3
Р Е Ш Е Н И Е №203
гр. София, 29 декември 2020 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА
ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ
ВАЛЯ РУШАНОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Т. К., изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 752/2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационни жалби на подс. Б. И. А. и защитника му срещу решение № 77/2020г., постановено по внохд № 107/2020г. по описа на Варненски апелативен съд.
В жалбата на защитника на подсъдимия се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Твърди се, че обвинението е недоказано, като по делото липсват както преки, така и косвени доказателства за авторство, механизъм и период на осъществяване на деянието. Сочи се, че подсъдимият е набеден, неспособен от сексуална гледна точка да осъществи престъплението, както и че е бил показно задържан и малтретиран. Оспорва се законосъобразността и на въззивния, и на първоинстанционния съдебен акт. При условията на алтернативност се иска - отмяна на съдебния акт и прекратяване на наказателното производство поради липса на престъпление; отмяна на акта и постановяване на оправдателна присъда поради несъставомерност на деянието или изменяване на акта и намаляване размера на наложеното наказание.
В допълнение към жалбата се навеждат доводи в подкрепа на заявените касационни основания - въпреки отправените до въззивния съд искания за прекратяване на производството на осн. чл. 24, ал.1, т.1 НПК, чл. 24, ал.1, т. 7 от НПК и чл. 24, ал.1, т.8а от НПК, решаващият съд не го сторил, поради което нарушил материалния и процесуалния закон. Обвинението било неясно и неконкретизирано - като действия, като период и като субективно отношение на подсъдимия към извършеното и последиците му. Заявява се, че нито свидетелските показания, включително и на пострадалите, нито експертните заключения водят до несъмнен извод за извършено от подсъдимия престъпно деяние. Необосновано били отхвърлени доказателствени искания на защитата. Оспорва се и престъпната съставомерност на деянието, квалифицирано като блудство по смисъла на чл.149 от НК, поради липса на принуда, засягане на телесния интегритет на пострадалите. Поставя се акцент, че фактите по делото установяват единствено действия на подсъдимия, насочени към сексуалното му самозадоволяване, като е възможно те да се квалифицират като хулигански, но не и като такива, насочени срещу половата неприкосновеност.
В съдебно заседание на касационната инстанция защитникът на подс. А. поддържа касационните жалби и моли за тяхното уважаване.
Представителят на ВКП дава заключение, че съдебният акт е правилен и законосъобразен, при постановяването му са спазени изискванията на процесуалния и материалния закон, а наложеното наказание е съответно както на личността на подсъдимия, така и на тежестта на извършеното от него.
Повереникът на частните обвинители намира жалбите за неоснователни, като изтъква подробни съображения за правилност и законосъобразност на атакуваното решение.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347 от НПК, намери за установено следното:
Жалбите на подсъдимия и защитника му са неоснователни.
С присъда от 11.12.2019г. по нохд № 343/2019г. по описа на Разградски окръжен съд, подс. Б. И. А. е признат за виновен в това, че на неустановени дати в периода от м.02.2017г. до 25.03.2019г. в [населено място], при условията на продължавано престъпление и опасен рецидив, е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на две малолетни лица, ненавършили 14 – годишна възраст - С. Р. К. – род. на 09.04.2005г. и Г. И. Г. - род. на 02.02.2009г., поради което на осн. чл.149, ал.5, т.1 и т. 3 във връзка с ал. 1 във връзка с чл. 26, ал.1 от НК е осъден на 7 (седем) години и 6 (шест) месеца лишаване от свобода, което на ос чл.58а от НК е намалено с 1/3 на 5 (пет) години лишаване от свобода, като е постановено същото да се изтърпи при първоначален строг режим.
Подсъдимият е осъден да заплати на пострадалите К. и Г., чрез законните им представители, по 5000 (пет хиляди) лева, представляващи обезщетение за причинените им от деянието неимуществени вреди.
Съдът се произнесъл по веществените доказателства, разноските по делото и приложението на чл. 59 от НК.
По въззивна жалба на подсъдимия било образувано внохд № 107/20г. по описа на Варненски апелативен съд, по което е постановено атакуваното понастоящем пред ВКС въззивно решение. С него първоинстанционния съдебен акт бил потвърден изцяло.
Жалбите са неоснователни.
Преди всичко следва да се отбележи, че преобладаващата част от доводите са относими към обосноваността на съдебния акт, която не е предмет на касационна проверка. Поради това ВКС няма да вземе отношение по тях, както и по искането за оправдаване на подсъдимия поради недоказаност на обвинението срещу него.
Не се споделят съображенията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, оплакването за неясно формулирано обвинение/време, място и начин/ в обвинителния акт, е недопустимо. Възражението се отправя за първи път в касационната жалба, такова не е отразено нито в разпоредително заседание, нито във въззивната жалба и съгласно разпоредбата чл. 248, ал. 3 от НПК защитата е ограничена във възможността си да прави възражения в подобна насока. /напр. вж. Р.№ 160 от 14.04.2020 г. на ВКС по н. д. № 667/2019 г., III н. о., НК,; Р. № 51 от 1.06.2020 г. на ВКС по н. д. № 144/2020 г., I н. о. и др./.
На следващо място, неоснователно се претендират пороци в доказателствената дейност на решаващия съд. Според защитата, те се изразяват в незаконосъобразен отказ да се удовлетворят доказателствени искания за „ изясняването на факти от обективната истина по казуса” и в неправилен анализ и оценка на свидетелските показания и експертните заключения по делото. Извън констатацията за твърде общата формулировка на оплакванията и липсата на каквато и да е конкретика, възраженията не държат сметка за начина на протичане на наказателното производство в съдебната му фаза, с оглед позицията на подсъдимия по фактите и предвид съгласуваното му със защитата становище за провеждане на диференцирана процедура с ясен регламент по същество и произтичащите от нея последици.
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, като подсъдимият е признал изцяло фактите по обвинителния акт. Окръжен съд - Разград се е спрял на установените на база признанието на подсъдимия факти, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, направил е заключение, че предпоставките за прилагане на съкратеното съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК са били налице, след което е обосновал правните си изводи относно обективната и субективна съставомерност на деянията. Въззивният съд е утвърдил приетите за установени фактически положения, изтъкнал е собствени съображения защо намира наложеното на подсъдимия наказание за справедливо, както е отделил и необходимото внимание на основателността на предявените в процеса граждански искове. По този начин контролираният съд е дал отговор на направените от подсъдимия и защитника му възражения, като е посочил и причините, поради които ги е преценил като неоснователни.
Както бе отбелязано по-горе, направеното в касационната жалба оспорване на приетите факти, относно времевия период и начина на осъществяване на блудствените действия спрямо двете малолетни деца, не държи сметка за процесуалния ред, по който съдебното производство е протекло пред първата инстанция - гл. 27 от НПК. Възражението се доразвива в допълнението на касационната жалба, както и се поддържа в съдебно заседание на касационния съд. Доколкото коментираното оплакване би могло да се обмисля на плоскостта на основанието по чл.348, ал.1, т. 2 от НПК, предвид възможността, първоинстанционният съд да е допуснал разглеждането на делото по гл. ХХVІІ при липса на предпоставките по чл. 372, ал.4 от НПК, ВКС счита, че следва да го обсъди по същество. Прегледът на материалите по делото позволява заключението, че оплакването е неоснователно. Първо, решението за провеждане на предварително изслушване е взето по искане на защитника на подсъдимия и на самия подсъдим в съдебно заседание от 10.12.2019г.( л. 180 от нохд № 343/2019г.), като на подсъдимия са били разяснени правата му по чл. 371 от НПК, както и последиците от разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие. Подсъдимият ясно е заявил, че разбира обвинението и признава изцяло фактите, посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като е дал съгласие да не събират доказателства относно тези факти. Второ, решаващият съд намерил, че направеното от подсъдимия признание на фактите се подкрепя от доказателствата, събрани на досъдебното производство, след което обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание, без да събира доказателства относно фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. При това процесуално поведение на подсъдимия и защитника му, надлежно отразено в съдебния протокол, липсват каквито и да било обективни данни, от които да се направи заключение, че подсъдимият не е бил наясно както с процедурата, така и с последиците от нея. Друг е въпросът, че принципно преценката на първоинстанционния съд относно предпоставките по чл. 372, ал. 4 от НПК е била правилна - по делото са налице достатъчно доказателства, които недвусмислено разкриват очертаната в обстоятелствената част на обвинителния акт фактология, призната от подсъдимия – показанията на св. Г., К., А., К., И., Г. К., И. Г., С. Г., заключенията на психолого - психиатричните експертизи, съдебно-медицинските експертизи, съдебно - техническа експертиза и приложените множество писмени доказателства. Що се отнася до оплакването за неуважени доказателствени искания е необходимо да се посочи, че пред първата инстанция такива искания не са правени, пред въззивния съд - също, а в касационната жалба въобще не се уточнява в какво точно се изразява претендираното нарушение. Наред с това следва да се припомни, че съгласно т. 8 на ТР № 1/2009г. на ВКС по т.д. №1/2008г, ОСНК, в процедурата по чл. 372, ал. 4 от НПК, първоинстанционният и въззивният съд не могат да допускат и събират доказателства, които са несъвместими с признатите от подсъдимия фактически положения по обвинителния акт.
Последната група възражения за допуснати процесуални нарушения следва да се остави без задълбочен коментар. С тях за първи път в производството се отправя искане за прекратяване на наказателното производство на няколко основания: 1 ) на осн. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК/поради недоказаност на обвинението или поради липса на престъпление/; 2) на осн. чл. 24, ал.1, т.7 от НПК/поради липса на „ автентична, надлежна и авторско легитимна тъжба от пострадалите…”; 3) на осн. чл. 24, ал.1, т.8а от НПК/тъй като деянието представлявало административно нарушение по УБДХ/. Като се остави настрана изключително сериозната процесуална проблематика, която засягат така поставените искания, както и принципните въпроси въобще за предпоставките за прекратяване на наказателното производство, възраженията не могат да получат удовлетворителен и конкретен отговор, най-вече, защото не са подкрепени с каквито и да било данни, съгласно изискванията на чл. 351, ал.1 от НПК.
Предвид изложеното, при касационната проверка на атакуваното решение, не се констатираха допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да обусловят връщане на производството на предходен процесуален стадий за отстраняването им.
По твърдението за нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС счете същото за неоснователно.
В рамките на посочената в обвинителния акт и призната от подсъдимия фактология, приета за установена от инстанциите по същество е посочено, че подсъдимият в период от над две години е извършил различни по съдържание действия, всичките обаче с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвъкупление, по отношение на две деца, ненавършили 14 години- св. С. К. и св. Г. Г., като е действал при условията на опасен рецидив.
От фактическа страна съдилищата са приели за установено, че блудствените действия, извършени от подсъдимия, са се изразили в целуване и опипване на части от тялото и половите органи на децата, включително и когато момичетата били заедно и/или поотделно, облечени или съблечени, като при някои от случаите подсъдимият се самозадоволявал.това, че осъществявайки близост с малолетните свидетелки Г. и Х., той ги е накарал да го галят по интимните части. За съставомерността на деянието не е необходимо употреба на някоя от формите на принуда, нито пък анално проникване, като за отговорността на дееца е без значение дали пострадалите/жертвите на сексуалното посегателство са изпитвали страх, така както се поставя акцент в жалбата, при претенцията за оправдаване на подсъдимия. При блудството се касае до такава категория действия, които разумно могат да се оценят като такива със сексуален характер и целят полова възбуда или полово удовлетворяване. Те се изразяват във вид телесна интервенция, която е с такава насоченост и естество, че би могла да предизвика полова възбуда или удовлетворение както у дееца, така и в пострадалия или в двамата. Във всички случаи, постигането на целта (половото желание или удовлетворение), е несъставомерен признак от състава на престъплението и би могъл да се отчита единствено при индивидуализация на наказанието (вж. Р. №238/28.05.2014г. по н.д. № №736/2014г. на ВКС, ІІ н.о.; Р.№ 169/18.04.2008г. по н.д. № №122/2008г. на ВКС, ІІІ н.о.; Р. №114/08.03.2007г. по н.д. № №787/2006г., ВКС, І н.о.). С оглед изложеното, при установените факти по делото, съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, а го е приложил правилно, приемайки че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.149, ал. 5, т. 1 и т.3 във връзка с чл.26, ал.1 от НК.
На последно място, касаторът оспорва справедливостта на наложеното му наказание с довода, че е несправедливо осъден за деяние, което не представлява престъпление. Други съображения в насока претендираното касационно основание не са изтъкнати, поради което няма как да са предмет на задълбочен коментар. Допълнително следва да се посочи, че упражняването на правомощието по чл. 354, ал. 2, т. 1 във връзка с ал.1, т. 4 от НПК от касационната инстанция, предполага положителна констатация, че наложеното наказание очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и на целите по чл.36 от НК. В случая, нито една от тези хипотези не е налице. Наличното по делото смекчаващо отговорността обстоятелство/самопризнанието на подсъдимия/, макар и със спорно значение за разкриване на фактологията по случая, е съобразено от решаващите инстанции, които не са констатирали други смекчаващи отговорността му обстоятелства. Не са надценени и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства/ проявената престъпна упоритост, поради продължителния период на сексуалното посегателство/. Така, при отчитане на конкретната специфика на случая, личността на подсъдимия и при правилен анализ на смекчаващите и отегчаващите отговорността му обстоятелства, правилно първоинстанционния съд е отмерил наказание „лишаване от свобода” в размер на 7 години и 6 месеца, като е постановено след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК подсъдимият А. да изтърпи наказание от 5 години лишаване от свобода. В този размер наказанието се явява съответно на извършеното и достатъчно за комплексното постигане на целите по чл. 36 от НК. Извън това, по делото не се сочат и не се установяват други обстоятелства, които да не са били взети предвид от инстанциите по същество, които да пораждат необходимост от смекчаване на наложеното наказание.
С оглед изложеното и като намери доводите в касационната жалба за неоснователни, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, ВКС, първо наказателно отделение,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 77/28.07.2020г., постановено по внохд № 107/2020г. по описа на Варненски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|