Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2

гр. София, 19.07.2021 г.

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, второ отделение в ОТКРИТО заседание на дванадесет и пети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
При участието на секретаря Теодора Иванова
изслуша докладваното от председателя БАЛЕВСКА
гр. дело № 1856/2020 г. по описа на II г. о.

Производство по чл. 290-293 ГПК.

А. Н. Н. от [населено място], заявена чрез адвокат С. Ц. от АК – Б. против Решение № II - 100/24.01.2020 г. по В гр. дело № 1215/2019 г. на ОС – Бургас, постановено в производство по чл. 34 ЗС-първа фаза, по допускането. Поддържа се, че обжалваното решение е неправилно и необосновано постановено при нарушение на съдопроизводствените правила, основания за отмяна по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК.

С касационната жалба се поддържат доводи за незаконосъобразност на обжалваното въззивно решение по причина на допуснати нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Поддържа се довод, че делбения процес е уреден от ГПК като особено исково производство, като разпоредбата на чл. 133 ГПК не се прилага, доколкото с разпоредбата на чл. 342 ГПК срокът за правозащитни възражения не се преклудира с отговора на исковата молба .

Касационно обжалване е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК именно по процесуално-правния въпрос за приложението на чл. 342 от ГПК, свързан с проблема за момента, до който ответникът по иска за делба може да възрази срещу допускането ѝ по отношение на имот, за който се претендира, че е придобит въз основа на давностно владение, при извод, че възприетата теза на въззивния съд е в противоречие със съдебната практика на ВКС: Решение № 81/03.02.2015 г. по гр.д. № 4619/2014 г. на I – г.о., Решение № 51/02.06.2016 г. на II – г.о. на ВКС и Решение № 124/19.06.2015 г. по гр.д. № 620/2015 г. на I – г.о.

По делото има постъпил писмен отговор от ответника по касация Н. Н. чрез адв. Х. С. от АК – Б., в който са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба.

Съставът на ВКС - второ отделение на гражданската колегия след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията на чл. 290 ГПК и чл. 293 ГПК, намира:

С посоченото решение окръжния съд, в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК, е потвърдил Решение № 1562 от 20.06.2019 г. по гр.д. № 4367/2018 г. по описа на РС– Бургас постановено в производство по чл. 344 ГПК, с което е допусната съдебна делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***** -апартамент с площ от 56.69 кв.м., намиращ се на втория жилищен етаж на сграда в [населено място].

За да постанови решението си, решаващият съд е приел, че релевираното от А. Н. възражение, че делбата не следва да се допуска поради липса на съсобственост в резултат на изтекла в нейна полза придобивна давност, не следва да се разгледа като преклудирано, след като е направено след срока по чл. 133, ал. 1 ГПК ,като заявено в първото по делото съдебно заседание.

По правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване

С новите правила на общия граждански процес се въведе т.н. ранна преклузия с чл. 133 ГПК. Изцяло възпроизведеният текст на чл. 342 ГПК без изменения на чл. 279 ГПК (отм.), поставят въпрос за приложимостта и съотносимостта на общият закон и правило, уредено с разпоредбите на особеното исково производство по чл. 341-355 ГПК. С разпоредбата на чл. 342 ГПК законодателят е посочил, че в първото заседание всеки от сънаследниците да може да възрази правото на някой от останалите да участва в делбата, против размера на неговия дял, както и против включването в наследствената /делбената/ маса на някой от имотите. В практиката на ВКС - така Решение Nо 311 от 04.01.2012 година по гр.д. Nо 503/2011 година на ВКС-II отд., се приема, че изискванията на чл. 133 ГПК относно възраженията на ответника като защита срещу предявения иск, „не влиза в противоречие с чл. 342 ГПК, представляваща специално правило за първото заседание в делбеното производство” и следва да се тълкува и прилага в смисъл, че „преклузията по чл. 133 ГПК в делбения процес настъпва в един по-късен момент - а именно първото по делото съдебно заседание“. В същата насока са и Решение № 81/03.02.2015 г. по гр.д. № 4619/2014 г. на I – г.о., Решение № 51/ 02.06.2016 г. на II – г.о. на ВКС и Решение № 124/19.06.2015 г. по гр.д. № 620/2015 г. на I – г.о. Логиката на това тълкуване и приложение разпоредбата на чл. 342 ГПК следва да се търси в двойното качество на всяка една от страните в делбата, а именно едновременно и на ищец и на ответник, на предмета на искова защита – потестативното право да се иска ликвидирането по съдебен ред на една спорна съсобственост и трансформирането и в индивидуална собственост, като в рамките на разрешаването на спора се ликвидират и други спорни правоотношения между титулярите на правото на собственост по отношение на общата вещ.

По основателността на касационната жалба

За да постанови решението си, въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява че съпругата на Н. Н. и майка на А. Н., Х. Н. е починала на 25.05.2003 год. е оставила за свои законни наследници именно преживял съпруг и дъщеря. В наследството е останала идеална част от недвижим имот, придобит по време на брака на родителите .

С договор за покупко – продажба, сключен с НА № 72/16.04.2004 г. А. Н. е закупила от Н. Н. 1/2 ид.ч. от недвижим имот – 1/2 /празно дворно място/ находящо се в [населено място], цялото с площ от 300 кв.м., съставляващо парцел ** в кв. 47 по плана на [населено място], който е бивш парцел ** в бивш кв. 59 по стар план на [населено място], като изрично от предмета на договора са изключени постройките, поради което въззивния съд е приел, че по силата на сключения договор правото на собственост върху изградената сграда е останало в патримониума на продавача.

Въз основа на Договор нотариална заверка на подписите на Договор за доброволна делба на сгради от 28.12.2009г., вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Бургас З. Н. и неговия брат – Н. Н. са поделили съществуващата изградена с два отделни входа триетажна жилищна сграда и в общ дял на съделителите (баща и дъщеря) в настоящото съдебно производство е поставен недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], с предназначение на сградата – еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 68 кв.м. и брой етажи – 3, както и недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор ****, разположена в поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].

Въззивният съд приема, че със смъртта на съпругата Х. Н. съпружеската имуществена общност е прекратена и е възникнала обикновена съсобственост по отношение на сградата, като 1/2 ид.ч. от сградата е останала в патримониума на Н. Н., а притежаваната от починалата му съпруга 1/2 ид.ч. от сградата е преминала в патримониума на нейните двама наследници, при квоти от по 1/2 ид.ч. за съпруга ѝ (тоест 1/4 ид.ч. от цялата сграда), а 1/2 ид.ч. за дъщеря ѝ (тоест 1/4 ид.ч. от цялата сграда).

В решението си въззивния съд приема, че направеното от страна на А. Н. възражение за придобит по давност самостоятелен обект в сграда е преклудирано, тъй като съобразно задължителните разяснения обективирани в т. 4 на Тълкувателно Решение № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС „правото на ответната страна да направи възражение за изтекла в нейна полза придобивна давност се преклудира с изтичането на срока за отговор на исковата молба “.

С оглед на изложените по горе мотиви и възприетата теза по приложение разпоредбата на чл. 342 ГПК и съотношението на същата с принципа на преклузия по чл. 133 ГПК следва, че мотивите на въззвиния съд, с които същият като въззивна инстанция е отказал да разгледа по същество релевираното в срока по чл. 342 ГПК от страна на А. Н. правоизклюващо възражения за придобивна давност от нея на целия процесен недвижим имот, сочи на съществен порок - нарушения на съдопроизводствените правила – чл. 236, ал.2 ГПК във вр. с чл. 342 ГПК .

Касационната жалба се явява основателна , обжалваното решение следва да се отмени , а делото се върне на въззивния съд , на етапа съдебни прения и постановяване на законосъобразен съдебен акт , с произнасяне по предмета на спора – за наличие на съсобственост между съделителите по спора , наред с релевираното прозвоизклчващо възражения за придобиване на имота по давност и наведените в тази насока доводи по въззивната жалба на А. Н..

По изложените съображения, Върховният касационен съд - състав на второ отделение на гражданската колегия , на основание чл. 293, ал.2 и ал.3 ГПК

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № II - 100/24.01.2020 г. по В гр. дело № 1215/2019 г. на ОС – Бургас, постановено в производство по чл. 34 ЗС-първа фаза , по допускането и

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на ОС-Бургас от етапа на устните прения , при изпълнение на дадените указания по приложение на процесуалните правила .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ :