Р Е Ш Е Н И Е № 41 гр. София, 07 март 2022 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА ТОПУЗОВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЕН ПЕТРОВ ВАЛЯ РУШАНОВА със секретаря Мира Недева при участието на прокурора КАЛИН СОФИЯНСКИ, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 1031 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид: Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК. Образувано е по жалби на подсъдимите П. И. Я. и И. П. И., чрез защитника им адв.И. Т., против въззивно решение № 86/14.10.2021 г., постановено по внохд № 20213000600225/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна. В жалбата на подсъдимия П. Я. формално са заявени и трите касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 - 3 от НПК. Посочено е, че е налице липса на мотивите при индивидуализацията на наказанието за престъплението по чл.354а, ал.2 от НК, следствие на което въззивният съд неправилно е отменил приложената от първоинстанционния състав разпоредба на чл.55, ал.1, т.1 от НК и наказанието е определено при условията на чл.54 от НК. Твърди се, че неправилно е приложен закона, тъй като не е определено наказание под най-ниския предел като задължителна последица на направеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразеното от него съгласие да не се събират доказателства за тях. Според защитника, за да отмени приложената от първоинстанционния състав разпоредба на чл.55 от НК, въззивният съд е излязъл извън рамките на фактическите констатации на обвинението, като е приел, че държането на наркотичните вещества не е инцидентен акт, а откритото количество е съхранявано за неизвестен по продължителност период, въпреки че според повдигнатото обвинение деянието е осъществено само на посочената в обвинителния акт конкретна дата. В жалбата на подсъдимия И. И. също са наведени трите касационни основание по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Претенцията за неправилно приложение на материалния закон е подкрепена с доводи за незаконосъобразното количествено оценяване на инкриминираните наркотични вещества като надхвърлящо 140 пъти критерия за особено големи размери. Твърденията за липсата на мотиви са аргументирани с отсъствието на изложени съображения от страна на съда, обуславящи отказа му да приложи разпоредбата на чл.55 и чл.66 от НК. Според защитата наложените наказания са явно несправедливи, тъй като несъответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, която в случая била занижена, както на смекчаващите отговорността обстоятелства и на целите на наказанията, посочени в чл.36 от НК. В двете жалби при условията на алтернативност се претендира да се отмени решението и делото да се върне за ново разглеждане на въззивната инстанция, за да се отстранят допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила или да се измени атакувания съдебен акт, като се намали наказанието на всеки един от подсъдимите с приложението на чл.55 от НК и същото да се отложи изпълнение при условията на чл.66 от НК. В съдебно заседание подсъдимите П. Я. и И. И. лично и чрез упълномощения защитник адв.И. Т. поддържат жалбите и молят те да се уважат по изложените в тях съображения. Представителят на ВКП счита, че жалбите са неоснователни и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Касационните жалби са подадени в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирани страни, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК, поради което са допустими, но разгледани по същество са НЕОСНОВАТЕЛНИ. В производство по реда на чл.371, т.2 от НПК с присъда № 20/16.03.2021 г., постановена от Окръжен съд - Варна по нохд № 24/2021 г. бащата - подсъдимият П. И. Я. и синът - подсъдимият И. П. И. са признати за виновни в това, че в [населено място], общ. А., обл.Варна, в съучастие по между си като съизвършители: 1. на неустановена дата през м.януари 2020 г. са засели и до 12.05.2020 г. са отглеждали 18 бр. растения от вида на конопа с общо тегло 221,39 гр., със съдържание на активен компонент 8,65% тетрахидроканабинол, на стойност 1 328,34 лв., в нарушение на чл.27, ал.1 от ЗКНВП, поради което и на основание чл.354в, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК и при условията на чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК са осъдени: П. И. Я. на две години лишаване от свобода и глоба в размер на 7 000 лв. И. П. И. на две години и четири месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 8 000 лв. 2. на 12.05.2020 г. без надлежно разрешително по ЗКНВП са държали с цел разпространение високорискови наркотични вещества - марихуана с общо нето тегло 108 316 гр. с различно съдържание на активен компонент - тетрахидроканабинол в границите от 10,66 % до 18,22 %, всичко на обща стойност 649 884 лв., като наркотичните вещества са в особено големи размери, поради което и на основание чл.354а, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК: - и при условията на чл.58а, ал.4 вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК П. И. Я. е осъден на три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. - и при условията на чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК И. П. И. е осъден на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. На основание чл.23, ал.1 от НК: - на подсъдимия П. И. Я. е наложено наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10 000 лв. На основание чл.66, ал.1 от НК наложеното наказание лишаване от свобода е отложено за изпълнение с изпитателен срок от пет години. - на подсъдимия И. П. И. е наложено наказание четири години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лв. Наложеното наказание лишаване от свобода е постановено да се изтърпи при първоначален общ режим. В тежест на подсъдимите са възложени направените по делото разноски, като всеки един от двамата е осъден да заплати сумата в размер на по 862,43 лв. По протест на прокурор от Окръжна прокуратура - Варна и по жалба на подсъдимия И. И. е образувано внохд № 20213000600225/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна. С постановеното по делото въззивно решение, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.337, ал.2, т.1 и чл.338 от НПК е изменена първоинстанционната присъда, като е увеличено наложеното на подсъдимия П. Я. наказание за извършеното от него престъпление по чл.354а, ал.2 вр. с чл.20, ал.2 от НК, като и определеното му при условията на чл.23, ал.1 от НК наказание лишаване от свобода на три години и четири месеца лишаване от свобода, което е постановено да се изпълни при първоначален общ режим. В останалата част присъдата е потвърдена. Наведените в жалбите твърдения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на закона при индивидуализацията на санкциите са свързани с претендираната явна несправедливост, като е поставен акцент върху наложеното наказание лишаване от свобода на всеки един от подсъдимите за престъплението по чл. 354а, ал.2 от НК, което е определено и като общо най-тежко такова на основание чл.23, ал.1 от НК. При обсъждане основателността на релевираните възражения следва да се има предвид, че в касационното производство за разлика от въззивното, не съществува служебно начало и съдът проверява атакувания съдебен акт единствено в частта и във връзка с отразените в жалбите основания и данните, които ги подкрепят. На тази основа лаконичните възражения на защита очевидно не са съобразени със спецификата на касационното производство, като предопределят и възпрепятстват възможността да се даде очаквания обстоен отговор. Непредубеденият прочит на мотивите на въззивното решение налага извода, че не са налице твърдените от защита съществени процесуални нарушения, изразяващи се в обективна липса на мотиви или наличие на противоречия в изложените от страна на апелативния съд съображения. Наистина първоинстанционното съдебно производство е проведено по реда на чл.371, т.2 и сл. от НПК като всеки един от двамата подсъдими в присъствието на упълномощените им защитници е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е изразил съгласие да не се събират доказателства за тези факти, но това не налага при индивидуализация на наказанията директното приложение на разпоредбата на чл.55 от НК, както се твърди в жалбите. При проведеното съкратено съдебно следствие задължителното определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК, без да са налице изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства е отменено с измененията на НПК със ЗИДНПК с ДВ бр.27 от 10.04.2009 г., поради което и цитираното решение на ВКС № 172/21.04.2008 г. по н.д. № 68|/2008 г. в подкрепа тезата на защитата е загубило своята актуалност. Касационният състав не счита, че въззивният съд е излязъл извън рамките на обвинението. Вярно е, че в обвинителния акт като продължителност на осъщественото държане на процесното наркотично вещество е инкриминирана единствено датата, на която е проведена полицейската акция. Това обаче не означава, че извършеното би могло да се характеризира като „инцидентен акт“, като какъвто е възприет от първоинстанционния съд. За да опровергае това неправилно тълкуване, съставът на апелативния съд е посочил, че след прибирането на реколтата от отглеждания индийски коноп същият е съхраняван за неизвестен по продължителност период, но достатъчен за достигане до състоянието на „суха тревиста маса“, което е от значение единствено при индивидуализацията на наказанията на подсъдимите. Напълно неоснователни се явяват и оплакванията на подсъдимия П. Я., че в мотивите на въззивното решение липсва оценка на смекчаващите отговорността му обстоятелства, сред които се открояват чистото съдебно минало и трудовата му ангажираност. Касационният състав не счита, че визираните от защитата навършване на 60 години от подсъдимия и нуждата от полагане на грижи спрямо 35 годишния му син, спрямо когото била постановена ефективна присъда, доколко изобщо имат характера на обстоятелства от значение за ангажирането на наказателната отговорност на един дори все още ненавършил пенсионна възраст мъж, а още по-малко да водят до многобройност на смекчаващи такива. Правилно въззивният съд е изключил от кръга на отегчаващите отговорността обстоятелства вменената от първоинстанционния състав ръководна роля на сина - подсъдимия И. И. при осъществяване на изпълнителните деяния, с което според защитата незаслужено е надценено значението относно степента на участие на бащата - подсъдимия П. Я.. По делото отсъстват доказателствени източници, обуславящи различие в степента на участие на двамата, още повече че те не са дали обяснения на досъдебното производство, които да са подложени на самостоятелен анализ от предходните инстанции. В този смисъл при отсъствието на надлежна доказателствена основа няма как да се приеме за достоверно изявлението на подсъдимия И. едва в последната му дума преди постановяване на присъдата, че е въвлякъл „в това нещо“ и баща си, т.е. че той е изпълнявал водеща роля в съвместната престъпна дейност. Действително при определяне на квалифициращите признаци на престъплението по чл.354а, ал.2 от НК в мотивите на решението е посочено, че количеството на наркотичното вещество запълва не само критерия особено големи размери, но го надхвърля приблизително 140 пъти, което е невярно. Стойността на намерените и иззети в обитавания от подсъдимите недвижим имот 108,314 кг. марихуана възлиза 649 884 лв., които при установения размер от 610 лв. на минималната работна заплата към инкриминираната дата, изпълва определения в ТР 1/30.10.1998 г. по т.д. № 1/98 г. на ОСНК на ВКС критерий, но го надвишава само малко повече от 7 пъти. Констатираната неточност, допусната от страна на въззивния съд, по никакъв начин не води до промяна на извода, че степента на обществена опасност на деянието е сравнително по-висока от обичайната за този вид, предвид количеството и стойността на намереното и иззето високорисково наркотичното вещество. При отсъствието на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, за да упражни правомощията си в желаната в жалбите насока касационната инстанция е необходимо да констатира, че наложените наказания на всеки един от двамата подсъдими не съответстват на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите, визирани в чл.36 от НК. В случая нито една от посочените хипотези, съобразно изложените в жалбите доводи, не е налице, още повече че определеното на подсъдимия Я. наказание лишаване от свобода е в минималния предвиден в закона размер от пет години. Определянето на наказанията на всеки от подсъдимите по отношение и на двете престъпления при условията на чл.55 от НК не само не е задължителна последица от признаването на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но е следствие и на отсъствието на многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Такива не са сочат допълнително в жалбите, а и не се установява възприетите от въззивния съд да са игнорирани, а още по малко да е подценено тяхното значение, за да се оправдае исканата редукция на наказанията. Отчетените от въззивния съд смекчаващи отговорността обстоятелства не носят характеристиките на изключителност или многобройност, а при наличието на посочените отегчаващи такива не обосновават и несъразмерност между извършеното престъпление и най-лекото предвидено в закона наказание, за да се приложи разпоредбата чл.55 от НК, каквото е основното искане в жалбите. Неоснователни се явяват и оплакванията, че така определеното на всеки един от двамата подсъдими съобразно нормата на 23, ал.1 от НК общо най-тежко наказание лишаване от свобода следва да се отложи за изпълнение при условията на чл.66, ал.1 от НК. При отсъствието на формалните предпоставки за приложението на института на условното осъждане, а именно – продължителността на наложените дори и след редукцията по чл.58а, ал.1 от НК наказания лишаване от свобода, които надхвърлят определения от закона максимум от три години, претенцията на защитата не би могла да се удовлетвори, още повече че и касационният състав намира, че приложението на условното осъждане не би съдействало за поправянето и превъзпитанието на подсъдимите, а и би създало чувство за безнаказаност у останалите членове на обществото с оглед тежестта на извършените престъпления. По отношение на наказанията за престъплението по чл.354в, ал.1 от НК, както и спрямо наложените кумулативни наказания глоба за престъплението по чл.354а, ал.2 от НК в жалбите не са изложени каквито да било оплаквания, поради което същите не следва да се коментират, още повече, че определеният размер на глобата на подсъдимия П. Я. не е в съответствие с посочените в закона предели – от двадесет до сто хиляди лева, но предвид отсъствието на съответен въззивен протест този пропуск на първоинстанциония съд не е било възможно да се отстрани. По изложените съображения касационният състав приема, че така определените и наложени на подсъдимите наказания лишаване от свобода и начинът на тяхното изпълнение не търпят намеса в желаната от защитата и от самите подсъдими посока, т.е. жалбите се явяват неоснователни и въззивното решение следва да се остави в сила, поради което и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 86/14.10.2021 г., постановено по внохд № 20213000600225/2021 г. по описа на Апелативен съд - Варна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: