О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №261 [населено място] ,22.04.2021 г. ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение, в закрито заседание на деветнадесети април, през две хиляди двадесета и първа година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1728/2020 год. и за да се произнесе съобрази следното : Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на синдика на „ОСТ Трейдинг„ ЕООД / н. / - В. Г. против решение № 112/09.06.2020 г. по т.д.№ 82/2020 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 1051/22.11.2019 г. по т.д.№ 1025/2018 г. на Окръжен съд – Варна. С потвърденото решение е отхвърлен предявения от касатора против „ ОСТ Трейдинг „ЕООД / н./ и „Видин Ойл „ЕООД / н. / иск , с правно основание чл.647 ал.1 т. 3 ТЗ, за прогласяване недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на „ОСТ Трейдинг „ЕООД / н./ на сключена сделка по покупко-продажба на недвижими имоти, обективирана в нот. акт № 171, том 5, рег. № 13734 , дело № 689/2017 г. на Нотариус В. Г.. Касаторът оспорва правилността на въззивното решение, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Сочи се неоснователен отказ за допускане на съдебно-счетоводна експертиза във въззивна инстанция, вкл. за установяване еквивалентност на престациите към момента на сключване на атакуваната сделка, както и непроизнасяне по въведените с въззивната жалба и писмената защита пред въззивна инстанция доводи. Страната се позовава на неправилно приложение на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, тъй като съдът е вложил различен от този на законодателя смисъл в причастието „дадено„ в съдържанието на нормата – в смисъл на уговорена, а не действително получена от продавача цена. Ответните страни не са взели становище. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да се произнесе, настоящият състав съобрази следното : Атакува се, с иск по чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ, сделка по покупко-продажба на недвижими имоти, сключена от „ ОСТ Трейдинг „ЕООД / понастоящем в несъстоятелност /, в качеството на продавач и „ Видин Ойл „ЕООД, в качеството на купувач, продажната цена по която, в размер на 1 468 000 лева, е уговорена за плащане на „ОББ„ АД, в 15-дневен срок от сключването на сделката, за погасяване кредити на продавача, обезпечени с ипотека върху продаваните имоти. Ищецът – синдикът на дружеството – продавач в несъстоятелност – не твърди, че договорената продажна цена е значително занижена спрямо действителната стойност на продаваното имущество, а се позовава на факта на неплащането й , като дружеството – купувач също е с последващо открито производство по несъстоятелност. Няма спор, че останалите предпоставки на хипотезата на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ са налице – сделката е сключена на 10.11.2017 г.,, след началната дата на неплатежоспособността - 24.06.2017 г., както и в двугодишен срок преди подаване молбата по чл.625 ТЗ – 08.12.2017 г. Спорно е единствено дали „даденото значително надхвърля по стойност полученото„, като под „дадено„ ищецът касатор развива съображения, че с оглед целите на отменителните искове, а и буквално от използваното причастие „дадено„ следва да се разбира реално полученото, а не уговореното. В хода на производството е установено, че вземането от продажната цена е цедирано на трето лице, за сума от 468 000 лева. Всеки от ответниците оспорва със сделката да са накърнени интересите на кредиторите на несъстоятелността, от една страна – поради липса на доказателства, че има такива извън ипотекарния кредитор / с учредена върху продадените имоти ипотека в негова полза / и предвид ипотеката в полза на последния. В допълнителната искова молба са развити съображения, че процесната сделка е част от предварително замислена схема за източване имуществото на дружеството, без намерение за усвояване на продажната цена, за която и предвид имущественото състояние на „Видин Ойл„ ЕООД, към момента на сключването й, не е имало обективна възможност за изпълнение. Първоинстанционният съд е отхвърлил исковете , по съображения , че ищецът не е оспорил еквивалентността на престациите по атакуваната сделка, но под „дадено„ по смисъла на чл.647 ал.1т.3 ТЗ законодателят не визира неизпълнение на уговореното, а съдържанието на уговореното , преценимо към момента на сключване на сделката, на базата на действителната пазарна стойност на насрещните престации. Липсата на плащане не рефлектира върху действителността на сделката. Във въззивната си жалба ищецът обосновава неправилност поради постановяване на първоинстанционното решение в противоречие с материалния закон, развивайки съображения относно разбирането си за тълкуването на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ. Позовава се, обаче, на съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд, свързано с доклада, а именно – неуказана му доказателствена тежест за установяване нееквивалентност на насрещните престации. На основание чл.266 ал.3 ГПК е отправил доказателствено искане - за допускане на съдебно-икономическа експертиза, която да установи : „Какво е съотношението между договорената цена и пазарната стойност на продадените имоти ? к а к т о и Каква е действителната стойност на вземането от продажна цена, предвид имущественото състояние и способността на „Видин ойл „ ЕООД да посрещне задълженията си с наличното имущество ? „ . Съдът е оставил без уважение доказателственото искане, поради неустановимост на предпоставките на чл.266 ал.3 ГПК – първоинстанционният съд е направил доклад, съответстващ на изявленията на страните и разпределил правилно, в съответствие с предмета на спора, доказателствената тежест между тях. За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е преповторил съображенията за смисъла на „ дадено „ в нормата на чл. 647 ал.1 т.3 ТЗ, като уговорено и преценимо към момента на сключване на сделката, относимо към действителността, а не към изпълнението по същата. Съдът акцентира на изричното изявление на ищеца в съдебно заседание от 22.10.2019 г. пред Варненски окръжен съд, че не оспорва еквивалентността на престациите по сделката, а се основава на липса на реално плащане. Съдът е отрекъл относимостта на договора за цесия и цената по същия към преценката на фактическия състав по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, атакуема на самостоятелно основание и в отделно производство. Съдът е посочил, че чл.647 ал.1 т.3 ТЗ не изисква просто несъответствие, а значително такова между съдържанието на насрещните престации и доколкото продажната цена по сделката надхвърля данъчната оценка на имотите, а и ищецът не оспорва еквивалентността на престациите, такова разминаване е неустановимо само въз основа съдържанието на договореното. В изложението по чл.280 ГПК касаторът формулира следните въпроси: 1/Допустимо ли е с въззивната жалба да бъде поискано събирането на такива доказателства, за които с доклада на първоинстанционния съд не са дадени указания по реда на чл.146 ал.2 ГПК ? При положение, че докладът няма изискуемото по чл.375 ал.1 вр. с чл.146 ал.1 ГПК съдържание, преклудирана ли е възможността страните да сочат нови обстоятелства и да искат нови доказателства, извън хипотезите на чл.147 ГПК и чл.266 ал.2 ГПК и следва ли в този случай съдът служебно да допусне изслушване на експертиза, когато за изясняване на възникнали по делото въпроси са необходими специални познания ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 ГПК , с ТР № 1/2013 г. по тълк.дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС и решенията по гр.д.№60061/2016 г. на І г.о. , гр.д. № 3612/2013 г. на І г.о., гр.д.№ 304/2010 г. на ІІІ г.о., т.д.№ 598/2012 г. на ІІ т.о., т.д.№ 213/2012 г. на ІІ т.о., т.д.№ 811/2012 г. на ІІ т.о. и гр.д. № 3066/2013 г. на ІV г.о. на ВКС; 2/Следва ли съдът да допусне служебно експертиза, когато за изясняване на спорни по делото факти се налага съобразяване на определени правила на опита и положения на науката, изкуството,занаятите и др., изискващи специални знания ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза, поради противоречие с решенията по гр.д.№ 619/2017 г. на ІV г.о., т.д.№ 1535/2014 г. на І т.о. на ВКС ;3/ Длъжен ли е въззивният съд да се произнесе с мотиви по всички въведени в процеса твърдения и възраженията на страните ? – въпросът обосноваван в същата хипотеза, с т. 19 от ТР № 1 / 2001 г. на ОСГК на ВКС и решенията по т.д.№3192/ 18 г. на І т.о., т.д.№ 2839/2018 г. на ІІ т.о, т.д. №1106/ 2010 г.на ІІ т.о., гр..д.№ 1713/2009 г.на ІV г.о., т.д.№ 1340/2015 г. на І т.о. ; 4/ При преценката по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ – дали даденото значително надхвърля по стойност полученото – съпоставими ли са единствено номиналните стойности на уговорените престации ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, поради противоречие с приетото в решение по т.д.№ 3192/2018 г. на І т.о. ВКС ; 5/ При преценката по чл.647 ал.1 т.3 ТЗ – дали даденото значително надхвърля по стойност полученото - от значение ли е дали към момента на сключване на договора, срещу „ даденото„ реално е получена уговорената престация и дали законът има предвид реално изпълненото към момента на сключване на атакуваната сделка ? – допълнителния селективен критерий се обосновава с противоречие с решение по т.д.№ 746/2010 г. на ІІ т.о. на ВКС, като касаторът се позовава и на практика на въззивните съдилища в поддържаното от него тълкуване на чл.647 ал.1 т.3 ГПК. Първият от въпросите в частта - При положение, че докладът няма изискуемото по чл.375 ал.1 вр. с чл.146 ал.1 ГПК съдържание, преклудирана ли е възможността страните да сочат нови обстоятелства и да искат нови доказателства, извън хипотезите на чл.147 ГПК и чл.266 ал.2 ГПК - обосновава общия и допълнителния селективни критерии. Първоинстанционният съд действително е изготвил доклад и разпределил, но формално доказателствената тежест, възпроизвеждайки съдържанието на чл.647 ал.1 т.3 ТЗ, без да укаже вложения от законодателя смисъл на „дадено„ в съдържанието на нормата, очевидно възприеман от ищеца превратно. Този процесуален пропуск е въведен с изричен довод във въззивната жалба и обвързан с относимо към спора доказателствено искане - съдебно-икономическа експертиза за установяване действителната пазарна стойност на продаденото недвижимо имущество към момента на сключването на сделката. Допълнителният селективен критерий е обоснован с приетото в т.2 и т.3 на ТР № 1/2013 г. по тълк.дело №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и с цитираната съдебна практика по чл.290 ГПК. Вторият и първият – в останалата си част - въпроси не удовлетворяват общия селективен критерий, тъй като не се касае за пряк отказ на съда да приложи чл.195 ГПК – служебно да събере доказателства за надлежно въведен в спора и релевантен за изхода му факт, а за преценка, основана на съждението му че този именно факт не е бил надлежно оспорен от страната. Третият от формулираните въпроси не удовлетворява изискването за правен, тъй като не кореспондира с решаващите мотиви на въззивното решение, съотнесени към съдържанието на въззивната жалба и преценявани в съответствие със задълженията на съда по чл.269 пр. трето ГПК . Под „твърдение„ и „възражение„ касаторът не визира такива за несъобразени от съда факти и обстоятелства, а различните си аргументи в подкрепа на действителния си и единствен довод, съотнесен и към предмета на спора, въведен от него в първоинстанционното производство - че даденото надхвърля значително по стойност полученото, поради неплащане на договорената цена. Съдът не е длъжен да упомене всеки отделен аргумент на страните. Мотивирането на извод, некореспондиращ с тезата на страната, обективно свидетелства за несподеляне на правните й аргументи. Въззивният съд обективно е счел, че извън еквивалентността на престациите, преценими към момента на сключване на сделката, всички останали изложени съображения са чужди на изследвания фактически състав, вкл. последващата сделката цесия. За да би съставлявало съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, съдът следва да не се е произнесъл по довод на страната, решаващ за преценката за осъществяването на фактическия състав по приложимата за спора правна норма. Такъв пропуск нито касационната жалба навежда, нито настоящата инстанция съзира. Неправилността на иначе налично произнасяне по конкретно въведен довод реализира различна от хипотезата, съдържаща се във въпроса. Четвъртият от въпросите не удовлетворява общия селективен критерий за допускане на касационното обжалване. Въззивният съд не е счел за съпоставими единствено номиналните стойности на насрещните престации, а изходил от липсата на оспорвана еквивалентност на същите от самата страна, както и от липсата на доказателства за действителната пазарна цена на продаваните имоти, именно с оглед позицията на ищеца, основана на неизпълнението на купувача. При това посоченото, в обосноваване на допълнителния селективен критерий съдебно решение, е неотносимо към настоящата хипотеза, тъй като преценява действителна стойност на уговореното вземане / дисконтирана стойност / предвид отсрочено за значителен период след вещно-транслативния ефект на сделката плащане – отново на база договореното, а не реалното изпълнение. Самият касатор, формулирайки доказателственото си искане за експертиза, не сочи спрямо кой времеви момент би се преценявала аналогично договорената цена по процесната сделка. Дори да би последвало със закъснение реално плащане, то този момент отново не би бил преценим, тъй като не е момент на договорено плащане, а на фактическо изпълнение със забава. Петият от въпросите обосновава общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, тъй като именно този въпрос е разрешен с решаващите мотиви на въззивното решение. Не се явява обоснован допълнителния селективен критерий с цитираното решение на ВКС. В същото съдът е изхождал от договарянето на насрещна престация без стойност, а не от фактическото неизпълнение, в който смисъл следва да се възприемат и мотивите на решението. Следователно, касационното обжалване следва да се допусне в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК частично по първия от формулираните въпроси. Държавна такса не се дължи предварително – чл. 649 ал.6 вр. с ал.1 ТЗ. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 112/09.06.2020 г. по т.д.№ 82/2020 г. на Варненски апелативен съд. Делото да се докладва на Председателя на първо търговско отделение – за насрочване . Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: