О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 211 София, 29.11.2019 г. Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3011/2019 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Р. П. като пълномощник на Ф. Л., Д. Б. Д. и А. Д. срещу въззивно определение № 1766 от 03.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2536/2019 г. на Софийски апелативен съд. В частната жалба са изложени подробни доводи за неправилност на обжалваното определение поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Иска се допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, като се твърди, че същото е постановено в противоречие с практиката на ВКС по следните правни въпроси: 1/ Има ли правен интерес от главно встъпване в процеса трето лице, претендиращо самостоятелни права върху предмета на спора, при първоначално предявен отрицателен установителен иск за собственост, и допустимо ли е такова процесуално встъпване. 2/ Идентичен ли е правният интерес на трето лице, претендиращо свои права върху предмета на спора, с интереса на ищеца по предявен отрицателен установителен иск. В писмен отговор на частната касационна жалба от Държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, се изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответната страна „Мехтранскомерс” ООД със седалище и адрес на управление гр. София изразява становище, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване, а по същество - че същото е неправилно и следва да бъде отменено. Въззивното определение е обжалвано с частна касационна жалба и от „Мехтранскомерс” ООД. Изложени са оплаквания за неправилност на същото и се иска неговата отмяна. Жалбоподателят поддържа, че определението е постановено в противоречие с практиката на ВКС по въпроса възможно ли е при предявен отрицателен установителен иск за собственост да възникне правен интерес от главно встъпване по реда на чл. 225 ГПК и зависи ли главното встъпване от наличието на правен интерес на третото лице да бъде помагач на ответника. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно определение е потвърдено определението на Софийски градски съд, постановено на 10.01.2019 г. по гр.д. № 2757/2010 г., с което е оставена без уважение молбата на Ф. Л., Д. Б. Д. и А. Д. за главно встъпване по делото. Въззивният съд е приел, че първоинстанционният съд е сезиран с отрицателен установителен иск за собственост на недвижим имот, представляващ магазин № .... с площ 17.80 кв.м, находящ се в [населено място], [улица], на първи надземен етаж, заедно с избено помещение № .... и съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, съставляващо УПИ .... в кв. .... по плана на [населено място], ЦГЧ- ....”, и иск за установяване нищожността на саморъчно завещание с датата 12.12.1948 г., съставено от Х. А. В. в полза на Т. Г. К., предявен от Държавата против „Мехтранскомерс” ООД и В. Б. Ц.. С молба от 26.11.2018 г. Ф. Л., Д. Б. Д. и А. Д., които твърдят да са наследници на Х. А. В., са предявили против първоначалните страни по делото положителен установителен иск за собственост на същия имот. Въззивният съд е приел, предметът на първоначално предявения отрицателен установителен иск за собственост и предметът на положителния иск за собственост, предявен от жалбоподателите, са тъждествени, но за жалбоподателите липсва правен интерес да подпомагат ответника за отхвърляне на предявения против него иск, тъй като техният интерес е идентичен с този на ищеца - да се уважи предявеният отрицателен установителен иск за собственост. Този интерес обаче е несъвместим с интереса от главно встъпване, който предполага главно встъпилото лице да цели отхвърляне на вече предявения иск. По тези съображения съдът е приел, че е принципно невъзможно при предявен отрицателен установителен иск за собственост да възникне правен интерес от главно встъпване. Подадената от „Мехтранскомерс” ООД частна касационна жалба срещу въззивното определение е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Съгласно разясненията, дадени в т.9 б от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № ОСГТК на ВКС, определението, с което е потвърдено определение на първоинстанционен съд, с което е отказано конституиране на главно встъпило лице, подлежи на касационно обжалване. Правен интерес от обжалване на това определение обаче има само лицето, на което е отказано главно встъпване, тъй като определението прегражда признатата му от закона възможност, при наличието на определени предпоставки, да защити в едно производство претендираните от него самостоятелни права върху предмета на спора. Определението, с което се отказва конституиране на страна по реда на главното встъпване, не прегражда развитието на делото по първоначално предявения иск, поради което страните по него - ищец и ответник, нямат правен интерес от обжалването му. Подадената от от адв. Р. П. като пълномощник на Ф. Л., Д. Б. Д. и А. Д. частна касационна жалба е процесуално допустима. Настоящият състав намира, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставените от тези жалбоподатели правни въпроси. В мотивите към т.9 б от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени разяснения относно същността на главното встъпване, според които чрез предявяване на искове срещу страните по първоначалния иск встъпилото по реда на чл. 225 ГПК лице търси защита на свои самостоятелни материални права върху предмета на спора. Обжалваното определение противоречи на тази практика, а по същество се явява неправилно. Принципно верни са съображенията на въззивния съд, възприети и в правната теория, че главно стъпващото лице има интерес да осуети уважаването на вече предявения иск и в този смисъл се явява като помагач на ответника по този иск. Този интерес обаче не е самостоятелен, не е обуславящ допустимостта на главното встъпване, както е приел съдът, а само се прибавя към правния интерес на встъпващото по реда на чл. 225 ГПК лице да получи търсената с исковете против двете страни защита на материалното право, което то претендира за себе си. Интересът на третото лице от участие в чужд исков процес, който се изчерпва само с това да бъде постановено решение в полза на подпомаганата от него страна, е белег на различна правна фигура, уредена в чл. 218 ГПК- встъпване на трето лице. Неправилен е изводът на въззивния съд, че главното встъпване е принципно изключено, когато първоначалният иск е отрицателен установителен иск за собственост, тъй като интересът на главно встъпващото лице е идентичен с този на ищеца – да бъде уважен отрицателният иск, а не на ответника. Съдът не е съобразил, че ищецът по отрицателен установителен иск за собственост има правното положение на ответник по положителен установителен иск, предявен против него от ответника, а уважаването на отрицателния установителен иск за собственост е равнозначно на отхвърляне на положителен установителен иск против него. Поради тази специфика на отрицателния установителен иск за собственост съдебната практика безпротиворечиво приема, че когато е предявен отрицателен установителен иск за собственост, е недопустим насрещен положителен иск за собственост, предявен от ответника, защото двата иска имат за предмет едно и също субективно материално право - това на ответника. В хипотезата на предявен първоначален отрицателен установителен иск за собственост главно встъпващото лице има интерес от уважаване на този иск, тъй като тогава със сила на пресъдено нещо ще бъде установено, че ответникът не е собственик на вещта, без това да означава, че собственик на същата е ищецът, и в случай, че исковете на главно встъпилия бъдат уважени и бъде признато, че той е собственик, няма да е налице несъвместимост между решението по първоначалния иск и по предявените по реда на чл. 225 ГПК искове за собственост. В обобщение, като е достигнал до извод, че жалбоподателите нямат правен интерес от главно встъпване по чл. 225 ГПК чрез предявяване на положителни установителни искове срещу страните по първоначалния отрицателен установителен иск за собственост, въззивният съд е приложил неправилно процесуалния закон. Обжалваното определение и потвърденото с него определение на първоинстанционния съд за отказ от конституиране на жалбоподателите като страни по делото по реда на чл. 225 ГПК следва да бъдат отменени и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от гореизложеното съдът О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима частна касационна жалба вх. № 12 511 от 24.06.2019 г., подадена от „Мехтранскомерс” ООД със седалище и адрес на управление гр. София, против въззивно определение № 1766 от 03.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2536/2019 г. на Софийски апелативен съд. Това определение може да се обжалва с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на дружеството- жалбоподател. ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 1766 от 03.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2536/2019 г. на Софийски апелативен съд по подадената против него частна касационна жалба от от адв. Р. П. като пълномощник на Ф. Л., Д. Б. Д. и А. Д.. ОТМЕНЯ въззивно определение № 1766 от 03.05.2019 г. по в.ч.гр.д. № 2536/2019 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение на Софийски градски съд, постановено на 10.01.2019 г. по гр.д. № 2757/2010 г., с което е оставена без уважение молбата на Ф. Л., Д. Б. Д. и А. Д. за главно встъпване по делото. ВРЪЩА делото на Софийски градски съд за конституиране по реда на чл. 225 ГПК като страни на Ф. Л., Д. Б. Д. и А. Д. . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: