Р Е Ш Е Н И E №603 гр. София, 13 януари 2012 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и четвърти ноември две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Вероника Имова ЧЛЕНОВЕ: Фиданка Пенева Севдалин Мавров при участието на секретаря Лилия Гаврилова и на прокурора от ВКП - Николай Любенов изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 2474/2011г. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от защитата на подсъдимия М. А. Т. - адвокат М. А. от АК гр.Ямбол срещу въззивно решение № 129/12.08.2011 год. постановено по внохд № 2157/2011 год. на Бургаския апелативен съд. Изтъкнатите касационни основания са за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушение на закона и явна несправедливост на наложеното наказание -по чл.348, ал.l ,т.т.l ,2 и 3 НПК. В жалбата се твърди, че е допуснато съществено процесуално нарушение в диспозитива на решението е споменат вместо ЯОС, е назовано дело на Сливенския окръжен съд, поради което е налице противоречие между мотиви и диспозитив на решението и не е ясна волята на съда в атакувания акт. Съдилищата по фактите не са обсъдили всички данни по делото, очертаващи мотива за извършване на деянието- провокативно поведение на пострадалия М. Т. срещу подсъдимия, който е предизвикал скандал с подсъдимия. Това нарушение при анализа на доказателствата е довело до неправилно приложение на закона и до явна несправедливост на наказанието, при определянето на което не е отчетено, като изключително смекчаващо вината обстоятелство, поведението на пострадалия за причиняването на съставомерния резултат и на личността на дееца. Иска се отмяна и връщане делото за ново разглеждане от БАС или изменяване на решението в частта относно наказанието , което да бъде намалено по размер. В съдебно заседание подсъдимият М. А. и защитата му, адвокат М. П. А. от АК Ямбол се явяват лично. Поддържат жалбата и съображенията в нея.Счита, че наказанието неправилно е определено при условията на чл.58а НК, а не е определено при условията на чл.55 НК. Частните обвинители и граждански ищци Ж. И. И.,А. И. И., А. И. И., М. И. И., Руска И. И., З. И. И., Зюмбюла И. И. и К. И. И., както и повереникът на всички тях, адвокат Х. П. от Ямболския АК, редовно призовани, без да сочат уважителна причина, не се явяват в съдебното заседание пред ВКС. Прокурорът от ВКП счита жалбата за неоснователна. Липсват нарушения при проверката и оценката на доказателствените източници. Допуснатата очевидна техническа грешка в диспозитива на решението при изписването на името на първостепенния съд не води до съществено процесуално нарушение.Доколкото има гpeшкa , отстраняването й може да се поиска по реда на чл.414 НПК. Наказанието не е явно несправедливо, тъй като след възникналия конфликт пострадалият си е тръгнал от мястото на конфликта и едва тогава се е намесил подсъдимият, който е взел кухненския нож, последвал е пострадалия и го е умъртвил. Редукцията на наказанието по чл.58а НК е законосъобразна. В последната си дума подсъдимият Т. заявява, че иска да бъде намален размера на наложеното му наказание. ВЪРХОЕНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И В ПРЕДЕЛИТЕ НА СВОЯТА КОМПЕТЕНТНОСТ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: С присъда № 66 от 19.05.2011 год. по НОХД №210 по описа на 2011 год. на ЯМБОЛСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД, подсъдимия М. А. Т., ЕГН 7511249064 е признат за виновен в това, че на 13.01.2010 г. в с.Мелница, област Ямбол, около 18.30 часа, на кръстовището на ул.Сакар и ул."Г.Димитров", умишлено е умъртвил И. М. И., поради което и на основание чл. 115, вр. с чл. 54 и чл. 58а, ал.1 НК е осъден на ДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода, което наказание да изтърпи при първоначален СТРОГ режим, в затвор или затворническо общежитие от ЗАКРИТ тип. На основание чл.59 ал.l НК е приспаднато времето, през което подс.Т. е бил с мярка за неотклонение "задържане под стража", считано от 14.01.2010г. до 23.03.2011г., както и времето, през което подсъдимият е имал мярка за неотклонение "домашен арест", считано от 24.03.2011г. до 19.05.2011г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода. Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалите граждански ищци: Ж. И. И., А. И. И., А. И. И., М. И. И., Р. И. И., З. И. И., З. И. И. и К. И. И. обезщетение за всеки от тях, за причинените им неимуществени вреди от деянието в размер на по 20 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва, считано от 13.01.2010 год., до окончателното изплащане на сумите, като за разликата до предявените размери, исковете са отхвърлени като неоснователни. Подсъдимият Т. е осъден и да заплати направените по делото разноски и държавна такса. Съдът се е разпоредил с веществените доказателства като е постановил унищожаването им , след влизане в сила на присъдата. По жалби от гражданските ищци и от защитата на подсъдимия е образувано въззивно производство по внохд №2157/2011 год. на Бургаския апелативен съд .С решение № 129 от 12.08.2011 год., по внохд№2157/2011 год. на Бургаския апелативен съд е изменена присъдата на Ямболския окръжен съд като са увеличени размерите на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, на по 40 000 лева - за всеки от гражданските ищци, съответно подсъдимият е осъден да заплати и 6 400 лв. държавна такса, а в останалата част, присъдата е потвърдена. Не са налице посочените в касационната жалба основания по чл. 348, ал. 1, т. 1, 2 и 3 НПК. В голяма степен те не са скрепени със съображения , които да ги подкрепят. По настоящото дело не са допуснати съществени процесуални нарушения, попадащи в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Действително, в решението на БАС има техническа грешка , при която, при правилно изписан в мотивите и в диспозитива на решението номер и дата на постановената присъда, коректно описание на номера на делото по описа и името на първостепенния съд, единствено неправилно изписване в диспозитива на въззивното решение е допуснато относно името на първостепенния съд като "Сливенски окръжен съд", вместо - Ямболски окръжен съд. В цялостното съдържание на м отивите на въззивно решение №129/12.08.2011 год., постановено по внохд№157/2011 год. на Бургаския апелативен съд са обсъдени относимите фактически обстоятелства към присъда №66/ от 19.05.2011 год. , постановена по НОХД № 210 по описа на 2011 год. на ЯМБОЛСКИЯ ОКРЪЖЕН СЪД срещу подсъдимия Т. по обвинение за престъпление по чл.115 НК спрямо пострадалия И. М. И.. При тези данни, няма никакво съмнение от съобразителната част и от диспозитива на решението, че предмет на въззивна проверка от БАС не е акт на Сливенския окръжен съд, а присъдата на Ямболския окръжен съд. При тези данни, за ВКС не съществува основание да счита , че съществува неяснота или противоречие в съдържанието на проверяваното въззивно решение. Вътрешното убеждение на съда по фактите и изводите му по приложението на закона е ясно изразено и е годно да подлежи на редовна инстанциоина проверка. Допуснатата в диспозитива на въззивното решение грешка при изписването името на първоинстанционния съд не е в съдържанието на акта,а е техническа. Не се дължи на фактическа неправилност в действията на съда и не следва да се квалифицира като съществено процесуално нарушение. Доколкото, обаче, е налице техническа грешка, отстраняването й може да се осъществени единствено по реда на чл.414, ал.l,т.l НПК. Не е допуснато нарушение при проверката и оценката на доказателствата. Производството пред първата инстанция е протекло по реда на Глава 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Подсъдимият е признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти, а да се ползват събраните от досъдебното производство. В посочената хипотеза, въззивният съд е имал задължение да провери дали самопризнанието по чл. 371, т. 2 НПК се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства. При положителен отговор , въззивният съд правилно е приел, че процедурата по цитираното производство е проведена законосъобразно. При наличие на спазване разпоредбите по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 371, т. 2 НПК, подсъдимият и защитата му неоснователно оспорват верността на доказателствените изводи, тъй като този въпрос вече е решен с констатацията, че самопризнанието кореспондира на събраните по делото доказателства. Подсъдимият може да оспори пред по­ горна съдебна инстанция верността на извода, че самопризнанието е подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства, но когато оценката на доказателствата е в съответствие с чл. 14 НПК и е довела до фактически изводи , които кореспондират изцяло на обстоятелствата в обвинителния акт, признати от подсъдимия Т., както е в случая, включително и относно обстоятелството, че не е имало провокативно поведение от страна на пострадалия, доводите на защитата в жалбата за превратност в оценката на доказателствата за поведението на подсъдимия, са неоснователни. Поради тези принципни положения, доводите че са плод на неправилна оценка на доказателствата фактическите констатации, че подсъдимият не е бил провокиран от пострадалия, за да го умъртви, са несъстоятелни. Първостепенният съд, както и въззивният, при правилна оценка на доказателствата, съобразно чл.107 НПК, са установили, че деянието е извършено след като подсъдимият е взел решение да умъртви пострадалия в спокойна обстановка и при условия, когато е бил сам, след приключване свадата с пострадалия. Липсват каквито и да било данни от доказателствата по делото за провокативно поведение от пострадалия спрямо подсъдимия. Установено е от фактическа страна и подсъдимият е признал тези факти на обвинението, че при празнуването на ромската Нова година подсъдимият М. Т. и пострадалият И. И. са изпили голямо количество алкохол, след което се скарали и И. заедно със съпругата си, свид.А., са напуснали дома на подсъдимия. С това действие конфликтът е бил преустановен, съгласно установените и признати от подсъдимия факти на обвинението. Напълно голословно е твърдението на защитата в жалбата и в съдебно заседание, че съдилищата са оценили неправилно доказателствените източници, приемайки, че подсъдимият преди деянието не е бил провокиран от поведението на пострадалия. Точно обратното е вярно, както е прието във фактическите констатации по делото и в каквато насока е признанието на подсъдимия, че сам в дома си Т. е взел решение да умъртви И., обективирано с взимането на кухненски нож с дървена дръжка и с дълго метално острие от 19,5см.. и тръгването навън, след движещият се по улицата пострадал И. заедно със свид.А., след като той напуснал дома на подсъдимия. становените факти са, че подсъдимият е настигнал пострадалия на улицата и с ножа, в гръб, му е нанесъл удар в областта на лявата гръбна половина под лявата мишница. В резултат на удара цялото острие е проникнало в тялото на пострадалия И. и нараняването е било смъртоносно. При тези данни, признати от подсъдимия и потвърдени от доказателствените източници по делото, не може да бъде уважено искането за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС, "поради едностранчива и превратна оценка на доказателствата". Въззивният съд е извел правилния извод, че самопризнанието се подкрепя от приложените по делото доказателства. Самата процедура на съкратеното съдебно следствие предполага наличие на самопризнание на подсъдимия по отношение на фактите по обвинението, поради което той получава "премия" от законодателя - да бъде наказан при условията на чл. 373,ал. 2, вр. с чл. 58а НК. Вън от това, при условията на съкратено съдебно следствие, не може повторно, при индивидуализацията на наказанието на дееца, отново, да бъде отчитано самопризнанието му, тъй като то е предпоставка без наличието на която не би могло да се приложи диференцираната процедура по чл. 371, т. 2 НПК. Правилно е приложена редакцията на чл. 58а НК / ДВ, бр.32 от2010г./, а не предходната, отменена, редакция на чл. 58а НК, вр. с чл. 55 НК, действаща до тогава, защото тя намираше приложение само доколкото съкратено съдебно следствие се допускаше в случаите на деяния, извън умишлено причиняване на смърт, тежка телесна повреда или ако деецът е бил в пияно състояние/ спр. чл.369а, отм. с ДВ, бр.32/2011г./. При определяне вида и размера на наложеното наказание съдът е взел предвид , че извършеното от подсъдимия престъпление е с висока степен на обществена опасност, тъй като със същото са засегнати обществените отношения, свързани с най-ценното човешко благо - живота. Лишен е от живот баща на осем деца, който към момента на извършване на деянието е вървял по пътя за дома си и не е предизвикал у подсъдимия това негово противоправно поведение. Голословно се твърди в жалбата, че не е отчетена сравнително невисоката степен на обществена опасност на личността на подсъдимия. При индивидуализацията на наказанието е отразено чистото му съдебно минало, проявата на критично отношение към извършеното. Въз основа на тези данни е законосъобразно, определеното при баланс на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства наказание - в размер на 15 години лишаване от свобода, което при правилата на редукцията почл. 58а, ал. 1 НК е намалено по размер с една трета, в окончателен размер от десет години лишаване от свобода. Именно това е бонусът за подсъдимия, предвиден в закона за процесуалното му поведение. В мотивите на присъдата и въззивното решение е мотивирано отсъствието на каквито и да било данни за извеждане наличието на основанието по чл.55 НК, който извод напълно се споделя от съставът на ВКС. Самостоятелното и хладнокръвно решение за умъртвяването на пострадалия с използването на сигурно средство - нож с близо двадесет сантиметрово острие са достатъчна фактическа основа за извода за завишената степен на обществена опасност на деянието и дееца , изключващи индивидуализация на наказанието по реда на чл. 55 НК. Наказанието се явява справедливо и липсва основание за намеса на касационната инстанция в посока на неговото намаляване. С оглед на тези мотиви и на основание чл. 354 ал. 1 т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНО РЕШЕНИЕ № 129 от 12.08.2011 година, по внохд №157/2011 год. на Бургаския апелативен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: