РЕШЕНИЕ № 229 София, 12 юли 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесети април две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1875 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 25.09.2009 г. по гр.д. № 301/2009, с което е потвърдено решението на Чепеларския районен съд от 30.04.2009 г. по гр.д. № 2/2009, с което е уважен предявеният иск по чл. 226, ал. 2 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправния въпрос за правното значение на забавата за отговорността на работодателя за вредите от задържането на трудовата книжка. По поставения въпрос, Върховният касационен съд намира, че съгласно чл. 68 ЗЗД местоизпълнението на задължението се определя от закона, от договора или от естеството на задължението. Местоизпълнението на задължението на работодателя да предаде на работника надлежно оформената трудова книжка след прекратяване на трудовото правоотношение не е определено в закона и на практика не се урежда от трудовия договор. То е близко до задължението да се предаде определена вещ, поради което следва да се приеме, че според естеството му то е търсимо, т.е. в местонахождението на трудовата книжка при прекратяване на трудовия договор, когато за работодателя възниква задължението да я оформи надлежно и предаде на работника. ЗЗД не изисква покана, за да изпадне длъжникът в забава, когато естеството на задължението не предполага такава, напр. наемателят и заемателят за послужване са в забава, ако не уведомят наемодателя, съответно заемателя за послужване за повреди или посегателства върху вещта, също и довереникът е в забава, ако е извършил нещо по мандата и не се отчита пред доверителя. Съгласно чл. 348, ал. 3 КТ трудовата книжка се съхранява от работника. Той може да я остави за съхранение и у работодателя. Когато след прекратяването на трудовия договор работникът е предал съхраняваната от него трудова книжка за оформяне от работодателя, работодателят трябва да я оформи и върне веднага, а ако има пречка за оформянето й – да посочи кога тя ще е оформена. Ако работодателят не върне веднага надлежно оформената трудова книжка и не посочи кога работникът може да си я вземе, добросъвестността изисква той да покани работника за получаването й. Когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава. Работодателят може да се освободи от последиците на своята забава, като изпрати на работника съобщение съгласно чл. 6, ал. 3 НТКТС. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение е прекратено на 01.11.2008 г., а трудовата книжка е върната на работничката надлежно оформена след предявяването на иска на 29.12.2008 г., поради което той отговаря за бездействието си. Правилно въззивният съд е приел, че трудовото правоотношение между страните е прекратено 01.11.2008 г. , а трудовата книжка е върната на работничката надлежно оформена след предявяването на иска на 29.12.2008 г. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че работодателят е длъжен да покани работника, за да му предаде надлежно оформената трудова книжка. В чл. 6, ал. 3 НТКТС е уреден способ работодателят да се освободи от последиците на своята забава, но за да има нужда да се освобождава, преди това той трябва да е бил поставен в забава. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а делото – решено от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че трудовото правоотношение между страните е прекратено с изтичането на 30-дневния срок на предизвестието, връчено на истцата на 01.10.2008 г., без да е необходимо издаването на друг акт за прекратяване на трудовото правоотношение. До деня на прекратяването на трудовото правоотношение трудовата книжка на истцата се е съхранявала от работодателя. В исковата молба не се твърди и по делото не са събрани доказателства след прекратяването на трудовия договор истцата да се е явила при работодателя, за да трудовата си книжка, но да й е отказано. Видно от изложеното трудовата книжка на истцата не е била задържана незаконно след прекратяването на трудовия договор, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен. На ответника П. Н. П., извършващ търговия под фирмата [фирма], Ч. следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 887,00 лева. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯ решението на Смолянския окръжен съд от 25.09.2009 г. по гр.д. № 301/2009. ОТХВЪРЛЯ предявения от С. Н. В. от София срещу П. Н. П., извършващ търговия под фирмата [фирма], Ч. иск за сумата 1.338,24 лева на основание чл. 226, ал. 2 КТ със законни лихви на основание чл. 86 ЗЗД. ОСЪЖДА С. Н. В. от София да заплати на П. Н. П., извършващ търговия под фирмата [фирма], Ч. сумата 887,00 лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.