1 Р Е Ш Е Н И Е № 123 София, 10 юли 2019 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая Цонева ЧЛЕНОВЕ: Красимира Медарова Даниел Луков при участието на секретар Н. Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП К. Иванов, като изслуша докладваното от съдията Даниел Луков наказателно дело № 525/2019 година по описа на Върховния касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на адв. А. и адв. Т.К., повереници на частния обвинител и граждански ищец Ч. С., срещу въззивна присъда от 08.02.2019г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 3569/2018г. В жалбата, която е бланкетна, се изтъкват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. В допълнение към касационната жалба се поддържа оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, което касаторът аргументира със събирането и проверката на доказателствата, а също и с незаконен състав на въззивната инстанция. Претендира се и неправилно приложение на материалния закон. Искането, което се прави, е за отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебното заседание пред касационната инстанция, представителят на ВКП изразява становище за неоснователност на касационната жалба за претендираните касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 НПК. Намира, че въззивната инстанция не е допуснала нарушения на закона, като постановената присъда е правилна и законосъобразна. Счита за безспорно установено, че деянието не е било осъществено от обективна страна. Адвокат А. поддържа жалбата и допълнението към нея. Намира, че въззивният съд е допуснал нарушения на процесуалните правила. Счита, че неправилно въззивният съд е кредитирал обясненията на подсъдимия, както и неправилно е отречена достоверност в показанията на свидетелите О., Ш., К. и Г., а също и превратно тълкуване от въззивния съд на представената по делото съдебно психиатрична и психологична експертиза. Подсъдимият не взема участие в разглеждането на делото пред касационната инстанция, а се представлява от своите защитници адв. Х. и Г.. Претендират касационната жалба да се остави без уважение и да се потвърди обжалвания съдебен акт. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда от 12.02.2018г., постановена по нохд № 19663/2015г., Софийският районен съд е признал подсъдимия Н. Т. К. за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, като му е наложил наказание пробация за срок от шест месеца, с посочване на съответните пробационни мерки. Подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпените от последния неимуществени вреди в резултат на престъплението, като до пълния предявен размер иска е бил отхвърлен. В тежест на подсъдимия са били възложени и разноските по делото. С въззивна присъда от 08.02.2019г., постановена по внохд № 3569/2018г. Софийски градски съд е отменил изцяло атакуваната пред него първоинстанционна присъда и е постановил нова, с която е признал подсъдимия Н. К. за невиновен в извършването на престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК и го е оправдал по това обвинение. Предявения от Ч. С. граждански иск против подсъдимия е бил отхвърлен изцяло. Направените по делото разноски е разпоредено да останат в тежест на държавата. Касационната жалба е подадена в срок, поради което и се явява допустима. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна. На първо място следва да бъдат обсъдени твърденията на повереника на частния обвинител за допуснати съществени процесуални нарушения. Това е водещо, тъй като евентуалното констатиране на основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящи необходимост от отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане, от своя страна ще дерогират необходимостта от разглеждане на доводите, касаещи касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения са относно събирането и оценка на доказателствата - не е извършен необходимият анализ на цялата доказателствена съвкупност, като е отдаден превес на едни за сметка на други доказателства, отречена е достоверност на показанията на определена група свидетели за сметка на друга, превратно са тълкувани изводите на представената по делото съдебно психиатрична и психологична експертиза, присъдата е постановена при участието на предубеден член от състава на съда. В принципен аспект следва да се посочи, че оценката на доказателствата е суверенна дейност на съда, като касационната инстанция се произнася в рамките на установените от инстанциите по същество фактически положения, не може да установява нови такива, както и не може да се намесва или да замества вътрешното убеждение на решаващите съдилища. Поради това, на проверка подлежи само правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у решаващите съдебни състави и спазване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, както и дали са предприети всички мерки за разкриване на обективната истина. В съдебните си актове, решаващите съдилища следва да посочат фактическите обстоятелства, които приемат за установени и въз основа на кои доказателствени материали, като последните е необходимо да са надлежно събрани в хода на проведено съдебно следствие. По оплакването за участието на предубеден член от състава на съда, обосноваващо наличието на касационно основание по чл. 348, ал.3, т.3, вр. ал.1, т.2 от НПК, настоящият състав намира същото за неоснователно. Оплакването се аргументира с направен самоотвод от съдията К., като член от състава на съда, участвал при разглеждането на делото и постановяването на присъдата във въззивната инстанция. То обаче не намира опора в данните по делото. Действително, на л.6 от съдебното дело на СГС се намира разпореждане № РД-11-4113/10.08.2018г. на заместник-председателя на СГС, с което съдия У. е определен за член-съдия, който да вземе участие в закрито заседание по разглеждането на внчхд 3569/2018г. по описа на СГС. При издаването на разпореждането е бил взет предвид направен самоотвод от съдия К. К. по същото това внчхд № 3569/2018г. Останалите членове от състава, определени за разглеждането на това въззивно частен характер наказателно дело са съдиите М. и Г.. Очевидно се касае до друго наказателно дело, пак по описа на СГС, а не на внохд № 3569/2018г. по описа на СГС, което е въззивно наказателно, но от общ характер, дело. Освен това се касае до участие на съдия У. в закрито заседание по посоченото внчхд, а не за разглеждането на наказателно дело от общ характер в открито съдебно заседание. Отделно от това, видно от представената справка от наказателното отделение при СГС, при направената справка в деловодната система на съда и в регистъра за отводи на СГС, няма заведен самоотвод от съдия К. К. по внохд № 3569/2018г. по описа на СГС, осми въззивен състав. Следователно нямало е никаква пречка съдия К. да вземе участие в разглеждането на делото, присъдата по което е предмет на настоящата касационна проверка, а казаното сочи и на липсата на заявеното касационно основание по чл. 348, ал.3, т.3, вр. ал.1, т.2 от НПК. Настоящата инстанция констатира, че решаващият въззивен съд е изпълнил задължението си да събере и подложи на проверка възможния доказателствен обем, като в аналитичната си дейност се е позовавал и оценявал доказателствени източници, които са надлежно събрани, включително и в хода на проведеното съдебно следствие. Въззивната инстанция в рамките на събраната от първия съд доказателствена съвкупност и след проведено от нея съдебно следствие е възприела различна фактическа обстановка, като е дала своя оценка на доказателствата и в заключение е достигнала до различни правни изводи. Твърденията в касационната жалба, че въззивният съд е допуснал нарушение на процесуалните правила, тъй като е отрекъл достоверност в показанията на свидетелите Ш., О., Г. и К., навеждат довод за необоснованост на присъдата, завоалиран като неправилна оценка на доказателствените материали по делото, довела до неправилно формиране на вътрешното убеждение на съдебния състав по фактите, обосноваващи авторството на деянието и извършеното престъпление, са неоснователни, а необосноваността не е касационно основание, подлежащо на разглеждане от настоящия състав. Съставът на контролирания съд е изпълнил в пълен обем задълженията си, произтичащи от чл. 305, ал.3 от НПК. Отчетено е наличието на противоречията в доказателствените материали, като тези противоречия са били подложени на внимателен анализ. Изложени са убедителни съображения защо се дава вяра на обясненията на подсъдимия, като те са били съпоставени не само с показанията на свидетелите С. и Ч., но са били обсъждани и в светлината на събраните по делото писмени доказателства - удостоверение, представено от ПУ“П. Х.“ относно ангажиментите на частния обвинител С. на инкриминираната дата в [населено място] / л.50 от съдебното дело /, приложеният брой на вестник „Дума“ от 29.03.2014г., изготвените по делото експертизи. Впрочем, последните далеч не са били превратно интерпретирани от състава на въззивния съд, а са били подложени на самостоятелен анализ, като по отношение на комплексната съдебно-психиатрична и психологична експертиза коректно има позоваване на същата не само относно наличието на остър емоционален стрес у частния обвинител няколко месеца след инкриминираната дата, но и правилно е било отчетено казаното от експертите, че не съществува методика, по която да се установи първо точния момент, от който насетне се е отключил този емоционален стрес, и второ конкретното събитие, което се намира в причинно-следствена връзка с това тревожно разстройство, придобило хроничен ход. Заключението на съдебно психиатричната и психологична експертиза е било анализирано и в светлината на заявеното от св.С., че частният обвинител го е търсил доста преди инкриминирания период с молба да му осигури личен охранител, тъй като се е чувствал заплашен от закани с неустановен точно характер и от неустановени по делото лица. В тази връзка заключението на експертите е било разгледано и в светлината на подаден сигнал от частния обвинител до главния прокурор от м. февруари 2014г. относно получавани от С. заплахи от неустановени лица. /л.137-138 от ДП/. Не търпи упрек извода на решаващия съд за наличието на трайни взаимоотношения между подсъдимия и св.С. още от 2013г., като в тази насока с основание е дадена вяра на показанията както на св.С., така и на заявеното от подсъдимия. Мотивирано е отхвърлено заявеното от частния обвинител, че до 08.04.2014г. само бегло е познавал подсъдимия и не е подържал никакви контакти с него. За да стигне до този извод, контролираната инстанция и изложила убедителни съображения защо приема, че още от 2013г. двамата са се познавали и въз основа на кои доказателствени източници е изградила този си извод. Било е отчетено и наличието на рекламен материал във вестник “Дума“ от 29.03.2014г., изготвен от частния обвинител С. и касаещ именно подсъдимия К.. Показанията на св.Ч. също са били подложени на внимателен анализ и въз основа на тях също е мотивиран извода за наличието на поет ангажимент от страна на подсъдимия да бъде личен охранител на св.С.. От нейните показания е направен и извода за времевия период, в който подсъдимият е изпълнявал този си ангажимент по отношение на С., както и мястото, на което това се е случвало. Обсъдено е било удостоверението, издадено от ПУ “П. Х.“ за служебните ангажименти на частния обвинител в това учебно заведение, както и обстоятелството, че именно на инкриминираната дата св.С. е имал планиран ангажимент в [населено място], за времето от 12.00ч. до 15.45 часа. В съответствие с изискванията на процесуалния закон съставът на въззивният съд е изложил съображенията си и защо отхвърля показанията на свидетелите Ш., О., Г. и К.. Следва да се има предвид, че за да бъдат кредитирани като достоверни и правдиви определени показания, зависи не само от тяхната вътрешна последователност и житейска логика, но най-вече от синхрона им с останалите събрани по делото доказателства. Правилно е било прието, че показанията на тази група свидетели страдат както от вътрешна непоследователност и липса на житейска логика, но също и разкриват тенденциозност и необяснима липса на синхрон помежду им. Въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.305, ал.3 от НПК, като е обсъдил посочените гласни доказателства без да им придава съдържание и смисъл каквито те нямат, не ги е игнорирал необосновано и тенденциозно, поради което упрекът към него е неоснователен. Изложил е убедителни мотиви защо тези свидетели не получават кредит на доверие от съда, като внимателно е съпоставил техните показания, дори и в най-малките подробности, не само помежду им, но и в съпоставка с останалия доказателствен материал. Обобщено, въззивната инстанция не е допуснала съществени нарушения на процесуалните правила при допускане, проверка и анализ на доказателствата и доказателствените средства, опорочаващи фактическите изводи в присъдата и предпоставящи нейната отмяна. Оплакването за нарушение на материалния закон е обосновано изцяло с отхвърленото твърдение за съществени процесуални нарушения, поради което също следва да бъде оставено без уважение. След като правно релевантните факти от предмета на доказване са изведени съобразно процесуалните правила и въз основа на очертаната фактическа рамка е приложен законът, който е следвало да бъде приложен, то не са налице основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК за отмяна на обжалваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане. Върховният касационен съд, водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда от 08.02.2019г. на Софийски градски съд, постановена по внохд № 3569/2018г. по описа на същия съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: