Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 274
гр.София, 14.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:

Председател: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
Членове: БОРИС ИЛИЕВ
ЕРИК ВАСИЛЕВ

като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д.№ 2511 по описа за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.278, вр. с чл.396, ал.2 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на „Посеви Груп“ ЕООД чрез адвокат С. К. от АК-Бургас срещу определение № 1094/20.04.2022 г. по ч.гр.д.№ 1144/2022 г. на Софийски апелативен съд, с което се отменя определение № 3004/05.04.2022 г. по гр.д.№ 3444/2022 г. на Софийски градски съд и се допуска обезпечение на предявените искове от Е. В. Д. против „Белвю Пропърти“ ООД и „Посеви Груп“ ЕООД, чрез „спиране на изпълнението“ по изп.дело № 39/2022 г. на ЧСИ О. М. и изп.дело № 2103/2021 г. на ЧСИ М. П., срещу представяне на парична гаранция в размер на 14 000 лева.
В частна касационна жалба се твърди, че определението е неправилно, а в изложение към нея се поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпросите: 1.Допустимо ли е обезпечение на висящ иск по нередовна молба, в която не са изложени в пълнота съществени обстоятелства, на които се основава искът?, 2.Поставя ли се изискване обезпечителната мярка да е съответна на обезпечителната нужда /да е подходяща по естеството си с оглед заявеното за защита право/, както и да не засяга неоправдано правната сфера на ответника или на трети лица?, 3.Допустимо ли е обезпечение на иска по реда на чл.391, ал.1, т.2 ГПК в хипотеза, при която още от твърденията в исковата молба се извежда неоснователност на предявения иск?, 4.Налице ли е обезпечителна нужда за ищеца по иск по чл.464, ал.1 ГПК от спиране на цялото изпълнително производство, след като според разпоредбата на чл.464, ал.1 предявяването на иска спира предаването на сумата, определена от кредитора с оспореното вземане? Според касатора първите два въпроса са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, а по отношение на третия и четвъртия въпрос се твърди да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
От Е. В. Д. чрез адвокат Б. Л. е подаден писмен отговор, в който оспорва доводите в жалбата, като счита, че не са налице предпоставките за допускане до касация.
За да допусне исканата обезпечителна мярка,, въззивният съд е приел, че предявените искове на основание чл.135, ал.1 ЗЗД и чл.464 ГПК са процесуално допустими и подкрепени с убедителни доказателства, а обезпечителната нужда на ищеца произтича от твърденията, че принудителното изпълнение значително ще затрудни реализиране на правата му срещу длъжника в изпълнението, при евентуално позитивно за него решение. Според мотивите на съда, поисканата обезпечителна мярка е съобразена с вида на търсената защита и не накърнява неоправдано правната сфера на насрещната страна в процеса, поради което е допуснато „спиране на изпълнението“ по изп.дело № 39/2022 г. на ЧСИ О. М. и изп.дело № 2103/2021 г. на ЧСИ М. П., при условие, че се внесе парична гаранция в размер на 14 000 лева.
При тези мотиви на съда е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК на ВКС, въпрос: Следва ли наложената обезпечителната мярка в обезпечителния процес да е съответна на обезпечителната нужда и да не засяга неоправдано правната сфера на длъжника или трети лица?
Отговор на повдигнатия въпрос се дава еднозначно в съдебната практика на Върховния касационен съд – напр.определение № 318/27.07.2009 г. по ч.гр.д.№ 255/2009 г., ІІ г.о., с което се приема, че исканата обезпечителна мярка трябва бъде адекватна на субективното материално право, което се защитава, т.е. наложената обезпечителна мярка, чиято цел е да запази съществуващото фактическо положение, следва да гарантира изпълнението на постановено от съда решение, без да засяга неоправдано правната сфера длъжника. В този смисъл, практиката на ВКС приема, че обезпечение на иск се допуска, когато ще бъде невъзможно или ще се затрудни осъществяването на правата по бъдещо съдебно решение в гражданския процес, а предявения иск е допустим, вероятно основателен и е налице нужда от обезпечаването му. Съгласно разясненията в ТР № 6/14.03.2014 г. по тълк.д.№ 6/2013 г., ОСГТК на ВКС, преценката за вероятна основателност се извършва въз основа на въведените от молителя твърдения и подкрепящите ги доказателства, а когато такива не са налице, при представяне на парична или имотна гаранция при условията на чл.180 и чл.181 ЗЗД, т.е. вероятната основателност може да се основава на изразената от ищеца готовност да внесе гаранция за преките и непосредствени вреди, които ответникът ще претърпи ако обезпечението е неоснователно (чл.391, ал.3 ГПК). Обезпечителна нужда няма да е налице само ако интереса на молителя е защитен в достатъчна степен, но конкретната преценка за това се прави във всеки отделен случай от съда, който се произнася по молбата за обезпечение.
Предвид отговора на правния въпрос и данните по делото, правилни са мотивите в обжалваното определение, че молбата за обезпечение чрез спиране на изпълнението може да бъде уважена при внасяне на парична гаранция от молителя съгласно чл.390, ал.4, изр.2 ГПК, тъй като обезпечителният процес брани застрашеното материално право на ищеца по делото и прави възможно практическото осъществяване на целената с предявения иск защита. Неправилно, обаче, в случая съдът е приел, че исканата обезпечителна мярка е подходяща и не засяга неоправдано правната сфера на останалите страни в изпълнителния процес.
Ищецът Е. В. Д. твърди, че е кредитор на парично и непарично вземане срещу длъжника „Белвю Пропърти“ ООД, който е учредил договорна ипотека с нот.акт № 44/07.12.2018 г. в полза на „Посеви груп“ ЕООД, за задължения към дружеството на И. К. /управител и представляващ „Белвю Пропърти“ ООД/. От обстоятелствата в исковата молба е видно, че ищецът приема действията на неговия длъжник за увреждащи, поради което предявява искове по чл.135, ал.1 ЗЗД и чл.464 ГПК и иска да се спре изпълнението по изп.дело № 39/2022 г. на ЧСИ О. М. и изп.дело № 2103/2021 г. на ЧСИ М. П., чрез които ипотекарният кредитор е насочил принудително изпълнение върху имоти на длъжника. Молителят /ищец по делото/ твърди също, че за сумата 49 038 лева има влязло в сила решение по гр.д.№ 1518/2021 г. на Софийски градски съд, 19 състав, а останалите вземания по предварителни договори с длъжника „Белвю Пропърти“ ООД са възникнали преди учредяване на договорна ипотека в полза на третото лице – заемодател.
При тези данни се налага извод, че предявените искове са допустими, но исканата обезпечителна мярка засяга неоправдано правната сфера останалите страни в изпълнителния процес. Обезпечителната нужда за молителя безспорно е налице докато паричното вземане бъде удовлетворено или се погаси на някое от предвидените в закона основания, но исканата обезпечителна мярка следва да е подходяща. В случая, молителят иска да бъде наложена обезпечителна мярка чрез спиране на изпълнението по изп.дело № 39/2022 г. на ЧСИ О. М. и изп.дело № 2103/2021 г. на ЧСИ М. П., за да запази съществуващото фактическо положение, което му гарантира изпълнението на позитивно за него решение, но не е предявил осъдителен иск, за да се снабди с изпълнителен титул за своето вземане, а искове по чл.135, ал.1 ЗЗД и чл.464 ГПК, т.е. ищецът оспорва действията на неговия длъжник и съществуването на вземането на друг кредитор. След като ищецът има издаден изпълнителен титул, а обезпечителната нужда на молителя е да получи парични суми при разпределението от проведена публична продан, които са определени за кредитор с оспорено от ищеца вземане и съгласно чл.464, ал.1, изр.2 ГПК предявяването на иска спира предаването на сумата, определена за кредитора с оспореното вземане, исканата обезпечителна мярка е неподходяща, тъй като неоправдано накърнява правата на останалите страни по изпълнението.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1094/20.04.2022 г. по ч.гр.д.№ 1144/2022 г. на Софийски апелативен съд.
ОТМЕНЯ определение № 1094/20.04.2022 г. по ч.гр.д.№ 1144/2022 г. на Софийски апелативен съд и вместо това:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Е. В. Д., ЕГН [ЕГН], за допускане на обезпечение по предявените искове от Е. В. Д. срещу „Белвю Пропърти“ ООД и „Посеви Груп“ ЕООД, чрез налагане на обезпечителна мярка „спиране на изпълнението“ по изп.дело № 39/2022 г. на ЧСИ О. М. и изп.дело № 2103/2021 г. на ЧСИ М. П..
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:




ЧЛЕНОВЕ: 1.




2.