковете изцяло;допустимо ли е при разглеждане на въззивна жалба срещу първоинстанционно решение за поправка на очевидна фактическа грешка съдът да се произнесе по молба за постановяване на допълнително решение; допустимо ли е обжалване от ответника по иска на решение за поправка на очевидна фактическа грешка на положително за този ответник отхвърлително решение; подлежи ли на разглеждане жалбата на ищците срещу решението за поправка на очевидна фактическа грешка в случай на отмяна на това решение от въззивния съд. Касаторите поддържат,че обжалваното решение е неправилно,тъй като неправилно въззивният съд е приел,че се касае за искане за допълване на решението,а не за поправка на очевидна фактическа грешка и в нарушение на съдопроизводствените правила е оставил без уважение молба за допълване на решението,с каквато не е бил сезиран. Като последица от това поддържат,че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът е оставил без разглеждане жалбата им срещу решението,с което искът срещу И. Л. е бил отхвърлен. Ответникът по касационна жалба И. К. Л. не изразява становище по основателността на касационната жалба. Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното: С обжалваното решение е прието,че ищците са предявили по гр.д.№6568 по описа на СРС,ГК за 2002г. ревандикационни и негаторни искове за предаване собствеността и владението на част от около 1000кв.м. от парцел * от кв.8а по плана на [населено място],м.”Г. г.” и за премахване на съществуващата около тази част ограда срещу И. М. Н.,Д. Т. Н.,К. М. Л. и И. К. Л.. С решение от 23.07.2003г. районният съд е отхвърлил исковете срещу ответниците с изключение на исковете срещу И. К. Л. като това лице изобщо не е посочено и в мотивите на решението,поради което не се касае за очевидна фактическа грешка. Прието е,че за да е налице такава грешка следва съдът да формира воля по пропуснатото в диспозитива искане,но тази налична воля да не е изразена в диспозитива. В случая е прието,че няма формирана воля на съда исковете срещу И. К. Л. да бъдат отхвърлени,а оттам и не е допусната явна фактическа грешка,а непълнота на решението,като ищците са пропуснали едномесечния срок по чл.193,ал.1 ГПК/отм./ да поискат допълване на първоинстанционното решение и сила на пресъдено нещо по предявените срещу И. К. Л. искове не се е формирала. И след като решението няма да бъде поправено посредством добавяне на диспозитив за отхвърляне на исковете срещу И. Л. е прието,че липсва предмет на жалбата на ищците срещу решението на първоинстанционния съд. По поставените на разглеждане по реда на чл.288 ГПК въпроси настоящият състав приема следното: По въпроса дали пропускането на името на един от ищците или ответниците представлява очевидна фактическа грешка или непълнота на решението,ако съдът е формирал воля за отхвърляне на исковете изцяло: Според настоящия състав ако съдът е формирал воля за основателността на предявените искове изцяло по причина недоказване правото на собственост на ищците,то пропускането на името на един от ищците или ответниците в диспозитива на решението представлява очевидна фактическа грешка-съдът не е разглеждал самостоятелно заявените претенции на всеки един от ищците спрямо всеки един от ответниците,а е изложил съображенията си общо,възприемайки правата на отделните лица,конституирани на страната на ищеца или ответника като идентични,респ. основани на едни и същи факти и имащи едни и същи правни последици. Формираният краен извод за неоснователност на иска следователно касае всички лица,които са взели участие в производството по делото като главни страни,т.е. формирана е воля за неоснователност на заявената претенция спрямо всички участвали в производството по делото като ищци или ответници правни субекти. Пропускът на съда да отрази името на един от тези правни субекти в диспозитива на решението в подобна хипотеза представлява очевидна фактическа грешка,която следва да бъде поправена по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./,респ. чл.247 ГПК /обн.ДВ.бр.59/2007г./. По въпроса допустимо ли е обжалване от ответника по иска на решение за поправка на очевидна фактическа грешка на положително за този ответник отхвърлително решение: Действително ответникът няма правен интерес да обжалва решение,с което предявеният срещу него иск е бил отхвърлен. Предмет на преценка при постановяване на решение,с което съдът се произнася по подадена молба за поправка на очевидна фактическа грешка обаче не е основателността на предявения иск /доколкото по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./ съдът не разполага с правомощието да се произнася по съществото на спора/. Съдът в производство по чл.192,ал.2 ГПК/отм./,респ. чл.247 ГПК/обн.ДВ.бр.59/2007г./ следва да съпостави действителната воля, изразена в основното решение с диспозитива на същото,т.е. само да констатира вече направените изводи по основателността на иска. Тази констатация на съда сама по себе си може да бъде неправилна и всяка една от спорещите страни разполага с правото да обжалва решението,с което е допусната поправката. Решението за поправка на очевидна фактическа грешка образува едно цяло с основното решение само след като влезе в сила. Процесът на неговото стабилизиране обаче е самостоятелен,има съвършено различни последици и цел. Силата на пресъдено нещо на това решение касае наличието на несъответствие между действителната воля на съда и изразената в диспозитива на основното решение,поради което и правният интерес от обжалването на такова решение се обуславя не от диспозитива на основното решение,т.е. от крайния изход на спора,основан на изводите на съда за основателността на иска, а от правните последици на самата поправка,значението й за процесуалните отношения между страните и изразените от тях становища досежно наличието на предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка. По въпроса допустимо ли е при разглеждането на въззивна жалба срещу решението на първоинстанционния съд за поправка на очевидна фактическа грешка въззивният съд да се произнесе по молба за постановяване на допълнително решение и да я остави без уважение: Според настоящия състав съдът не разполага с правомощието да се произнася по искане,различно от това,с което е сезиран,дори да приеме,че страната е следвало да реализира или защити правото си по друг ред, особено ако законът установява различни правила /в случая срокове за упражняване на правото/ за различните хипотези на неговата защита. Ако страната е сезирала съда с искане за поправка на очевидна фактическа грешка,първоинстанционният съд е разгледал искането и го е уважил, въззивният съд не може,приемайки,че предпоставките на чл.192,ал.2 ГПК/отм./,респ. чл.247 ГПК/обн.Дв.бр.59/2007г./ не са налице,да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо това да се произнесе по искане за допълване на решението и то по съображения,свързани с липсата на предпоставки за допускане на исканата поправка. Ако счита,че такива предпоставки не са налице въззивният съд следва да отмени решението и да отхвърли искането,а ако счита,че подадената молба е за допълване на решението,следва да обезсили решението на първоинстанционния съд и да върне делото за произнасяне по надлежно заявеното искане. Обединяването на тези две процесуални възможности според настоящия състав е недопустимо освен в случай на неправилно посочена квалификация на претенцията,но само ако първоинстанционният съд е разгледал надлежно заявеното искане. По въпроса подлежи ли на разглеждане жалбата на ищците срещу решението,образуващо единство от основно решение и решение за поправка на очевидна фактическа грешка в случай на отмяна на решението, постановено по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./,респ. чл.247 ГПК /обн.ДВ.бр.59/2007г./ от въззивния съд: Според настоящия състав ако въззивният съд е отменил решението, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка,подадената въззивна жалба срещу основното решение,основана на единството му с решението по чл.192,ал.2 ГПК/отм./,респ. чл.247 ГПК/обн.Дв.бр.59/2007г./ не може да бъде разгледана по същество,тъй като липсва предмет на произнасяне. По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище,настоящият състав приема следното: Обжалваното решение е валидно,но процесуално недопустимо. Пред първоинстанционния съд с оглед искането,съдържащо се в подадената от Ж. И. Ф.,А. Б. К., Л. А. Ш.,В. Г. Л.,починала в хода на производството и заместена от своите правоприемници Л. А. Ш.,И. П. В. и К. П. В., и М. К. касационна жалба с дата 07.02.2007г. е образувано производство по реда на чл.192,ал.2 ГПК/отм./,като с решение №147/29.10.2008г. по гр.д.№6568/2002г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението от 23.07.2003г. по същото дело. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от И. К. Л.. Като е оставил без уважение искане за допълване на решението, постановено от СРС на 23.07.2003г. по гр.д.№6568/2002г. въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт,произнасяйки се по искане,с каквото първоинстанционният съд не е бил сезиран. Както вече беше отбелязано, ако приеме,че не са налице предпоставките за поправка на очевидна фактическа грешка въззивният съд следва да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли молбата,а ако приеме,че е заявено искане за допълване на решение,следва да обезсили първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по искането, което счита за надлежно предявено. Обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено по реда на чл.293,ал.4 ГПК вр.чл.270,ал.3 ГПК и делото бъде върнато на въззивния съд за произнасяне по подадената от И. К. Л. въззивна жалба в очертаните от същата и от заявеното от Ж. И. Ф.,А. Б. К.,Л. А. Ш., В. Г. Л. /починала в хода на производството и заместена от своите правоприемници Л. А. Ш.,И. П. В. и К. П. В./и М. К. искане. По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И : ОБЕЗСИЛВА въззивното решение на Софийски градски съд,ВО,ІІ-Д състав от 17.12.2010г.,поправено и допълнено с решение от 16.11.2011г. по същото дело и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг въззивен състав на Софийски градски съд. Председател: Членове: