Р Е Ш Е Н И Е № 505 гр. София, 27 декември 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ружена Керанова ЧЛЕНОВЕ: Капка Костова Блага И. при секретар Даниела Околийска и в присъствие на прокурора Красимира Колова, изслуша докладваното от съдия Капка Костова касационно дело № 1558/2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на Глава ХХХІІІ от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за отмяна по този ред на влязлото в сила определение № 138 от 02 април 2012 година на Русенския районен съд, постановено по нохд № 745/2012 година, с което е одобрено споразумение за решаване на делото и е ангажирана наказателната отговорност на осъдения К. П. Т. за извършено от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК. Като основание за възобновяване на делото, в искането е заявено нарушение на материалния закон при определяне на наложеното на осъдения Т. наказание и начина на неговото изтърпяване, което ангажира отменителното основание по чл. 422, ал. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Претендира се отмяна на атакувания съдебен акт в частта относно наложеното наказание и начина на изтърпяването му и връщане на делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на съда. В съдебно заседание пред ВКС представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа искането на главния прокурор при посочените в него основания за възобновяване на делото и отправеното до съда искане. Осъденият Т. не участва лично, редовно призован. Представлява се от назначения за служебен защитник адвокат Б. А., която изразява становище за основателност на искането по изложените в него доводи и съображения. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните, намира за установено следното: С атакуваното пред ВКС определение, районният съд е одобрил изготвеното споразумение за решаване на делото, с което К. П. Т. е признат за виновен за извършено на 27. 05. 2011 година, в [населено място], при условията на повторност и в немаловажен случай, като непълнолетен, но можейки да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, за което е осъден на три месеца лишаване от свобода при първоначален „общ” режим на изтърпяване в поправителен дом. Със същото определение, при условията на чл. 69, ал. 2 във вр. чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е освободил осъдения Т. изцяло от изтърпяване на наказанието от три месеца лишаване от свобода, наложено му с влязла в законна сила присъда от 03. 12. 2010 година, по нохд № 2170/2010 година по описа на Русенския районен съд. Определението не е атакувано в тази му част по реда на въззивното обжалване и е влязло в законна сила на 18. 04. 2012 година. Не подлежи и не е проверявано по касационен ред. Искането за възобновяване на делото е допустимо, тъй като е направено от компетентния орган по чл. 420, ал. 1 от НПК, в срока по чл. 421, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, то е основателно. Атакуваното определение е постановено в нарушение на материалния закон – чл. 64, ал. 1 от НК. Като правило, посочената разпоредба предвижда задължително освобождаване на непълнолетния извършител от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, ако неговият срок е по-малък от една година (вкл. общото наказание при съвкупност от престъпления, определено по чл. 23-25 от НК – вж. ППВС № 6/75 година, т. 11) и изпълнението му не е отложено по чл. 66 от НК. В този случай съдът постановява настаняване на подсъдимия във възпитателно училище-интернат или налагане на друга възпитателна мярка по Закона за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните (ЗБППМН). От това правило са предвидени няколко изключения, съдържащи пречки за прилагането му, които могат да бъдат определени като абсолютни или относителни. Те се съдържат съответно в разпоредбите на чл. 64, ал. 3 и ал. 4 от НК. Навършването на пълнолетие преди постановяване на съдебния акт от първоинстанционния съд и извършването на престъплението по време на изтърпяване на наказание лишаване от свобода, са двете „абсолютни” пречки за освобождаване на непълнолетния подсъдим от изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода, съгл. чл. 64, ал. 3 от НК. Извън тях, в ал. 4 на същата норма, са регламентирани препятстващи това освобождаване обстоятелства, които се прилагат по преценка на съда и затова бяха определени като „относителни”. Те касаят общата хипотеза на повторно по смисъла на чл. 28 от НК осъждане на непълнолетен извършител и се свеждат до две хипотези: повторното осъждане е на наказание лишаване от свобода за срок, по-голям от шест месеца или извършителят вече е изтърпял наказание лишаване от свобода. В тези две хипотези съдът дължи преценка за необходимостта непълнолетният извършител да изтърпи наказанието по повторното осъждане, с оглед постигане на неговото поправяне и превъзпитание. В конкретния случай, осъждането на молителя Т. по настоящето дело несъмнено е повторно по смисъла на чл. 28 от НК, затова преценката за приложимостта на чл. 64 от НК следва да се извърши и с оглед ограниченията на ал. 4 на нормата. Наложеното на Т. наказание по настоящето осъждане е три месеца лишаване от свобода, т. е. то не надвишава шест месеца (чл. 64, ал. 4, б. „а” от НК) и осъждането не се предхожда от изтърпяно вече наказание лишаване от свобода (ал. 4, б. „б”). При тези данни по делото следва да се приеме, че по отношение на осъдения Т. не са налице пречките по чл. 64, ал. 3 и ал. 4 от НК за прилагане на разпоредбата на ал. 1 за освобождаването му от изтърпяване на наложеното наказание от три месеца лишаване от свобода, при настаняване във възпитателно училище-интернат или с налагане на друга възпитателна мярка по ЗБППМН. Осъденият не е навършил пълнолетие (роден е на 19. 11. 1995 година) и наложеното му наказание не е отложено по чл. 66 от НК – обстоятелства, които не са били надлежно съобразени при одобряване на споразумението, а това е довело до по-неблагоприятно третиране на непълнолетния осъден. При изложените съображения, атакуваното определение подлежи на отмяна, а делото - на връщане за ново разглеждане от друг състав на съда, при съобразяване на дадените указания по приложение на закона. Затова и на основание чл. 425, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ по реда на възобновяване на наказателните дела влязлото в сила определение № 138 от 02 април 2012 година на Русенския районен съд, постановено по нохд № 745/2012 година в частта, с която на К. П. Т., за извършеното от него престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, е наложено наказание три месеца лишаване от свобода, при първоначален „общ” режим на изтърпяване в поправителен дом. ВРЪЩА делото за ново разглеждане в тази му част от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.