5 Р Е Ш Е Н И Е № 205 София, 02.08.2013 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Цачева гр.д. № 1244 по описа за 2012 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 280 от 22.02.2013 година е допуснато касационно обжалване на решение № 388 от 15.08.2012 година по гр.д. № 653/2012 година на Пазарджишки окръжен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, предявени от М. Б. П. от [населено място] камък, [община] против Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция [населено място]. Касационно обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК по материалноправния въпрос по приложението на 328, ал.1, т.2 КТ – законно ли е уволнение, когато в заповедта за прекратяване на трудовия договор не е вписано точното основание, но е известно на уволнения работник. В установената практика по приложението на чл. 328, ал.1, т.2 ГПК е прието, че когато уволненият работник е узнал правното основание за уволнение, извършено при условията на чл. 328, ал.1, т.2 КТ, независимо, че работодателят не го е посочил в заповедта за уволнение, правото на защита на уволнения не е нарушено, тъй като предметът на спора е определен – решение № 145 от 18.02.2010 г. по гр.д. № 565/2009 г. на ІІІ г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК. Съставът на Четвърто гражданско отделение на Върховния касационен съд намира, че дори и работникът да не е узнал за точната хипотеза за прекратяване на трудовия му договор по чл. 328, ал.1, т.2 КТ, уволнението не може да бъде отменено като незаконно само на това основание. Двете основания по чл. 328, ал.1, т. 2 КТ не са взаимоизключващи се. Работодателят може да съкрати щата поради закриване на част от предприятието; възможно е и да закрие част от предприятието и едновременно с това да съкрати щата по отношение на незакритата част. Настъпването на двете или на едно от двете основания дава право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение, а доказването на основанието се извършва в производството по оспорване на уволнението. Правото на защита на работника не е нарушено, тъй като той разполага с възможността да оспори настъпването и на двете основания, всяко съобразно особените му изисквания. В обжалваното въззивно решение на Пазарджишки окръжен съд е прието за установено, че ищецът е работел към Регионална дирекция по горите [населено място] по трудов договор на длъжност „горски стражар”. Трудовото правоотношение е било прекратено от работодателя със заповед № 8 от 09.01.2012 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ. Прието е, че при оспорване законността на уволнението, съдът е длъжен служебно да упражни контрол за законност чрез цялостна проверка на упражненото от работодателя право да прекрати извънсъдебно трудовото правоотношение; че тази проверка не се изчерпва с основанията за незаконност, въведени с исковата молба, поради което без да се произнесе по сочения от ищеца довод за нарушение на чл. 329, ал.1 КТ, съдът е изследвал всички предпоставки за упражняване правото на уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ. В решението са формирани изводи, че уволнението е извършено незаконно, тъй като в заповедта за уволнение не е посочено точното основание за уволнение – при коя от хипотезите на чл. 328, ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение; прието е, че не е доказано и наличието на посоченото в заповедта за уволнение и твърдяно в хода на процеса основание – реално извършено съкращаване на щата, поради което предявените искове за отмяна на уволнението и възстановяване на заеманата длъжност са уважени като основателни. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от Регионална дирекция по горите [населено място] се поддържа, че съдът е формирал неправилни изводи по приложението на чл. 328, ал.1, т.2 КТ, отменяйки уволнението като незаконно, без по делото да е имало спор относно основанието за уволнение и при доказано съкращаване на щата на предприятието. Ответникът по касационната жалба М. Б. П. я оспорва като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че касационните оплаквания против обжалваното въззивно решение са основателни. Предвид изложените мотиви по приложението на чл. 328, ал.1, т.2 КТ, неправилен е формираният в решението извод, че уволнението е извършено незаконно, тъй като в заповедта за уволнение не е посочено точното основание за уволнение – при коя от хипотезите на чл. 328, ал.1, т.2 КТ е прекратено трудовото правоотношение. От приложените към исковата молба доказателства и от поддържаната в хода на производството от ищеца защитна позиция се установява по несъмнен начин, че основанието за уволнение му е било известно – трудовият му договор е бил прекратен поради съкращаване щата, т.е. правото му на защита не е било нарушено, тъй като предмета на спора е бил точно определен. Извън това, правото му на защита не е било нарушено и поради съществувалата за ищеца възможност да оспори както настъпването на основанието съкращаване на щата, така и че е закрита част от предприятието на работодателя. В нарушение на съдопроизводствените правила е и изводът, че в производството по иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, съдът следва да се произнесе служебно по всички предпоставки за упражняване правото на работодателя за уволнение по чл. 328, ал.1, т.2 КТ; че съдебната проверка не се изчерпва с основанията за незаконност, въведени с исковата молба. Съдът не може да се произнася по доводи за незаконност на уволнението, които не са наведени от ищеца с исковата молба като основания на иска - предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а въззивният съд се произнася само по въпросите във въззивната жалба. Служебно той може да прилага само императивни правни разпоредби и то само доколкото тези разпоредби касаят факти, изрично посочени от въззивника - решения на ВКС, ІV г.о. по гр.д. № 475/ 2011 г.; гр.д.№ 77/ 2011 г., по гр.д.№ 1036/ 2009 г.; гр.д.№ 1471/ 2009 г.; решение № 385 от 12.10.2012 г. по гр.д. № 531/12 ІV г.о; решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о. на Върховния касационен съд, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата. С оглед изложеното, обжалваното въззивно решение следва да бъде отменено като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон на основание чл. 293, ал.2 ГПК и постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор. От доказателствата по делото е установено, че с щатно разписание от 01.10.2011 г. работодателят е съкратил 14 щатни бройки за длъжността „горски стражар” – съществувалите 60 щатни бройки за длъжности са били намалени на 46. На 28.11.2011 година е бил проведен подбор по чл. 329, ал.1 КТ от комисия, определена със заповед на директора на Р. П., която е направила сравнение между всички служители, изпълняващи длъжността по критерии квалификация, начин на изпълнение на служебните задължения, справяне с поставените задачи и спазване на трудовата дисциплина. Съобразено е било и мнението на прекия ръководител чрез изготвените атестации за всеки един от служителите на длъжност „горски стражар”. При извършения подбор са били предложени за уволнение 14 служители, класирали се с най-ниски резултати, между които е бил и ищецът. При оценката за нивото на справяне с работата са били съобразени и съставените от служителите в изпълнение на възложените им трудови функции констативни протоколи през 2010-2011 година. При така установените факти и при единствен въведен от ищеца довод за незаконност на уволнението поради нарушение на чл. 329, ал.1 КТ, съдът намира предявеният иск за неоснователен. Подборът е извършен законосъобразно след преценка на квалификацията и нивото на справяне с трудовите задължения. Ищецът е определен за уволнение при доказателства за равна квалификация с предпочитание да останат на работа служители, които са показали по-добри резултати при изпълнение на работата. Фактите, дали основание на комисията да предложи ищеца за уволнение са потвърдени и чрез проверка на вещо лице експерт икономист, съгласно чието заключение в периода 2010-2011 г. ищецът не е съставил нито един акт по ЗГ, а оценката му от последната атестация е по-ниска от предпочетените да останат на работа. Предвид изхода на делото по иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като неоснователен следва да бъде отхвърлен и обективно съединения обусловен иск по чл. 344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност. С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на касатора Регионална дирекция по горите [населено място] следва да бъдат присъдени направените по делото разноски общо в размер на 280 лева, от които 160 лева внесени държавни такси и 120 лева адвокатско възнаграждение за защита от юрисконсулт. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 388 от 15.08.2012 година по гр.д. № 653/2012 година на Пазарджишки окръжен съд ОТХВЪРЛЯ предявените от М. Б. П. от [населено място] камък, [община] с ЕГН [ЕГН] против Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 и т.2 КТ за отмяна на уволнение, извършено със заповед № 8 от 09.01.2012 г. и възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „горски стражар”. ОСЪЖДА М. Б. П. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Изпълнителна агенция по горите, Регионална дирекция [населено място] сумата 280 (двеста и осемдесет) лева съдебни разноски. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: