Р Е Ш Е Н И Е № 117 София, 19 февруари 2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на 15 февруари, двехиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН НЕДЕВ ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ТОМОВ ПЛАМЕН ПЕТКОВ при участието на секретаря Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Пламен Петков касационно наказателно дело № 2800 / 2011 година Производството е образувано по касационна жалба на частния тъжител А. Я. М. от Я., срещу решение № 273 от 29. 09. 2011 год., постановено по ВНЧХД № 1290 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив. В жалбата, се релевира основанието по чл. 348, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 от НПК, като се претендира отмяната на атакуваното решение в гражданско-отменителната част с прекратяване на производството и по отношение на предявения в наказателния процес граждански иск и произнасянето по направените от страните разноски и връщане на делото за ново разглеждане в тези му части, от друг състав на въззивния съд. Подсъдимата Р. Т. Г. не се явява и не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за основателност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, с оглед правомощията си по чл.347 от НПК, за да се произнесе, съобрази следното: С присъда № 12 от 03. 02. 2011 год., постановена по НЧХД № 47 / 2009 год. по описа на Районен съд – гр. Елхово, подсъдимата Г. е била призната за невинна и оправдана по предявеното й от частния тъжител А. Я. М. обвинение, за извършване на престъпление по чл. 148, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2-ро във вр. с чл. 147, ал. 1 от НК, като предявения срещу й, граждански иск за сумата от 10 000 лв, претендирано обезщетение за причинени на тъжителя неимуществени вреди от деянието, ведно със законната лихва от датата на увреждането му до окончателното изплащане на обезщетението, бил отхвърлен като неоснователен и недоказан. В тежест на тъжителя са били възложени направените от подсъдимата разноски по делото в размер на 400 лева. Присъдата била обжалвана от тъжителя А. М., с оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон с искане да бъде отменена, а подсъдимата призната за виновна по повдигнатото й обвинение, с уважаване на гражданския иск по справедлавост и присъдаждане на разноските по делото. След промяна на местната подсъдност на въззивното производство с определение № 105 от 08. 07. 2011 год., постановено по ЧНД № 2018 / 2011 год., по описа а BKC - I н.о., пред Окръжен съд – гр. Пловдив, определения въззивен съд с атакуваното си решение, отменил първоинстанционната присъда изцяло, прекратил, наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 3 от НПК във вр. с чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 във вр. с чл. 2, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, прекратил, на основание чл. 88, ал. 3 от НПК производството и по предявения граждански иск, и е възложил направените от подсъдимата за защитата й разноски в двете съдебни инстанции в размер на 1000 лева, в тежест на тъжителя. Върховният касационен съд, в настоящият си състав намира жалбата за подадена в законния срок, от лице, имащо право на жалба, срещу съдебен акт подлежащ на касационна проверка, на основание чл. 346, т. 4 от НПК и като такава за процесуално допустима, а по същество и за основателна, обстоятелство налагащо отмяна на въззивното решение в атакуваната му част, и връщане на делото в тази му част, за ново разглеждане, във въззивната инстанция. Това е така защото, извън всякакво съмнение, въззивният съдебен акт в атакуваната му от касатора част, е относим към въпросите предмет и на приетото на Тълкувателно решение № 1 от 4 февруари 2013 год. по тълкувателно дело № 2/2012 год. на Общото събрание на наказателната колегия. Няма спор, че обжалваното определение не е могло да бъде съобразено със задължителните указания на ВКС, а то им противоречи изрично най-малкото с оглед на т.2 от диспозитива на тълкувателното решение по отношение на необходимостта от произнасяне по гражданския иск. Това обстоятелство предполага отмяна на въззивното решение в атакуваната му част и връщане на делото за ново разглеждане в тази част, от друг състав на въззивния съд. Предвид изхода на делото, въззивният съд следва да се произнесе по направените разноски от частния тъжител и граждански ищец и в настоящето производство. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 от НПК Върховният касационен съд, І-во наказателно отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 273 от 29. 09. 2011 год., постановено по ВНЧХД № 1290 / 2011 год. по описа на Окръжен съд – гр. Пловдив в частта, с която е отменена първоинстанционна присъда № 12 от 03. 02. 2011 год. постановена по НЧХД № 47 / 2009 год. по описа на Районен съд – гр. Елхово в гражданската й част и е прекратено производството по гражданския иск. ВРЪЩА делото за ново разглеждане, само в гражданската му част, от друг съдебен състав на въззивния съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.