3 решение по гр.д.№ 3 по описа за 2011 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение Р Е Ш Е Н И Е № 429 София,25.11..2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА при участието на секретаря Анета Иванова, като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 3 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Н. О. и И. К. О. срещу решение № 187 от 13.08.2010 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 259 от 2010 г., с което е изменено решение № 102 от 15.02.2010 г. по гр.д.№ 1149 от 2009 г. на Хасковския районен съд, като по същество е уважен предявения от З. Н. Ч. срещу Д. Н. О. и И. К. О. иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на правото на собственост и предаване на владението върху общо 5/6 ид.ч. от жилищна сграда с идентификатор 77195.719.291.1 по кадастралната карта на [населено място], одобрена със заповед № РД-18-63 от 05.10.2006 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по кадастъра- С. и е отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК нотариален акт № 95, том 1, рег.№ 1609 по нот.д.№ 92 от 2009 г. за 5/6 ид.ч. от тази жилищна сграда. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението - основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. В писмен отговор от 08.12.2010 г. ответницата по жалбата З. Н. Ч. оспорва жалбата. Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирани страни /ответници по иска/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с правно основание чл.108 от ЗС с обжалваем интерес над 1000 лв., което е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК с определение на ВКС № 614 от 16.06.2011 г. по настоящото дело. По въпросите, по който е допуснато касационното обжалване /дали в доклада по чл.146 от ГПК съдът следва да укаже доказателствената тежест за установяване на обема права в съсобствеността, когато ответниците оспорват правата на ищеца и дали въззивният съд следва да допусне отказани от първоинстанционния съд доказателства за обстоятелства, за тежестта на доказване на които първоинстанционният съд не е дал указания/ настоящият състав на ВКС счита следното: Съгласно чл.146, ал.1 от ГПК в доклада си първоинстанционният съд следва да посочи обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения, правната квалификация на тези претендирани права и възражения, кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства не се нуждаят от доказване и как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Съгласно чл.146, ал.2 от ГПК съдът е длъжен да даде указания на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства. Когато ищецът претендира права на собственост на основание транслативна сделка, ако ответникът оспорва обема права на праводателя на ищеца, съдът следва да укаже на ищеца да заяви и докаже от какъв юридически факт произтичат и правата на праводателя му. Н. на такива конкретни указания и неизготвянето на доклад, съдържащ посочените в чл.146 от ГПК характеристики, представлява съществено процесуално нарушение на първоинстанционния съд. Когато във въззивното производство страните са се позовали на това нарушение на първоинстанционния съд, въззивният съд е длъжен да отстрани нарушението във въззивното производство- да изтотви нов доклад по чл.146 от ГПК с конкретни указания до страните относно подлежащите на доказване факти и доказателствената тежест за тях и съответно да допусне и събере доказателства за тези факти, ако събирането на такива доказателства бъде поискано от някоя от страните по делото. Ако въззивният съд не стори това, неговото решение ще страда от същите пороци, от които страда и решението на първата инстанция, тоест също би било неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК и като такова задължително за съдилищата в страната решение № 886 от 13.12.2010 г. по гр.д.№ 1553 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Първо г.о. С оглед на това разрешение на поставения по делото въпрос, обжалваното решение е неправилно и като такова следва да бъде отменено поради следното: В доклада на първоинстанционния съд, въпреки наличието на спор по този въпрос, не са били дадени указания, че следва да се докаже от какъв юридически факт произтичат правата на праводателката на ищцата З. Ч.- Х. О. и на наследодателя й Н. О. върху процесната сграда- сделка, приращение, давностно владение, наследяване или др. Във връзка с изясняването на този въпрос не са били дадени указания, че страните не сочат доказателства относно това кога е била построена процесната сграда и дали Х. О. и Н. О. са я ползвали в продължение на повече от 10 години явно и необезпокоявано въпреки волята на другите съсобственици на мястото /ищцата З. Ч. и ответника Д. О., които притежават общо 3/4 ид.ч. от мястото по силата на нотариален акт № 128 от 28.09.1971 г./- обстоятелства, от изясняването на които зависи дали тази постройка е била съсобствена по приращение на ищцата З. Ч., на ответника Д. О. и на родителите им Н. О. и Х. О. или е била придобита по давност само от родителите им и съответно какви са правата на ищцата върху тази постройка към настоящия момент /14/24 ид.ч., 5/6 ид.ч. или др./. Видно от съдържанието на въззивните жалби на Д. О., И. О. и З. Ч., въпросите кой и кога е построил процесната сграда и дали родителите на З. Ч. и Д. О. са владяли тази сграда необезпокоявано в продължение на повече от 10 години са останали спорни между страните /в този смисъл са изявленията на стр.2 от въззивната жалба на Д. О. и И. О. и стр.2 от въззивната жалба на З. Ч., както и изявленията на пълномощниците им в съдебно заседание от 30.06.2010 г./. Въпреки това и въпреки задълженията си по чл.145, ал.1 и ал.2 от ГПК и чл.146, ал.2 от ГПК въззивният съд не е отделил спорното от безспорното и не е дал указание на страните, че не сочат доказателства за тези спорни факти. Нещо повече, въпреки искането на пълномощника на ответниците в съдебно заседание от 30.06.2010 г. за допускане на свидетели за установяване на тези факти, въззивният съд не е допуснал събирането на тези свидетелски показания. С това съдът е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до постановяване на неправилно въззивно решение. Поради гореизложеното решението на Хасковския окръжен съд следва да се отмени. На основание чл.293, ал.3 от ГПК делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, тъй като се налага извършването на нови съдопроизводствени действия: отделяне на спорното от безспорното по реда на чл.145 от ГПК, изготвяне на доклад по чл.146 от ГПК с указания относно това за кои спорни обстоятелства страните не са посочили доказателства и съответно за допускане и събиране на поисканите от ответника свидетелски показания за установяване на това кой е построил процесната сграда, кой я е владял и за какъв период от време. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 187 от 13.08.2010 г. на Хасковския окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 259 от 2010 г. ВРЪЩА ДЕЛОТО за ново разглеждане от друг състав на Хасковския окръжен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.