Ключови фрази
Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * явна несправедливост на наказанието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 243

С о ф и я, 21 декември 2018 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ПЪРВО наказателно отделение, в съдебно заседание на 23 н о е м в р и 2018 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ХРИСТИНА МИХОВА

при секретар Марияна Петрова
и в присъствието на прокурора Николай Любенов
изслуша докладваното от съдията Николай Дърмонски
наказателно дело № 824/2018 година.

Касационното производство е образувано по касационна жалба от повереника на частните обвинители Й. А. П., И. Н. П., двамата от [населено място], област К. и на Й. А. П., чрез законния й представител В. В. Н. от [населено място], област К. адв.А.А. от АК-София срещу решение № 181 от 02.05.2018 г., постановено по ВНОХД № 1108/2017 г. от Апелативен съд-София с доводи за наличие на касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и 3 от НПК и искане за отмяната му и „потвърждаване изцяло” на присъдата на Окръжен съд-Кюстендил.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба и дава заключение за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от въззивния съд.
Частните обвинители Й.П. и Ив.П., лично и чрез повереника си адв.А. поддържат жалбата и молят да бъде уважена по изложените в нея съображения.
Законната представителка В. Н. на детето й Й. П., редовно уведомена, не взема лично участие в касационното производство.
Подсъдимият Ю. Г. К. от [населено място], област К., лично и чрез защитника си адв.М.К. от АК-К. оспорват касационната жалба и молят да бъде оставена без уважение по изложени в писмено възражение доводи, включително за оневиняване на основание чл.15 от НК.

Върховният касационен съд провери правилността на обжалваното решение в пределите на чл.347 от НПК, като съобрази следното :
С присъда № 12 от 13.06.2017 г. по НОХД № 2/2017 г. Кюстендилският окръжен съд е признал подсъдимия Ю. Г. К. от [населено място], област К. за виновен в това, че на 18.09.2015 г. в Д., при управляване на МПС – лек автомобил марка „Т.”, модел „Л. К.” с рег.№ е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил смъртта на А. Й. П. от [населено място], област К. и на основание чл.343, ал.1, б.”в” вр.чл.342, ал.1 от НК, при условията на чл.54 от НК му е наложил наказание от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от 4 години и 6 месеца от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.343г от НК го е лишил от право по чл.37, ал.1, т.7 от НК – право да управлява МПС за срок от 2 години, като го е признал за невинен и го е оправдал да е допуснал в причинна връзка с причиненото ПТП на нарушения на чл.5, ал.1, т.1, чл.20, ал.1, чл.20, ал.2, изр.1-во и чл.25, ал.1 от ЗДвП.
В тежест на подсъдимия са присъдени направените по водене на делото разноски общо в размер на 3 420,34 лева.
Присъдата е била обжалвана от защитника на подсъдимия адв.К. в частта й досежно осъждането му с оплаквания за нейната неправилност, постановяването й в разрез със събрания доказателствен материал и на закона с искане за отмяната й и постановяване на нова изцяло оправдателна присъда по предявеното му обвинение.
След провеждане на допълнително съдебно следствие с преразпит на свидетели и на експертите от първоначалната тройна автотехническа експертиза (АТЕ) и назначаване на повторна АТЕ, с подложеното на настоящата касационна проверка решение № 181 от 02.05.2018 г. по ВНОХД № 1108/2017 г. Софийският апелативен съд е изменил обжалваната присъда, като е признал подс.К. за невинен да е осъществил деянието в причинна връзка и с нарушение на правилото на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, намалил е размера на наказанието лишаване от свобода от 2 години и 6 месеца на 1 година и изпитателния срок от 4 години и 6 месеца на 3 години, както и размера на кумулативно предвиденото наказание по чл.343г от НК от 2 години на 1 година и е потвърдил присъдата в останалата й част.
Допълнително са присъдени за заплащане от подсъдимия направените във въззивното производство още 3 689 лева разноски от бюджета на съда.
С касационната си жалба повереникът на частните обвинители изразява недоволството си от оправдаването на подс.К. за нарушение на правилото на чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, довело до неправилно приложение на закона и до неоснователно смекчаване на отговорността му, поддържайки отправеното в жалбата му искане към касационната инстанция.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение приема касационната жалба за подадена в законоустановения срок, от страна с право на жалба и подадена срещу подлежащ на касационна проверка въззивен съдебен акт, поради което е допустима, но разгледана по същество за НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения :
На първо място следва да се посочи, че не се оспорват от страните възприетите от въззивния съд факти по делото, в рамките на които следва да се прецени правилното приложение на специалния закон, запълващ бланкета на чл.343, ал.1 вр.чл.342, ал.1 от НК. Без коментар следва да се остави наведеното в жалбата оплакване за необоснованост, доколкото това не е касационно основание, а развитите доводи касаят правилното извеждане на нарушените правила за движение в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и причинения вредоносен резултат.
Възразява се, че САС неправилно е отрекъл закъснението в реакцията на подс.К. на възникналата за движението му опасност да е в пряка причинна връзка с ПТП, като нарушение на правилото на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП.
Анализирайки наново данните от преразпита на св.Б. и св.К., на експертите от двете разширени АТЕ, на заключението по КМАТЕ (стр.8-10 от решението), съдът с основание е утвърдил изведените от окръжния съд значими за решаване на делото факти, обогатявайки ги с експертните изводи в повторната АТЕ. По този начин е даден убедителен отговор на всички доводи на страните за посоката на придвижване на пострадалия, за видимостта на двамата водачи-участници в ПТП един към друг, за момента на предприемане от П. на маневрата за изпреварване на товарния автомобил на св.Б., за отстоянието между автомобилите, тяхната скорост, за времето за реакция от двамата водачи при възникване на опасността при изнасянето на пострадалия в насрещната за него лента за движение. Изяснено е, че и при минималното закъснение на реакцията на подс.К., при превишената от него скорост на движение сам си е отнел възможността да сведе до минимум вредите от реализиране на ПТП с автомобила на пострадалия, съобразено с изводите на КМАТЕ и на експерта проф.К.. На тази доказателствена основа е направен изводът за съпричиняването на вредоносния резултат от подс.К., при категорично установената първопричина за настъпване на ПТП от предприетото неправилно изпреварване на товарния автомобил от водача П. с навлизане в лентата за насрещно движение, което той обективно е могъл правомерно и своевременно да преустанови.
Правилото на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП, за разлика от това на изр.1-во, не визира движение със съобразена с пътните условия скорост, а задължение за водача за незабавно намаляване на скоростта или дори спиране на управляваното от него МПС при възникване на опасност за движението, спазването на което обаче би му позволило да преодолее причиняването на ПТП. Именно когато водачът управлява МПС в съответствие с изискванията на чл.20, ал.2, изр.1 от ЗДвП и възникне внезапна, пряка и непосредствена опасност за движението му, която не може да бъде преодоляна по начините, предвидени в чл.20, ал.2, изр.2 от ЗДвП, то тогава може да се говори за спасителна маневра и случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК.
Управляването на МПС с превишаваща разрешената за пътния участък скорост поначало е несъобразена и това предопределя принципната практика за едновременната неприложимост на правилата на чл.21, ал.1 и чл.20, ал.2, изр.1-во от ЗДвП. Когато обаче и при такава превишена скорост своевременното отреагиране на опасността би позволило на водача да предотврати ПТП, тогава има смисъл в определени случаи от ангажиране на отговорността му за нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2, изр.2-ро от ЗДвП. В случая правилно САС е отрекъл при минималното време за реакция за подс.К. и реализираната от него скорост над разрешената такава ситуация да е налице и е утвърдил допуснато в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП и със смъртта на водача П. нарушение само на правилото за скоростта по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
При това положение не е налице неправилно приложение на специалния закон и касационно основание по чл.348, ал.2 вр.ал.1 от НПК.
Не е налице и явно несъответствие на наложеното на подс.К. наказание с обществената му опасност и тази на допуснатото от него непредпазливо деяние. В това отношение касаторите акцентират на допуснатите от него в миналото разнообразни и многобройни нарушения на правилата за движение, за които е бил санкциониран по административен ред, но без да се коментира периодът на осъществяване и характерът им, което е отчетено от САС. Подминава се от тях и изведената от контролираните инстанции основна причина за настъпването на ПТП в неправилното поведение на водача П., изяснена и от техническа гледна точка то да не се случи, ако той своевременно бе се отказал или бе прекратил започнатата маневра за изпреварване в този конфликтен участък. При съобразените налични смекчаващи отговорността на подс.К. обстоятелства и степента на съпричиняване от него на вредоносните последици с основание въззивният съд е преценил, че и минимално предвиденото в закона наказание се явява прекомерно тежко на извършеното и е приложил разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като е намалил размерите и на двете кумулативно предвидени наказания. Безспорно, всяка смърт на пътя е незаличима загуба за близките и за обществото като цяло, но справедливост се дължи както на тях, така и за конкретно извършеното от виновния водач, а в случая подсъдимият не е единствено виновен за случилото се.
ВКС намира, че апелативният съд убедително е защитил виждането си за дължимата се на подсъдимия кумулативна санкция и е приложил закона в допустимите предели, отлагайки изпълнението на наказанието лишаване от свобода на основание чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 3 години. Последното, постановено още от окръжния съд, не е било обжалвано пред въззивната инстанция от частните обвинители и техния повереник и неоснователно те настояват за постановяване на ефективното му изтърпяване. Тук следва да се вметне, че на проверка пред касационната инстанция е поставен въззивният съдебен акт, а не първоинстанционната присъда, която желаят да бъде потвърдена от ВКС. По отношение на лишаването от право да се управлява МПС няма подадена жалба и наведени каквито и да е доводи.
Не е налице касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 вр.ал.5, т.1 от НПК за намеса на ВКС и жалбата в нейната цялост, като неоснователна, следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение следва да остане в сила.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 181 от 02.05.2018 г., постановено по ВНОХД № 1108/2017 г. от Софийския апелативен съд.


ПРЕДСЕДАТЕЛ :


ЧЛЕНОВЕ :