Ключови фрази
Ревандикационен иск * придобивна давност * право на строеж върху държавна земя * преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия * предварителен договор * наем * забрана за придобиване по давност

Р Е Ш Е Н И Е

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

331

 

гр. София, 11.05.2010 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание проведено на четиринадесети април през две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА

ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА

при секретаря Ан. Иванова

след като разгледа докладваното от съдия Л. РИКЕВСКА гр. д. № 958 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взема предвид следното:

 

Производство по чл. 290 и сл. ГПК.

С решение № 365 от 05.03.2009 г. по гр. д. № 3251/08 г. Окръжен съд гр. П. е оставил в сила решение № 152 от 27.12.2007 г. по гр. д. № 3659/06 г. на Районен съд гр. П., с което е отхвърлен предявения от „С” Е. /в ликвидация/ срещу К. В. Р., И. Д. Р. и П. Д. Н. иск за собственост на апартамент 7/17 в бл. 1589 вх. „а” ет. 3, гр. П. кв. „В”, ул. „П” № 99.

С. решението на въззивния съд е подадена жалба от „С” Е. /в ликвидация/ гр. П..

О. по касация И. Р. и П. Н. лично и като наследници на К. Р. починала на 23.10.2009 г., оспорват жалбата.

ВКС, след като взема предвид становищата на страните, обсъди доводите им съобразно чл. 290 ал. 2 ГПК, както и събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

С определение № 1* от 24.09.2009 г. ВКС е допуснал на основание чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по материалноправни въпроси за условията при които един имот може да бъде придобит по давност съгласно чл. 68 ЗС и за реда за учредяване право на строеж на основание чл. 15 ал. 1 ЗС /отм./.

По формулираните въпроси настоящият състав приема следното:

Според чл. 79 ал. 1 ЗС, несмущавано владение в продължение на 10 години е достатъчно за придобиване право на собственост върху недвижим имот по давност, ако няма законова пречка за това. За да се приложи нормата, е необходимо владелецът да се позове на давността чрез предявяване на иск за собственост, чрез възражение по висящ спор за собственост или като се снабди с констативен нотариален акт. Пречка за прилагане на давността би могла да бъде разпоредбата на чл. 86 ЗС. Според чл. 86 ЗС в първоначалната редакция с И. бр. 92 от 16.11.1951 г., не може да се придобие по давност вещ която е социалистическа собственост. С ДВ бр. 33 от 19.04.1996 г., в сила от 1.06.1996 г., текстът е изменен в смисъл, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична държавна или общинска собственост. Забраната на чл. 86 ЗС не се отнася до обекти които са собственост на търговско дружество образувано по реда на чл. 61 и 62 ТЗ, т. е може да се придобие по давност вещ, която е включена в капитала на търговско дружество.

Разпоредбите на чл. 63-66 ЗС се отнасят до всички случаи за учредяване право на строеж върху чужда земя. Специални разпоредби, които се отнасят до отстъпване право на строеж върху държавна земя, са записани в чл. 15 ЗС /отм./ и в Г. тринадесета от НДИ /отм./. Съгласно чл. 15 ЗС /отм./ в редакцията с ДВ бр. 14 от 19.02.1988 г., право да се построи сграда върху държавна земя и да се придобие право на собственост върху сградата се отстъпва на самоуправляващи се стопански организации, кооперации, на други обществени организации и на граждани по реда на чл. 13 ЗС /отм./ - въз основа на заповед на председателя на ИК на ОбНС по местонахождение на държавния имот, след което се сключва договор между председателя на ИК и другия приобретател. Когато държавният имот е предоставен на министерство или друго ведомство, отстъпването на правото на строеж се извършва с разрешение на ръководителя на министерството или ведомството. Или обобщено, правото на строеж върху държавна земя в случая възниква по силата на сложен фактически състав: заповед на председателя на ИК на ОбНС; даване на разрешение от съответния министър или ръководител на ведомство; сключване на договор за отстъпено право на строеж и плащане на цената, ако правото не е безвъзмездно.

По основателността на касационната жалба:

За да остави в сила първоинстанционното решение въззивният съд е приел че не е установено ищецът да е собственик на апартамента. Съгласно чл. 15 вр. с чл. 13 ал. 2 ЗС /отм./ и чл. 94 ал. 1 НДИ /отм./ в редакцията им към 1988 г., за придобиване на държавно имущество е било необходимо разрешение от ръководителя на ведомството. Съответният ведомствен ръководител не е дал съгласие за придобиване правото на строеж. Не било доказано че правото на строеж и процесния апартамент са включени в активите на дружеството ищец, затова съдът не е разгледал въпроса дали ответниците владеят на правно основание. Въпреки това е изложил съображения че ответниците са придобили имота по давност.

В касационната жалба се твърди, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон като приел че касаторът не е собственик на процесния апартамент. „С” Е. била образувана с предоставено държавно имущество, след преобразуване на ДФ “Е”, като поело активите и пасивите на З. за силова електроника гр. П. по баланс към 31.03.1991 г., включително и чрез записване на процесния апартамент в имуществото на фирмата. На основание чл. 17а ЗППДОП /отм./, държавното имущество било трансформирано в собственост от новата фирма. Разрешението за строеж било издадено на „С” Е. и за него бил съставен АДС. Наследодателят на ответниците бил настанен в апартамента като наемател и през 1993 г. сключил предварителен договор със „С” ЕООД. Заплащането на част от сумата не го правела собственик, а и не е предприел мерки за снабдяване с решение по чл. 19 ал. 3 ЗЗД. Той не можгъл да придобие имота и по давност, тъй като не манифестирал по отношение на касатора че владее, за да придобие собствеността на имота.

Видно е от данните по делото, че през 1989 г. на „С” Е. било отстъпено право на строеж за изграждане на жилищен блок с 51 апартамента в парцел **** кв. 41 по плана на гр. П., като 20 от апартаментите били включени в капитала на дружеството, вкл. и процесния 7/17 и за тях бил съставен АДС през 1997 г.

Установено е че през 1991 г. „С” Е. е била собственик на 51 % от капитала на БСФ “Р”. На 29.12.1991 г. БСФ “Р” сключил предварителен договор с ЕТ “Д” за продажба на 13 апартамента. На 16.03.1993 г. Димитър Р. сключил със „С” Е. предварителен договор за продажба на процесния апартамент. Със заповед от 15.06.1993 г. „С” Е. предоставила на Д. Р. възможността да закупи апартамента, а с писмо от 03.11.1993 г. дала съгласие на основание чл. 111 ал. 4 и чл. 124 НДИ /отм./ Димитър Р. да закупи процесния апартамент, който ползувал под наем въз основа на заповед на управителя от 28.10.1993 г. С протокол от 18.07.1994 г. „С” Е. предала на ЕТ “Д” 15 апартамента. Не се спори, че с решение № 902 от 23.12.2005 г. по гр. д. № 183/05 г. ВКС ІІ ТО е потвърдил решение на ПАС, с което искът на “Д” срещу БСФ “Р” по чл. 19 ал. 3 ЗЗД бил отхвърлен. Димитър Р. починал през 2005 г, като на 08.03.2006 г. неговите наследници се снабдили с констативен нот. акт за жилището, за което няма спор, че е заплатено на „С” Е. през1993 г.

При така установените факти решението е законосъобразно. Предаването на владението от БСФ “Р” на ЕТ “Д” води до извода, че след 06.04.1994 г. владението на процесния апартамент е осъществявано от Д. Р. със съгласие на собственика. Касаторът е приел заплащането на жилището и не е възразил срещу демонстрираните от купувача довършителни работи и последващите действия като собственик. А и видно от подписания на 18.07.1994 г. протокол между „ електроника” Е. и ЕТ “Д”, изрично е заявил, че не претендира за собствеността върху предадените на ЕТ “Д” апартаменти. Действително, наследодателят на ответниците е имал издадена настанителна заповед, но от една страна тя е съставен еднолично от касатора документ, а от друга страна мотивите и препращат към предварителния договор, т. е. заповедта е издадена при знание за вече сключения предварителен договор и за да се улесни закупуването на конкретния апартамент като ведомствено жилище предоставено за ползуване под наем. Затова фактът на издаването и, при липса на действия за упражняване на някакви други собственически правомощия, не води до отблъскване или смущаване на владението.

По изложените съображения касационната жалба на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което и на основание чл. 293 ал. 1 ГПК следва да се остави в сила.

Ответниците по касация претендират за разноски. С оглед представения договор, касаторът дължи заплащане на 1 500 лв. разноски за настоящото производство.

 

Водим от горното и на основание чл. 293 ГПК ВКС

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 365 от 05.03.2009 г. по гр. д. № 3251/08 г. Окръжен съд гр. П..

ОСЪЖДА „С” Е. /в ликвидация/ гр. П. да заплати на И. Д. Р. и П. Д. Н. 1 500 лв. разноски.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: